Сами ли сме във Вселената? Отговорът се свежда до това

Сами ли сме във Вселената? Отговорът се свежда до това дали интелигентността е евентуален резултат от естествения асортимент или невъзможна да се случи още веднъж. По формулировка евентуалните събития се случват постоянно, невероятните събития се случват рядко – или единствено един път. Еволюционната ни история демонстрира, че доста основни акомодации – освен просветеност, само че комплицирани скотски типове, комплицирани кафези, фотосинтеза и самия живот – са неповторими, еднократни събития и затова мощно невероятни да се повторят. Нашата еволюция може би е като облага от лотарията … единствено че с още по-малка възможност да се случи.

Вселената е удивително голяма и безгранична. Млечният път има повече от 100 милиарда звезди, а във забележимата Вселена има над трилион галактики и това е дребната част от нея, която можем да забележим. Дори в случай че обитаемите светове са необичайност, чистият им брой – има толкоз планети, колкото звезди, а може би и повече – допуска наличието на доста форми на живот там. Но, къде са всички? Това е парадоксът на Ферми. Вселената е огромна и остаряла, с доста време и пространство, където да се развива интелигентността, само че няма доказателства за съществуването й.

Може ли интелигентността да е малко евентуално да се развие? За страдание, не можем да учим извънземен живот, с цел да отговорим на този въпрос. Но можем да учим към 4,5 милиарда години земна история, гледайки къде се повтаря еволюцията и къде не се повтаря.

Еволюцията от време на време се повтаря, като другите типове без значение се сближават при сходни резултати. Ако еволюцията постоянно се повтаря, тогава нашата еволюция може да е евентуална, даже неизбежна.

И поразителни образци за конвергентна еволюция съществуват. Изчезналият в Австралия сумчастен тилацин (Тасманийският или сумчастен (двуутробен) вълк ) е имал торбичка, наподобяваща тази на кенгуру, само че другояче наподобява на вълк, макар че еволюира от друг жанр бозайници. Съществуват също и други двуотробни животни, като летящи катерици. Забележително е, че в еволюционната история на Австралия, бозайниците се диверсифицират след изгубването на динозаврите, редом с други типове.

Други поразителни случаи на конвергенция включват делфините и изчезналите ихтиозаври, които се развиват в сходни форми, с цел да се плъзгат по водата, както и птици, прилепи и птерозаври, които също се развиват конвергентно, с цел да летят.

Виждаме и конвергенция при обособени органи. Очите се развиват освен при гръбначни животни, само че и при членестоноги, октоподи, червеи и медузи. Гръбначни животни, членестоноги, октоподи и червеи без значение развиват челюсти. Краката се развиват конвергентно в членестоногите, октоподи и четири типа риби от типа на тетраподите.

Ето уловката. Цялото това доближаване се случва по една линия – Eumetazoa или истински многоклетъчни. Те са комплицирани животни със симетричност, уста, вътрешности, мускули, нервна система. Различните евметазои създават сходни решения на сходни проблеми, само че комплицираният проект на тялото, прави всичко това да е неповторимо. Сложните животни са се развили един път в историята на живота, което допуска, че е необикновено да се повторят.

Изненадващо, доста сериозни събития в нашата еволюционна история са неповторими и, евентуално, невероятни. Едно такова събитие е костния скелет на гръбначните животни, който разрешава на огромни животни да се придвижват по сушата. Сложните еукариотни кафези, от които са построени всички животни и растения, съдържащи ядра и митохондрии, са се развили единствено един път. Сексът се развива също единствено един път. Фотосинтезата, която усили силата, която е разполагаем на живота и създава О2, е еднократна. В този смисъл това важи и за човешката просветеност. Има двуутробни вълци и катерици, само че няма и двуутробни хора.

Има места, където еволюцията се повтаря, и места, където не се случва. Ако търсим единствено конвергенция, тя основава условия за удостоверение. Сближаването наподобява е предписание, а нашата еволюция наподобява евентуална. Но когато потърсим не-конвергенция, тя е на всички места и сериозните, комплицирани акомодации наподобяват доста малко повторяеми и затова невъзможни.

Нещо повече, тези събития зависят едно от друго. Хората не биха могли да се развият, до момента в който рибите не са развили кости, които да им разрешат да излязат на сушата. Костите не може да се развият, до момента в който не се появят комплицирани животни. Сложните животни се нуждаят от комплицирани кафези, а комплицираните кафези се нуждаят от О2, получен посредством фотосинтеза. Нищо от това не се случва без еволюцията на живота, само събитие измежду обособени събития. Всички организми произлизат от един-единствен предшественик; доколкото можем да кажем, животът се е случил единствено един път.

Любопитното е, че всичко това лишава изненадващо дълго време. Фотосинтезата се е развила 1,5 милиарда години след образуването на Земята, комплицираните кафези след 2,7 милиарда години, комплицираните животни след 4 милиарда години и човешкият разсъдък 4,5 милиарда години след образуването на Земята. Това, че тези нововъведения са толкоз потребни, само че лишават толкоз време, с цел да се развият, значи, че те са извънредно невероятни да се случат още веднъж в този ред.

Тези еднократни нововъведения, сериозни флуиди, могат да основат верига от еволюционни усложнения или филтри. Ако е по този начин, нашата еволюция не е като облага от лотарията. Това е като облага от лотарията, която се повтаря и след това още веднъж, и още веднъж. В други светове тези сериозни акомодации може би са се развили прекомерно късно, с цел да се появи просветеност, преди слънцата им да се трансфорат в нова или въобще да изчезнат.

Представете си, че интелигентността зависи от верига от седем невероятни нововъведения – произхода на живота, фотосинтезата, комплицираните кафези, секса, комплицираните животни, скелетите и самата просветеност – всяка с 10% късмет да се развие. Коефициентът за разрастваща се просветеност става едно на 10 милиона.

Но комплицираните акомодации може да са още по-малко евентуални. Фотосинтезата изисква серия от акомодации на протеини, пигменти и мембрани. Евметазойските животни изискват голям брой анатомични нововъведения (нерви, мускули, уста и по този начин нататък). Така че може би всяка от тези седем основни нововъведения се развива единствено 1% от времето. Ако е по този начин, интелигентността ще се развие единствено в 1 на 100 трилиона обитаеми свята. Ако обитаемите светове са необичайност, тогава ние може да сме единственият образован живот в галактиката или даже във забележимата Вселена.

И въпреки всичко, ние сме тук. Това би трябвало да значи нещо, нали? Ако еволюцията има шанс 100 трилиона пъти, какви са възможностите, да случим на планета, където тя се случва? Всъщност възможностите да бъдем в този необикновен свят са 100%, тъй като не бихме могли да проведем този диалог в свят, в който фотосинтезата, комплицираните кафези или животни не се развиват. Това е антропичният принцип: историята на Земята би трябвало да е разрешила на интелигентния живот да се развива или не бихме били тук, с цел да размишляваме.

Интелигентността наподобява зависи от верига от невероятни събития. Но като се има поради големия брой планети, тя е длъжна да се развие все някъде. И невероятният резултат на това развиване сме ние.

Тази публикация е оповестена в списание The Conversation.