Сълзи, овации и думи, които докоснаха душата — така премина

Сълзи, аплодисменти и думи, които допряха душата — по този начин мина тазгодишното издание на филмовия фестивал в Кан, където изкуството не просто описа истории, а разкри човешки ориси, болежка и вяра. Сред най-ярките моменти беше триумфът на иранския режисьор и отстъпник Джафар Панахи, който завоюва най-голямата премия на фестивала — „ Златна палма “ .

Глас от пандиза: Панахи и силата на прошката

Неговият филм „ Беше просто случай “ не е просто кино — това е вик за независимост, емпатия и морал. Историята на петима елементарни иранци, изправени пред някогашния си изтезател, вълнува освен с драмата си, само че и с въпроса, който всички носим надълбоко в себе си: Ако можехме да отмъстим, бихме ли го създали?

64-годишният Панахи, неразрешен да снима филми в родината си и хвърлян два пъти в пандиза, употребява своя персонален опит, с цел да напише сюжета. Но най-силният му миг беше речта при приемането на премията:
„ Нека оставим настрани всички проблеми, всички разлики. Най-важното сега е нашата страна и свободата на нашата страна. “

Неговите думи звучаха като манифест освен за Иран, само че и за всяка жена, която в миналото е била притисната да мълчи. „ Никой няма право да ви споделя какво би трябвало да вършиме и какво не би трябвало да вършиме “ — това не беше просто изявление, това беше подарък за всички, които имат вяра в правото на избор и глас.
Силни дами на огромния екран
Фестивалът в Кан тази година беше и празник на женската мощ — както на екрана, по този начин и отвън него.

Френската актриса Надя Мелити — изцяло непозната преди фестивала — сграбчи премията за най-хубава актриса за ролята си на 17-годишно мюсюлманско момиче, борещо се със личната си хомосексуалност във кино лентата „ Малката сестра “ на Хафсия Херци. Избрана инцидентно на улицата от кастинг сътрудник, Надя въодушевява с непринуденост, накърнимост и автентичен гений.

Нейната победа е увещание, че всяка жена — без значение от произхода, религията или сексуалността си — има право да бъде чута, забелязана и призната.
Мъже на ръба на закона и страстта
От другия завършек на света, бразилецът Вагнер Моура , прочут от „ Наркос “, потвърди още веднъж, че не се опасява да влиза в кожата на сложни персонажи. Той завоюва премията за най-хубав артист за ролята си в полицейския трилър „ Тайният сътрудник “, а режисьорът Клебер Мендоса Фильо справедливо бе отличен с наградата за най-хубав режисьор .

А втората по значение премия — Гран при — отиде при Норвегия и трогателната фамилна драма „ Сентиментална стойност “ на Йоахим Триер, която разплака залата и получи 19-минутни овации.