Емил Кошлуков има шанс и за трети мандат начело на БНТ, нищо че по закон са само два
Сагата към управлението на Българската национална телевизия продължава – и то по прочут сюжет. Емил Кошлуков, който ръководи Българска национална телевизия към този момент шеста година, без да е определен за втори мандат, още веднъж се оказва в центъра на събитията, които отново стигат до правосъдната зала.
На 15 юли Съветът за електронни медии (СЕМ) по правосъдно предписание по замразената процедура от 2022 година По разпореждане на съда този път членовете на Съвета нямаха право да се въздържат при гласоподаване. Резултатът: нито един от осемте претенденти, измежду които е и Кошлуков, не събра нужните три гласа, с цел да бъде определен.
След неуспеха Съвет за електронни медии публично приключи остарялата процедура и разгласи начало на нов конкурс. Но дали това ще се окаже краят на сагата, е под въпрос.
За сметка на това вероятността Кошлуков да остане отпред на публичната телевизия – въпреки и без постоянен мандат – е напълно действителна.
Предварителното осъществяване – може ли да се окаже сполучлива тактика?
Решението на Съвет за електронни медии да започва нова процедура бе съпроводено с така наречен " авансово осъществяване " – юридически механизъм, който разрешава решенията да влязат в действие незабавно, даже преди да са дефинитивни. Регулаторът аргументира избора си със отбраната на публичния интерес и нуждата да се излезе от институционалния застой, в който Българска национална телевизия се ръководи от 2022 година без определен титулярен общоприет шеф.
На процедура механизмът разрешава състезанията да не престават, даже да са обжалвани. Това обаче се оказа проблем.
Двама от претендентите в прекратения конкурс – Емил Кошлуков и Ирена Величкова – апелираха решението, а Административният съд – София област, в лицето на арбитър Марияна Лазарова-Кабакчиева, отсъди в тяхна изгода.
Според съда Съвет за електронни медии е злоупотребил с правния инструмент. В претекстовете се споделя, че предварителното осъществяване е употребявано не за отбрана на публичния интерес, а за " преграждане на пътя за практикуване на правото на отбрана ". Законът бил употребен „ шиканьозно ”, което, по оценката на съда, лишава жалбоподателите от действителна опция да оспорят прекратяването на остарялата процедура.
Спор и към съдията
От Съвет за електронни медии желаеха отказ на арбитър Марияна Лазарова-Кабакчиева с мотив, че към този момент е формирала отрицателно отношение към дейностите на регулатора, защото е била арбитър и по предходното дело против Съвет за електронни медии.
Тя отхвърля, защото нямало учредения за подозрение в нейната безпристрастност.
Любопитен подробност: съгласно източници на „ Булевард България “, на 24 юни, когато делото е обсъждано, арбитър Лазарова-Кабакчиева е била единственият арбитър на работа. Така жребият за правосъдния състав на процедура се е състоял при избор от... един човек.
Какво следва?
Съдебните избрания не са дефинитивни и подлежат на обжалване. По информация на „ Булевард България “, Съвет за електронни медии ще оспори решението за анулация на предварителното осъществяване.
Междувременно новата процедура за избор на общоприет шеф официално продължава – най-малко към този момент.
Решението на съда обаче разрешава да бъде заведено дело против прекратяването на остарялата процедура, което съгласно членове на Съвет за електронни медии е и най-вероятната причина за дейностите на Ирена Величкова и Емил Кошлуков.
При завеждане на едно такова дело и решение на съда, че прекратяването на остарелия конкурс е било непозволено, то цялата процедура от 2022 година може да бъде възобновена – сюжет, който евентуално е и огромната цел на Кошлуков и Величкова. Към момента няма информация те да са завели дело всъщност против прекратяването.
Потърсен от „ Булевард България “ за коментар, Емил Кошлуков отхвърли да отговори на въпросите, като съобщи само, че е ангажиран, и прекъсна диалога.
Игра на време
Новата процедура за общоприет шеф официално продължава, само че към този момент виси във въздуха.
Хипотезите за бъдещето развиване са няколко:
След правосъдна борба магистратите да решат, че остарялата процедура от 2022 година би трябвало да бъде обновена.
Новата процедура да бъде спряна до взимане на решение по възможното дело за остарялата процедура.
Да бъде определен нов общоприет шеф преди да стартира правосъдно обжалване или преди да има дефинитивно решение на съда, което обаче може да докара до сериозна юридическа каша след това.
Докато правосъдната сага се точи, едно е несъмнено: Емил Кошлуков ще продължи да управлява Българска национална телевизия – без да е определен за втори, а към този момент и трети мандат, и, както наподобява, без изключително предпочитание да дава отговор на въпроси от публичен интерес.
На 15 юли Съветът за електронни медии (СЕМ) по правосъдно предписание по замразената процедура от 2022 година По разпореждане на съда този път членовете на Съвета нямаха право да се въздържат при гласоподаване. Резултатът: нито един от осемте претенденти, измежду които е и Кошлуков, не събра нужните три гласа, с цел да бъде определен.
След неуспеха Съвет за електронни медии публично приключи остарялата процедура и разгласи начало на нов конкурс. Но дали това ще се окаже краят на сагата, е под въпрос.
За сметка на това вероятността Кошлуков да остане отпред на публичната телевизия – въпреки и без постоянен мандат – е напълно действителна.
Предварителното осъществяване – може ли да се окаже сполучлива тактика?
Решението на Съвет за електронни медии да започва нова процедура бе съпроводено с така наречен " авансово осъществяване " – юридически механизъм, който разрешава решенията да влязат в действие незабавно, даже преди да са дефинитивни. Регулаторът аргументира избора си със отбраната на публичния интерес и нуждата да се излезе от институционалния застой, в който Българска национална телевизия се ръководи от 2022 година без определен титулярен общоприет шеф.
На процедура механизмът разрешава състезанията да не престават, даже да са обжалвани. Това обаче се оказа проблем.
Двама от претендентите в прекратения конкурс – Емил Кошлуков и Ирена Величкова – апелираха решението, а Административният съд – София област, в лицето на арбитър Марияна Лазарова-Кабакчиева, отсъди в тяхна изгода.
Според съда Съвет за електронни медии е злоупотребил с правния инструмент. В претекстовете се споделя, че предварителното осъществяване е употребявано не за отбрана на публичния интерес, а за " преграждане на пътя за практикуване на правото на отбрана ". Законът бил употребен „ шиканьозно ”, което, по оценката на съда, лишава жалбоподателите от действителна опция да оспорят прекратяването на остарялата процедура.
Спор и към съдията
От Съвет за електронни медии желаеха отказ на арбитър Марияна Лазарова-Кабакчиева с мотив, че към този момент е формирала отрицателно отношение към дейностите на регулатора, защото е била арбитър и по предходното дело против Съвет за електронни медии.
Тя отхвърля, защото нямало учредения за подозрение в нейната безпристрастност.
Любопитен подробност: съгласно източници на „ Булевард България “, на 24 юни, когато делото е обсъждано, арбитър Лазарова-Кабакчиева е била единственият арбитър на работа. Така жребият за правосъдния състав на процедура се е състоял при избор от... един човек.
Какво следва?
Съдебните избрания не са дефинитивни и подлежат на обжалване. По информация на „ Булевард България “, Съвет за електронни медии ще оспори решението за анулация на предварителното осъществяване.
Междувременно новата процедура за избор на общоприет шеф официално продължава – най-малко към този момент.
Решението на съда обаче разрешава да бъде заведено дело против прекратяването на остарялата процедура, което съгласно членове на Съвет за електронни медии е и най-вероятната причина за дейностите на Ирена Величкова и Емил Кошлуков.
При завеждане на едно такова дело и решение на съда, че прекратяването на остарелия конкурс е било непозволено, то цялата процедура от 2022 година може да бъде възобновена – сюжет, който евентуално е и огромната цел на Кошлуков и Величкова. Към момента няма информация те да са завели дело всъщност против прекратяването.
Потърсен от „ Булевард България “ за коментар, Емил Кошлуков отхвърли да отговори на въпросите, като съобщи само, че е ангажиран, и прекъсна диалога.
Игра на време
Новата процедура за общоприет шеф официално продължава, само че към този момент виси във въздуха.
Хипотезите за бъдещето развиване са няколко:
След правосъдна борба магистратите да решат, че остарялата процедура от 2022 година би трябвало да бъде обновена.
Новата процедура да бъде спряна до взимане на решение по възможното дело за остарялата процедура.
Да бъде определен нов общоприет шеф преди да стартира правосъдно обжалване или преди да има дефинитивно решение на съда, което обаче може да докара до сериозна юридическа каша след това.
Докато правосъдната сага се точи, едно е несъмнено: Емил Кошлуков ще продължи да управлява Българска национална телевизия – без да е определен за втори, а към този момент и трети мандат, и, както наподобява, без изключително предпочитание да дава отговор на въпроси от публичен интерес.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ