В Старозагорска митрополия се проведоха избори за епархийски съветници и членове на църковния събор
Съгласно решение на Светия Синод – прот. № 2 / 21.06.2022 година, във връзка със Синодално окръжно № 309/23.09.2021 година и в осъществяване Устава на Българската православна черква – Българска Патриашия, на 16 октомври 2022 година, в административната постройка на Старозагорска св. митрополия се организираха избори за епархийски съветници и за членове на Църковния събор.
Според Устава на БПЦ Епархийският съвет се състои от ръководител – митрополит или несъмнено от него с писмена заповед духовно лице, двама клирици, двама миряни и един монашестващ – представител на епархийските манастири, избран с писмена заповед от епархийския митрополит. Всички те спомагат на епархийския митрополит в реализиране на архиерейската му изпълнителна власт. В Епархийския съвет не могат да членуват лица с роднински взаимоотношения с членове на Съвета, Светия Синод или чиновници в администрациите на БПЦ, както и лица, които са оповестени в неплатежоспособност.
В Старозагорската митрополия, след свещенодействие в параклиса “Св. ап. Карп ” и разкриване на събранието, стана ясно, че от 36 епархийски гласоподаватели, определени през месец май (по трима свещенослужители и трима миряни от шестте околии на епархията), участват 34. С очевидно гласоподаване бяха определени един клирик и един мирянин, които дружно с Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан образуваха бюро по провеждането на избора. След оферти от присъстващите бе формирана и изборната бюлетина, в която бяха включени 8 клирици и 8 миряни. Събранието избира членовете на Епархийския съвет от листата на претендентите с скрито гласуване и с болшинство повече от половината от присъстващите. До повторение на избора не се стигна.
За постоянни епархийски съветници, в идващия 4-годишен мандат, бяха определени свещеноиконом Евгений Димитров и иконом Цветан Иванов, а за спомагателни – иконом Константин Киров и иконом Петър Радев. Редовните мирски лица в Епархийския съвет са Георги Йорданов и Диян Димитров, а спомагателни – арх. Петър Влахов и Михаил Тачев.
Писмени тъжби по редовността на избора могат да бъдат подавани от всеки член на изборното заседание в седемдневен период от датата на избора. След приключването на периода книжата се изпращат в Светия Синод, който в понижен състав ревизира редовността на избора. Когато се откри, че той е постоянен, го утвърждава с решение, което е дефинитивно. Когато се установи, че изборът е нередовен, Светият Синод в намален състав го касира и разпорежда нов избор. Когато някой от членовете излезе от състава на Епархийския съвет, на място му се приканва неговият подгласник.
В същия ден, по подобен принцип, се избраха и членовете на църковния събор, като към изборното бюро бяха включени по още един клирик и мирянин. Всеки гласоподавател имаше право да предложи имена на достоизбираеми.
Изборът още веднъж се организира с скрито гласуване, като всеки гласоподавател гласоподава за трима енорийски свещеници и трима миряни, всред по 8 препоръчани. Избраните клирици са архимандрит Богослов Димитров, иконом Тодор Донев и иконом Теодор Попминчев. Миряните, които ще членуват в Църковния събор са Добромир Делев, Диян Димитров и Деян Русенов.
За избора бе формиран акт, който се вписа в протоколната книга на Епархийския съвет, подписа се от членовете на изборното бюро и епархийските гласоподаватели и се подпечата с печата на епархийския митрополит.
Жалби от гласоподаватели за неизправност се подават до епархийския митрополит в 15-дневен период от деня на избора. След приключването на периода, актът за избора се прочита в съвещание на Епархийския съвет, който изрича мнението си. Епархийският митрополит изпраща на Светия Синод книжата по избора дружно с дубликат от акта.
Когато изборът, тестван от Светия Синод в понижен състав, се окаже постоянен и определените лица – отговарящи на условията на сегашния Устав, Светият Синод в понижен състав прогласява определените за членове на Събора и известява на съответния епархийски митрополит да ги достави с писма за присъединяване в Събора. Преди да се произнесе, Светият Синод в понижен състав, в случай че откри за належащо, прави анкета по извършения избор посредством собствен делегат. Когато изборът бъде касиран, Светият Синод в понижен състав предписва на епархийския митрополит да призове епархийските гласоподаватели в къс период за осъществяване на нов избор.
Когато при постоянно извършен избор се откри, че някой от определените не дава отговор на условията по Устава или през четиригодишното си служение се откаже от участие в Събора, изсели се или почине, за член на Събора се прогласява оня от претендентите, който след определените е получил най-вече гласове и има качествата на избираем, открити по Устава.
Според Устава на БПЦ Епархийският съвет се състои от ръководител – митрополит или несъмнено от него с писмена заповед духовно лице, двама клирици, двама миряни и един монашестващ – представител на епархийските манастири, избран с писмена заповед от епархийския митрополит. Всички те спомагат на епархийския митрополит в реализиране на архиерейската му изпълнителна власт. В Епархийския съвет не могат да членуват лица с роднински взаимоотношения с членове на Съвета, Светия Синод или чиновници в администрациите на БПЦ, както и лица, които са оповестени в неплатежоспособност.
В Старозагорската митрополия, след свещенодействие в параклиса “Св. ап. Карп ” и разкриване на събранието, стана ясно, че от 36 епархийски гласоподаватели, определени през месец май (по трима свещенослужители и трима миряни от шестте околии на епархията), участват 34. С очевидно гласоподаване бяха определени един клирик и един мирянин, които дружно с Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан образуваха бюро по провеждането на избора. След оферти от присъстващите бе формирана и изборната бюлетина, в която бяха включени 8 клирици и 8 миряни. Събранието избира членовете на Епархийския съвет от листата на претендентите с скрито гласуване и с болшинство повече от половината от присъстващите. До повторение на избора не се стигна.
За постоянни епархийски съветници, в идващия 4-годишен мандат, бяха определени свещеноиконом Евгений Димитров и иконом Цветан Иванов, а за спомагателни – иконом Константин Киров и иконом Петър Радев. Редовните мирски лица в Епархийския съвет са Георги Йорданов и Диян Димитров, а спомагателни – арх. Петър Влахов и Михаил Тачев.
Писмени тъжби по редовността на избора могат да бъдат подавани от всеки член на изборното заседание в седемдневен период от датата на избора. След приключването на периода книжата се изпращат в Светия Синод, който в понижен състав ревизира редовността на избора. Когато се откри, че той е постоянен, го утвърждава с решение, което е дефинитивно. Когато се установи, че изборът е нередовен, Светият Синод в намален състав го касира и разпорежда нов избор. Когато някой от членовете излезе от състава на Епархийския съвет, на място му се приканва неговият подгласник.
В същия ден, по подобен принцип, се избраха и членовете на църковния събор, като към изборното бюро бяха включени по още един клирик и мирянин. Всеки гласоподавател имаше право да предложи имена на достоизбираеми.
Изборът още веднъж се организира с скрито гласуване, като всеки гласоподавател гласоподава за трима енорийски свещеници и трима миряни, всред по 8 препоръчани. Избраните клирици са архимандрит Богослов Димитров, иконом Тодор Донев и иконом Теодор Попминчев. Миряните, които ще членуват в Църковния събор са Добромир Делев, Диян Димитров и Деян Русенов.
За избора бе формиран акт, който се вписа в протоколната книга на Епархийския съвет, подписа се от членовете на изборното бюро и епархийските гласоподаватели и се подпечата с печата на епархийския митрополит.
Жалби от гласоподаватели за неизправност се подават до епархийския митрополит в 15-дневен период от деня на избора. След приключването на периода, актът за избора се прочита в съвещание на Епархийския съвет, който изрича мнението си. Епархийският митрополит изпраща на Светия Синод книжата по избора дружно с дубликат от акта.
Когато изборът, тестван от Светия Синод в понижен състав, се окаже постоянен и определените лица – отговарящи на условията на сегашния Устав, Светият Синод в понижен състав прогласява определените за членове на Събора и известява на съответния епархийски митрополит да ги достави с писма за присъединяване в Събора. Преди да се произнесе, Светият Синод в понижен състав, в случай че откри за належащо, прави анкета по извършения избор посредством собствен делегат. Когато изборът бъде касиран, Светият Синод в понижен състав предписва на епархийския митрополит да призове епархийските гласоподаватели в къс период за осъществяване на нов избор.
Когато при постоянно извършен избор се откри, че някой от определените не дава отговор на условията по Устава или през четиригодишното си служение се откаже от участие в Събора, изсели се или почине, за член на Събора се прогласява оня от претендентите, който след определените е получил най-вече гласове и има качествата на избираем, открити по Устава.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ