Саломе е на 12 дни, когато баща ù – известният

Саломе е на 12 дни, когато татко ù – известният френски режисьор, притежател на два Оскара Клод Льолуш, я снима в люлката ù за кино лентата си „ Да живее животът “. На 12 години партнира на екран на Жан Пол Белмондо. На 16 е взела участие в 20 кино лентата и дебютира на сцена. На 20 е шеф на театъра Cine 13, учреден от татко ù. Режисира, написа пиеси, продуцира спектакли. Има номинации „ Молиер “ за драматургичен текст и за актриса във второстепенна роля за пиесата си „ Политически правилно “.На българска сцена можем да гледаме два превъзходни спектакъла по неин текст – „ Това не го казвай! “ и „ Заклеваш ли се в децата? “. Комедии за актуалните взаимоотношения в двойката, за мощни характери, за разминавания, за разногласия, в които никой не отстъпва, за тематиките, с които се сблъсква любовта, написани с образован, ослепителен език и преведени брилянтно от Снежина Здравкова. И двата спектакъла са голямо наслаждение поради партньорството на сцена на Теодора Духовникова и Явор Гърдев, режисирани от Явор Гърдев, и Весела Бабинова и Владимир Зомбори – от Крис Шарков.През юни предходната година Саломе Льолуш гостува на театралния фестивал „ Варненско лято “. Kогато приказваме по телефона, споделя, че Варна доста ѝ е харесала. „ Стори ми се доста европейски град – споделя Саломе. – Напомня ми малко на Гърция. И публиката беше прелестна. Хората толкоз хубаво одобриха спектакъла („ Това не го казвай! “), смееха се и изглеждаха въодушевени, а съгласно актьорите даже се смеели по-малко, в сравнение с нормално. “

Дали спектакълът „ Tова не го казвай! “ e обвързван и е отдаден на вашите родители – на майка ви (Евелин Боникс) и на втория ви татко (Пиер Ардити), тъй като те извършват функциите на френска сцена? Мислех за тях, когато пишех текста, само че единствено два скеча са свързани с тях. За единия не съм сигурна, че участва в спектакъла, който се играе у вас. Другият е за естетичната хирургия. Повечето от разговорите са взети от действителни диалози сред мен и моя сътрудник или сред мен и приятелите ми и родителите ми.   Какво ви въодушевява и какво – по никакъв начин, в любовта? Вдъхновява ме, когато ни прави по-силни и ни оказва помощ да напредваме. Не обичам, когато ни цялостни със подозрения, забавя ни и ни лишава доста време. Как наподобява идеалната обич за вас? За мен любовта не може да е идеална. Тя е комплицирана. Да си влюбен и да обичаш не е едно и също, а хората постоянно ги смесват. Влюбването е като ускорител и ми се коства рисково. Всичко се случва по-бързо. Но да обичаш съгласно мен е фантастично и изисква доверие, доста доверие. И двете са комплицирани. Има ли загадка за това любовта да е продължителна? Не я знам. Спектаклите ви, които гледах, са отдадени на двойки, чиято обич продължава най-малко 10 години. Да, тъй като считам, че любовта продължава, до момента в който човек има чувството, че може и да свърши. Хората, които си фантазират, че в никакъв случай няма да свърши, един ден се изненадват. Мисля, че всяка любовна история би трябвало да се живее, все едно ще свърши доста бързо. Има ли нещо, за което се кълнете в щерка си пред вашия сътрудник? А! Не се заклевам! Ако си представим живота като игра на сцена, какво е значимо да знае човек, с цел да завоюва тази игра? Мисля, че най-важното е да не взима доста на съществено нито себе си, нито каквото и да било друго. Ако имахте избора да се занимавате с нещо друго от спектакъл и кино, какво бихте избрали? Вероятно да стана юрист или арбитър, или да имам специалност, обвързвана със правосъдната система, тъй като човешките истории са ми доста забавни и обичам да разбирам другите гледни точки, да погледна и от едната, и от другата страна. Може би щеше да е нужно да станете политически правилна. Аз не съм политически правилна. Старая се да не се опасявам и да съм директна. В първата ми пиеса „ Политически правилно “ ставаше дума за момиче от левицата, което има случка с мъж от крайната десница. Имам и пиеса за Израел и Палестина. Не ме е боязън да разясня противоречиви тематики. Не взимам страна. Винаги се пробвам да схвана и двете гледни точки. Имам шанса да съм родена във Франция, по-скоро съчувствува на левицата, по-скоро съм феминистка, само че не ми е забавно да приказвам с хора, с които сме на едно мнение. Интересно ми е да уча тези, които не са като мен, с цел да схвана за какво не мислим по един и същи метод. Аз съм феминистка и съчувствува на левицата, евентуално тъй като моите родители са ме възпитали по този начин. Дали бих мислила по същия метод, в случай че се бях родила в религиозно семейство, симпатизиращо на десницата? Има ли човек в живота ви, който е трансформирал съществено гледната ви точка? Не е единствено един. Уча непрестанно и от всички, от хора като Симон Вейл (френска юристка и политик, етническа еврейка) или от хора, които се интересуват от екология, от другите от мен. От всеки изучавам по нещо. Събирам си части.