100-те интелектуалци като 100-те мерцедеса на Цветелина
Сам по себе си фактът, че лист с интелектуалци съдържа името на Калин Вельов, може да провокира у необременения наблюдаващ високо равнище на цивилизационен скепсис. Но да оставим настрани персоналния дискурс – в фамозното кърваво писмо на 100-те публични персони, зовящи за евроатлантическа прегръдка сред ПП-ДБ и ГЕРБ има хора, които безпределно почитам, няколко, на които се удивлявам и доста, които въобще не познавам.
Опасявам се обаче, че патетично-патриотичният текст, който са сътворили на коляно в следизборно замайване, мощно припомня безсмислието на чалга полюция от средата на 90-те години на предишния век. Примерно – „ 100 мерцедеса “на Цветелина.
Европейското бъдеще на България е застрашено, лудият Путлер идва с ракета на гърба, спомнете си Левски, Ботев, Караджата и Съединението. Трябват ни ясно болшинство, мощно политическо водачество, воля, сила, старания... Същият наивно-пожелателен подтекст като „ 100 мерцедеса да имам, 100 години да ги карам, 100 мъже да желаят моята ръка “. И нито един отговор на огромните въпроси: Компромис въз основата на какво? Обединение с каква цел? Съгласие за кое?
За опазване на съветския енергиен монопол и недостижимост на „ ЛУКОйл “, хванал крепко за ташаците половината креслива евроатлантическа класа? За внасяне на руски недопечен нефт против тлъсти комисиони? За безмълвие по потъналите в Южен поток милиарди на родния поданик? И всичко това под цивилизационната опасност, че съществото Костя ще вдигне резултата си с 3 630 гласа при нови избори. Ау, какъв смут, по кое време се е чуло и видяло в България дебили да гласоподават за смугъл шарлатанин? Айде, бягайте оттука, интелектуалци с интелектуалните си напъни, всичките 103-ма.
Какъв атлантизъм, европеизъм и национални идеали ви затресоха като хормонален излив – недоклатена абитуриентка от ТОХ-а? Как по този начин омекнахте като 80-годишен член на Светия синод, уплаши ви Лудия Влад, или завръщането на Тошко Йорданов? Компромис се прави в името на нещо, за нещо, а не „ срещу “. Не под имагинерната опасност от едно кльощаво дрънкало и една сенилна старица с генералска униформа от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Без смяна в политическата система всяко единодушие, всяка коалиция в сегашния миг може да значи единствено едно – сядане на ПП-ДБ на енергийната хранилка, заплитане в подмолните мрежи, загуба на всевъзможен публичен и честен образ. Разбира се, сходно лайно в целофан, както Бойко Борисов в дните си на главсек наричаше политиката, ще бъде добре опаковано в приказки за отговорност пред гласоподавателите, геополитически закани, възобновяване и резистентност.
А в действителност стабилно в България е единствено статуквото, без значение дали носи етикета на евросоциализъм, атлантизъм, царизъм или македонски шовинизъм. Политическата и институционалната просвета у нас тотално деградираха през последните години. Балансът на управляващите беше нарушен, потенциалът на българските институции е на сериозно ниско равнище. Затова – избори до дупка, както гласеше идеалистичната фантазия от началото на прехода. Трън в задника се вади с клещи, а не със единодушие.
Опасявам се обаче, че патетично-патриотичният текст, който са сътворили на коляно в следизборно замайване, мощно припомня безсмислието на чалга полюция от средата на 90-те години на предишния век. Примерно – „ 100 мерцедеса “на Цветелина.
Европейското бъдеще на България е застрашено, лудият Путлер идва с ракета на гърба, спомнете си Левски, Ботев, Караджата и Съединението. Трябват ни ясно болшинство, мощно политическо водачество, воля, сила, старания... Същият наивно-пожелателен подтекст като „ 100 мерцедеса да имам, 100 години да ги карам, 100 мъже да желаят моята ръка “. И нито един отговор на огромните въпроси: Компромис въз основата на какво? Обединение с каква цел? Съгласие за кое?
За опазване на съветския енергиен монопол и недостижимост на „ ЛУКОйл “, хванал крепко за ташаците половината креслива евроатлантическа класа? За внасяне на руски недопечен нефт против тлъсти комисиони? За безмълвие по потъналите в Южен поток милиарди на родния поданик? И всичко това под цивилизационната опасност, че съществото Костя ще вдигне резултата си с 3 630 гласа при нови избори. Ау, какъв смут, по кое време се е чуло и видяло в България дебили да гласоподават за смугъл шарлатанин? Айде, бягайте оттука, интелектуалци с интелектуалните си напъни, всичките 103-ма.
Какъв атлантизъм, европеизъм и национални идеали ви затресоха като хормонален излив – недоклатена абитуриентка от ТОХ-а? Как по този начин омекнахте като 80-годишен член на Светия синод, уплаши ви Лудия Влад, или завръщането на Тошко Йорданов? Компромис се прави в името на нещо, за нещо, а не „ срещу “. Не под имагинерната опасност от едно кльощаво дрънкало и една сенилна старица с генералска униформа от Комитет за Държавна сигурност (на СССР).
Без смяна в политическата система всяко единодушие, всяка коалиция в сегашния миг може да значи единствено едно – сядане на ПП-ДБ на енергийната хранилка, заплитане в подмолните мрежи, загуба на всевъзможен публичен и честен образ. Разбира се, сходно лайно в целофан, както Бойко Борисов в дните си на главсек наричаше политиката, ще бъде добре опаковано в приказки за отговорност пред гласоподавателите, геополитически закани, възобновяване и резистентност.
А в действителност стабилно в България е единствено статуквото, без значение дали носи етикета на евросоциализъм, атлантизъм, царизъм или македонски шовинизъм. Политическата и институционалната просвета у нас тотално деградираха през последните години. Балансът на управляващите беше нарушен, потенциалът на българските институции е на сериозно ниско равнище. Затова – избори до дупка, както гласеше идеалистичната фантазия от началото на прехода. Трън в задника се вади с клещи, а не със единодушие.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ