Дефицитът на консолидирания бюджет скочи с още близо 42.9% през октомври
Салдото на Консолидираната фискална стратегия бързо се утежнява. За деветте месеца на 2024-а дефицитът на КФП бе близо 2.83 милиарда лв., а месец по-късно Министерството на финансите предвижда, че в края на октомври той ще доближи 4 милиарда лв.. Въпросният растеж от над 1.17 милиарда лв. (42.9%) единствено за месец е сравним и даже по-висок от растежа през септември когато бе регистрирано нарастване от 1.15 милиарда лв..
Тези растежи към този момент наподобяват на наклонност и може да се чака, че, в случай че държавното управление не предприеме някакви екстраординарни ограничения до края на годината, дефицитът ще доближи 6.5 милиарда лв.. Това е покрай заложения в Средносрочната бюджетна прогноза недостиг от близо 6.22 милиарда лв. и превишението му с 280 млн. лв. нямаше да е сериозен проблем, в случай че не бе условието на Закона за обществените финанси въпросния недостиг да е до 3% от Брутния вътрешен артикул. А с действителния размер на Брутният вътрешен продукт както неотдавна стана ясно имаме проблем.
Проблем с това, че в средносрочната бюджетна прогноза той е надценен. За 2023-а се оказа, че Брутният вътрешен продукт е 185 милиарда лв. при планувани 191.18 милиарда лв.. Това свива с над 6 милиарда лв. основата от която пораства Брутният вътрешен продукт за 2024-а, който съгласно същата тази прогноза би трябвало да доближи 205. 85 милиарда лв.. и то при действителен растеж от 3.2%, който също през цялото време се оценяваше като мощно надценен, поради незадоволителното икономическо положение на главните ни търговски сътрудник, проблеми с усвояването на европейските средства и капиталовата незаинтересованост на бизнеса подбудена от несигурната политическа среда. Ниската, по отношение на в началото плануваната от 4.9% инфлация също въздейства отрицателно на номиналния растеж на Брутният вътрешен продукт за 2024-а. И нищо чудно окончателните данни за него да под 200 милиарда лв.. А при такова равнище на Брутният вътрешен продукт недостиг от над 6 милиарда лв. по КФП значи, че той е над 3% от Брутният вътрешен продукт, което е нарушаване както на Закона за обществените финанси, на маастрихтските критерии и на условията за фискална непоклатимост на Европейски Съюз.
Със закона за обществените финансите от известно време никой в политическите среди не се преценява. Причината най-вероятно е че за нарушаването на неговите условия не се плануват законови наказания - нито административни, нито наказателни.
Що се отнася до маастрихските критерии, нарушаването на условието на за недостига, ще е още едно удостоверение, че ясно изявените заявления на част от водещите парламентарни политически сили за нуждата от влизане на страната ни Еврозоната са единствено митингаджийски лозунги. А същите тези политически сили не вършат задоволително за постигането на тази цел. Нещо повече работят против нея. Защото в този момент може да се окаже, че сме изпълнили критерия за инфлацията, само че тъкмо в този миг сме нарушили този за недостига. Друг е въпросът дали през последните няколко тримесечия изобщо сме го изпълнявали.
За тези които обичат да се базират на разнообразни европейски документи основани на предварителна информация ще посочим една: " Сезонно поправен държавен недостиг от 3,0% от Брутният вътрешен продукт в еврозоната и 3,1% в Европейски Съюз ".
И там в сезонно изгладените данни за България по тримесечия ще видите едни съотношения, които в множеството случай надвишават границата на недостига от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт. А данните на Евростат са само меродавните за решенията, които взема и Европейската комисия, и Съветът на Европа. Но и блокирането на влизането ни в Еврозоната не е хай-големия проблем.
Помислете си какво ще стане в случай че в действителност се окаже, че в действителност недостига надвишава оптималното съответствие от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт и въз основата на това Европейска комисия открие против България наказателна процедура по свръхдефицит със всички произлизащи от това отрицателни последици. Не бива да се успокояваме, че и други страни в Европейски Съюз и в Еврозоната също не съблюдават правилото за недостига. Това надали ще ни донесе някакви изгоди. Пък и даже да получим някакво състрадание, това няма да има възстановителен резултат върху рушащите се държавни финанси.
Ясно е, че разход ще би трябвало да се лимитират и даже редуцират, а приходите да се усилват. Какви ще са съответните ограничения за това и до каква степен те ще са ефикасни зависи и от държавното управление и от новоизбраното Народно заседание. На от в този момент би трябвало да е ясно, че колкото по-дълго се отсрочват тези ограничения, толкоз по-болезнени в последна сметка ще са те.
Тези растежи към този момент наподобяват на наклонност и може да се чака, че, в случай че държавното управление не предприеме някакви екстраординарни ограничения до края на годината, дефицитът ще доближи 6.5 милиарда лв.. Това е покрай заложения в Средносрочната бюджетна прогноза недостиг от близо 6.22 милиарда лв. и превишението му с 280 млн. лв. нямаше да е сериозен проблем, в случай че не бе условието на Закона за обществените финанси въпросния недостиг да е до 3% от Брутния вътрешен артикул. А с действителния размер на Брутният вътрешен продукт както неотдавна стана ясно имаме проблем.
Проблем с това, че в средносрочната бюджетна прогноза той е надценен. За 2023-а се оказа, че Брутният вътрешен продукт е 185 милиарда лв. при планувани 191.18 милиарда лв.. Това свива с над 6 милиарда лв. основата от която пораства Брутният вътрешен продукт за 2024-а, който съгласно същата тази прогноза би трябвало да доближи 205. 85 милиарда лв.. и то при действителен растеж от 3.2%, който също през цялото време се оценяваше като мощно надценен, поради незадоволителното икономическо положение на главните ни търговски сътрудник, проблеми с усвояването на европейските средства и капиталовата незаинтересованост на бизнеса подбудена от несигурната политическа среда. Ниската, по отношение на в началото плануваната от 4.9% инфлация също въздейства отрицателно на номиналния растеж на Брутният вътрешен продукт за 2024-а. И нищо чудно окончателните данни за него да под 200 милиарда лв.. А при такова равнище на Брутният вътрешен продукт недостиг от над 6 милиарда лв. по КФП значи, че той е над 3% от Брутният вътрешен продукт, което е нарушаване както на Закона за обществените финанси, на маастрихтските критерии и на условията за фискална непоклатимост на Европейски Съюз.
Със закона за обществените финансите от известно време никой в политическите среди не се преценява. Причината най-вероятно е че за нарушаването на неговите условия не се плануват законови наказания - нито административни, нито наказателни.
Що се отнася до маастрихските критерии, нарушаването на условието на за недостига, ще е още едно удостоверение, че ясно изявените заявления на част от водещите парламентарни политически сили за нуждата от влизане на страната ни Еврозоната са единствено митингаджийски лозунги. А същите тези политически сили не вършат задоволително за постигането на тази цел. Нещо повече работят против нея. Защото в този момент може да се окаже, че сме изпълнили критерия за инфлацията, само че тъкмо в този миг сме нарушили този за недостига. Друг е въпросът дали през последните няколко тримесечия изобщо сме го изпълнявали.
За тези които обичат да се базират на разнообразни европейски документи основани на предварителна информация ще посочим една: " Сезонно поправен държавен недостиг от 3,0% от Брутният вътрешен продукт в еврозоната и 3,1% в Европейски Съюз ".
И там в сезонно изгладените данни за България по тримесечия ще видите едни съотношения, които в множеството случай надвишават границата на недостига от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт. А данните на Евростат са само меродавните за решенията, които взема и Европейската комисия, и Съветът на Европа. Но и блокирането на влизането ни в Еврозоната не е хай-големия проблем.
Помислете си какво ще стане в случай че в действителност се окаже, че в действителност недостига надвишава оптималното съответствие от 3% по отношение на Брутният вътрешен продукт и въз основата на това Европейска комисия открие против България наказателна процедура по свръхдефицит със всички произлизащи от това отрицателни последици. Не бива да се успокояваме, че и други страни в Европейски Съюз и в Еврозоната също не съблюдават правилото за недостига. Това надали ще ни донесе някакви изгоди. Пък и даже да получим някакво състрадание, това няма да има възстановителен резултат върху рушащите се държавни финанси.
Ясно е, че разход ще би трябвало да се лимитират и даже редуцират, а приходите да се усилват. Какви ще са съответните ограничения за това и до каква степен те ще са ефикасни зависи и от държавното управление и от новоизбраното Народно заседание. На от в този момент би трябвало да е ясно, че колкото по-дълго се отсрочват тези ограничения, толкоз по-болезнени в последна сметка ще са те.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ