Сами в нова страна с малки деца и без достъп до работа, майки мигранти казаха пред CBS News, че се тревожат за храната, налична за техните семейства в приютите в Ню Йорк.
Три жени мигрантки, живеещи в приютите, Анджелика, Осранари и Мишел, бяха съгласни, когато бяха попитани какво мислят за храната, като казаха, че „не е добра“.
Осранари, която пристигнаха преди около месец, казаха, че по-голямата част от храната, която им се дава, е паста и салата, което не винаги е подходящо за малки деца.
пристигат в Ню Йорк всеки ден. Длъжностни лица казват, че системата за подслон е претоварена и ресурсите са изчерпани.„Почти 100 000 мигранти са пристигнали през последната година и почти 60 000 от тях все още са в системата за подслон“, каза президентът на квартал Манхатън Марк Марк Ливайн.
Левин каза, че грижата за тези мигранти струва на града приблизително 10 милиона долара всеки ден.
„Проблемът е, че федералното правителство не е осигурило финансиране“, каза Ливайн. „Ню Йорк се справя с това сам и ние се справихме невероятно добре за последната година със 100 000 пристигнали, но стигаме до точката, в която става все по-трудно и по-трудно и по-трудно, наистина се нуждаем от помощ.“
Част от предизвикателството е, че някои нюйоркчани, които отговарят на условията за щатски и федерални програми за хранителна помощ, нямат достъп — и това означава, че се хранят в обществени кухни и използват хранителни банки, които са по-лесни за достъп.
„Ако повече хора, отговарящи на условията за SNAP, го получиха, в кухните за супи и килерите за храна щеше да има повече храна за мигрантите, които не отговарят на условията за други програми“, каза Джоел Берг, главен изпълнителен директор на Hunger Free Америка. Организацията с нестопанска цел помага на хората, които отговарят на условията за хранителна помощ, да я получат, включително сравнително малкото мигранти, които отговарят на условията.
Партньорство между Hunger Free America и град Ню Йорк през октомври дава на организацията с нестопанска цел директен достъп до управлявани от града приюти, така че застъпниците да могат да свързват търсещите убежище с федерални и държавно финансирани помощи за храна.
„Федералното правителство трябва да направи повече, но това е абсолютна пречка за държавните или градските служители да казват, че не могат да направят по-добре и повече“, каза Берг. „Има много федерални ресурси, които те не използват и които вече съществуват.“
Бърг, който също е служил като висш служител в USDA по време на администрацията на Клинтън, каза стойността на хранителните ресурси в долари, достъпни чрез федерално финансираните програми за безопасност на храните, като SNAP и WIC, далеч надхвърлят това, което благотворителните организации за храна са в състояние да осигурят.
„Тези прекрасни благотворителни организации вършат тази невероятна работа и се нуждаят от всички ресурси, които могат да получат,“ каза Берг. „Но наистина не трябва да пренебрегваме необходимостта от максимално използване на федералните ресурси.“
Някои от мигрантите, пристигащи в САЩ, могат почти веднага да се възползват от WIC, което означава жени, бебета и деца. Федерално финансираната инициатива предоставя на бременни жени и лица, които се грижат за малки деца, дебитна карта за закупуване на определени питателни храни – включително формула за кърмачета и бебешка храна за малки деца.
„WIC не взема предвид имиграционен статут на тези, които участват. Така че това е една от първите програми, до които те имат достъп“, каза Лили Досина, програмен мениджър на WIC в Hunger Free America.
От октомври Досина посещава различни приюти и посещава събития, за да улесни процеса на подписване на бременни жени и малки деца за хранителни помощи.
Въпреки че приютите предоставят храна за семействата на мигранти, живеещи там, опциите не винаги са идеални и могат незабавно да бъдат отнети, ако семейството не е в състояние да остане в приют през нощта. WIC дава на тези, които отговарят на условията, повече хранителна сигурност и свобода.
Една жена мигрант, кандидатстваща за помощи от WIC, каза на CBS News, че е в Ню Йорк за по-малко от две седмици. Тя каза, че един ден на семейството й е казано, че има проблем с документите им и тя трябва да подаде отново. Докато чакала да я обработят, тя прекарала нощта и спала на улицата с малкото си дете. Това ги остави без храна или други нужди, осигурени от приюта.
Левин каза, че без допълнителна федерална помощ нивото на предоставяните услуги само ще намалее.
