Българското участие в Кан |
Самият факт, че български филм взе участие в влиятелната стратегия „ Особен взор “ в Кан, където се състезават 20 кино лентата от целия свят, е самопризнание. „ Жените в действителност плачат “, вторият игрален филм на Мина Милева и Весела Казакова (след сполучливия „ Котка в стената), е бил поканен в последния миг. Това е българо-френска копродукция сред тяхната продуцентска къща „ Активист38 “, ИА „ Национален кино център “, „ Ici et La Productions “ и „ Арте Франс Синема “. Проектът е подсилен от „ Евроимаж “ и ще се популяризира от „ МК2 Филмс “.
Двете режисьорки бяха интервюирани от американското списание „ Варайъти “, а кадър от кино лентата беше определен за корица на списание „ Синема франсе “, което излиза всеки ден по време на фестивала. Първата прожекция с показване на екипа е предходна добре, а втората, въпреки и не в претъпкана зала от 8.30 ч. сутринта, също, като на финала имаше и ръкопляскания. В Кан публиката не се церемони, нещо непознато за българския кино живот. Ако филмът не ѝ харесва, вика, дюдюка, освирква.
Весела Казакова
Ето по какъв начин „ Жените в действителност плачат " е показан в предварителна информация в „ Синема франсе “ със заглавие „ Опустошенията на архаизма “: „ Повдигащо настроението наблюдаване върху статута на дамата в едно архаично българско общество, глухо за понятието джендър и безразлично към домашното принуждение. Обвинение в женски жанр множествено число против един свят, който отхвърля да еволюира и се движи след Европа със своите ретроградни практики, вървящи против течението на последните скокове в революцията на нравите. “
Мина Милева
Медийното внимание към кино лентата беше приковано от Мария Бакалова, номинираната за „ Оскар “ за женска роля българска актриса, която се появи на аления килим в шеговит зелен тоалет на Луи Вюитон - тези неща са значими за светския имидж и хроникьорите. Но би трябвало да кажем, че тя е поканена за ролята преди номинацията ѝ и преди кариерата ѝ да тръгне стремително нагоре.
За кино лентата не е правилно да се приказва авансово. Нека българската аудитория го види, ползата със несъмнено ще е огромен и ще има спорни реакции. Защото гледните точки вътре и на открито са разнообразни. Дали София ще повярва на сълзи? Но мисля, че авторките са подготвени за това. На този стадий може да се каже единствено, че е сниман в документален жанр. Историята е мощно трагична, става дума за семейство от три генерации дами, всяка със своите проблеми и един татко и дядо с нарушено здраве. Той е повода за контузиите на дъщерите си, упражнявал е принуждение върху майката. Сестри, майки и дъщери се сблъскват с неуредиците на живота на фона на митингите за и против Истанбулската спогодба. Едната от дамите е в постродилна меланхолия, племенницата ѝ е инфектирана със СПИН. Всички те са угнетени и гневни.
Освен Мария Бакалова, функциите се извършват от Весела Казакова, нейната сестра близначка Биляна (те са и съсценаристки, дружно с Мина Милева), третата сестра Катя Казакова, Ралица Стоянова и Йосиф Сърчаджиев.
Правата на дамите и битката им за пълноправие в консервативни и партиархални общества във време на остри обществени и духовни рецесии се обрисува като една от главните тематики на фестивала. Ще загатна още единствено две заглавия от „ Особен взор “, които третират тези проблеми: съветския „ Да отвориш юмруци “ на Кира Коваленко, ученичка на Сокуров, който споделя за млада жена от дребен миньорски град в Северна Осетия, която се задушава в прегръдката на фамилията си (строг татко и братя), което тя ненавижда толкоз, колкото и обича. Филмът е извънредно достоверен и в него се приказва на осетски. И бангладешкият „ Рехана Мариам Ноор “ на Абдулах Мохамад Саад, в който също млада жена, самотна майка, се пробва да балансира сред многото си отговорности – на учител, доктор, сестра, щерка и майка и повежда съвсем фанатична битка за правдивост и срещу човешкото и обществено двуличие.
" Другата половина "
Като български триумф би трябвало да споменем и присъединяване на младата и надарена Лина Калчева, която се изявява с анимационен филм в програмата „ Синефондасион “ за студентски филми, само че от страна на Англия. Филмът й се споделя „ Другата половина “ и разиграва с техниката обемна анимация митологични герои в свободен фентъзи жанр. Успех е и представянето на студента от НАТФИЗ Крис Захариев, момче с доста гении, който демонстрира късометражен филм отвън Официалната селекция, само че въпреки всичко в Кан, на Short Film Corner.
Лина Калчева
Двете режисьорки бяха интервюирани от американското списание „ Варайъти “, а кадър от кино лентата беше определен за корица на списание „ Синема франсе “, което излиза всеки ден по време на фестивала. Първата прожекция с показване на екипа е предходна добре, а втората, въпреки и не в претъпкана зала от 8.30 ч. сутринта, също, като на финала имаше и ръкопляскания. В Кан публиката не се церемони, нещо непознато за българския кино живот. Ако филмът не ѝ харесва, вика, дюдюка, освирква.
Весела Казакова
Ето по какъв начин „ Жените в действителност плачат " е показан в предварителна информация в „ Синема франсе “ със заглавие „ Опустошенията на архаизма “: „ Повдигащо настроението наблюдаване върху статута на дамата в едно архаично българско общество, глухо за понятието джендър и безразлично към домашното принуждение. Обвинение в женски жанр множествено число против един свят, който отхвърля да еволюира и се движи след Европа със своите ретроградни практики, вървящи против течението на последните скокове в революцията на нравите. “
Мина Милева
Медийното внимание към кино лентата беше приковано от Мария Бакалова, номинираната за „ Оскар “ за женска роля българска актриса, която се появи на аления килим в шеговит зелен тоалет на Луи Вюитон - тези неща са значими за светския имидж и хроникьорите. Но би трябвало да кажем, че тя е поканена за ролята преди номинацията ѝ и преди кариерата ѝ да тръгне стремително нагоре.
За кино лентата не е правилно да се приказва авансово. Нека българската аудитория го види, ползата със несъмнено ще е огромен и ще има спорни реакции. Защото гледните точки вътре и на открито са разнообразни. Дали София ще повярва на сълзи? Но мисля, че авторките са подготвени за това. На този стадий може да се каже единствено, че е сниман в документален жанр. Историята е мощно трагична, става дума за семейство от три генерации дами, всяка със своите проблеми и един татко и дядо с нарушено здраве. Той е повода за контузиите на дъщерите си, упражнявал е принуждение върху майката. Сестри, майки и дъщери се сблъскват с неуредиците на живота на фона на митингите за и против Истанбулската спогодба. Едната от дамите е в постродилна меланхолия, племенницата ѝ е инфектирана със СПИН. Всички те са угнетени и гневни.
Освен Мария Бакалова, функциите се извършват от Весела Казакова, нейната сестра близначка Биляна (те са и съсценаристки, дружно с Мина Милева), третата сестра Катя Казакова, Ралица Стоянова и Йосиф Сърчаджиев.
Правата на дамите и битката им за пълноправие в консервативни и партиархални общества във време на остри обществени и духовни рецесии се обрисува като една от главните тематики на фестивала. Ще загатна още единствено две заглавия от „ Особен взор “, които третират тези проблеми: съветския „ Да отвориш юмруци “ на Кира Коваленко, ученичка на Сокуров, който споделя за млада жена от дребен миньорски град в Северна Осетия, която се задушава в прегръдката на фамилията си (строг татко и братя), което тя ненавижда толкоз, колкото и обича. Филмът е извънредно достоверен и в него се приказва на осетски. И бангладешкият „ Рехана Мариам Ноор “ на Абдулах Мохамад Саад, в който също млада жена, самотна майка, се пробва да балансира сред многото си отговорности – на учител, доктор, сестра, щерка и майка и повежда съвсем фанатична битка за правдивост и срещу човешкото и обществено двуличие.
" Другата половина "
Като български триумф би трябвало да споменем и присъединяване на младата и надарена Лина Калчева, която се изявява с анимационен филм в програмата „ Синефондасион “ за студентски филми, само че от страна на Англия. Филмът й се споделя „ Другата половина “ и разиграва с техниката обемна анимация митологични герои в свободен фентъзи жанр. Успех е и представянето на студента от НАТФИЗ Крис Захариев, момче с доста гении, който демонстрира късометражен филм отвън Официалната селекция, само че въпреки всичко в Кан, на Short Film Corner.
Лина Калчева
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ