,fit(480:270))
Мамо, прости ми: Ето как правилно да сключите мир с детето след кавга Мама и дете
Самият фамилен спор не е толкоз трагичен, колкото може да наподобява. Когато кавгата приключи с помиряване, не всички проблеми отстъпват на назад във времето. Основното е детето да не се съмнява нито за минута във вашата обич, поддръжка и схващане. Ето по какъв начин вярно да се подписа мир.
Никой не е ваксиниран от кавги и спорове с най-близките си хора. И с детето си - също. Но в това няма нищо неприятно, тъй като моментът на недоумение постоянно е последван от помиряване. Основното е да НЕ изисквате неотложно опрощение. Как вярно да разрешите спор с детето си, да сключите мир и да продължите напред?
Спорете умно с детето си
И ето, идва моментът, в който детето ви стартира да желае нещо напълно друго от това, което желаете вие. Това значи, че е настъпила Ерата на споровете и от тях - идентифицирането на себе си като неприятна майка/баща. Отсега нататък вашите лични потребности и стремежи не постоянно ще съответстват с потребностите и желанията на вашия наследник или щерка.
- Иска ви се да се разходиш в парка, само че то не желае да се облича;
- Искате да го храните със здравословно зеленчуково пюре, само че то желае шоколад;
- Панирали сте да пазарувате, само че то не желае да си стои у дома с баба.
Конфликтите стават непрекъсната част от живота ви, случват се по няколко пъти дневно, което е... напълно естествено в околните взаимоотношения. Тук е мястото, където практическите умения за разрешаване на спорове стават доста значими. Ако се справяте със разногласията по градивен метод, детето ви ще живее в прочувствено удобна среда. Когато един спор разумно приключва с помиряване, всички сходни проблеми не наподобяват толкоз трагични и заплашителни, даже в случай че родителите са нетърпеливи и раздразнени.
Когато възрастните показват прочувствен яд, това има плашещ резултат върху децата и те могат да се усещат депресирани и комплицирани. И ще са нужни доста наставнически старания, с цел да се възвърне взаимното съгласие. И когато родителите не им излязат отсреща за помиряване и са сигурни, че детето ще стартира единствено да се сдобрява, „ то стартира първо “, „ негова е виновността “, детето неумишлено развива защитни психически механизми, с цел да се опита да се оправи с прочувствения си дискомфорт.
Конфликтите имат негативно влияние върху психоемоционалното положение на децата: те към този момент нямат задоволително умствени сили за други области на живота: може да му е мъчно да овладее нов материал и затова да се учи, да построява взаимоотношения с връстниците си.
Защо да сключваме мир?
Има доста сюжети за това по какъв начин да възстановите връзката с детето си даже и да не сте могли да устоите на крещенето. Важно е да се научим да показваме смирение и предпочитание за помиряване. Полезно е да се помни, че в случай че едно семейство поредно практикува реанимация на взаимоотношенията след кавги, тогава детето развива потребни отзивчиви умения, доверява се на мама и баща и това ще се трансформира в неговия нужен психически багаж, който ще му бъде доста потребен по време на житейски проблеми.
То ще научи, че:
- помиряването постоянно е допустимо.
- ще бъде чуто и прието.
- има право да демонстрира страсти, подбудени от спор.
- има право да е според
- да има лично мнение, да договаря, да се бунтува.
- топлите ви връзки няма да изчезнат, тъй като кавгата не значи загуба на връзка.
- родителят ми постоянно ме помни и ми вдъхва религия в себе си.
Родители, запомнете едно нещо: децата са подготвени да ви простят абсолютно. Поне до момента в който станат младежи. Какво да се направи, в случай че възникне спор?
Извиняваме се. Да казвате „ Съжалявам “, когато сте смутени и ядосани на детето си, е подвеждащо - децата усещат скритото ви отчаяние. За да сте сигурни, че известието ви не опонира на прочувственото ви положение, можете да вземем за пример да кажете: „ Много скърбя, че ти се развиках, че избухнах. " „ Трябва ми време да се успокоя. “ Това ще покаже на детето, че се връщате към естественото и рискът от ескалация на спора е отстранен.
Съжалявам, само че...
Опитайте се да се въздържате от това „ само че “ в края на фразата. „ Съжалявам, че се развиках, само че не знам по какъв начин да се свържа с теб и да те накарам да ме изслушаш! “ По този метод не сключвате мир, а атакувате. Детето към момента се усеща отговорно и е под напън, тъй като не му простите.
Все още ли си ядосан/а?
Ако към момента не сте подготвени да сключите мир, използвайте способи за справяне с негодуванието, тъй че да желаете да се върнете към топли и откровени връзки. Как можете да се справите с страстите? Ето лист с благоприятни условия за саморегулация за родителите:
- Излизате от стаята и постепенно изпивате чаша вода.
- Дишайте надълбоко и постепенно, с цел да освободите тялото от хормоните на напрежението.
- Използвайте утвърждения. „ Лесно мога да се стегна и да управлявам положението си, добра майка съм. “
- Медитирайте.
- Изразете страстите си в писмена форма.
- Плачете.
- Обадете се на другар.
- Пуснете си обичаната релаксираща музика.
- Вземате си релаксираща вана.
- Танцувате, рисувате, разхождате се.
Можете да си създадете персонален лист, с цел да не забравяте какво ви оказва помощ да намерите нравствен мир. Мамо, елементарни ми!
Как да реагирате вярно на желанието на детето да се сдобри с вас? Всички опити за опрощение би трябвало да са признати и подкрепени! Детето ви качва ли се в скута ви, прегръща ли ви през врата? Не отхвърляйте дейностите му по никакъв метод. Докато едно дете не се почувства в сигурност, то няма да разбере какво се случва и няма да има опция откровено да се покае за стореното.
Помогнете му да се успокои, кажете му: „ Виждам, че към момента си разстроен/а, няма потребност да искаш амнистия в този момент “ или „ Мога ли да ти оказа помощ да се оправиш с страстите си “.
Ултиматумът „ Извини се, или... “ не е най-хубавият излаз от обстановката. Той единствено го учи, че има думи, които ще му оказват помощ да се освободи от отговорност за всяко свое нарушаване. И още няколко скъпи съвета за помиряване Дайте на детето си опция да покаже наранените си усеща. Един от основните аспекти на всяко помиряване е да имаш позволение да приказваш за спора. Когато една майка каже: „ Добре, доста скърбя, че ти крещях, доста те обичам, ела в прегръдките ми, прегърни ме и ще се сдобрим “, детето няма безвредно място да покаже, да показа и обработи сложните прекарвания, които е претърпяло, предизвикани от кавгата. Когато си ядосана, това го наранява и той от своя страна се ядосва на теб. Възстановени ли са топлите връзки? Време е да обсъдим какво би могло да се направи по друг метод.
Помогнете на детето си да се усеща несъмнено и умерено и му покажете, че е обичано, което му дава опция да възнамерява бъдещето. Родителите образуват устойчивостта на детето към спорове в обществото. Когато кавгите в фамилията са редки или приключват градивно, това минимизира вероятността от конфликтни връзки с другите за детето. Полезно житейско умеене.
Обучението на детето на здравословни способи за реализиране на мир и използването на тези умения в разногласия с хората - в детството, а по-късно в юношеството и като възрастно - основава добра основа за прочувствена сигурност.
Източник: econet
Никой не е ваксиниран от кавги и спорове с най-близките си хора. И с детето си - също. Но в това няма нищо неприятно, тъй като моментът на недоумение постоянно е последван от помиряване. Основното е да НЕ изисквате неотложно опрощение. Как вярно да разрешите спор с детето си, да сключите мир и да продължите напред?
Спорете умно с детето си
И ето, идва моментът, в който детето ви стартира да желае нещо напълно друго от това, което желаете вие. Това значи, че е настъпила Ерата на споровете и от тях - идентифицирането на себе си като неприятна майка/баща. Отсега нататък вашите лични потребности и стремежи не постоянно ще съответстват с потребностите и желанията на вашия наследник или щерка.
- Иска ви се да се разходиш в парка, само че то не желае да се облича;
- Искате да го храните със здравословно зеленчуково пюре, само че то желае шоколад;
- Панирали сте да пазарувате, само че то не желае да си стои у дома с баба.
Конфликтите стават непрекъсната част от живота ви, случват се по няколко пъти дневно, което е... напълно естествено в околните взаимоотношения. Тук е мястото, където практическите умения за разрешаване на спорове стават доста значими. Ако се справяте със разногласията по градивен метод, детето ви ще живее в прочувствено удобна среда. Когато един спор разумно приключва с помиряване, всички сходни проблеми не наподобяват толкоз трагични и заплашителни, даже в случай че родителите са нетърпеливи и раздразнени.
Когато възрастните показват прочувствен яд, това има плашещ резултат върху децата и те могат да се усещат депресирани и комплицирани. И ще са нужни доста наставнически старания, с цел да се възвърне взаимното съгласие. И когато родителите не им излязат отсреща за помиряване и са сигурни, че детето ще стартира единствено да се сдобрява, „ то стартира първо “, „ негова е виновността “, детето неумишлено развива защитни психически механизми, с цел да се опита да се оправи с прочувствения си дискомфорт.
Конфликтите имат негативно влияние върху психоемоционалното положение на децата: те към този момент нямат задоволително умствени сили за други области на живота: може да му е мъчно да овладее нов материал и затова да се учи, да построява взаимоотношения с връстниците си.
Защо да сключваме мир?
Има доста сюжети за това по какъв начин да възстановите връзката с детето си даже и да не сте могли да устоите на крещенето. Важно е да се научим да показваме смирение и предпочитание за помиряване. Полезно е да се помни, че в случай че едно семейство поредно практикува реанимация на взаимоотношенията след кавги, тогава детето развива потребни отзивчиви умения, доверява се на мама и баща и това ще се трансформира в неговия нужен психически багаж, който ще му бъде доста потребен по време на житейски проблеми.
То ще научи, че:
- помиряването постоянно е допустимо.
- ще бъде чуто и прието.
- има право да демонстрира страсти, подбудени от спор.
- има право да е според
- да има лично мнение, да договаря, да се бунтува.
- топлите ви връзки няма да изчезнат, тъй като кавгата не значи загуба на връзка.
- родителят ми постоянно ме помни и ми вдъхва религия в себе си.
Родители, запомнете едно нещо: децата са подготвени да ви простят абсолютно. Поне до момента в който станат младежи. Какво да се направи, в случай че възникне спор?
Извиняваме се. Да казвате „ Съжалявам “, когато сте смутени и ядосани на детето си, е подвеждащо - децата усещат скритото ви отчаяние. За да сте сигурни, че известието ви не опонира на прочувственото ви положение, можете да вземем за пример да кажете: „ Много скърбя, че ти се развиках, че избухнах. " „ Трябва ми време да се успокоя. “ Това ще покаже на детето, че се връщате към естественото и рискът от ескалация на спора е отстранен.
Съжалявам, само че...
Опитайте се да се въздържате от това „ само че “ в края на фразата. „ Съжалявам, че се развиках, само че не знам по какъв начин да се свържа с теб и да те накарам да ме изслушаш! “ По този метод не сключвате мир, а атакувате. Детето към момента се усеща отговорно и е под напън, тъй като не му простите.
Все още ли си ядосан/а?
Ако към момента не сте подготвени да сключите мир, използвайте способи за справяне с негодуванието, тъй че да желаете да се върнете към топли и откровени връзки. Как можете да се справите с страстите? Ето лист с благоприятни условия за саморегулация за родителите:
- Излизате от стаята и постепенно изпивате чаша вода.
- Дишайте надълбоко и постепенно, с цел да освободите тялото от хормоните на напрежението.
- Използвайте утвърждения. „ Лесно мога да се стегна и да управлявам положението си, добра майка съм. “
- Медитирайте.
- Изразете страстите си в писмена форма.
- Плачете.
- Обадете се на другар.
- Пуснете си обичаната релаксираща музика.
- Вземате си релаксираща вана.
- Танцувате, рисувате, разхождате се.
Можете да си създадете персонален лист, с цел да не забравяте какво ви оказва помощ да намерите нравствен мир. Мамо, елементарни ми!
Как да реагирате вярно на желанието на детето да се сдобри с вас? Всички опити за опрощение би трябвало да са признати и подкрепени! Детето ви качва ли се в скута ви, прегръща ли ви през врата? Не отхвърляйте дейностите му по никакъв метод. Докато едно дете не се почувства в сигурност, то няма да разбере какво се случва и няма да има опция откровено да се покае за стореното.
Помогнете му да се успокои, кажете му: „ Виждам, че към момента си разстроен/а, няма потребност да искаш амнистия в този момент “ или „ Мога ли да ти оказа помощ да се оправиш с страстите си “.
Ултиматумът „ Извини се, или... “ не е най-хубавият излаз от обстановката. Той единствено го учи, че има думи, които ще му оказват помощ да се освободи от отговорност за всяко свое нарушаване. И още няколко скъпи съвета за помиряване Дайте на детето си опция да покаже наранените си усеща. Един от основните аспекти на всяко помиряване е да имаш позволение да приказваш за спора. Когато една майка каже: „ Добре, доста скърбя, че ти крещях, доста те обичам, ела в прегръдките ми, прегърни ме и ще се сдобрим “, детето няма безвредно място да покаже, да показа и обработи сложните прекарвания, които е претърпяло, предизвикани от кавгата. Когато си ядосана, това го наранява и той от своя страна се ядосва на теб. Възстановени ли са топлите връзки? Време е да обсъдим какво би могло да се направи по друг метод.
Помогнете на детето си да се усеща несъмнено и умерено и му покажете, че е обичано, което му дава опция да възнамерява бъдещето. Родителите образуват устойчивостта на детето към спорове в обществото. Когато кавгите в фамилията са редки или приключват градивно, това минимизира вероятността от конфликтни връзки с другите за детето. Полезно житейско умеене.
Обучението на детето на здравословни способи за реализиране на мир и използването на тези умения в разногласия с хората - в детството, а по-късно в юношеството и като възрастно - основава добра основа за прочувствена сигурност.
Източник: econet
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ