Салман Рушди в онлайн среща с български читатели
Салман Рушди се трансформира в икона на свободата в актуалния западен свят. Преследван, забраняван, наказан на гибел поради четвъртия си разказ „ Сатанински строфи ", той сподели по какъв начин един заточеник може да победи и да покори света единствено с гения си. След 30 години скришен и затулен в мистичност живот във Англия, през днешния ден Рушди живее в Ню Йорк и изрично отхвърля повече да се крие, изправяйки се против личния си боязън за живота си.
Онлайн изданието на Софийски интернационален книжовен фестивал 2020 ни подари същинско прекарване в „ Online среща с непримиримия Салман Рушди ".
Във виртуалната зала над 200 негови фенове станаха очевидци на изключителния му диалог, воден от литературоведа Димитър Кенаров. Още при започване на срещата създателят показа, че 2020 година е била тежка в персонален проект, що се касае за всички останали хора по света и най-трудната му за писане.
Разболява се от COVID-19 още през март. Следва дълго лекуване и карантина, в които подхваща текст след текст, които след това захвърля. Учудващо за самия него написа пиеса.
„ Изненадващо даже и за мен беше, че ми лиши толкоз време да напиша пиеса - текст, който да е особено за сцена. Участвал съм в драматизацията на други мои творби - „ Харун и морето от приказки " и „ Среднощни деца " са играни на сцените във Англия и Съединени американски щати. И тъкмо когато затвориха театрите, аз написах пиеса, доста неуместно, нали?!... Но се надявам да я видя в миналото сложена, когато всичко това свърши ", сподели Рушди.
„ Кишот " е последният разказ на Салман Рушди, който ще излезе у нас при започване на идната година в превод на Надежда Розова. Авторът споделя, че е бил предизвикан от тематиката за пътуването и даже е замислял той самият да стартира да пътува и да разказва, това което му се случва.
" Но тогава взех решение, че би трябвало да го измисля, не желаех да се лиша от въображението си ".
Отбелязването на 400-годишнината на Сервантес и Шекспир през 2016 година му дава концепция накъде да тръгне това ново литературно странствуване.
Романът „ Кишот " споделя за възрастен индианец - амбулантен търговец, който гледа всички риалити шоу стратегии и се влюбва в една от участничките Салма Р (едва ли приликите с името на създателя са случайни), индийка, която се реалокира да живее в Холивуд. Героят потегля, по сходство на Дон Кихот, да срещне любовта на живота си. По пътя Кишот си измисля наследник, на име Санчо, който до края на пътуването е негов действителен сателит и в паралелната линия, която върви в романа, е тяхното пътешестване един към различен.
„ Замислих се какво би подлудило един актуален човек. Дон Кихот чете прекомерно доста рицарски романси и това го подлудява ".
Риалити стратегиите, е отговорът на Рушди. Той не крие, че му се постанова да изгледа всички шоу стратегии и това е най-мъчителното нещо, което е преживявал до момента в който го е писал.
„ Единственото наслаждение от всичкото това гледане бе, че непрекъснато се смеех. Без да имат за цел да ме разсмеят, тъй като основателите на риалити стратегиите се отнасяха съществено, когато трябваше да обвържат в любовна връзка двама от участниците, ме караха да се дръзвам. За мен мисълта, че любовта е съревнование е неуместно и старомодно. Светът през днешния ден е по-странен, от всичко, което можем да измислим ".
В предходни изявленията Рушди споделя, че е повлиян от Робърт Пърсиг и неговия разказ „ Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет ", само че в тази среща Димитър Кенаров разкри и връзките му с „ Лолита " на Владимир Набоков.
„ Съвършено правилно. Средната част на „ Лолита ", когато героят пътува с момичето, с цел да го съблазни и, отсядайки в тези разрушени крайпътни мотели, които демонстрират една разпадаща се Америка. Набоков написа като американски публицист, а в действителност когато основава „ Лолита ", той преди малко е дошъл в Америка. В същността си неговият воин пътува, с цел да реализира една зла цел, да съблазни момичето. Моят воин пътува с измисления си наследник, може да се каже с благородна цел - той преследва една невъзможна обич ", изясни Рушди.
Другото въздействие, което Салман Рушди споделя, че е има, е истинският „ Пинокио " на Карло Колоди и за това включва говорещ на италиански щурец и измислено момче. Абсурдът идва, че измисленият му воин Санчо, който съпровожда татко си в налудничавото пътешестване към любовта, е „ най-свързан с действителността ". Героят му Кишот не е „ рицар на печалния облик " по сходство на своя прототип Дон Кихот, той е радостен и оптимистично гледа на света.
Димитър Кенаров разбули и още една дребна загадка от романа „ Кишот ". Един от епизодичните герои, шеф на огромна киберкомпания, е наименуван Димитров и е кръстен на Димитър Бербатов, който е играл за обичания футболен тим на Салман Рушди.
В едно от последните си изявленията на въпроса „ В какъв свят му се живее? ", Рушди дава отговор „ Не имам вяра в утопията. Живея в света, в който живеем всички ние, с различен свят не разполагаме. " А ние, неговите читатели, имаме вяра, че той няма да спре да основава въпреки и утопичен, по-добър свят.
Онлайн изданието на Софийски интернационален книжовен фестивал 2020 ни подари същинско прекарване в „ Online среща с непримиримия Салман Рушди ".
Във виртуалната зала над 200 негови фенове станаха очевидци на изключителния му диалог, воден от литературоведа Димитър Кенаров. Още при започване на срещата създателят показа, че 2020 година е била тежка в персонален проект, що се касае за всички останали хора по света и най-трудната му за писане.
Разболява се от COVID-19 още през март. Следва дълго лекуване и карантина, в които подхваща текст след текст, които след това захвърля. Учудващо за самия него написа пиеса.
„ Изненадващо даже и за мен беше, че ми лиши толкоз време да напиша пиеса - текст, който да е особено за сцена. Участвал съм в драматизацията на други мои творби - „ Харун и морето от приказки " и „ Среднощни деца " са играни на сцените във Англия и Съединени американски щати. И тъкмо когато затвориха театрите, аз написах пиеса, доста неуместно, нали?!... Но се надявам да я видя в миналото сложена, когато всичко това свърши ", сподели Рушди.
„ Кишот " е последният разказ на Салман Рушди, който ще излезе у нас при започване на идната година в превод на Надежда Розова. Авторът споделя, че е бил предизвикан от тематиката за пътуването и даже е замислял той самият да стартира да пътува и да разказва, това което му се случва.
" Но тогава взех решение, че би трябвало да го измисля, не желаех да се лиша от въображението си ".
Отбелязването на 400-годишнината на Сервантес и Шекспир през 2016 година му дава концепция накъде да тръгне това ново литературно странствуване.
Романът „ Кишот " споделя за възрастен индианец - амбулантен търговец, който гледа всички риалити шоу стратегии и се влюбва в една от участничките Салма Р (едва ли приликите с името на създателя са случайни), индийка, която се реалокира да живее в Холивуд. Героят потегля, по сходство на Дон Кихот, да срещне любовта на живота си. По пътя Кишот си измисля наследник, на име Санчо, който до края на пътуването е негов действителен сателит и в паралелната линия, която върви в романа, е тяхното пътешестване един към различен.
„ Замислих се какво би подлудило един актуален човек. Дон Кихот чете прекомерно доста рицарски романси и това го подлудява ".
Риалити стратегиите, е отговорът на Рушди. Той не крие, че му се постанова да изгледа всички шоу стратегии и това е най-мъчителното нещо, което е преживявал до момента в който го е писал.
„ Единственото наслаждение от всичкото това гледане бе, че непрекъснато се смеех. Без да имат за цел да ме разсмеят, тъй като основателите на риалити стратегиите се отнасяха съществено, когато трябваше да обвържат в любовна връзка двама от участниците, ме караха да се дръзвам. За мен мисълта, че любовта е съревнование е неуместно и старомодно. Светът през днешния ден е по-странен, от всичко, което можем да измислим ".
В предходни изявленията Рушди споделя, че е повлиян от Робърт Пърсиг и неговия разказ „ Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет ", само че в тази среща Димитър Кенаров разкри и връзките му с „ Лолита " на Владимир Набоков.
„ Съвършено правилно. Средната част на „ Лолита ", когато героят пътува с момичето, с цел да го съблазни и, отсядайки в тези разрушени крайпътни мотели, които демонстрират една разпадаща се Америка. Набоков написа като американски публицист, а в действителност когато основава „ Лолита ", той преди малко е дошъл в Америка. В същността си неговият воин пътува, с цел да реализира една зла цел, да съблазни момичето. Моят воин пътува с измисления си наследник, може да се каже с благородна цел - той преследва една невъзможна обич ", изясни Рушди.
Другото въздействие, което Салман Рушди споделя, че е има, е истинският „ Пинокио " на Карло Колоди и за това включва говорещ на италиански щурец и измислено момче. Абсурдът идва, че измисленият му воин Санчо, който съпровожда татко си в налудничавото пътешестване към любовта, е „ най-свързан с действителността ". Героят му Кишот не е „ рицар на печалния облик " по сходство на своя прототип Дон Кихот, той е радостен и оптимистично гледа на света.
Димитър Кенаров разбули и още една дребна загадка от романа „ Кишот ". Един от епизодичните герои, шеф на огромна киберкомпания, е наименуван Димитров и е кръстен на Димитър Бербатов, който е играл за обичания футболен тим на Салман Рушди.
В едно от последните си изявленията на въпроса „ В какъв свят му се живее? ", Рушди дава отговор „ Не имам вяра в утопията. Живея в света, в който живеем всички ние, с различен свят не разполагаме. " А ние, неговите читатели, имаме вяра, че той няма да спре да основава въпреки и утопичен, по-добър свят.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ