Методи Деянов на 50: ЦСКА ще остане голямата ми любов
Сам предложих на Паро Никодимов да върна лентата, с цел да я вземе Любо Пенев, споделя любимецът на алените почитатели
Методи Деянов е рожба на ЦСКА, като с алената фланелка изигра 192 мача, в които означи 36 гола, като емблематични остават тези против Шахтьор Донецк и страничната ножица против Нефтохимик. През 1994 година Лъчезар Танев му съобщи алегорично алената фланелка с номер 10, а почитателите го нарекоха Новия Мита Якимов. Мето Деянов извърши началния удар, след който Димо Момиров даде края на единственото Вечно дерби в историята, приключило със служебна победа. Методи Деянов можеше да стигне до най-високите върхове на българския футбол, само че скъсани връзки на коляното, разкъсан менискус, а за край зверско строшаване, при което даже Трифон Иванов се хваща за главата не му разрешават да разгърне до дъно капацитета си… Но Мето вечно ще остане в сърцата на тези, които са го гледали онлайн. Той е първенец с ЦСКА през 1997-ма, притежател на купата с армейците 1997-ма и 1999-та и първенец на Кипър с Анортозис през 2008-ма…
Днес Методи Деянов навършва 50 години. Другата аналогия с Митата Якимов е, че не обича да дава изявленията. Въпреки това приказва за “Тема Спорт ”. Ето какво сподели Магьосникът с топка в крайници ден преди празника.
Мето, във визитката ти написа, че си един път първенец с ЦСКА…
– А, не. Аз си броя и купата през 2003-та… Тогава Стойчо Младенов притегли Велизар Димитров и Бадема. Моето място стартира да изстива и през зимата прекосих в ОФИ Крит, само че през есента играх, тъй че си я броя, нищо, че не получих орден (смее се).
Нека те върна обратно във времето. Ти бе най-големият гений в школата и даже отпътува за САЩ…
– Да, отпътувах, като имаше обещания за лицей, а по-късно Реал Мадрид, Барселона, само че се оказа, че изгубих 6 месеца… Трябваше да си остана и да играя със старшата възраст.
Малко откакто се прибираш и записваш дебют за мъжкия отбор…
– Да, постоянно ще съм признателен на Боре Гаганелов. Тогава уволниха Гьоко Хаджиевски и бат’Боре води тима за един мач. Играхме с Шумен. Няма да не помни тази дата – 7 май 1994-та. Шумен бяха доста мощен тим, само че ги победихме с 2:1.
Кои са най-незабравимите моменти с алената фланелка и кои са най-големите футболисти, с които си играл?
– О, всеки един мач с фланелката на обичания тим е специфичен за мен. Всички са ми обичани. По това време имах достойнството да играя с Христо Стоичков, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Киряков, Бончо Генчев… При Паро Никодимов през 2001-ва бях капитан, само че като пристигнаха Любо Пенев и Йордан Лечков, единствено отидох и споделих: “Бат’Паро взимай я тази лента. Как да я нося, като Любо е тук ”. И Любо стана капитан.
Сякаш забравяш някого?
– Не, не… Не го не помня. Знам какво ме питаш (смее се). Любимият ми съотборник беше Милен Петков…
С него в този момент сте родственици. Дъщеря ти Богомила и синът му Алекс имат момче и момиче, а разбирам, че дребният бие страхотни дузпи…
– Дай Боже, да вземе бързият финт и елегантността на Милен.
Скромничиш…
– Е, добре де и малко от мен.
Ти обаче имаш задача в този момент да възпиташ още един халф… С любовта ти от ученическите години имате и момче на 11 години…
– Да, Теодор. И той тренира футбол. В ЦСКА е, само че към този момент е с номер 11. Още не е с номер 10.
Вие сте кумуве на сегашния треньор на ЦСКА Александър Томаш и брачната половинка му Десислава. Стискаш ли му палци?
– Аз постоянно ще притискам палци на ЦСКА. Това е огромната ми обич.
След като си тръгваш от ЦСКА заминаваш за Гърция, където записваш 100 мача с екипа на ОФИ…
– Там бяхме съотборници с Никос Махлас, който бе притежател на „ Златната обувка “ няколко години по-рано. Той имаше контракт с Адидас и всякога, когато му подавах за гол и по-късно ми оставяше по един чифт на шкафчето. Така всяка седмица – нови обувки (смее се).
Завърши кариерата си като първенец в Анортозис, само че го направи като че ли раничко. Можеше да останеш още година-две. Защо го направи? Искаше да слезеш от сцената, до момента в който още обичаш футбола и му се наслаждаваш ли?
– Аз постоянно ще обичам футбола. Не желаех да съм в тежест. Треньор беше Тимур Кецбая. Той искаше да остана и да играя и Шампионска лига, само че усещах, че към този момент не съм същият, тъй като травмите ме мъчеха. И по тази причина си потеглих, с цел да се завърна вкъщи в ЦСКА и да оказвам помощ на децата.
Ще простиш ли в миналото на Димитър Ралчев от Олимпик Тетевен, който счупи брутално крайници ти? Тогава не бе несъмнено, че ще можеш да вървиш, а откакто се завърна, те нарекоха “Медицинско знамение ”…
– Имало е да става. Няма защо да се дразня на никой. Завърнах се, тъй като имах вяра и желаех да продължа…
Методи Деянов е рожба на ЦСКА, като с алената фланелка изигра 192 мача, в които означи 36 гола, като емблематични остават тези против Шахтьор Донецк и страничната ножица против Нефтохимик. През 1994 година Лъчезар Танев му съобщи алегорично алената фланелка с номер 10, а почитателите го нарекоха Новия Мита Якимов. Мето Деянов извърши началния удар, след който Димо Момиров даде края на единственото Вечно дерби в историята, приключило със служебна победа. Методи Деянов можеше да стигне до най-високите върхове на българския футбол, само че скъсани връзки на коляното, разкъсан менискус, а за край зверско строшаване, при което даже Трифон Иванов се хваща за главата не му разрешават да разгърне до дъно капацитета си… Но Мето вечно ще остане в сърцата на тези, които са го гледали онлайн. Той е първенец с ЦСКА през 1997-ма, притежател на купата с армейците 1997-ма и 1999-та и първенец на Кипър с Анортозис през 2008-ма…
Днес Методи Деянов навършва 50 години. Другата аналогия с Митата Якимов е, че не обича да дава изявленията. Въпреки това приказва за “Тема Спорт ”. Ето какво сподели Магьосникът с топка в крайници ден преди празника.
Мето, във визитката ти написа, че си един път първенец с ЦСКА…
– А, не. Аз си броя и купата през 2003-та… Тогава Стойчо Младенов притегли Велизар Димитров и Бадема. Моето място стартира да изстива и през зимата прекосих в ОФИ Крит, само че през есента играх, тъй че си я броя, нищо, че не получих орден (смее се).
Нека те върна обратно във времето. Ти бе най-големият гений в школата и даже отпътува за САЩ…
– Да, отпътувах, като имаше обещания за лицей, а по-късно Реал Мадрид, Барселона, само че се оказа, че изгубих 6 месеца… Трябваше да си остана и да играя със старшата възраст.
Малко откакто се прибираш и записваш дебют за мъжкия отбор…
– Да, постоянно ще съм признателен на Боре Гаганелов. Тогава уволниха Гьоко Хаджиевски и бат’Боре води тима за един мач. Играхме с Шумен. Няма да не помни тази дата – 7 май 1994-та. Шумен бяха доста мощен тим, само че ги победихме с 2:1.
Кои са най-незабравимите моменти с алената фланелка и кои са най-големите футболисти, с които си играл?
– О, всеки един мач с фланелката на обичания тим е специфичен за мен. Всички са ми обичани. По това време имах достойнството да играя с Христо Стоичков, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Киряков, Бончо Генчев… При Паро Никодимов през 2001-ва бях капитан, само че като пристигнаха Любо Пенев и Йордан Лечков, единствено отидох и споделих: “Бат’Паро взимай я тази лента. Как да я нося, като Любо е тук ”. И Любо стана капитан.
Сякаш забравяш някого?
– Не, не… Не го не помня. Знам какво ме питаш (смее се). Любимият ми съотборник беше Милен Петков…
С него в този момент сте родственици. Дъщеря ти Богомила и синът му Алекс имат момче и момиче, а разбирам, че дребният бие страхотни дузпи…
– Дай Боже, да вземе бързият финт и елегантността на Милен.
Скромничиш…
– Е, добре де и малко от мен.
Ти обаче имаш задача в този момент да възпиташ още един халф… С любовта ти от ученическите години имате и момче на 11 години…
– Да, Теодор. И той тренира футбол. В ЦСКА е, само че към този момент е с номер 11. Още не е с номер 10.
Вие сте кумуве на сегашния треньор на ЦСКА Александър Томаш и брачната половинка му Десислава. Стискаш ли му палци?
– Аз постоянно ще притискам палци на ЦСКА. Това е огромната ми обич.
След като си тръгваш от ЦСКА заминаваш за Гърция, където записваш 100 мача с екипа на ОФИ…
– Там бяхме съотборници с Никос Махлас, който бе притежател на „ Златната обувка “ няколко години по-рано. Той имаше контракт с Адидас и всякога, когато му подавах за гол и по-късно ми оставяше по един чифт на шкафчето. Така всяка седмица – нови обувки (смее се).
Завърши кариерата си като първенец в Анортозис, само че го направи като че ли раничко. Можеше да останеш още година-две. Защо го направи? Искаше да слезеш от сцената, до момента в който още обичаш футбола и му се наслаждаваш ли?
– Аз постоянно ще обичам футбола. Не желаех да съм в тежест. Треньор беше Тимур Кецбая. Той искаше да остана и да играя и Шампионска лига, само че усещах, че към този момент не съм същият, тъй като травмите ме мъчеха. И по тази причина си потеглих, с цел да се завърна вкъщи в ЦСКА и да оказвам помощ на децата.
Ще простиш ли в миналото на Димитър Ралчев от Олимпик Тетевен, който счупи брутално крайници ти? Тогава не бе несъмнено, че ще можеш да вървиш, а откакто се завърна, те нарекоха “Медицинско знамение ”…
– Имало е да става. Няма защо да се дразня на никой. Завърнах се, тъй като имах вяра и желаех да продължа…
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ