До 40% по-ниски такси за студенти в платена форма
Съгласно признатите разпореждания, студентите, които са записани в платена форма на образование до образователната 2024/2025 година в това число, ще заплащат такси, които не могат да се усилят с повече от 20% по отношение на размера за същата образователна година. Това ограничаване обаче не важи за студентите, които ще се запишат след тази дата. Този метод цели да обезпечи предвидимост за към този момент признатите студенти, само че докара до рецензии, че не пази бъдещите кандидат-студенти.
Предложение на депутата Николай Денков за по-широка отбрана на студентите — таксите да не могат да се усилват с повече от 20% за целия интервал на образование — беше отхвърлено. Аргументът против него беше, че такова ограничаване може да не е разходосъобразно при инфлация и промени в разноските на университетите. Вместо това, беше очебийно, че е нужен механизъм за индексация, привързан със междинната заплата и инфлацията, а не закрепен таван.
Министърът на образованието Красимир Вълчев съобщи, че със закона се взема решение незабавен, само че не и дълготраен проблем. Той акцентира, че се работи по дълготрайна промяна на финансирането на висшето обучение и индексацията на таксите, която ще бъде съгласувана с академичната общественост и представителите на студентите.
Според министъра, високите такси са засегнали към 10% от студентите и към този момент са довели до отлив на задгранични студенти. Причината за това е сегашната формула, при която таксата за платено образование се пресмята като общ брой от държавната прехрана и таксата за студенти по държавна поръчка. В изискванията на нарастнали дотации, това е довело до доста повишаване на образованието.
Вълчев заяви, че се възнамеряват и други промени в системата на висшето обучение. Сред тях са въвеждане на идея за споделени запаси сред университетите, основаване на общи катедри и алианси, възстановяване на практическото образование и разискване на тригодишен бакалавър. Основната цел е да се увеличи конкурентоспособността на българските университети, изключително в медицинските и инженерните посоки.
Министърът означи, че междинната студентска такса в България е към 1050 лв. и че за последното десетилетие тя е спаднала от 100% на 46% от междинната брутна работна заплата. Това, съгласно него, прави висшето обучение у нас по-достъпно. Въпреки това, главният проблем остава неналичието на фрагменти в основни браншове, като инженерни специалности, математика, физика и химия. За да се отговори на потребностите на пазара на труда, се търсят механизми за преструктуриране на приема и поощряване на студентите да избират дефицитни посоки.
Предложение на депутата Николай Денков за по-широка отбрана на студентите — таксите да не могат да се усилват с повече от 20% за целия интервал на образование — беше отхвърлено. Аргументът против него беше, че такова ограничаване може да не е разходосъобразно при инфлация и промени в разноските на университетите. Вместо това, беше очебийно, че е нужен механизъм за индексация, привързан със междинната заплата и инфлацията, а не закрепен таван.
Министърът на образованието Красимир Вълчев съобщи, че със закона се взема решение незабавен, само че не и дълготраен проблем. Той акцентира, че се работи по дълготрайна промяна на финансирането на висшето обучение и индексацията на таксите, която ще бъде съгласувана с академичната общественост и представителите на студентите.
Според министъра, високите такси са засегнали към 10% от студентите и към този момент са довели до отлив на задгранични студенти. Причината за това е сегашната формула, при която таксата за платено образование се пресмята като общ брой от държавната прехрана и таксата за студенти по държавна поръчка. В изискванията на нарастнали дотации, това е довело до доста повишаване на образованието.
Вълчев заяви, че се възнамеряват и други промени в системата на висшето обучение. Сред тях са въвеждане на идея за споделени запаси сред университетите, основаване на общи катедри и алианси, възстановяване на практическото образование и разискване на тригодишен бакалавър. Основната цел е да се увеличи конкурентоспособността на българските университети, изключително в медицинските и инженерните посоки.
Министърът означи, че междинната студентска такса в България е към 1050 лв. и че за последното десетилетие тя е спаднала от 100% на 46% от междинната брутна работна заплата. Това, съгласно него, прави висшето обучение у нас по-достъпно. Въпреки това, главният проблем остава неналичието на фрагменти в основни браншове, като инженерни специалности, математика, физика и химия. За да се отговори на потребностите на пазара на труда, се търсят механизми за преструктуриране на приема и поощряване на студентите да избират дефицитни посоки.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ