Сама по себе си идеята за предизборни консултации при президента

Сама по себе си концепцията за предизборни съвещания при президента наподобява резонна - предстоят сложни избори, които ще се проведат за първи път в изискванията на пандемия и за следващ път в изискванията на политическа бъркотия.
Да се чуе кой какво мисли по сериозните изборни проблеми е значимо начинание и по тази причина би следвало от него да има някакъв на практика резултат. Засега резултатът е единствено един - от високата естрада на президентските съвещания дребните партии, някои от които преди малко основани или дори не тъкмо партии , други пък - в развой на дерегистрация, си вършат предизборна агитация надалеч преди тя публично да е почнала.
По-нормално и по-резултатно би било президентът да стартира сходни предизборни дейности с парламентарно показаните сили, а не да ги остави на второ място. Защото от тях зависи решаването на въпроса да се пипа ли Избирателният кодекс два месеца преди изборите или не. Сблъсъкът сред Радев и Борисов,, би трябвало да бъде краткотрайно замразен.
Екипът на Радев направи и да не предложения Съюз на демократичните сили и Български земеделски народен съюз. Колкото и да са им ниски резултатите, афектираната им реакция поставя един огромен минус върху способността на президента да е в действителност обединител и да мери с един критерий.
Какво видяхме от консултациите при Радев? Че множеството от напиращите към властта са фокусирани върху методите, по които да се гласоподава. Това е разбираемо. Но е реалност, че както и да гласуваме, резултатът зависи от броенето. Затова точно излъчването на това преброяване онлайн, комбинирано със засилен цивилен надзор, може да е в действителност първата стъпка към смяна на статуквото.
Във всички оферти, дадени при Радев, можем да открием доза рационалност. Затова би било добре сходни срещи да се провеждат по-често, по всички значими тематики, а освен за изборите. Това е пълномощие на президента, което на никое място не е преднамерено написано, само че не е и неразрешено. Да, той като фигура печели от това. Но печели и политическият развой. А и дебатът сред парламентарни и извънпарламентарни партии би трябвало да не е единствено избирателен и посредством медиатор, У нас такава процедура имаше преди години, правеха се някакви разисквания, въпреки и по обособени законопроекти или по значими за обществото тематики.
Днес парламентарното шоу е заменило целия политически живот. Никой не знае какво разискват в партийните централи, нито какво партиите дискутират между тях. Самият политически живот е редуциран до една джипка, едни сараи и сновяща сред тях корпулентност.

Ето за какво няма по какъв начин да сме доста сериозни към Радев. Събирането на политически сили и разгласяването на техните послания е цивилизован контрапункт на джипката.
Съюз на демократичните сили назова тези съвещания. Не че няма специалисти, съгласно които сходен фронт е нужен за побутване на модела Борисов-Пеевски. Това звучи добре, само че е малко наивно. Този модел няма да бъде бутнат с избори или парламентарни старания, въпреки това да е единственият очевидно законен път.
Нека помислим дружно. Дали модел, основан от задкулисието, предстои на демократично срутване? Дали не са други методите? По-запознатите с политическата кухня, същите, които позволиха Доган да " разпределя порциите ", по-добре знаят по какъв начин могат да бъдат поставени Борисов и Пеевски там, където им е мястото. Но дали досегашните експерти по политическо инженерство са в положение да преборят основания от самите тях двуглав Франкенщайн? И дали той не ги е към този момент изял?
В този подтекст консултациите при Радев демонстрираха, че се натрупва сериозна маса, която в даден миг може да унищожи основания модел. Не е малко като първа стъпка, макар че тандемът Борисов-Пеевски надали към този момент трепери от боязън. Дори и единствено срещите при президента, това към този момент е едно на нула за Радев. С ангажимента, че това е теоретично и хипотетично и с ясното схващане, че не трябва да вземаме мечтаното за фактически.
Факт е, че ръководещите набутаха по арестите и по чужбина всички, които можеха по напълно извънпарламентарен и надпартиен метод да им противодействат. По-едрите спонсори и донори са изолирани от огромната игра . Някои даже заплатиха и не престават да заплащат прескъпо за това, че си разрешават да имат бизнес, некоординиран с Борисов или пък конкурентен на Пеевски. Това бяха и ненапълно не престават да бъдат и могат да лишат тези двамата от икономическата им власт, което би ги довело до политическа отпадналост и надлежно - до изпъждане от действителната власт.
Ако президентът е схванал това, би трябвало да има поради и този метод за въздействие. Той обаче минава през диалозите за основния прокурор и промяната на правосъдната система. Все неща, които чакаме Европа да реши вместо нас.
Държавният глава единствено завоюва от това, че се отхвърли да прави лична партия. Има задоволително политически субекти, които го припознават за собствен водач и преподавател. На идните избори, колкото и да загуби Борисов, ще завоюват всички към Радев . А на идващите - президентските, ще разберем дали тези същите към настоящия президент ще му останат правилни. Именно това е евентуалната стратегическа цел на Радев.
Недопускането даже на концепцията, че Борисов може да е президент, би основало други условия за правене на политика в България. По-добре е това да се случи късно, в сравнение с в никакъв случай.
Автор: Евелина Гечева