Сълзи от безпомощност и страх, мощна вяра и сила на

Сълзи от беззащитност и боязън, мощна религия и мощ на духа и скъпи уроци се крият зад постоянно сияещата усмивка на Славена Вътова. Красавицата, която е жури в шоуто „ България търси гений ”, през днешния ден приказва намерено, въпреки и рядко и постоянно с влажни очи, за най-голямото си тестване, което е такова за всеки родител. Раждането на второто й дете Ана, която през днешния ден е на две години, е повратен миг в живота й, както и в този на брачна половинка й Юлиян Цолов, научи HotArena.

„ Ситуацията в моя живот, която ме отрезви и ме научи да оценявам всеки миг, беше раждането на второто ми дете. Лекарите не знаеха дали ще оживее. Беше тежък миг, за който нищо не може да те приготви. Тогава научих, че каквото и да се случва с мен, в случай че децата ми са здрави, всичко ще е наред в този живот ”, споделя Славена. Тя постоянно е била положителна. Всъщност се е определяла като „ свръхголям оптимист ”. Тази непоколебимост в щастливия процес на всяка тежка обстановка й оказва помощ да премине през жестокото тестване. „ Сривала съм се. Плакала съм ”, казвала е миската. И след това отново се е прибирала към вярата.

Раждането на втората й щерка Ана минава по проект. Изплаква и малко по-късно настава сериозна обстановка. „ Защото безусловно не се знаеше по какъв начин ще се развият нещата с нея, само че не съм серпантина и за миг да имам вяра, че тя ще излезе от тази обстановка, че ние ще излезем от тази обстановка ”, казвала е Славена. Тя не може да си изясни какво я е „ държало ” тогава. Може би отново от някое от нейните „ налудничави чувства ”, предполагала е с усмивка през сълзи, а има поради точно мощната си религия и положителна настройка. Става въпрос за цялост от фактори, обяснили лекарите тогава.
„ Просто ни споделиха, че в един миг са й отказали сърчицето, дробчето... Това е откакто тя се ражда, изплаква, някакво време по-късно. Просто беше сложна обстановка. Какво е да се прибереш у дома без детето си... Много сложен миг ”, връща се обратно Славена. Тогава със брачна половинка й и всички техни близки просто чакали и се молили. Красавицата поставя старания огромната й щерка Ема, която роди през 2015 година, да не усети нищо. Продължава да играе с нея, както преди. Но няма визия какво да каже, когато я пита къде е бебето, написа " Уикенд ".

„ Не се говореше доста за това. Всеки го изживяваше по неговия си метод, просто чакахме хубавата вест... Всеки ден вървиш, мислиш по най-хубавия метод, по който може да се развият нещата, вярваш, усещаш, че ще бъде по този начин... Просто знаех, че би трябвало да съм мобилизирана, стегната. Като ходех при нея, знаех, че ме усеща. Знаех, че е значимо да бъда до нея ”, споделя Славена. По-късно тя схваща, че доста хора, даже техни близки в всекидневието им, са минали през същото тестване. „ Има някакви неща, които не мога да си обясня ”, въздъхва хубавицата. Но и не търси съответен отговор на всички въпроси.  Някои неща просто или ги приемаш, или не ги приемаш. Или ги преминаваш, или не ги преминаваш. „ Родена съм под щастлива звезда, тъй като имахме силите да преживеем това ”, споделя миската с признателност.

Вярата постоянно е била нейна опора и движеща мощ. И в избора на професионални пътища в живота си се е уповавала точно на вярата си. Славена е решавала импулсивно, правила е смели избори и постоянно се е оказвала права, а тайната й е точно в позитивната настройка. Но това никога не е въздържан оптимизъм. „ Вярвам, че имам шанс, само че върша разликата, че аз го имам, тъй като си го диря. Аз не очаквам да печеля от тотото или нещо от този вид. Оценявам нещата, които ми се случват. Винаги имам вяра, че има светлина в тунела. Винаги имам вяра, че от теб зависи доколко и по какъв начин ще се развиват нещата ”, споделя журито в „ България търси гений ”. Тя има вяра във визуализирането на фантазиите. Ако не можеш да си представиш нещо, което искаш, значи не го искаш в действителност. А в случай че можеш, то неизбежно виждаш и някои от вероятните пътища за осъществяване на задачата, сигурна е Славена. По този път има триумфи, само че и има и провали. Красавицата не живее с тях. Приема ги като част от пътя, развиването.

Най-големи провокации среща в връзките си с хората. Все отново Славена приема умерено всичко, стига тя и околните й да са здрави и щастливи. Затова няма световни професионални фантазии, които се е зарекла да гони, и когато я питат по какъв начин се виждат след 10 години, споделя: „ Никаква визия нямам. Само се апелирам да сме здрави и да имаме сили да прекосяваме всички неща, които ни следва да прекосяваме и да изживяваме ”.
Майчинството прекатурва живота й. Изправя я пред най-големите страхове и тествания, само че е и най-голямото й благополучие. Когато взема решение да сътвори семейство с обичания Юлиян, Славена ясно осъзнава, че всичко до този миг, в това число кариерата й, ще отиде на назад във времето. „ Майката би трябвало да постави всичко пред себе си. Не можеш да бъдеш лакомец. Ако не можеш да сложиш и специалността си, егото си, всичко, което си имал, значи не си подготвена за родтел ”, уверена е хубавицата. Тя желае да работи. Важно е за нея, усеща се добре, когато работи. Днес се върви решително към всяка професионална цел. И въпреки всичко фамилията й е приоритет. Славена е всеотдайна майка, само че не е прекомерно взискателна и максималист. Не се стреми безусловно да е примерна стопанка и да поддържа безупречен ред в дома си. Иска децата й да порастват в жива и свободна среда, да тичат, да цапат и да откриват нещата към себе си. И въпреки всичко не ги оставя без надзор, тъй като желае да са дисциплинирани като родителите си.

Славена е последовател на режимите и държи на храненето в подобаващи часове, на качествените съставки, регламентира времето за сън и за игра. Стремежът й е да построи потребни привички на девойките. Но не желае да е майка орлица, заета по през целия ден единствено с децата си. „ Никога не съм се виждала в сходна роля. Уважавам майките, които напълно се отдават на децата си, само че това не е моят вид. За да съм пълностоен родител и да дам най-хубавото от себе си на Ема и Ана, би трябвало да бъда разрастващ се човек. Майчинството ме научи да съм комбинативна в дилемите си, а не да се отхвърлям от значимите неща. Така че за мен това да си работеща майка е нещо потребно и постижимо ”, споделя Славена.