Горанов, Кръстника и инфлацията на морала
Сагата с Кръстника на финансовия министър Горанов закупи оня героичен мащаб, който Франсис Форд Копола, Ал Пачино и Марлонд Брандо търсеха и вложиха цялото си артистично майсторство години наред. Но, както е казано от един различен интелигентен режисьор, животът подражава не на изкуството, а на неприятната телевизия.
Горанов съобщи, че отишъл в апартамента-подарък поради земетресението в Перник през 2012-та година. Децата му се уплашили от трусовете, цялото семейство претърпяло страховит стрес и от там пристигнала концепцията за първокласния апартамент на Кръстника, където всички да се преселят на едно по-безопасно, по-красиво и най-важното, изцяло гратис към този момент години наред 180 квадратово място. Кръстникът е направил, както се споделя във кино лентата, предложение на което не може да откаже. А Горанов незабавно рече, че бизнесът на този човек не е печелил публични поръчки, ерго, няма спор на ползи. Вероятно до такава степен ще стигне и прокуратурата. Всичко тъкмо.
Тук обаче поражда запитване, с което властта рядко се занимава, тъй като е обвързвано с влудяващата и неприятна думичка " морал ". Морално ли е финансов министър да живее в гратис жилище, чиито наем е най-малко 1000 лв., а преди време да се жалва на Борисов, че негови сътрудници станали милионери, а той работел за 2000 лв. в Народното събрание и не може да просперира по този начин, както би желал?
Ние, несъмнено, имаме вяра в предприемаческия дух на Горанов, в неговата богаташка упоритост, в желанието му да гради дом и кариера, които не ги бутат нито земетресение, нито прокуратура, нито митинги. Обаче въпреки всичко ми се ще да попитам - за чий буй този човек би трябвало да бъде финансов министър? Ми дано тръгне по стремглавия и популярен път на замогването, да чете книгите на Ричард Брансън, да се просълзява на биографията на Стив Джобс, да натрупа коли и банкови сметки и най-после благополучен и признателен, да огледа обратно към империята си и всяка вечер да принтира банковата си сметка, която да гали и пришива към възглавницата, където морно да поставя глава, несъмнено, в някоя от многото спални, които 180-те квадрата на Кръстника безплатно оферират - той да не е абдал като нас да спи в една единствена спалня. Но какво общо има това с държавното ръководство? Защо тъкмо подобен вид човек би трябвало да е финансов министър? Изглежда ми по този начин като че ли в случай че има финансова рецесия не би се уплашил, само че от земетресение, което вярно да го насочи към първокласен парцел - незабавно.
Това, несъмнено, е най-сериозната инфлация, от която Горанов, Борисов и компания, и изобщо политическият квазиелит страда: инфлация на морала. Много нули би трябвало да се махат отзад; политически нули, и отново няма да са задоволително.
Автор: Райко Байчев
Горанов съобщи, че отишъл в апартамента-подарък поради земетресението в Перник през 2012-та година. Децата му се уплашили от трусовете, цялото семейство претърпяло страховит стрес и от там пристигнала концепцията за първокласния апартамент на Кръстника, където всички да се преселят на едно по-безопасно, по-красиво и най-важното, изцяло гратис към този момент години наред 180 квадратово място. Кръстникът е направил, както се споделя във кино лентата, предложение на което не може да откаже. А Горанов незабавно рече, че бизнесът на този човек не е печелил публични поръчки, ерго, няма спор на ползи. Вероятно до такава степен ще стигне и прокуратурата. Всичко тъкмо.
Тук обаче поражда запитване, с което властта рядко се занимава, тъй като е обвързвано с влудяващата и неприятна думичка " морал ". Морално ли е финансов министър да живее в гратис жилище, чиито наем е най-малко 1000 лв., а преди време да се жалва на Борисов, че негови сътрудници станали милионери, а той работел за 2000 лв. в Народното събрание и не може да просперира по този начин, както би желал?
Ние, несъмнено, имаме вяра в предприемаческия дух на Горанов, в неговата богаташка упоритост, в желанието му да гради дом и кариера, които не ги бутат нито земетресение, нито прокуратура, нито митинги. Обаче въпреки всичко ми се ще да попитам - за чий буй този човек би трябвало да бъде финансов министър? Ми дано тръгне по стремглавия и популярен път на замогването, да чете книгите на Ричард Брансън, да се просълзява на биографията на Стив Джобс, да натрупа коли и банкови сметки и най-после благополучен и признателен, да огледа обратно към империята си и всяка вечер да принтира банковата си сметка, която да гали и пришива към възглавницата, където морно да поставя глава, несъмнено, в някоя от многото спални, които 180-те квадрата на Кръстника безплатно оферират - той да не е абдал като нас да спи в една единствена спалня. Но какво общо има това с държавното ръководство? Защо тъкмо подобен вид човек би трябвало да е финансов министър? Изглежда ми по този начин като че ли в случай че има финансова рецесия не би се уплашил, само че от земетресение, което вярно да го насочи към първокласен парцел - незабавно.
Това, несъмнено, е най-сериозната инфлация, от която Горанов, Борисов и компания, и изобщо политическият квазиелит страда: инфлация на морала. Много нули би трябвало да се махат отзад; политически нули, и отново няма да са задоволително.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ