Бившата жена на Андрей Едрев: Бях като затворник, oт него имам само дългове и заеми
Сагата сред риалити героя от „ Островът на изкушението ” Андрей Едрев и неговата досегашна спътница в живота – Гергана Дякова, набира скорост. Двамата са разграничени от 2 години – време, през което Гергана мина под венчило с предприемача Омуртаг Дяков, направи няколко арт плана и продължи да отглежда дружно с сегашния си брачен партньор децата си от Едрев - Бориса и Александър. Предстоят им тежки правосъдни каузи по няколко посоки – от борба за настойничество над хлапетата до каузи за набеждаване и похищение. Кой е бил прав и кой крив – ще се разбере занапред, нищо че до момента в който Темида нищи сагата, някогашната двойка бълва пикантерии в пространството.
Гергана потърси кореспондент на Уикенд, с цел да каже и своето мнение по тематиката.
- Г-жо Дякова, дълго време мълчахте... Какво ви предизвика да говорите?
- Мълчах, тъй като желаех да предпазя децата си. В една връзка и единият, и другият имат някаква виновност. Андрей беше споделил тук-там, че един ден децата щели да четат историята и истината. За това взех решение да кажа и моята дума. Правя го, с цел да схванат и десетки девойки в страната, че не всичко, което виждат в инстаграм и Facebook е рози и благополучие. Аз в по-нещастен интервал от този във вилите на остров Бали не съм била. Басейни, чудеса, обиколки – сякаш всичко е било отлично. Всъщност бях подтиснато и нещастно момиче. Нямах общо с това, което хората виждаха в обществените мрежи – те не са най-важното нещо на света. Важното е да ти е спокойна душата и да имаш мир в сърцето.
- Предстоят ви няколко правосъдни каузи. За какво ще се борите?
- За да може децата ми да са добре, да се усещат удобно, да им осигуря естествен и благополучен живот. Винаги съм осигурявала всичко сама за децата си. През цялото време работя като проектант, тъй като такова е моето обучение. Имаше нападки по какъв начин по този начин съм приключила архитектура, пък на 25 години към този момент съм работила. Ами по този начин – работя от 2-и курс на следването си и няма да спра да работя и да планирам, тъй като този тип творчество ми е доста на сърце и на душа. Имах план в Испания. Заминах, само че там ме хвана ковид. През това време за децата ми се грижеха моите родители. Сама отглеждам децата си благодарение на брачна половинка си и им осигуряваме здрава, щастлива и изобретателна среда. Последно върших арт изложба в Марбея, имам и други задължения. Пак ще кажа, че желая хората да знаят, че би трябвало да се борят без значение кой ги подтиска, кой ги мачка. Аз съм имала интервали, през които не можех да си повдигна главата, толкоз бях смачкана. После видях, че има светлина. И с други хора ще е по този начин – появява се точния човек, на точното място, няма място за боязън. Най-вече има Господ, който ни оказва помощ. Винаги има вяра!
- Как минава денят ви през днешния ден?
- Денят ми е динамичен. Започва рано заран с юристи, тъй като имаме много каузи. Андрей заведе дело и против татко ми – заключвал децата в изби. Човекът е възрастен и не желая да го занимавам... Съжалявам, че по този начин се получиха неща. Децата са на всички места с мен, тъй като не са на детска градина сега. Когато имат занимания, работя по планове. Освен арт галерията в Марбея, не съм серпантина и да рисувам. С децата забавляваме – рисуваме, вършим йога, играем си, танцуваме, гушкаме се, повеждам ги на плуване. Имаме доста другари и всеки ден им осигуряваме разнообразни занимания, все гледаме да ги вършим щастливи! И те са! Вече са спокойни и нещата потеглят в естествен темп за всички ни. Развитието им за тези 8 месеца, в които са обгрижвани и обичани от мен и моите близки, е необикновено.
- Какво ви липсваше на остров Бали, доста девойки биха дали благо и драго, с цел да са там?
- Изключително доста неща ми липсваха. Няма значение къде се намира човек, а с кого е. С обичани хора може да си на палатка и да ти е приказно. Когато душата и тялото ти страдат, материалното, което те обкръжава, няма значение.
- Но там сте имали домашни помощнички, персонален шофьор…
- Г-н Едрев пътуваше постоянно, с цел да се занимава с дейностите, които прави. Имаше дами, които идваха да работят през това време. Не съм имала личен водач, с който да вървя по пазари. Когато Едрев си беше у дома, аз водач нямах. Бях като в затвор. Не сме излизали със седмици.
- Какво правехте?
- Готвех, рисувах, практикувах йога, грижех се за децата. Не желаех да усещат, че майка им е нещастна или й липсва нещо, или че сме пандизчии. Аз съм изобретателна персона и измислях всевъзможни занимания. Научих себе си да плавам доста добре. Научих и децата си да плуват. Но не ми се връща обратно, тъй като задоволително греша в раната си.
- Бориса и Александър питат ли за татко си?
- Те обичат татко си, както всяко обикновено дете. Много обичам фразата: „ Когато се държиш неприятно с едно дете, то не стопира да обича насилника си, а стопира да обича себе си! ” Питат за него и всякога, когато питат, ние му се обаждаме. Те са привикнали да не е непрекъснато с нас, тъй като той постоянно пътува по работа.
- Вярно ли е, че ви е подарил остров?
- Няма такова нещо, аз от Едрев дарове нямам никакви, с изключение на прелестните ни деца. Имам задължения и заеми, само че тези заеми не съм ги теглила по лично предпочитание. Лошото е, че са на мое име и аз ще би трябвало да ги заплащам. Човекът по този начин си живее – да вземем пари от оня, с цел да върнем на еди кой си, да вземем от трети – да платим на втория и по този начин. Има такива хора...
- Имахте дълго общуване, за какво не сключихте брак?
- Андрей не ми е предложил брак. Като всяка жена желаех романтика, благополучие, брак. Обичах го безпределно и нашите две деца бяха плод на огромна обич. За мен началото на връзката ни беше като в приказките.
- Как стартира връзката ви?
- Негова близка се свърза с мен по работа - архитектурен план, който да направя за местността Градина. Отидох и Едрев ми сподели имота. Обясни ми, че е авантюрист, свободен дух. Аз също съм бунтовник и свободен дух. Готова съм да пребивавам, да пътувам, да върша дивотии. Искрата сред нас пламна бързо. Гледах да не й обръщам внимание, поради риалити предаването, в което Едрев взе участие. От там бях останала с усещането, че той е мъж, който не почита дамите. Но съумя да ме впечатли. Веднъж пристигна в жилището ми в София и ми донесе слепена мида от Индонезийския океан. Каза ми нещо от рода на: „ Знаеш ли какъв брой мъчно в океана могат да се намерят разнообразни половинки, само че по този начин да се слепят, че да се получи красива мида? ”. Харесаха ми думите му и взех решение, че съм намерила индивида, с който ще прекарам живота си и така нататък Поради тази причина дълго време го толерирах и отказвах да приема някои явни обстоятелства, които подсказваха, че нещата не са добре. Най-трудната житейска обстановка за мен като човек е една майка да изостави бащата на децата си и да продължи напред. Страховете в главата й за бъдещето са ужасяващи. По-трудно решение от това в живота си не съм взимала! Обикновено се намира нещо, за което да се закачиш, нотка вяра, молби... Но при нас се стигна до безнадежност!
- Защо си обръснахте главата?
- Защото това е култ на Едрев. Той харесвал дами с бръснати глави. Мислех, че върша нещо хубаво, тъй като желаех да сбъдна фантазията му – жена с бръсната глава... Не желаех тази история да излиза от рамките на къщата ми. Не съм търсила известност, нито популярност. Тази известност ми донесе само негативи – даже в специалността ми. Случвало ми се е да се изяснявам по какъв начин по този начин съм била жена на Едрев, дали съм естествена. Тази показност не е за мен...
- От медиите ли научи Андрей, че сте сключила брак с предприемача Омуртаг Дяков?
- Не, те се познаваха. Когато взехме решение да сключим брак, направихме тримата среща. Тогава Едрев разгласи, че ще ми вземе децата. От момента, в който съм с мъжа ми, той е бил наясно, че имам връзка. Бащата на децата ми е образован мъж, само че е насочил напъните си в отрицателна посока. Бих желала, в случай че може да осъзнае и неговата, и моята страна – след това да си извиним, да поддържаме човешки контакти в името на Бориса и Александър, които заслужават цялото благополучие.
Гергана потърси кореспондент на Уикенд, с цел да каже и своето мнение по тематиката.
- Г-жо Дякова, дълго време мълчахте... Какво ви предизвика да говорите?
- Мълчах, тъй като желаех да предпазя децата си. В една връзка и единият, и другият имат някаква виновност. Андрей беше споделил тук-там, че един ден децата щели да четат историята и истината. За това взех решение да кажа и моята дума. Правя го, с цел да схванат и десетки девойки в страната, че не всичко, което виждат в инстаграм и Facebook е рози и благополучие. Аз в по-нещастен интервал от този във вилите на остров Бали не съм била. Басейни, чудеса, обиколки – сякаш всичко е било отлично. Всъщност бях подтиснато и нещастно момиче. Нямах общо с това, което хората виждаха в обществените мрежи – те не са най-важното нещо на света. Важното е да ти е спокойна душата и да имаш мир в сърцето.
- Предстоят ви няколко правосъдни каузи. За какво ще се борите?
- За да може децата ми да са добре, да се усещат удобно, да им осигуря естествен и благополучен живот. Винаги съм осигурявала всичко сама за децата си. През цялото време работя като проектант, тъй като такова е моето обучение. Имаше нападки по какъв начин по този начин съм приключила архитектура, пък на 25 години към този момент съм работила. Ами по този начин – работя от 2-и курс на следването си и няма да спра да работя и да планирам, тъй като този тип творчество ми е доста на сърце и на душа. Имах план в Испания. Заминах, само че там ме хвана ковид. През това време за децата ми се грижеха моите родители. Сама отглеждам децата си благодарение на брачна половинка си и им осигуряваме здрава, щастлива и изобретателна среда. Последно върших арт изложба в Марбея, имам и други задължения. Пак ще кажа, че желая хората да знаят, че би трябвало да се борят без значение кой ги подтиска, кой ги мачка. Аз съм имала интервали, през които не можех да си повдигна главата, толкоз бях смачкана. После видях, че има светлина. И с други хора ще е по този начин – появява се точния човек, на точното място, няма място за боязън. Най-вече има Господ, който ни оказва помощ. Винаги има вяра!
- Как минава денят ви през днешния ден?
- Денят ми е динамичен. Започва рано заран с юристи, тъй като имаме много каузи. Андрей заведе дело и против татко ми – заключвал децата в изби. Човекът е възрастен и не желая да го занимавам... Съжалявам, че по този начин се получиха неща. Децата са на всички места с мен, тъй като не са на детска градина сега. Когато имат занимания, работя по планове. Освен арт галерията в Марбея, не съм серпантина и да рисувам. С децата забавляваме – рисуваме, вършим йога, играем си, танцуваме, гушкаме се, повеждам ги на плуване. Имаме доста другари и всеки ден им осигуряваме разнообразни занимания, все гледаме да ги вършим щастливи! И те са! Вече са спокойни и нещата потеглят в естествен темп за всички ни. Развитието им за тези 8 месеца, в които са обгрижвани и обичани от мен и моите близки, е необикновено.
- Какво ви липсваше на остров Бали, доста девойки биха дали благо и драго, с цел да са там?
- Изключително доста неща ми липсваха. Няма значение къде се намира човек, а с кого е. С обичани хора може да си на палатка и да ти е приказно. Когато душата и тялото ти страдат, материалното, което те обкръжава, няма значение.
- Но там сте имали домашни помощнички, персонален шофьор…
- Г-н Едрев пътуваше постоянно, с цел да се занимава с дейностите, които прави. Имаше дами, които идваха да работят през това време. Не съм имала личен водач, с който да вървя по пазари. Когато Едрев си беше у дома, аз водач нямах. Бях като в затвор. Не сме излизали със седмици.
- Какво правехте?
- Готвех, рисувах, практикувах йога, грижех се за децата. Не желаех да усещат, че майка им е нещастна или й липсва нещо, или че сме пандизчии. Аз съм изобретателна персона и измислях всевъзможни занимания. Научих себе си да плавам доста добре. Научих и децата си да плуват. Но не ми се връща обратно, тъй като задоволително греша в раната си.
- Бориса и Александър питат ли за татко си?
- Те обичат татко си, както всяко обикновено дете. Много обичам фразата: „ Когато се държиш неприятно с едно дете, то не стопира да обича насилника си, а стопира да обича себе си! ” Питат за него и всякога, когато питат, ние му се обаждаме. Те са привикнали да не е непрекъснато с нас, тъй като той постоянно пътува по работа.
- Вярно ли е, че ви е подарил остров?
- Няма такова нещо, аз от Едрев дарове нямам никакви, с изключение на прелестните ни деца. Имам задължения и заеми, само че тези заеми не съм ги теглила по лично предпочитание. Лошото е, че са на мое име и аз ще би трябвало да ги заплащам. Човекът по този начин си живее – да вземем пари от оня, с цел да върнем на еди кой си, да вземем от трети – да платим на втория и по този начин. Има такива хора...
- Имахте дълго общуване, за какво не сключихте брак?
- Андрей не ми е предложил брак. Като всяка жена желаех романтика, благополучие, брак. Обичах го безпределно и нашите две деца бяха плод на огромна обич. За мен началото на връзката ни беше като в приказките.
- Как стартира връзката ви?
- Негова близка се свърза с мен по работа - архитектурен план, който да направя за местността Градина. Отидох и Едрев ми сподели имота. Обясни ми, че е авантюрист, свободен дух. Аз също съм бунтовник и свободен дух. Готова съм да пребивавам, да пътувам, да върша дивотии. Искрата сред нас пламна бързо. Гледах да не й обръщам внимание, поради риалити предаването, в което Едрев взе участие. От там бях останала с усещането, че той е мъж, който не почита дамите. Но съумя да ме впечатли. Веднъж пристигна в жилището ми в София и ми донесе слепена мида от Индонезийския океан. Каза ми нещо от рода на: „ Знаеш ли какъв брой мъчно в океана могат да се намерят разнообразни половинки, само че по този начин да се слепят, че да се получи красива мида? ”. Харесаха ми думите му и взех решение, че съм намерила индивида, с който ще прекарам живота си и така нататък Поради тази причина дълго време го толерирах и отказвах да приема някои явни обстоятелства, които подсказваха, че нещата не са добре. Най-трудната житейска обстановка за мен като човек е една майка да изостави бащата на децата си и да продължи напред. Страховете в главата й за бъдещето са ужасяващи. По-трудно решение от това в живота си не съм взимала! Обикновено се намира нещо, за което да се закачиш, нотка вяра, молби... Но при нас се стигна до безнадежност!
- Защо си обръснахте главата?
- Защото това е култ на Едрев. Той харесвал дами с бръснати глави. Мислех, че върша нещо хубаво, тъй като желаех да сбъдна фантазията му – жена с бръсната глава... Не желаех тази история да излиза от рамките на къщата ми. Не съм търсила известност, нито популярност. Тази известност ми донесе само негативи – даже в специалността ми. Случвало ми се е да се изяснявам по какъв начин по този начин съм била жена на Едрев, дали съм естествена. Тази показност не е за мен...
- От медиите ли научи Андрей, че сте сключила брак с предприемача Омуртаг Дяков?
- Не, те се познаваха. Когато взехме решение да сключим брак, направихме тримата среща. Тогава Едрев разгласи, че ще ми вземе децата. От момента, в който съм с мъжа ми, той е бил наясно, че имам връзка. Бащата на децата ми е образован мъж, само че е насочил напъните си в отрицателна посока. Бих желала, в случай че може да осъзнае и неговата, и моята страна – след това да си извиним, да поддържаме човешки контакти в името на Бориса и Александър, които заслужават цялото благополучие.
Източник: hotarena.net
КОМЕНТАРИ