Чакахме за това от осем години. За какво говорят по улиците на Донецк
Сълзи от наслада, усмивки на лицата и внимателен оптимизъм - в ДНР и ЛНР одобриха с откровена признателност решението на съветските управляващи да признаят независимостта на националните републики. През годините на спора в Донбас хиляди цивилни са починали, десетки хиляди са станали бежанци. Родиха се и потеглиха на учебно заведение деца, които не знаят какво е живот без война.
Но украинската войска не е отишла на никое място и към момента стои в бойни формирования покрай линията на прикосновение. Кореспондентът на РИА Новости отиде в Донецк и беседва с локалните поданици за това какво ще се случи в бъдеще.
Следите от войната
Пътят от границата до Донецк наподобява на лунен пейзаж: асфалт не е полаган тук от доста дълго време. Таксиметровият водач Андрей, родом от Донецк, изстисква 150 километра в час от остарялата лека кола, изкусно заобикаляйки голям брой ями и изпреварвайки в насрещното платно по-бавнодвижещите се коли.
Тук иначе не карат - украинските военни ги отучиха, като неведнъж стреляха по цивилни транспортни средства от танкове и бойни машини на пехотата с директно ориентиране. Андрей е полицай от първата вълна, той отиде да се бие през лятото на 2014 година Близо до Саур-Могила е тежко ранен. Лекуват го в Русия, щом възстановява силите си, се връща на фронта.
„ Все още съм в мобилизационния запас “, споделя той. - Ако родината подреди, отново ще застана в строя. От Украйна може да се чака всичко. Нищо чудно, че струпаха толкоз доста войски и техника. Признаването на независимостта на нашите републики е единствено първата стъпка. Сега тази самостоятелност би трябвало да бъде предпазена. Много е евентуално Зеленски да се побърка и да даде заповед за военна интервенция.
Донбас е привикнал със опасността от набези. Автомобилите се ревизират деликатно на блок-постовете. Билбордове около автомагистралата приканват за присъединение към Народната милиция. Канавките са разорани от веригите на тежки гъсенични машини. Сега за първи път от доста време донецчани имат вяра за спокоен живот. И имат вяра: в случай че войната стартира още веднъж, Русия ще помогне.
Надежда за света
„ Гледах речта на Владимир Путин, без да смъквам взор от екрана “, споделя жителката на Донецк Елвира Денисенко, която се разхожда с другар по бул. „ Пушкин “ в центъра на града. „ Той сподели всичко безусловно вярно. Писна ни да се крием в изби. След случилото се връщането в Украйна е невероятно, полуда. Мой другар в Горловка беше погубен от снаряд през 2015 година Ето по какъв начин се отнасям към управляващите в Киев? В продължение на 15 години постоянно пътувах до Западна Украйна в командировки. Сега не изпитвам ни минимум предпочитание да отида там още веднъж.”
Донецк в действителност най-сетне напусна Украйна. Всички надписи са на съветски език, заплащанията са в рубли. По улиците съветските флагове са не по-малко от републиканските. Столицата на ДНР съвсем не наподобява на град на фронтовата линия: комуналните служби постоянно почистват улиците, локалният мобилен оператор предлага високоскоростен мобилен интернет за смешни пари, театрите са отворени, рафтовете в магазините са цялостни с артикули за всеки усет. За обстоятелството, че войната е напълно близо, припомнят единствено оглушителните гърмежи в покрайнините.
„ Не е имало попадение до центъра на града от доста дълго време “, споделя Анастасия Курченко, продавачка в локална книжарница. - А в покрайнините непрекъснато нещо избухва. През последните дни украинските военни полудяха: не съм чувал такава канонада от 2014 година Но щом Владимир Путин разгласи признаването на ДНР и ЛНР, те незабавно млъкнаха. Уплашени са, нищо друго. Или се преструват, че са уплашени, само че самите те се приготвят.”
Въпрос на граници
След напрежението на линията на прикосновение, което стартира предходната седмица, към Донецк започнаха да се стичат доброволци от Русия и други страни. Срещаш ги из целия град – късо подстригани, с камуфлажни якета и високи ботуши. Те не са склонни да поддържат връзка с публицисти, само че един от тях с позивната „ Спортист “ се съгласява на къс диалог.
„ Последният път, когато посетих ДНР, беше през 2015 година, малко преди провалянето на въоръжените сили на Украйна в Дебалцево “, спомня си той. - Тогава житейските условия се трансформираха и се върнах в Русия. Но през днешния ден съм подготвен още веднъж да се притека на помощ на Донбас.
Признаването на независимостта на републиките, несъмнено, е ужасно. Но какво да кажем за нашите хора, които са от другата страна на линията на прикосновение? Какво ще кажете за жителите на Славянск, Краматорск, Мариупол? Те също гласоподаваха за самостоятелност на референдум през 2014 година Това значи, че рано или късно тези територии ще би трябвало да бъдат върнати.”
Както сподели във вторник ръководителят на ДНР Денис Пушилин, въпросът за границите на републиките на Донбас е извънредно сложен и ще бъде решен по-нататък. Според него, към този момент има по-неотложни проблеми: опасността от обновяване на военните дейности остава, което значи, че би трябвало да бъдат изведени от националните републики дамите, децата и възрастните хора допустимо най-скоро.
Превод: ЕС
Но украинската войска не е отишла на никое място и към момента стои в бойни формирования покрай линията на прикосновение. Кореспондентът на РИА Новости отиде в Донецк и беседва с локалните поданици за това какво ще се случи в бъдеще.
Следите от войната
Пътят от границата до Донецк наподобява на лунен пейзаж: асфалт не е полаган тук от доста дълго време. Таксиметровият водач Андрей, родом от Донецк, изстисква 150 километра в час от остарялата лека кола, изкусно заобикаляйки голям брой ями и изпреварвайки в насрещното платно по-бавнодвижещите се коли.
Тук иначе не карат - украинските военни ги отучиха, като неведнъж стреляха по цивилни транспортни средства от танкове и бойни машини на пехотата с директно ориентиране. Андрей е полицай от първата вълна, той отиде да се бие през лятото на 2014 година Близо до Саур-Могила е тежко ранен. Лекуват го в Русия, щом възстановява силите си, се връща на фронта.
„ Все още съм в мобилизационния запас “, споделя той. - Ако родината подреди, отново ще застана в строя. От Украйна може да се чака всичко. Нищо чудно, че струпаха толкоз доста войски и техника. Признаването на независимостта на нашите републики е единствено първата стъпка. Сега тази самостоятелност би трябвало да бъде предпазена. Много е евентуално Зеленски да се побърка и да даде заповед за военна интервенция.
Донбас е привикнал със опасността от набези. Автомобилите се ревизират деликатно на блок-постовете. Билбордове около автомагистралата приканват за присъединение към Народната милиция. Канавките са разорани от веригите на тежки гъсенични машини. Сега за първи път от доста време донецчани имат вяра за спокоен живот. И имат вяра: в случай че войната стартира още веднъж, Русия ще помогне.
Надежда за света
„ Гледах речта на Владимир Путин, без да смъквам взор от екрана “, споделя жителката на Донецк Елвира Денисенко, която се разхожда с другар по бул. „ Пушкин “ в центъра на града. „ Той сподели всичко безусловно вярно. Писна ни да се крием в изби. След случилото се връщането в Украйна е невероятно, полуда. Мой другар в Горловка беше погубен от снаряд през 2015 година Ето по какъв начин се отнасям към управляващите в Киев? В продължение на 15 години постоянно пътувах до Западна Украйна в командировки. Сега не изпитвам ни минимум предпочитание да отида там още веднъж.”
Донецк в действителност най-сетне напусна Украйна. Всички надписи са на съветски език, заплащанията са в рубли. По улиците съветските флагове са не по-малко от републиканските. Столицата на ДНР съвсем не наподобява на град на фронтовата линия: комуналните служби постоянно почистват улиците, локалният мобилен оператор предлага високоскоростен мобилен интернет за смешни пари, театрите са отворени, рафтовете в магазините са цялостни с артикули за всеки усет. За обстоятелството, че войната е напълно близо, припомнят единствено оглушителните гърмежи в покрайнините.
„ Не е имало попадение до центъра на града от доста дълго време “, споделя Анастасия Курченко, продавачка в локална книжарница. - А в покрайнините непрекъснато нещо избухва. През последните дни украинските военни полудяха: не съм чувал такава канонада от 2014 година Но щом Владимир Путин разгласи признаването на ДНР и ЛНР, те незабавно млъкнаха. Уплашени са, нищо друго. Или се преструват, че са уплашени, само че самите те се приготвят.”
Въпрос на граници
След напрежението на линията на прикосновение, което стартира предходната седмица, към Донецк започнаха да се стичат доброволци от Русия и други страни. Срещаш ги из целия град – късо подстригани, с камуфлажни якета и високи ботуши. Те не са склонни да поддържат връзка с публицисти, само че един от тях с позивната „ Спортист “ се съгласява на къс диалог.
„ Последният път, когато посетих ДНР, беше през 2015 година, малко преди провалянето на въоръжените сили на Украйна в Дебалцево “, спомня си той. - Тогава житейските условия се трансформираха и се върнах в Русия. Но през днешния ден съм подготвен още веднъж да се притека на помощ на Донбас.
Признаването на независимостта на републиките, несъмнено, е ужасно. Но какво да кажем за нашите хора, които са от другата страна на линията на прикосновение? Какво ще кажете за жителите на Славянск, Краматорск, Мариупол? Те също гласоподаваха за самостоятелност на референдум през 2014 година Това значи, че рано или късно тези територии ще би трябвало да бъдат върнати.”
Както сподели във вторник ръководителят на ДНР Денис Пушилин, въпросът за границите на републиките на Донбас е извънредно сложен и ще бъде решен по-нататък. Според него, към този момент има по-неотложни проблеми: опасността от обновяване на военните дейности остава, което значи, че би трябвало да бъдат изведени от националните републики дамите, децата и възрастните хора допустимо най-скоро.
Превод: ЕС
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ