Наказвайки Иран, Тръмп наля вода в мелницата на Пекин
Съмнително е дали Тръмп знае какви козове даде на Китай без да желае. Пекин в този момент се приближи още повече до фантазията си: търговията с нефт някой ден да се води към този момент в юани, а не в американски долари, твърди Франк Зирен в коментар за Дойче веле.
Само два дни откакто Тръмп разгласи излизането на Америка от нуклеарното съглашение от севернокитайския град Баянур потегли голяма влакова комбинация. Пратката за Техеран съдържаше 1150 тона слънчогледово семе. Това бе премиерата на новото железопътно трасе, по което товарните влакове ще изминават дистанцията от вътрешността на Монголия до Иран с 20 дни по-бързо, в сравнение с по море. Украсеният със флагове трен имаше и алегорична задача. Посланието гласеше, че и в бъдеще Иран ще си остане благонадежден сътрудник за Китай.
Решението на Доналд Тръмп да се откаже от нуклеарната договорка с Иран и да наложи нови наказания против страната промени обстановката. Русия, Германия, Англия, Франция и Китай оповестиха, че не престават да държат на съглашението. Пекин даже има намерение да разшири съдействието си с Иран. Когато преди две години бяха анулирани глобите против Техеран, Китай и Ислямската република се договориха да усилят десетократно двустранната си търговия през идващите 10 години. Тези проекти остават в действие и в този момент.
Пекин желае непоклатимост в Близкия изток и подписа нуклеарното съглашение, с цел да предотврати по-нататъшното нуклеарно въоръжаване в района. Освен това без районната мощ Иран, новият китайски " Път на коприната " не би могъл да действа пълноценно. От 2006 година насам размерът на комерсиалните покупко-продажби сред двете страни се удвои. Китай е най-големият покупател на ирански нефт. Иран разполага с 10 % от всички открити в света петролни ресурси. Миналата година Китай за първи път измести Съединени американски щати от мястото му на максимален вносител на недопечен нефт. Това дава на китайското държавно управление по-изгодни позиции в договарянията за пазаруване на нефт.
Петро-юани
След като запълни оставения от Съединени американски щати вакуум в Иран, Пекин се приближи на още една крачка до фантазията си за " петро-юан ". Международното превъзходство на $ се базира и на системата " петро-долар " - т.е. на обстоятелството, че от 1970-те години насам петролът в света се заплаща извънредно и единствено в долари. Досега американците извличаха огромни облаги от преобладаващата роля на $. Пекин желае целият импорт на нефт в бъдеще да се реализира в китайски юани.
Това би лимитирало доста финансовите загуби на страната от обмяната на юани в долари, а и би подсилило позициите на китайската валута като интернационално платежно средство. Колкото повече страни реализират петролните си покупко-продажби в юани, толкоз повече ще отслабва ролята на $, а оттова и политическото въздействие на Съединени американски щати. По този метод автоматизирано ще нараства и търсенето на китайски артикули и вложения. Иран, Венецуела и Русия към този момент реализират петролния си експорт за Китай в юани. А около новите наказания, от ден на ден страни ще заобикалят контактите си с американската финансова система и ще търсят доближаване с Китай.
Китайците са наясно, че глобите не са ефикасно средство
Затова Пекин няма да поддържа налагането на повече наказания против Иран. Китайското държавно управление е схванало, че в изискванията на един многополюсен свят сходни ограничения не могат да бъдат ефикасно средство за налагането на личната външнополитическа воля. Барак Обама беше осъзнал този факт, до момента в който Доналд Тръмп очевидно е уверен, че може да реализира повече в тази тенденция. Затова пък явно не му е ясно какъв брой висока е цената, която ще би трябвало да заплати.
След разногласията към опазването на климата и разправиите към комерсиалните мита на Съединени американски щати, европейците в този момент към този момент имат още една тематика, по която биха могли да се сплотят по-тясно към Китай и Русия. Дали те ще реализиран нещо - остава да забележим. Защото, несъмнено, те не са в положение да принудят Съединени американски щати към отстъпки. За Тръмп вътрешнополитическият триумф е надалеч по-голям, в сравнение с това, че основава външнополитическа неразбория. И той може да реализира този триумф, в случай че иранците правят отстъпка по която и да е точка. Трябва да признаем, че опитът му не е напълно обезсърчителен.
Автор: Дойче Веле
Само два дни откакто Тръмп разгласи излизането на Америка от нуклеарното съглашение от севернокитайския град Баянур потегли голяма влакова комбинация. Пратката за Техеран съдържаше 1150 тона слънчогледово семе. Това бе премиерата на новото железопътно трасе, по което товарните влакове ще изминават дистанцията от вътрешността на Монголия до Иран с 20 дни по-бързо, в сравнение с по море. Украсеният със флагове трен имаше и алегорична задача. Посланието гласеше, че и в бъдеще Иран ще си остане благонадежден сътрудник за Китай.
Решението на Доналд Тръмп да се откаже от нуклеарната договорка с Иран и да наложи нови наказания против страната промени обстановката. Русия, Германия, Англия, Франция и Китай оповестиха, че не престават да държат на съглашението. Пекин даже има намерение да разшири съдействието си с Иран. Когато преди две години бяха анулирани глобите против Техеран, Китай и Ислямската република се договориха да усилят десетократно двустранната си търговия през идващите 10 години. Тези проекти остават в действие и в този момент.
Пекин желае непоклатимост в Близкия изток и подписа нуклеарното съглашение, с цел да предотврати по-нататъшното нуклеарно въоръжаване в района. Освен това без районната мощ Иран, новият китайски " Път на коприната " не би могъл да действа пълноценно. От 2006 година насам размерът на комерсиалните покупко-продажби сред двете страни се удвои. Китай е най-големият покупател на ирански нефт. Иран разполага с 10 % от всички открити в света петролни ресурси. Миналата година Китай за първи път измести Съединени американски щати от мястото му на максимален вносител на недопечен нефт. Това дава на китайското държавно управление по-изгодни позиции в договарянията за пазаруване на нефт.
Петро-юани
След като запълни оставения от Съединени американски щати вакуум в Иран, Пекин се приближи на още една крачка до фантазията си за " петро-юан ". Международното превъзходство на $ се базира и на системата " петро-долар " - т.е. на обстоятелството, че от 1970-те години насам петролът в света се заплаща извънредно и единствено в долари. Досега американците извличаха огромни облаги от преобладаващата роля на $. Пекин желае целият импорт на нефт в бъдеще да се реализира в китайски юани.
Това би лимитирало доста финансовите загуби на страната от обмяната на юани в долари, а и би подсилило позициите на китайската валута като интернационално платежно средство. Колкото повече страни реализират петролните си покупко-продажби в юани, толкоз повече ще отслабва ролята на $, а оттова и политическото въздействие на Съединени американски щати. По този метод автоматизирано ще нараства и търсенето на китайски артикули и вложения. Иран, Венецуела и Русия към този момент реализират петролния си експорт за Китай в юани. А около новите наказания, от ден на ден страни ще заобикалят контактите си с американската финансова система и ще търсят доближаване с Китай.
Китайците са наясно, че глобите не са ефикасно средство
Затова Пекин няма да поддържа налагането на повече наказания против Иран. Китайското държавно управление е схванало, че в изискванията на един многополюсен свят сходни ограничения не могат да бъдат ефикасно средство за налагането на личната външнополитическа воля. Барак Обама беше осъзнал този факт, до момента в който Доналд Тръмп очевидно е уверен, че може да реализира повече в тази тенденция. Затова пък явно не му е ясно какъв брой висока е цената, която ще би трябвало да заплати.
След разногласията към опазването на климата и разправиите към комерсиалните мита на Съединени американски щати, европейците в този момент към този момент имат още една тематика, по която биха могли да се сплотят по-тясно към Китай и Русия. Дали те ще реализиран нещо - остава да забележим. Защото, несъмнено, те не са в положение да принудят Съединени американски щати към отстъпки. За Тръмп вътрешнополитическият триумф е надалеч по-голям, в сравнение с това, че основава външнополитическа неразбория. И той може да реализира този триумф, в случай че иранците правят отстъпка по която и да е точка. Трябва да признаем, че опитът му не е напълно обезсърчителен.
Автор: Дойче Веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ