Самоуправлението на съдебната власт не може да е безконтролно
Съгласно член 117, алинея 3 от Конституцията на Република България правосъдната власт има независим бюджет. Този парламентарен текст е най-ревностно защитаваният детайл от независимостта на правосъдната власт, станал предмет на 16 произнасяния от Конституционния съд: 5 тълкувателни и 11 за анулация на съответни разпореждания. На надалеч по-малък интерес се радват останалите детайли от правосъдната самостоятелност – подчинението единствено на закона при осъществяване на своите функционалности от страна на съдиите, прокурорите и следователите, назначението и освобождението при съблюдаване на конституционно откритите условия, както и опциите за кариерно самоуправление.
Настоящият модел на автономия на бюджета на правосъдната власт, трансформиран в най-значимото и безусловно съображение за нейната самостоятелност, не разрешава защитни механизми от превръщането на правосъдната власт в безспорна власт във връзка с българските жители, в това число и баланс за данъчната система и обществените запаси. По този метод не се регистрират и въпроси, свързани с данъчната система и приходите от налози. Това постанова де се осмисли и предложи цялостна проверка на настоящия модел, да се изпълнят със наличие пожелателните разпореждания за това по какъв начин правосъдната власт ползва програмен бюджет, и да се наложат законови форми за въздържане на финансовия произвол от страна на правосъдната власт.
Според практиката на Конституционен съд, проследена в новото проучване на ИПИ, изпълнителната власт е мощно лимитирана да въздейства на тези процеси, само че не по този начин стоят нещата от страна на Народното събрание /НС/. Ето за какво със закон Народно събрание следва да откри процедури и отговорности по образуването, осъществяването и отчитането на бюджета на правосъдната власт съгласно публичния запас и обозрим и измерим резултат, а член 133 от Конституция на Република България дава нужната конституционна делегация.
В последователен проект проучването извежда три стадия в практиката на Конституционния съд в обсъждания интервал от 1991 г. до април 2025 г.
Първият обгръща началните решения на Конституционния съд (РКС 3/1992 и 18/1993), с които изрично се изключва намесата на Министерския съвет при съставянето и осъществяването на бюджета на правосъдната власт; затвърждава се правилото планът на бюджет на правосъдната власт да се внася в Народното събрание без право на промяна от изпълнителната власт; Народното събрание се утвърждава като единственият държавен орган, който може да променя бюджета на правосъдната власт.
Вторият стадий стартира с тълкувателното РКС 17/1995, където Висшият правосъден съвет (ВСС) е приет за орган със независим бюджет, обособен от средствата на съдилищата и прокуратурата. Висш съдебен съвет се утвърждава като централен разпоредник, а опитите неговата администрация да бъде обслужвана от Министерството на правораздаването са оповестени за противоконституционни.
Третият стадий обгръща спешните години 1996 – 1999 г. както и малко по-късните актуализации на държавния бюджет, при които Народното събрание се пробва да обвърже част от финансирането с настоящите фискални благоприятни условия. Конституционен съд оставя тези ограничавания в действие като наблюдава взаимовръзката сред бюджета на правосъдната власт и настоящото финансово положение. Решение № 15/1997 удостоверява, че дотацията за правосъдната власт може да бъде сложена на трета позиция след заплащанията по държавния дълг и обществените прехвърляния, а решение № 1/1999 приема опцията средствата да се вписват в границите на утвърждения държавен недостиг.
По-късните актове (РКС 16/2001, 4/2003, 4/2010) признават правото на законодателя да задържи част от дотацията до съблюдаване на макрофискалните цели, до момента в който РКС 9/2022 акцентира, че бюджетът на правосъдната власт би трябвало да се преценява с наличния запас и че слагането на рационални предели е допустимо; сходни предели могат да бъдат въвеждани точно тъй като задължението за отчетност на една от трите управляващи позволява това, а програмното бюджетиране дава нужния инструмент за тяхното практическо използване.
Основна тематика на конституционната процедура са тематиките към бюджетната процедура, пълномощията на министъра на правораздаването по отношение на разпореждането с част от бюджета и правосъдните здания, финансирането на финансовите разноски. Министърът на правораздаването от фактор в тези процеси последователно се трансформира в безмълвен очевидец на процесите. Встрани обаче остава въпросът дали Народното събрание може да вкара на законово равнище материално-правни и процесуални правила, които да въплъщават обективно измерими знаци при съставянето, изразходването и отчитането на бюджета на правосъдната власт – такива все още липсват, а това лимитира механизма за надзор и въздържане сред управляващите. Тази централна тематика в никакъв случай не е била предмет на законова уредба, надлежно и на конституционна проверка; Конституционният съд е давал индикации, че това е допустимо в няколко решения, само че всъщност не е питан. Парламентът, въпреки и да разполага с пълномощия, не ги упражнява.
Това точно постанова законово преосмисляне, което да възвърне салдото сред самоуправлението на Висш съдебен съвет и отговорността пред обществото, тъй че равнището на обществените разноски да подхожда на качеството и резултатите на правораздаването.
На тази основа са показани главните характерности и проблеми на настоящия модел на финансиране. Трансферите от централния бюджет съвсем се удвояват от 2018 г. до 2024 година, което слага България преди всичко в Европейски Съюз по мярка на разноските за правораздаване като дял от Брутният вътрешен продукт.
Бюджетът е доминиран от разноски за личен състав (над 90 %), до момента в който финансовите вложения остават под три на 100.
За първи път през 2025 година Висшият правосъден съвет изготвя бюджет на правосъдната власт в програмен формат. Представеният план обаче страда от дефекти, типични за началната фаза на правене на програмен бюджет, в това число делене на стратегиите на организационен принцип и потребление на индикатори, измерващи действия и осъществена работа вместо резултати, осъществени цели и реализирани резултати. Най-просто казано – в случай че задачата е да се понижи злоупотребата с командироването на съдии и прокурори – това следва да е цел в програмния бюджет, която да се разпредели като отговорност на съответни членове и комисии във Висш съдебен съвет. Ако задачата в края на годината не бъде изпълнена – членовете на Висш съдебен съвет да не получат бонус, от бонуси да бъда лишени и членовете на конкурсни и атестационни комисии. Съставянето на бюджет по действия, които никой не преглежда целево и сериозно поддържа чувството, че методът към сформиране на бюджета остава исторически – заплатите на съдиите, прокурорите и следователите зависят от повишаването на междинната работна заплата, а броят на заетите се дефинира от Висш съдебен съвет без справедливи индикатори за натовареност.
Изследването откроява и няколко структурни казуса:
Прокуратурата разходва забележителен дял от ресурса на бранш " Правосъдие ", само че предстои единствено на официална отчетност с извънредно ограничен обсег пред Народното събрание; като липсва външен надзор върху разноските и резултатите от активността.
Административният уред на Висш съдебен съвет и Инспектората към него нараства без количествена връзка с активността на съдилищата, което затруднява измерването на успеваемостта.
Показателите за натовареност не въздействат върху числеността на съдиите, прокурорите и следователите, което прави разноските непредвидими и недостъпни за корективна интервенция.
В търсене на решения, утвърждаващи независимостта, успеваемостта и отчетността предлагаме две отличителни дейности: привременни ограничения и рекомендации за развиване и рационализиране на програмното бюджетиране.
Привременните ограничения включват:
петгодишно заледяване на състезанията за нови магистрати и чиновници и обвързване на всяко бъдещо нарастване на щата с потвърдена натовареност;
въвеждане на законов таван за общите разноски, привързан с активността и натовареността;
функционално делене на бюджета на Висш съдебен съвет сред административно обслужване, съществени и спомагателни хонорари като се слага акцент на същинската правосъдна активност.
Развитието на програмното бюджетиране би трябвало да бъде ориентирано (поне) към:
обвързване на общия размер на финансиране за правосъдната власт с натовареността и общия размер осъществена работа;
основаване на финансов тласък за адаптиране на структурата и териториалното систематизиране на ресурсите на органите на правосъдната власт към другите публични и икономически условия, въздействащи на натовареността;
ориентиране на част от бюджетния запас след отчитане на напредъка и реализирането на авансово заложени цели и реализиране на резултати, измерващи реализиране на по-добро ръководство и превъзмогване на отрицателни явления;
включване на структуриран и регулярен механизъм за разбор, корективни ограничения и смяна във финансирането при непостигане на заложените целеви индикатори.
Изследването приключва със заключението, че независимостта на правосъдната власт, обезпечена от Конституцията, допуска съответно, само че и подлежащо на обществен надзор и отчетност финансиране. Самостоятелността на бюджета е значим детайл на независимостта на правосъдната власт, само че не я изчерпва. С по-висока по степен на значимост са подчинението единствено на закона както и характерните условия за назначение, оценка и освобождение на магистрате, избутани настрана от конституционната процедура, а в последно време и от публичния фокус.
Казано в резюме огромният въпрос е да бъде напусната територията на вътрешноведомственото „ одобряване независимостта на правосъдната власт “ и връщане към това обществото да има успеваемост от работата на правосъдната власт на рационална за бюджета на страната цена. Без тези благоприятни условия приетото самоуправление на правосъдната власт би се трансформирало в безграничен от никакви правила, процедури и правила клон на държавната власт, който самичък по себе си е безотговорен и безграничен. А това изисква най-малко преформулиране на границите на понятието „ правосъдната власт има независим бюджет “ – член 117, алинея 3 от Конституцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Настоящият модел на автономия на бюджета на правосъдната власт, трансформиран в най-значимото и безусловно съображение за нейната самостоятелност, не разрешава защитни механизми от превръщането на правосъдната власт в безспорна власт във връзка с българските жители, в това число и баланс за данъчната система и обществените запаси. По този метод не се регистрират и въпроси, свързани с данъчната система и приходите от налози. Това постанова де се осмисли и предложи цялостна проверка на настоящия модел, да се изпълнят със наличие пожелателните разпореждания за това по какъв начин правосъдната власт ползва програмен бюджет, и да се наложат законови форми за въздържане на финансовия произвол от страна на правосъдната власт.
Според практиката на Конституционен съд, проследена в новото проучване на ИПИ, изпълнителната власт е мощно лимитирана да въздейства на тези процеси, само че не по този начин стоят нещата от страна на Народното събрание /НС/. Ето за какво със закон Народно събрание следва да откри процедури и отговорности по образуването, осъществяването и отчитането на бюджета на правосъдната власт съгласно публичния запас и обозрим и измерим резултат, а член 133 от Конституция на Република България дава нужната конституционна делегация.
В последователен проект проучването извежда три стадия в практиката на Конституционния съд в обсъждания интервал от 1991 г. до април 2025 г.
Първият обгръща началните решения на Конституционния съд (РКС 3/1992 и 18/1993), с които изрично се изключва намесата на Министерския съвет при съставянето и осъществяването на бюджета на правосъдната власт; затвърждава се правилото планът на бюджет на правосъдната власт да се внася в Народното събрание без право на промяна от изпълнителната власт; Народното събрание се утвърждава като единственият държавен орган, който може да променя бюджета на правосъдната власт.
Вторият стадий стартира с тълкувателното РКС 17/1995, където Висшият правосъден съвет (ВСС) е приет за орган със независим бюджет, обособен от средствата на съдилищата и прокуратурата. Висш съдебен съвет се утвърждава като централен разпоредник, а опитите неговата администрация да бъде обслужвана от Министерството на правораздаването са оповестени за противоконституционни.
Третият стадий обгръща спешните години 1996 – 1999 г. както и малко по-късните актуализации на държавния бюджет, при които Народното събрание се пробва да обвърже част от финансирането с настоящите фискални благоприятни условия. Конституционен съд оставя тези ограничавания в действие като наблюдава взаимовръзката сред бюджета на правосъдната власт и настоящото финансово положение. Решение № 15/1997 удостоверява, че дотацията за правосъдната власт може да бъде сложена на трета позиция след заплащанията по държавния дълг и обществените прехвърляния, а решение № 1/1999 приема опцията средствата да се вписват в границите на утвърждения държавен недостиг.
По-късните актове (РКС 16/2001, 4/2003, 4/2010) признават правото на законодателя да задържи част от дотацията до съблюдаване на макрофискалните цели, до момента в който РКС 9/2022 акцентира, че бюджетът на правосъдната власт би трябвало да се преценява с наличния запас и че слагането на рационални предели е допустимо; сходни предели могат да бъдат въвеждани точно тъй като задължението за отчетност на една от трите управляващи позволява това, а програмното бюджетиране дава нужния инструмент за тяхното практическо използване.
Основна тематика на конституционната процедура са тематиките към бюджетната процедура, пълномощията на министъра на правораздаването по отношение на разпореждането с част от бюджета и правосъдните здания, финансирането на финансовите разноски. Министърът на правораздаването от фактор в тези процеси последователно се трансформира в безмълвен очевидец на процесите. Встрани обаче остава въпросът дали Народното събрание може да вкара на законово равнище материално-правни и процесуални правила, които да въплъщават обективно измерими знаци при съставянето, изразходването и отчитането на бюджета на правосъдната власт – такива все още липсват, а това лимитира механизма за надзор и въздържане сред управляващите. Тази централна тематика в никакъв случай не е била предмет на законова уредба, надлежно и на конституционна проверка; Конституционният съд е давал индикации, че това е допустимо в няколко решения, само че всъщност не е питан. Парламентът, въпреки и да разполага с пълномощия, не ги упражнява.
Това точно постанова законово преосмисляне, което да възвърне салдото сред самоуправлението на Висш съдебен съвет и отговорността пред обществото, тъй че равнището на обществените разноски да подхожда на качеството и резултатите на правораздаването.
На тази основа са показани главните характерности и проблеми на настоящия модел на финансиране. Трансферите от централния бюджет съвсем се удвояват от 2018 г. до 2024 година, което слага България преди всичко в Европейски Съюз по мярка на разноските за правораздаване като дял от Брутният вътрешен продукт.
Бюджетът е доминиран от разноски за личен състав (над 90 %), до момента в който финансовите вложения остават под три на 100.
За първи път през 2025 година Висшият правосъден съвет изготвя бюджет на правосъдната власт в програмен формат. Представеният план обаче страда от дефекти, типични за началната фаза на правене на програмен бюджет, в това число делене на стратегиите на организационен принцип и потребление на индикатори, измерващи действия и осъществена работа вместо резултати, осъществени цели и реализирани резултати. Най-просто казано – в случай че задачата е да се понижи злоупотребата с командироването на съдии и прокурори – това следва да е цел в програмния бюджет, която да се разпредели като отговорност на съответни членове и комисии във Висш съдебен съвет. Ако задачата в края на годината не бъде изпълнена – членовете на Висш съдебен съвет да не получат бонус, от бонуси да бъда лишени и членовете на конкурсни и атестационни комисии. Съставянето на бюджет по действия, които никой не преглежда целево и сериозно поддържа чувството, че методът към сформиране на бюджета остава исторически – заплатите на съдиите, прокурорите и следователите зависят от повишаването на междинната работна заплата, а броят на заетите се дефинира от Висш съдебен съвет без справедливи индикатори за натовареност.
Изследването откроява и няколко структурни казуса:
Прокуратурата разходва забележителен дял от ресурса на бранш " Правосъдие ", само че предстои единствено на официална отчетност с извънредно ограничен обсег пред Народното събрание; като липсва външен надзор върху разноските и резултатите от активността.
Административният уред на Висш съдебен съвет и Инспектората към него нараства без количествена връзка с активността на съдилищата, което затруднява измерването на успеваемостта.
Показателите за натовареност не въздействат върху числеността на съдиите, прокурорите и следователите, което прави разноските непредвидими и недостъпни за корективна интервенция.
В търсене на решения, утвърждаващи независимостта, успеваемостта и отчетността предлагаме две отличителни дейности: привременни ограничения и рекомендации за развиване и рационализиране на програмното бюджетиране.
Привременните ограничения включват:
петгодишно заледяване на състезанията за нови магистрати и чиновници и обвързване на всяко бъдещо нарастване на щата с потвърдена натовареност;
въвеждане на законов таван за общите разноски, привързан с активността и натовареността;
функционално делене на бюджета на Висш съдебен съвет сред административно обслужване, съществени и спомагателни хонорари като се слага акцент на същинската правосъдна активност.
Развитието на програмното бюджетиране би трябвало да бъде ориентирано (поне) към:
обвързване на общия размер на финансиране за правосъдната власт с натовареността и общия размер осъществена работа;
основаване на финансов тласък за адаптиране на структурата и териториалното систематизиране на ресурсите на органите на правосъдната власт към другите публични и икономически условия, въздействащи на натовареността;
ориентиране на част от бюджетния запас след отчитане на напредъка и реализирането на авансово заложени цели и реализиране на резултати, измерващи реализиране на по-добро ръководство и превъзмогване на отрицателни явления;
включване на структуриран и регулярен механизъм за разбор, корективни ограничения и смяна във финансирането при непостигане на заложените целеви индикатори.
Изследването приключва със заключението, че независимостта на правосъдната власт, обезпечена от Конституцията, допуска съответно, само че и подлежащо на обществен надзор и отчетност финансиране. Самостоятелността на бюджета е значим детайл на независимостта на правосъдната власт, само че не я изчерпва. С по-висока по степен на значимост са подчинението единствено на закона както и характерните условия за назначение, оценка и освобождение на магистрате, избутани настрана от конституционната процедура, а в последно време и от публичния фокус.
Казано в резюме огромният въпрос е да бъде напусната територията на вътрешноведомственото „ одобряване независимостта на правосъдната власт “ и връщане към това обществото да има успеваемост от работата на правосъдната власт на рационална за бюджета на страната цена. Без тези благоприятни условия приетото самоуправление на правосъдната власт би се трансформирало в безграничен от никакви правила, процедури и правила клон на държавната власт, който самичък по себе си е безотговорен и безграничен. А това изисква най-малко преформулиране на границите на понятието „ правосъдната власт има независим бюджет “ – член 117, алинея 3 от Конституцията.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ