„Сакралното пространство на религиозната култура и народното изкуство по българските зем
„ Сакралното пространство на религиозната просвета и националното изкуство по българските земи ХV–ХІХ в. “ демонстрира уникати на християнското и национално изкуство, основани в интервал от няколко века. Изложбата може да бъде забелязана в Националния исторически музей.
За първи път посетителите ще могат да видят скъпи мостри на църковното златарско изкуство като таксидиотска кутия с изображение на Богородица Страдаща и позлатен кръст със скъпоценни камъни, облечена в кадифе, сребърен потир с позлата и изображения на четиримата евангелисти от XVIII в., йеромонашески сребърни пафти с колан от 1741 година Сред акцентите е икона от 1632 година на светци-безсребреници, тримата лечители Св. Козма, св. Дамян и св. Панталеймон.
Експозицията разкрива многообразието на една ера, през която се прави дългото прощаване на българското общество със Средновековието и се поставят основите на модерната просвета в края на Възрожденския интервал.
Чрез изложените в четвърта зала икони, ръкописи и църковна утвар може да бъде проследен процесът на последователното доближаване на канонично проведената и затворена в себе си система, каквато е църквата, с националното творчество.
Посетителите ще могат да видят и ръкописи и ранни печатни книги с извънредно въздействие върху образуването на националните хрумвания и запазването на историческата памет. Такива са История славянобългарска (Паисиева белова) от XVIII в., Историите на Христаки Павлович и Гаврил Кръстевич, скъпи мостри на дамскинарската и апокрифната литература.
Изложбата е придружена и от просветителна стратегия в Детския учебен център на НИМ. Детският център провежда четири занятия, директно свързани с тематиката и предметите от експозицията – писане на великденски яйца (1 март), подготвяне на обредни хлябове (14 април), калиграфски занимания (май) и разработване на глинени икони (юни).
За първи път посетителите ще могат да видят скъпи мостри на църковното златарско изкуство като таксидиотска кутия с изображение на Богородица Страдаща и позлатен кръст със скъпоценни камъни, облечена в кадифе, сребърен потир с позлата и изображения на четиримата евангелисти от XVIII в., йеромонашески сребърни пафти с колан от 1741 година Сред акцентите е икона от 1632 година на светци-безсребреници, тримата лечители Св. Козма, св. Дамян и св. Панталеймон.
Експозицията разкрива многообразието на една ера, през която се прави дългото прощаване на българското общество със Средновековието и се поставят основите на модерната просвета в края на Възрожденския интервал.
Чрез изложените в четвърта зала икони, ръкописи и църковна утвар може да бъде проследен процесът на последователното доближаване на канонично проведената и затворена в себе си система, каквато е църквата, с националното творчество.
Посетителите ще могат да видят и ръкописи и ранни печатни книги с извънредно въздействие върху образуването на националните хрумвания и запазването на историческата памет. Такива са История славянобългарска (Паисиева белова) от XVIII в., Историите на Христаки Павлович и Гаврил Кръстевич, скъпи мостри на дамскинарската и апокрифната литература.
Изложбата е придружена и от просветителна стратегия в Детския учебен център на НИМ. Детският център провежда четири занятия, директно свързани с тематиката и предметите от експозицията – писане на великденски яйца (1 март), подготвяне на обредни хлябове (14 април), калиграфски занимания (май) и разработване на глинени икони (юни).
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ