Защо синът на Муамар Кадафи трябваше да умре?
Саиф ал-Ислам Кадафи (у нас постоянно признато като да произнася и написа Сейф - бел. ред.) 19 пъти в дома си в град Зинтан в Западна Либия , където живее, откакто през 2011 година бе покорен от въоръжена формация, която през 2017 година го освобождава.
Четирима маскирани мъже нахлуват в дома му, откакто деактивират охранителните камери. Около 90 минути по-рано защитата напуща региона по необясними за момента аргументи.
След стрелбата нападателите не бягат - те си потеглят. Без престрелка, без гонене в опит да бъде поета отговорност. Извършителите изчезват в това безмълвие, което в Либия нормално значи, че убийците нямат от какво да се опасяват от следствие.
Това се споделя в разбор на Анас ел-Гомати - създател и общоприет шеф първия изчерпателен център за политика в Либия, Sadeq Institute, основан в Триполи, оповестен от Al Jazeera.
Саиф ал-Ислам е наследник на Муамар Кадафи, който ръководи Либия повече от четири десетилетия, преди да бъде свален от власт и погубен по време на революцията през 2011 година От 2014 година насам страната е разграничена сред два съперничещи си центъра на власт. На запад, няколко следващи държавни управления в Триполи, последното от които бе ръководено от премиера Абдул Хамид Дбейбах, се употребяват с признанието на Организацията на обединените народи (ООН). На изток, военачалникът-ренегат Халифа Хафтар управлява територията посредством военна мощ, с поддръжката на Обединените арабски емирства (ОАЕ), Русия и Египет, до момента в който официално държавно управление в Бенгази обезпечава цивилно прикритие на действителното военно ръководство. Нито една от страните явявала на национални избори, нито пък има намерение да го прави.
Механизмът на убийството на Саиф ал-Ислам Кадафи споделя лична история. Това не е принуждение, подбудено от безпорядък. Това е интервенция, изпълнена в къс времеви прозорец от причинители, които са били наясно с ходовете и защитата му, както и с неофициалните правила, на които те са подчинени. Хора от близкия кръг му разказват случая като вътрешна работа.
За да се стигне до Саиф ал-Ислам, е било нужно освен това от оръжие - достъп до информация за неговите привички, защитата му и до многопластовите сделки, които са му разрешили да се укрива и да остане жив. Години наред Саиф е живял със степен на прикритие, предпазен от съглашения на локално равнище, а от време на време и от обвързвана с Русия поддръжка за сигурността му. До нощта на нападението цялата тази отбрана е оттеглена, а който и да е възнамерявал интервенцията, е знаел за това.
Мотивът самичък по себе си не е доказателство, само че методът и опциите стесняват кръга.
Когато командирът на най-влиятелната въоръжена милиция в Триполи - Aпарат за поддържане на стабилността (SSA), Абделгани ал-Кикли, беше погубен предходната година от съперническа формация, последва неотложен безпорядък. Въоръжени конфликти затвориха огромни елементи от столицата - шумни и очевидни. Сега обаче няма никаква аналогия с интервенцията в Зинтан. Нейната точност и последвалото безмълвие сочат към различен вид състезател.
Критиците и неуместните фигури в кръга на Хафтар постоянно са били отстранявани безшумно. Махмуд ал-Верфали, върховен офицер от Либийската национална войска (ЛНА), който бе търсен от Международния углавен съд, бе убит измежду бял ден в Бенгази през 2021 година Сериозно следствие не последва. Има и други са изчезнали по сходен метод. Този вид интервенции не изискват цялостен териториален надзор. Те разчитат на мрежи, заплашване и упованието за безотговорност.
Нищо от това не съставлява доказателство. Либия рядко предлага доказателства. Само модели. Но моделите имат инфраструктура.
Русия осъди убийството на сина на Муамар Кадафи
Настоява за следствие по случая със Сайф ал-Ислам
Политическият ред, построен от Муамар Кадафи, не изчезна през 2011 година Той беше раздрънкан и пренасочен целево. Халифа Хафтар взе фрагментите, племенните систематични на покровителството, йерархията в сигурността и стопанската система на милициите и ги сглоби отначало към личното си семейство, закотвено във властта от преторианска армия, бригадата Тарик бин Зияд, командвана от сина му Саддам, неотдавна назначеният заместник-главен пълководец на самопровъзгласилата се Либийска национална войска и най-вероятен правоприемник на татко си.
Бивши поддръжници на остарелия режим не бяха изключени от новата система, само че в никакъв случай не са се употребили с доверие в нея. Подкрепящите Кадафи политически фигури и командири бяха насърчавани да се завърнат под ръководството на Хафтар и са асимилирани след 2014 година при строго избрани условия. Фигури като Хасан Задма, обвързван преди с прословутата 32-ра бригада на брата на Саиф ал-Ислам, Хамис, бяха признати поради изгодата от тях, само че не бяха интегрирани в ръководството като сътрудници. Когато наличието им заплашваше контрола на Хафтар, те бяха маргинализирани или отстранявани.
На самия Саиф ал-Ислам в никакъв случай не беше препоръчано даже това условно включване във властта. Той остана отвън системата, толериран, следен и следен - напомнящ за различната наследствена линия, която в никакъв случай не можеше да бъде изцяло обезвредена. Животът му беше под непрекъсната опасност от 2017 година насам. Саиф ал-Ислам не представляваше смяна - той представляваше опция. Опасността, която въплъщаваме, беше градивна.
Коалицията на Хафтар се крепи не на идеология, а на застъпничество, което обаче не е разпределено неравномерно. Някои племена и въоръжени групировки получават повече от други. Лоялността е обект на покупко-продажби, калибрирана съгласно това, което всяка секта може да извлече.
В случай че Хафтар почине, тези, които се усещат онеправдани, биха видели в процеса на наследяването опция да предоговорят изискванията си или да преминат на страната на този, който предложи по-добра договорка. Единствената фигура с история и фамилия, задоволително алегорични, с цел да ги привлекат, беше Саиф ал-Ислам, правоприемник на самата система, която Хафтар беше пренастроил. Той нямаше да я демонтира. Той щеше да ръководи посредством нея със същата логичност на патронаж и същите властнически рефлекси. Същата система, друго семейство. Това го правеше извънредно сложен за пригаждане.
48 часа преди убийството Саддам Хафтар се срещна скрито в Елисейския замък в Париж с Ибрахим Дбейбах, племенник на премиера и началник на апарата за национална сигурност на Либия. Нямаше публично удостоверение. Изтекла информация допуска една-единствена тематика на диалога им - дали съперничещите си лагери в Либия биха могли да образуват следващото краткотрайно държавно управление въз основа на съгласие, което би сложило ЛНА публично под контрола на страната, би разделило министерствата и институциите сред фамилиите Хафтар и Дбейбах и би отсрочило още изборите, каквито не са се провеждали от 2014 година
Недоволството от това се задълбочава с всеки несполучлив преход , всяко нарушено заричане за избори, всяко ново краткотрайно съглашение, целящо да остави едни и същи хора на власт. Семейното систематизиране, контрактувано в Париж, би го направило недоволството вулканично.
Саиф ал-Ислам не се нуждаеше от стратегия, с цел да се възползва от това. Трябваше единствено да бъде в бюлетината. На провалените президентски избори през 2021 година той имаше забележителна преднина пред Хафтар. Ако единствените жизнеспособни претенденти са властнически, печели режимът, противопоставящ се против властващия хайлайф. Той не можеше да бъде обхванат от сходна сделка, без да дестабилизира и двете страни, и не можеше да бъде оставен отвън нея, без да се трансформира в средство за гнева на всеки либиец против нея.
Пет дни след убийството на сина на Кадафи, племето му го погреба в град Бани Уалид, обвързван обичайно с правилните на татко му. Искаха Сирт - града на племето на Муамар Кадафи, само че управляващите не разрешиха. Съболезнователните приеми и общественият печал бяха неразрешени. Саиф прекара десетилетие в разпоредби къде може да живее, с кого може да се вижда и по кое време може да приказва. Убийците му взеха решение къде може да почине. Опонентите му взеха решение къде може да бъде заровен. Никой не е задържан. Никой няма и да бъде. В Либия мълчанието след ликвидиране в никакъв случай не е липса на отговор. То е отговорът.
Четирима маскирани мъже нахлуват в дома му, откакто деактивират охранителните камери. Около 90 минути по-рано защитата напуща региона по необясними за момента аргументи.
След стрелбата нападателите не бягат - те си потеглят. Без престрелка, без гонене в опит да бъде поета отговорност. Извършителите изчезват в това безмълвие, което в Либия нормално значи, че убийците нямат от какво да се опасяват от следствие.
Това се споделя в разбор на Анас ел-Гомати - създател и общоприет шеф първия изчерпателен център за политика в Либия, Sadeq Institute, основан в Триполи, оповестен от Al Jazeera.
Саиф ал-Ислам е наследник на Муамар Кадафи, който ръководи Либия повече от четири десетилетия, преди да бъде свален от власт и погубен по време на революцията през 2011 година От 2014 година насам страната е разграничена сред два съперничещи си центъра на власт. На запад, няколко следващи държавни управления в Триполи, последното от които бе ръководено от премиера Абдул Хамид Дбейбах, се употребяват с признанието на Организацията на обединените народи (ООН). На изток, военачалникът-ренегат Халифа Хафтар управлява територията посредством военна мощ, с поддръжката на Обединените арабски емирства (ОАЕ), Русия и Египет, до момента в който официално държавно управление в Бенгази обезпечава цивилно прикритие на действителното военно ръководство. Нито една от страните явявала на национални избори, нито пък има намерение да го прави.
Механизмът на убийството на Саиф ал-Ислам Кадафи споделя лична история. Това не е принуждение, подбудено от безпорядък. Това е интервенция, изпълнена в къс времеви прозорец от причинители, които са били наясно с ходовете и защитата му, както и с неофициалните правила, на които те са подчинени. Хора от близкия кръг му разказват случая като вътрешна работа.
За да се стигне до Саиф ал-Ислам, е било нужно освен това от оръжие - достъп до информация за неговите привички, защитата му и до многопластовите сделки, които са му разрешили да се укрива и да остане жив. Години наред Саиф е живял със степен на прикритие, предпазен от съглашения на локално равнище, а от време на време и от обвързвана с Русия поддръжка за сигурността му. До нощта на нападението цялата тази отбрана е оттеглена, а който и да е възнамерявал интервенцията, е знаел за това.
Мотивът самичък по себе си не е доказателство, само че методът и опциите стесняват кръга.
Когато командирът на най-влиятелната въоръжена милиция в Триполи - Aпарат за поддържане на стабилността (SSA), Абделгани ал-Кикли, беше погубен предходната година от съперническа формация, последва неотложен безпорядък. Въоръжени конфликти затвориха огромни елементи от столицата - шумни и очевидни. Сега обаче няма никаква аналогия с интервенцията в Зинтан. Нейната точност и последвалото безмълвие сочат към различен вид състезател.
Критиците и неуместните фигури в кръга на Хафтар постоянно са били отстранявани безшумно. Махмуд ал-Верфали, върховен офицер от Либийската национална войска (ЛНА), който бе търсен от Международния углавен съд, бе убит измежду бял ден в Бенгази през 2021 година Сериозно следствие не последва. Има и други са изчезнали по сходен метод. Този вид интервенции не изискват цялостен териториален надзор. Те разчитат на мрежи, заплашване и упованието за безотговорност.
Нищо от това не съставлява доказателство. Либия рядко предлага доказателства. Само модели. Но моделите имат инфраструктура.
Русия осъди убийството на сина на Муамар Кадафи
Настоява за следствие по случая със Сайф ал-Ислам
Политическият ред, построен от Муамар Кадафи, не изчезна през 2011 година Той беше раздрънкан и пренасочен целево. Халифа Хафтар взе фрагментите, племенните систематични на покровителството, йерархията в сигурността и стопанската система на милициите и ги сглоби отначало към личното си семейство, закотвено във властта от преторианска армия, бригадата Тарик бин Зияд, командвана от сина му Саддам, неотдавна назначеният заместник-главен пълководец на самопровъзгласилата се Либийска национална войска и най-вероятен правоприемник на татко си.
Бивши поддръжници на остарелия режим не бяха изключени от новата система, само че в никакъв случай не са се употребили с доверие в нея. Подкрепящите Кадафи политически фигури и командири бяха насърчавани да се завърнат под ръководството на Хафтар и са асимилирани след 2014 година при строго избрани условия. Фигури като Хасан Задма, обвързван преди с прословутата 32-ра бригада на брата на Саиф ал-Ислам, Хамис, бяха признати поради изгодата от тях, само че не бяха интегрирани в ръководството като сътрудници. Когато наличието им заплашваше контрола на Хафтар, те бяха маргинализирани или отстранявани.
На самия Саиф ал-Ислам в никакъв случай не беше препоръчано даже това условно включване във властта. Той остана отвън системата, толериран, следен и следен - напомнящ за различната наследствена линия, която в никакъв случай не можеше да бъде изцяло обезвредена. Животът му беше под непрекъсната опасност от 2017 година насам. Саиф ал-Ислам не представляваше смяна - той представляваше опция. Опасността, която въплъщаваме, беше градивна.
Коалицията на Хафтар се крепи не на идеология, а на застъпничество, което обаче не е разпределено неравномерно. Някои племена и въоръжени групировки получават повече от други. Лоялността е обект на покупко-продажби, калибрирана съгласно това, което всяка секта може да извлече.
В случай че Хафтар почине, тези, които се усещат онеправдани, биха видели в процеса на наследяването опция да предоговорят изискванията си или да преминат на страната на този, който предложи по-добра договорка. Единствената фигура с история и фамилия, задоволително алегорични, с цел да ги привлекат, беше Саиф ал-Ислам, правоприемник на самата система, която Хафтар беше пренастроил. Той нямаше да я демонтира. Той щеше да ръководи посредством нея със същата логичност на патронаж и същите властнически рефлекси. Същата система, друго семейство. Това го правеше извънредно сложен за пригаждане.
48 часа преди убийството Саддам Хафтар се срещна скрито в Елисейския замък в Париж с Ибрахим Дбейбах, племенник на премиера и началник на апарата за национална сигурност на Либия. Нямаше публично удостоверение. Изтекла информация допуска една-единствена тематика на диалога им - дали съперничещите си лагери в Либия биха могли да образуват следващото краткотрайно държавно управление въз основа на съгласие, което би сложило ЛНА публично под контрола на страната, би разделило министерствата и институциите сред фамилиите Хафтар и Дбейбах и би отсрочило още изборите, каквито не са се провеждали от 2014 година
Недоволството от това се задълбочава с всеки несполучлив преход , всяко нарушено заричане за избори, всяко ново краткотрайно съглашение, целящо да остави едни и същи хора на власт. Семейното систематизиране, контрактувано в Париж, би го направило недоволството вулканично.
Саиф ал-Ислам не се нуждаеше от стратегия, с цел да се възползва от това. Трябваше единствено да бъде в бюлетината. На провалените президентски избори през 2021 година той имаше забележителна преднина пред Хафтар. Ако единствените жизнеспособни претенденти са властнически, печели режимът, противопоставящ се против властващия хайлайф. Той не можеше да бъде обхванат от сходна сделка, без да дестабилизира и двете страни, и не можеше да бъде оставен отвън нея, без да се трансформира в средство за гнева на всеки либиец против нея.
Пет дни след убийството на сина на Кадафи, племето му го погреба в град Бани Уалид, обвързван обичайно с правилните на татко му. Искаха Сирт - града на племето на Муамар Кадафи, само че управляващите не разрешиха. Съболезнователните приеми и общественият печал бяха неразрешени. Саиф прекара десетилетие в разпоредби къде може да живее, с кого може да се вижда и по кое време може да приказва. Убийците му взеха решение къде може да почине. Опонентите му взеха решение къде може да бъде заровен. Никой не е задържан. Никой няма и да бъде. В Либия мълчанието след ликвидиране в никакъв случай не е липса на отговор. То е отговорът.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ