Противоконституционно ли е лишаването от медицинска помощ на лица с прекъснати здравноосигурителни права?
Съгласно член 52, алинея 1 от Конституцията на Република България „ жителите имат право на здравно обезпечаване, гарантиращо им налична здравна помощ, и на гратис прилагане на здравно обслужване при условия и по ред, избрани със закон “. Правата на жителите за налична здравна помощ посредством здравно обезпечаване и гратис прилагане на здравно обслужване са съществени конституционни права. Последните са неотменими според наредбата на чл.57, ал.1 от Конституцията на Република България.
Съобразно решение на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 16 от 2011, арбитър докладчик Георги Петканов - „ правото на здравно обезпечаване е главно право и това се дефинира от конституционната му уредба и от смисъла му за живота на жителите. То е неотменимо право (чл. 57, алинея 1 от Конституцията) и не може да бъде премахвано с следващ законодателен акт. Неговото битие следва директно от Конституцията като висш закон и от непосредственото деяние на нейните разпореждания (чл. 5, алинея 1 и 2 от Конституцията) “. “Достъпна здравна помощ” значи здравна помощ, чиято цена може да заплати всеки жител, когато се нуждае от нея за своето здраве. Той не трябва да се лишава от нейното прилагане заради материални усложнения, които може да му аргументи заплащането ѝ. Тази “достъпност” на здравната помощ основава равни благоприятни условия за всички жители да я получат “.
Конституционният съд с решение № 32/1998 година по к.д. № 29/1998 година пояснява понятието “достъпна” по смисъла на член 52, алинея 1 от Конституцията като опция за здравно лекуване на всички жители при положение на заболяване и равни условия и идентични благоприятни условия за прилагане на лечението”. Колкото и да е значим белегът “цена”, той не е задоволителен да разкрие богатото наличие на конституционното разбиране “достъпна здравна помощ”.
С наредбата на член 109, алинея 1 от ЗЗО е планувано, че здравноосигурителните права на жителите, които се обезпечават за своя сметка се прекъсват при положение, че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за интервал от 36 месеца до началото на месеца, предшестващ месеца на оказаната здравна помощ. Практически законодателят не е определил поредността на навнесените осигурителни вноски - дали същите следва да са невнесени поредно за няколко месеца или за разнообразни месечни интервали в границите на 3 години.
Разпоредбата на член 109, ал.1 от ЗЗО планува наложително оказване на здравна помощ, само че съгласно изречение второ на същия член при изискване, че лицето с прекратени права заплати оказаната помощ. Практически здравна помощ в лечебните заведения на лица с прекратени здравно-осигурителни права не се оказва, в случай че същата не се заплати авансово, отвън случаите на незабавна такава.
Не би могло критерии за достъпа до здравна помощ да е заплащането на здравноосигурителните вноски. Това е по този начин, тъй като даже да не са заплатени същите, лицето отново е здравноосигурено, само че дължи обществено взимане към бюджета на НЗОК. Спирането на заплащането би могло да се дължи на най-различни аргументи - възраст, материално състояние, липса на приходи и други.
Санкцията за прекъсване на заплащането на здравните вноски би могла да бъда единствено в начисляване на лихви за веселба за неплатените здравноосигурителни вноски, а не изключване на лицето от здравната система с вменяване на обвързване да заплаща оказаната здравна помощ. Последното, изключително за лица, които нямат финансова опция за възнаграждение на здравната помощ, би довело до в допълнение тежко увреждане на прочувственото и психическото здраве обвързвано с взимане на заеми, заеми, продажба на движимости на безценица и прочие.
Следва да отбележим, че без значение, че лицето заплати оказаната здравна помощ, то остава дебитор на НЗОК за неплатените здравно-осигурителни вноски. Редът за събиране на обществените вземания, сред които са и здравноосигурителните вноски е този по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
В ал.2 на член 109 от ЗЗО е посочено, че здравно-осигурителни права на лицето се възвръщат, когато то заплати всички дължими здравноосигурителни вноски за интервал от 5 години. Практически, лицата с прекратени здравноосигурителни права се глобяват да си платят здравната помощ не за последните 3 години, а за по-дълъг интервал - 5 години. Бездействието на обществения реализатор да събере здравните вноски се стоварва върху главата на лицето с прекратени здравноосигурителни права.
Разпоредбата на член 109, ал.1 от ЗЗО се отнася за лицата, които не се обезпечават на друго съображение, както и визира най-много свободните специалности. Последните се третират неравнопостановено по отношение на лицата, които са в трудово и служебно правно отношение. За последните ЗЗО, категорично в член 109, ал.4 планува, че невнасянето на здравно-осигурителни вноски не ги лишава от здравни права. Практически лицата, които внасят за своя сметка здравноосигурителни вноски, са в неравноправно състояние по отношение на лицата, които упражняват труд по трудово и служебно състояние. Следва да отбележим, че при последните здравноосигурителните вноски се разпределят в съответствие сред шеф и обезпечено лице. Т.е. без значение, че дебитор за осигурителните вноски е работодателят, действително видяно обезпеченото лице е без платени здравноосигурителни вноски.
Формулата за отнемане от здравно-осигурителни права на лицата, които се обезпечават за своя сметка води до противоконституционност на наредбата на член 109 от ЗЗО, заради следните аргументи:
- Създава се неравнопоставеност с и лицата, които упражняват труд при работодател;
- Лишават се от здравноосигурителни права въз основата на критерия „ заплащане “.
Уредбата на член 109 от ЗЗО опонира на член 52, ал.1 от Конституцията на Република България, защото не е намерила съответна отбрана на оказаната здравна помощ на лицата длъжници на НЗОК, които се обезпечават за своя сметка. Практически в нарушаване на решение № 32/1998 година по к.д. № 29/1998 г на Конституционния съд лицата, които се обезпечават за лична сметка, се лишават от достъп до здравна помощ. Автоматичното изключване от налична здравна помощ на съображение „ заплащане “ не би могло да бъде законов критерии за отнемане от права. Процедурата по събиране на здравноосигурителни вноски е уредена в специфичен закон - Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, като неплащането на обществено обвързване не би могло да лиши никого от достъп до здравна помощ. Практически страната абдикира посредством неосигуряване на наложително събиране на здравноосигурителни вноски, посредством вменяване на отговорности за „ заплащане “ и то единствено за лицата, които се обезпечават за своя сметка.
Автор: Адвокат Любомир Владикин
Съобразно решение на Конституционния съд на Република България по конституционно дело № 16 от 2011, арбитър докладчик Георги Петканов - „ правото на здравно обезпечаване е главно право и това се дефинира от конституционната му уредба и от смисъла му за живота на жителите. То е неотменимо право (чл. 57, алинея 1 от Конституцията) и не може да бъде премахвано с следващ законодателен акт. Неговото битие следва директно от Конституцията като висш закон и от непосредственото деяние на нейните разпореждания (чл. 5, алинея 1 и 2 от Конституцията) “. “Достъпна здравна помощ” значи здравна помощ, чиято цена може да заплати всеки жител, когато се нуждае от нея за своето здраве. Той не трябва да се лишава от нейното прилагане заради материални усложнения, които може да му аргументи заплащането ѝ. Тази “достъпност” на здравната помощ основава равни благоприятни условия за всички жители да я получат “.
Конституционният съд с решение № 32/1998 година по к.д. № 29/1998 година пояснява понятието “достъпна” по смисъла на член 52, алинея 1 от Конституцията като опция за здравно лекуване на всички жители при положение на заболяване и равни условия и идентични благоприятни условия за прилагане на лечението”. Колкото и да е значим белегът “цена”, той не е задоволителен да разкрие богатото наличие на конституционното разбиране “достъпна здравна помощ”.
С наредбата на член 109, алинея 1 от ЗЗО е планувано, че здравноосигурителните права на жителите, които се обезпечават за своя сметка се прекъсват при положение, че те не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за интервал от 36 месеца до началото на месеца, предшестващ месеца на оказаната здравна помощ. Практически законодателят не е определил поредността на навнесените осигурителни вноски - дали същите следва да са невнесени поредно за няколко месеца или за разнообразни месечни интервали в границите на 3 години.
Разпоредбата на член 109, ал.1 от ЗЗО планува наложително оказване на здравна помощ, само че съгласно изречение второ на същия член при изискване, че лицето с прекратени права заплати оказаната помощ. Практически здравна помощ в лечебните заведения на лица с прекратени здравно-осигурителни права не се оказва, в случай че същата не се заплати авансово, отвън случаите на незабавна такава.
Не би могло критерии за достъпа до здравна помощ да е заплащането на здравноосигурителните вноски. Това е по този начин, тъй като даже да не са заплатени същите, лицето отново е здравноосигурено, само че дължи обществено взимане към бюджета на НЗОК. Спирането на заплащането би могло да се дължи на най-различни аргументи - възраст, материално състояние, липса на приходи и други.
Санкцията за прекъсване на заплащането на здравните вноски би могла да бъда единствено в начисляване на лихви за веселба за неплатените здравноосигурителни вноски, а не изключване на лицето от здравната система с вменяване на обвързване да заплаща оказаната здравна помощ. Последното, изключително за лица, които нямат финансова опция за възнаграждение на здравната помощ, би довело до в допълнение тежко увреждане на прочувственото и психическото здраве обвързвано с взимане на заеми, заеми, продажба на движимости на безценица и прочие.
Следва да отбележим, че без значение, че лицето заплати оказаната здравна помощ, то остава дебитор на НЗОК за неплатените здравно-осигурителни вноски. Редът за събиране на обществените вземания, сред които са и здравноосигурителните вноски е този по Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
В ал.2 на член 109 от ЗЗО е посочено, че здравно-осигурителни права на лицето се възвръщат, когато то заплати всички дължими здравноосигурителни вноски за интервал от 5 години. Практически, лицата с прекратени здравноосигурителни права се глобяват да си платят здравната помощ не за последните 3 години, а за по-дълъг интервал - 5 години. Бездействието на обществения реализатор да събере здравните вноски се стоварва върху главата на лицето с прекратени здравноосигурителни права.
Разпоредбата на член 109, ал.1 от ЗЗО се отнася за лицата, които не се обезпечават на друго съображение, както и визира най-много свободните специалности. Последните се третират неравнопостановено по отношение на лицата, които са в трудово и служебно правно отношение. За последните ЗЗО, категорично в член 109, ал.4 планува, че невнасянето на здравно-осигурителни вноски не ги лишава от здравни права. Практически лицата, които внасят за своя сметка здравноосигурителни вноски, са в неравноправно състояние по отношение на лицата, които упражняват труд по трудово и служебно състояние. Следва да отбележим, че при последните здравноосигурителните вноски се разпределят в съответствие сред шеф и обезпечено лице. Т.е. без значение, че дебитор за осигурителните вноски е работодателят, действително видяно обезпеченото лице е без платени здравноосигурителни вноски.
Формулата за отнемане от здравно-осигурителни права на лицата, които се обезпечават за своя сметка води до противоконституционност на наредбата на член 109 от ЗЗО, заради следните аргументи:
- Създава се неравнопоставеност с и лицата, които упражняват труд при работодател;
- Лишават се от здравноосигурителни права въз основата на критерия „ заплащане “.
Уредбата на член 109 от ЗЗО опонира на член 52, ал.1 от Конституцията на Република България, защото не е намерила съответна отбрана на оказаната здравна помощ на лицата длъжници на НЗОК, които се обезпечават за своя сметка. Практически в нарушаване на решение № 32/1998 година по к.д. № 29/1998 г на Конституционния съд лицата, които се обезпечават за лична сметка, се лишават от достъп до здравна помощ. Автоматичното изключване от налична здравна помощ на съображение „ заплащане “ не би могло да бъде законов критерии за отнемане от права. Процедурата по събиране на здравноосигурителни вноски е уредена в специфичен закон - Данъчно-осигурителен процесуален кодекс, като неплащането на обществено обвързване не би могло да лиши никого от достъп до здравна помощ. Практически страната абдикира посредством неосигуряване на наложително събиране на здравноосигурителни вноски, посредством вменяване на отговорности за „ заплащане “ и то единствено за лицата, които се обезпечават за своя сметка.
Автор: Адвокат Любомир Владикин
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ