Сал Ракели за себепознанието, смисъла и пътя на човешката душа
Сал Ракели е нравствен преподавател, врач, ясновидец и мистик с близо 40-годишен опит в региона на проучване на човешкия капацитет. Автор е на доста книги в региона. Занимавал се е с разнообразни типове медитация, терапия и йога, в това число умишлено дишане и филтриране на тялото и мозъка.
Всъщност той е израснал като типичен пианист.
Ето какво споделя за откритията си в региона на себепознанието, смисъла и пътя на човешката душа.
– Основната цел на себепознанието е да се издигнем над равнището на мозъка си, който непрестанно проучва, прави дисекции и търси изложение на действителността, на нейната форма. Вместо да проучваме, би трябвало да се научим да претърпяваме действителността. Абстрахирането от мисълта става с медитация, йога, дихателни техники, форми на внушаемост и други средства.
– Добре, само че в днешно време това е труднопостижимо – непрестанно се терзаем от проблемите на битието си. Как да намерим сили, с цел да се концентрираме върху нещо сходно?
– Самият аз ходя по този път от 40 години и не е елементарно. Опитвам се да се възпитавам – да не приписвам значение на драмите в живота, това, което се случва към мен, хората, които се ядосват на изборите, държавното управление, на църквата, на тъща си.
Първо би трябвало осъзнаем какво ни разсейва и изчерпва. Например – позволяваме неточност или се държим зле с някого и след това започваме да се наказваме въображаемо: „ Колко съм малоумен! Как можах да направя това?! “ Неспирен поток от самообвинения, който тече на равнището на мозъка ни и ни стопира да навлезем по-дълбоко в себе си.
– Защо да го вършим?
– Защото по-висшите истини – това, че има един основател на Вселената и всички ние сме негови продължения – са ключът към по-добър свят. Вижте всички спорове по света – войните, глада, бедността, страданията… всичко това не е неизбежно, само че го осъзнаваме единствено в случай че влезем във вътрешността в това, което представляваме, като човешки същества, свързани с Вселената и Създателя. Но просветителната система не се вълнува от тези тематики. Училището ни приспособява към разпоредбите, по които работи света сега – да не влизаме в спор с общоприетите полезности, да си намерим добра работа и по този начин нататък. А не ни учат кои сме ние в реалност. Възприемаме всичко с мозъка си, само че не и с душата.
– Как да открием какво е предназначението ни в живота – по този начин наречената ни дарма?
– Има доста способи да открием дармата – това, за което сме пристигнали на Земята. Един от тях е да се запитаме: „ Какво ме кара се усещам жив? “ Често това не е нещото, което родителите ни чакат от нас. Те споделят „ Искаш да си създател?! А да си чувал за гладуващи създатели? С изкуство не се вършат пари “. Но в случай че си пристигнал на Земята, с цел да правиш това, има способи да го правиш. Ако обичаш това, което правиш, си проличава. Така че, човек би трябвало да се самоизследва и да се пита: „ Кое кара сърцето ми да пее? “
– Съществува ли кармата и какво съставлява тя?
– Карма е незавършени духовни уроци. Погрешно се счита, че кармата е изкупуване на някаква виновност от минали животи. Карма е когато душата желае да научи избрани уроци, само че не съумява да го направи в границите на един живот и избира да продължи в последващи прераждания.
– Писано ли ни е какъв живот да имаме?
– Донякъде има възвишен проект за живота на всеки от нас, само че имаме и свободна воля. Изборът обаче не се свежда до това какъв цвят рокля да облечем или какъв модел кола да си купим. Основополагащият избор е дали ще развием същността си, дали ще напреднем, или ще се изгубим в морето от незначителни ежедневни избори.
– Къде е границата сред ориста ни и свободната ни воля?
– Свободната воля е на равнище, което назовавам „ четвърта компактност “ – равнището, на което действаш и реагираш, света на технологиите, там е морето от безчет вероятни избори, които можем да създадем за живота си. Да си фермер или механик, да си християнин или будист. Това, че има нещо предопределено, не значи да се оставяме на течението с мисълта, че Господ напълно направлява живота ни, като че ли разполага с отдалечено. Това е илюзия. Има и по-висши равнища на битие, които дават голяма независимост и доста благоприятни условия за развиване, в случай че успеем да ги осъзнаем.
Някои философи и тези, които се занимават задълбочено с йога, са съумели в това. Тук, в България, това е Беинса Дуно, или Петър Дънов, който аз назовавам християнски мистик. Той потегля от християнството и съумява да надскочи това равнище, да излезе от мисленето в кутия.
– Споменавате Беинса Дуно – Петър Дънов, само че неговото обучение е известно единствено измежду хората, които се развиват духовно. Като цяло ние не следваме рекомендациите му.
– Ето по какъв начин всеки фен може да приложи на процедура тези правила! Цел номер едно е да се научим да се одобряваме и обичаме. Това не е нещо ново – всеки знае какво е безусловна обич. Без значение какъв брой неприятно се държи някой, да подхождаме към него, без да го съдим. Което не значи, че утвърждаваме държанието му. Ако член от фамилията ни да вземем за пример се държи зле и наподобява мъчно да бъде обичан, можем да стартираме с това – поемаме надълбоко мирис, успокояваме мозъка си и му изпращаме обич.
– Не за първи път сте в България – несъмнено към този момент сте усетили, че ние повече ненавиждаме, в сравнение с обичаме. Защо?
– За страдание, това не е проблем единствено в България, а в целия свят. Всички ние непрекъснато съдим другите. И това е резултат от вярването, че сме нещо настрана от цялото, от Бог. Това е най-голямата неточност, която вършим – че мислим, че Господ е някъде надалеч, горе, само че, както споделя Библията „ небесното царство е вътре “, което значи, че Бог е в нас. И би трябвало да влезем във вътрешността в себе си, с цел да открие източника на всичко. Когато създадем това, повече няма да се опасяваме от мюсюлманите, от евреите, от будистите, въобще от който и да е, друг от нас. И ще забележим, че има едно човечество в разнообразни форми и цветове.
– Какво е Бог?
– Ще го кажа простичко, с едно изречение – Бог е всичко, което Е и всичко, оттатък това, което Е. Тоест – Бог е всичко, което съществува, и всичко оттатък това, което съществува, и няма нищо, което е отвън Бог. Въпреки това доста хора имат вяра в дявола или в някаква мощ, която се опълчва на Бог. И стартират да считат, че има нещо, което саботира напъните им. Да, по света има доста жестокости, само че всичко това се базира на концепцията, че ние сме нещо настрана от Бог и сме ужасни грешници, които заслужават наказване. При този вид мислене, няма по какъв начин да няма хора, които постъпват грубо.
--> – Какво е бъдещето на човешката цивилизация?
– В книгите си давам прогноза с огромни детайлности за идващите години. На Земята има души от три паралелни равнища – трета, четвърта и пета компактност – това са три разнообразни измерения. За тези, които са в трета компактност, животът ще става по-труден – те са съсредоточени върху физическото си оцеляване и не се интересуват от друго. Душите в четвърта компактност носят отговорност за мислите, вярванията и постъпките си – животът за тях ще става по-добър – те лекуват психическите си рани и се свързват с безусловната обич. Петата компактност е трансцендентна – друга от всичко познато, оттатък дуалността – там няма вярно и неверно, положително и неприятно, бяло и черно. Това е положение на вътрешна тишина. Някой го назовават Нирвана. Състояние, в което човек е над разпоредбите на този свят. И това не значи, че непосредствено им се опълчва. Човек със схващане в пета компактност може да не се държи друго, само че мотивацията му е напълно друга.
– Откъде знаете всичко това?
– Имам духовни водачи, които са от доста по-висока компактност и черпя информация от тях. А и проучвам тази тема към този момент 40 години. И зная, че съзнанието на към 75% от популацията на Земята е в трета компактност, към 25% от хората са в четвърта компактност. Тези хора непрестанно се усъвършенстват. Тези от пета компактност са едвам 0,3% от хората – три души на хиляда. които са толкоз напреднали, че са в положение на висшото положително, въпреки да не обичам тази дефиниция. Това прилича божественото положение – светците и духовните водачи са в това равнище.
– Може ли да кажете нещо за България и за бъдещето ни?
– България е едно от обичаните ми места, усещам я по-истинска от доста други, на които съм бил – има доста остаряла нематериалност, антична, свещена сила. Особено в Рила, където се практикува танца паневритмия. Но даже и тук, в Борисовата градина. Разбира се, има и авто трафик, и забързани хора, минали сте през сложни времена, а съгласно някои към момента живеете мъчно. Но хора като вас стартират да правят оценка повече живота. И стартират да виждат хубостта на цветята в една градина, да вземем за пример. Защото страната ви е хубава. Има вяра, че България може да избегне проблемите, през които минават другите, като да вземем за пример заплахата да стане страна, напълно захласната от технологиите. Вие доста повече поддържате връзка лице в лице, вместо с електронни известия.
Всъщност той е израснал като типичен пианист.
Ето какво споделя за откритията си в региона на себепознанието, смисъла и пътя на човешката душа.
– Основната цел на себепознанието е да се издигнем над равнището на мозъка си, който непрестанно проучва, прави дисекции и търси изложение на действителността, на нейната форма. Вместо да проучваме, би трябвало да се научим да претърпяваме действителността. Абстрахирането от мисълта става с медитация, йога, дихателни техники, форми на внушаемост и други средства.
– Добре, само че в днешно време това е труднопостижимо – непрестанно се терзаем от проблемите на битието си. Как да намерим сили, с цел да се концентрираме върху нещо сходно?
– Самият аз ходя по този път от 40 години и не е елементарно. Опитвам се да се възпитавам – да не приписвам значение на драмите в живота, това, което се случва към мен, хората, които се ядосват на изборите, държавното управление, на църквата, на тъща си.
Първо би трябвало осъзнаем какво ни разсейва и изчерпва. Например – позволяваме неточност или се държим зле с някого и след това започваме да се наказваме въображаемо: „ Колко съм малоумен! Как можах да направя това?! “ Неспирен поток от самообвинения, който тече на равнището на мозъка ни и ни стопира да навлезем по-дълбоко в себе си.
– Защо да го вършим?
– Защото по-висшите истини – това, че има един основател на Вселената и всички ние сме негови продължения – са ключът към по-добър свят. Вижте всички спорове по света – войните, глада, бедността, страданията… всичко това не е неизбежно, само че го осъзнаваме единствено в случай че влезем във вътрешността в това, което представляваме, като човешки същества, свързани с Вселената и Създателя. Но просветителната система не се вълнува от тези тематики. Училището ни приспособява към разпоредбите, по които работи света сега – да не влизаме в спор с общоприетите полезности, да си намерим добра работа и по този начин нататък. А не ни учат кои сме ние в реалност. Възприемаме всичко с мозъка си, само че не и с душата.
– Как да открием какво е предназначението ни в живота – по този начин наречената ни дарма?
– Има доста способи да открием дармата – това, за което сме пристигнали на Земята. Един от тях е да се запитаме: „ Какво ме кара се усещам жив? “ Често това не е нещото, което родителите ни чакат от нас. Те споделят „ Искаш да си създател?! А да си чувал за гладуващи създатели? С изкуство не се вършат пари “. Но в случай че си пристигнал на Земята, с цел да правиш това, има способи да го правиш. Ако обичаш това, което правиш, си проличава. Така че, човек би трябвало да се самоизследва и да се пита: „ Кое кара сърцето ми да пее? “
– Съществува ли кармата и какво съставлява тя?
– Карма е незавършени духовни уроци. Погрешно се счита, че кармата е изкупуване на някаква виновност от минали животи. Карма е когато душата желае да научи избрани уроци, само че не съумява да го направи в границите на един живот и избира да продължи в последващи прераждания.
– Писано ли ни е какъв живот да имаме?
– Донякъде има възвишен проект за живота на всеки от нас, само че имаме и свободна воля. Изборът обаче не се свежда до това какъв цвят рокля да облечем или какъв модел кола да си купим. Основополагащият избор е дали ще развием същността си, дали ще напреднем, или ще се изгубим в морето от незначителни ежедневни избори.
– Къде е границата сред ориста ни и свободната ни воля?
– Свободната воля е на равнище, което назовавам „ четвърта компактност “ – равнището, на което действаш и реагираш, света на технологиите, там е морето от безчет вероятни избори, които можем да създадем за живота си. Да си фермер или механик, да си християнин или будист. Това, че има нещо предопределено, не значи да се оставяме на течението с мисълта, че Господ напълно направлява живота ни, като че ли разполага с отдалечено. Това е илюзия. Има и по-висши равнища на битие, които дават голяма независимост и доста благоприятни условия за развиване, в случай че успеем да ги осъзнаем.
Някои философи и тези, които се занимават задълбочено с йога, са съумели в това. Тук, в България, това е Беинса Дуно, или Петър Дънов, който аз назовавам християнски мистик. Той потегля от християнството и съумява да надскочи това равнище, да излезе от мисленето в кутия.
– Споменавате Беинса Дуно – Петър Дънов, само че неговото обучение е известно единствено измежду хората, които се развиват духовно. Като цяло ние не следваме рекомендациите му.
– Ето по какъв начин всеки фен може да приложи на процедура тези правила! Цел номер едно е да се научим да се одобряваме и обичаме. Това не е нещо ново – всеки знае какво е безусловна обич. Без значение какъв брой неприятно се държи някой, да подхождаме към него, без да го съдим. Което не значи, че утвърждаваме държанието му. Ако член от фамилията ни да вземем за пример се държи зле и наподобява мъчно да бъде обичан, можем да стартираме с това – поемаме надълбоко мирис, успокояваме мозъка си и му изпращаме обич.
– Не за първи път сте в България – несъмнено към този момент сте усетили, че ние повече ненавиждаме, в сравнение с обичаме. Защо?
– За страдание, това не е проблем единствено в България, а в целия свят. Всички ние непрекъснато съдим другите. И това е резултат от вярването, че сме нещо настрана от цялото, от Бог. Това е най-голямата неточност, която вършим – че мислим, че Господ е някъде надалеч, горе, само че, както споделя Библията „ небесното царство е вътре “, което значи, че Бог е в нас. И би трябвало да влезем във вътрешността в себе си, с цел да открие източника на всичко. Когато създадем това, повече няма да се опасяваме от мюсюлманите, от евреите, от будистите, въобще от който и да е, друг от нас. И ще забележим, че има едно човечество в разнообразни форми и цветове.
– Какво е Бог?
– Ще го кажа простичко, с едно изречение – Бог е всичко, което Е и всичко, оттатък това, което Е. Тоест – Бог е всичко, което съществува, и всичко оттатък това, което съществува, и няма нищо, което е отвън Бог. Въпреки това доста хора имат вяра в дявола или в някаква мощ, която се опълчва на Бог. И стартират да считат, че има нещо, което саботира напъните им. Да, по света има доста жестокости, само че всичко това се базира на концепцията, че ние сме нещо настрана от Бог и сме ужасни грешници, които заслужават наказване. При този вид мислене, няма по какъв начин да няма хора, които постъпват грубо.
--> – Какво е бъдещето на човешката цивилизация?
– В книгите си давам прогноза с огромни детайлности за идващите години. На Земята има души от три паралелни равнища – трета, четвърта и пета компактност – това са три разнообразни измерения. За тези, които са в трета компактност, животът ще става по-труден – те са съсредоточени върху физическото си оцеляване и не се интересуват от друго. Душите в четвърта компактност носят отговорност за мислите, вярванията и постъпките си – животът за тях ще става по-добър – те лекуват психическите си рани и се свързват с безусловната обич. Петата компактност е трансцендентна – друга от всичко познато, оттатък дуалността – там няма вярно и неверно, положително и неприятно, бяло и черно. Това е положение на вътрешна тишина. Някой го назовават Нирвана. Състояние, в което човек е над разпоредбите на този свят. И това не значи, че непосредствено им се опълчва. Човек със схващане в пета компактност може да не се държи друго, само че мотивацията му е напълно друга.
– Откъде знаете всичко това?
– Имам духовни водачи, които са от доста по-висока компактност и черпя информация от тях. А и проучвам тази тема към този момент 40 години. И зная, че съзнанието на към 75% от популацията на Земята е в трета компактност, към 25% от хората са в четвърта компактност. Тези хора непрестанно се усъвършенстват. Тези от пета компактност са едвам 0,3% от хората – три души на хиляда. които са толкоз напреднали, че са в положение на висшото положително, въпреки да не обичам тази дефиниция. Това прилича божественото положение – светците и духовните водачи са в това равнище.
– Може ли да кажете нещо за България и за бъдещето ни?
– България е едно от обичаните ми места, усещам я по-истинска от доста други, на които съм бил – има доста остаряла нематериалност, антична, свещена сила. Особено в Рила, където се практикува танца паневритмия. Но даже и тук, в Борисовата градина. Разбира се, има и авто трафик, и забързани хора, минали сте през сложни времена, а съгласно някои към момента живеете мъчно. Но хора като вас стартират да правят оценка повече живота. И стартират да виждат хубостта на цветята в една градина, да вземем за пример. Защото страната ви е хубава. Има вяра, че България може да избегне проблемите, през които минават другите, като да вземем за пример заплахата да стане страна, напълно захласната от технологиите. Вие доста повече поддържате връзка лице в лице, вместо с електронни известия.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ