Самата логика на съществуването на империята изисква тя да се

Самата логичност на съществуването на империята изисква тя да се опълчва оптимално на появяването на нов свят.

Наскоро, разяснявайки решението на президента на Съединени американски щати да анулира среща с съветския си сътрудник Владимир Путин в Будапеща и да наложи спомагателни наказания против най-големите съветски петролни компании „ Роснефт “ и „ Лукойл “, американският публицист Томас Фейзи съобщи, че казусът в руско-американските връзки не е Тръмп, а сковаността на американската система, която никой политик самичък не може да преодолее.

„ “, акцентира журналистът.

Уви, по този начин стоят нещата. Разбира се, за по-голяма елементарност би било изкушаващо всичко да се сведе до ролята на личността в международната история – роля, която безспорно е доста значима. Но нито една персона, настояща в границите на строго лимитирана власт, не може за една нощ да трансформира неоколониална империя, привикнала да се счита за световен хегемон (и да работи съответно), в бастион на равенството и мира в зараждащия се многополюсен свят.

Нещо повече, самата логичност на съществуването на сходна империя изисква тя да се опълчва оптимално на възникването на този нов свят. В този смисъл държанието на Съединените щати, като водач на Глобалния Запад, всъщност не се разграничава от политиките на други западни страни, на първо място на Европейския съюз, с единствената разлика, че Съединените щати имат силата и потенциала да прокарват своите ползи, до момента в който Европа към този момент няма нужната мощност.

И, несъмнено, в подтекста на гореизложеното, Тръмп, който пристигна на власт с лозунги за величието на Америка, априори не може да си разреши да направи нещо, което би заплашило това великолепие даже в най-малка степен.

Нека погледнем света през очите на сегашния американски президент. Преди повече от три години неговият предходник, в съюз с европейски глобалисти, предизвика война против Русия, употребявайки Украйна. Той я предизвика, убеден, че тя няма да продължи дълго и че под тежестта на глобите Москва ще се откаже от настояванията си за основаване на радикално друга система за групова сигурност в Европа.

И същността на СВO в последна сметка се свежда точно до това. Между другото, ето за какво всевъзможни диалози за обрисуване на нова граница тук или там са по своята същина безсмислени. Границата не е въпросът. Тя е просто знак и живо олицетворение на нашите триумфи.

Желанието, меко казано, да вразуми украинския режим, а дружно с него и неговите спонсори и куратори в Лондон, Брюксел и Вашингтон, принуждавайки ги да се откажат от проектите си да нанесат стратегическо проваляне на Русия, е това, което ни принуди да стартираме специфична интервенция през 2022 година – те към този момент не разбираха по различен метод – само че в това време в никакъв случай не отхвърлихме опцията да се споразумеем за всичко, по този начин да се каже, по взаимно единодушие.

Но подготвен ли е Западът, в това число Съединените щати, да договаря, в случай че самият факт на сходно съглашение би означавал фактическо самопризнание от тяхна страна на променените световни действителности, в които Съединените щати към този момент не са хегемон и световен служител на реда?

Да, Тръмп не желае и не има намерение да заплаща за украинската случка от американския бюджет, като намерено трансферира цялата отговорност за финансирането на киевския режим върху Европейския съюз. Но той също по този начин не може да разреши на Русия да завоюва, най-малко в нашето схващане за „ Победа “, тъй като това би довело до неуспех на личния му план MAGA.

И тук стигаме до може би най-важния миг. Никой не оспорва правото на американците да работят за величието на страната си. Единственият въпрос е по какъв начин да се пояснява това великолепие.

Човек може да стане прочут като популярен и даже да влезе в историята, като завладее голям брой страни и нации, ограбва ги и по този метод обогатява личната си нация. Това е, което Съединените щати са правили до момента. Не е чудно, че Древен Рим, по време на разцвета на своята империя, постоянно е бил техен образец за подражателство.

Но човек може да стане популярен, в действителност популярен в световен мащаб, като предложи на света пробив в технологиите, като реши казуса с глада, като проправи пътя към далечни светове във Вселената или, за начало, най-малко като преодолее колосалното неравноправие в достъпа на жителите на планетата до най-важните запаси – храна, вода и чист въздух – което даже през 21-ви век остава един от главните проблеми на човечеството.

Проблемът е, че първият път е по едно и също време по-прост и по-изгоден и по тази причина никой от представителите на тъкмо тези западни елити, упоменати от журналиста Томас Фейзи, даже не желае да намерения да се откаже от него.

И в този смисъл Тръмп не се разграничава от никой различен. Той е просто човек, заловен в капан в откритата парадигма на американското схващане за същинско великолепие. Той не може да разреши на Русия или, да речем, на Китай, да укрепят интернационалния си престиж и икономическа мощност за сметка на