Докато хората умират за нея, свободата никога няма да изчезне - ЧАРЛИ ЧАПЛИН
Съжалявам, само че не желая да бъда император. Това не е моя работа. Не желая да ръководя, нито да превземам някого.
Искам, в случай че е допустимо, да оказа помощ на всички: евреи, неевреи, черни, бели. Ние всички желаеме да си оказваме помощ взаимно. Такива сме хората. Искаме да живеем един до различен щастливи, а не в мизерия. Не желаеме да се ненавиждаме между тях.
На този свят има място за всеки и земята е задоволително богата, с цел да обезпечи издръжка за всички. Животът може да бъде свободен и хубав, само че ние загубихме пътя.
Алчността токсини душите на хората, тя извърши света с ненавист, накара ни да маршируваме към бедност и клане. Израстваме бързо, само че се затваряме в себе си. Голямото обилие ни остави незадоволени.
Знанието ни направи цинични, мозъците ни – груби и жестоки. Мислим прекалено много, а усещаме прекомерно малко. Повече от машините ние имаме потребност от човещина, повече от ловкост ние имаме потребност от добрина и деликатност. Без тези неща животът ни ще бъде нечовечен и ние сме изгубени.
Самолетът и радиото ни сближиха още повече. Самата природа на тези изобретения крещи за добротата в индивида, крещи за международно приятелство, за обединяване на всички ни. Дори в този миг гласът ми доближава до милиони хора по света – милиони обезверени мъже, дами и дребни деца – жертви на система, която трансформира хората в мъчители и ги принуждава да оставят зад решетките почтените.
За тези, които ме чуват – Не се отчайвате!
Мизерията, която е надвиснала над нас, не е нищо повече от сянка на алчността, на язвителността на хора, които се боят от човешкия напредък. Омразата на хората ще отмине, а диктаторите ще умрат и властта, която са лишили от хората, ще се върне още веднъж при тях. И до момента в който хората умират за нея, свободата в никакъв случай няма да изчезне.
Войници, не се оставяйте да ви водят хора, които ви презират и поробват, които управляват живота ви и ви споделят какво да вършиме, какво да мислите и какво да чувствате! Които ви строяват, дефинират храната ви, държат се с вас, като че ли сте добитък и ви употребяват за пушечно месо.
Не се поддавайте на тези неестествени хора, на тези хора-машини с разум на машини и сърца на машини! Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Вие носите любовта към хората в сърцата си.
Вие не ненавиждате – единствено необичаните ненавиждат. Необичаните и неестествените.
Войници, не воювайте за иго! Борете се за независимост!
В 17-та глава от Евангелието на свети Лука е написано: „ царството божие е вътре в индивида ” – не в един, не в група хора – а във всички хора! В теб! Вие, хората, притежавате силата – силата да създавате машини. Силата да създавате благополучие!
Вие, хората, притежавате силата да извършите живота свободен и хубав, да извършите този живот едно отлично премеждие. И тогава, в името на демокрацията, дано използваме тази мощ! Нека се обединим!
Нека се борим за един нов свят, за честен свят, който ще даде на хората късмет да работят, ще ни даде бъдеще, напреднала възраст и сигурност. Обещавайки ви тези неща зли хора идват на власт. Но те лъжат! Те не извършват обещанията си и в никакъв случай няма да го създадат!
Диктаторите освобождават себе си, само че поробват хората. Нека се борим, с цел да осъществим тези обещания! Нека се борим, с цел да освободим света!
Да премахнем националните бариери, да унищожим алчността, омразата и нетолерантността. Нека се борим за един свят на разсъдъка, свят, в който науката и напредъкът ще донесат благополучие на всички хора.
Войници, в името на демокрацията, дано се обединим! ”
От кино лентата „ Великият деспот ”, 1940
