САЩ изправиха ХИМАРС срещу Китай
Съединените щати стартират доставки на извънредно скъпи оръжия за Тайван, в това число системи ХИМАРС, за които Киев моли. Защо се дава приоритет на тайванците? По какво се разграничават Тайван и Украйна от позиция на стратегическите ползи на Съединени американски щати? И за какво тези ползи вършат китайската версия на СВО въпрос на време?
Според изчисленията на тайванския вестник “Тайпе Таймс ” до края на 2025 година 29 системи ХИМАРС ще бъдат трансферирани на сепаратисткото държавно управление на острова, а американците ще доставят някои от тези ракетни установки на Тайван в края на 2024 година
Малко по-късно тайванците би трябвало да получат 100 танка M1A2 и 66 изтребителя Ф-16. Сделките в това отношение бяха подписани безшумно и без звук, което доста отличава обстановката от въоръжаването на Украйна. На нейните управляващи се предават пакети с военна помощ надали не под съпровода на оркестър, а украинците ревностно наблюдават доставките, които страните от НАТО вършат за други страни, с цел да вдигнат скандал.
Вероятно в този момент ще избухне скандал: за какво сякаш скъпоценните ХИМАРС, от които ВСУ толкоз обезверено се нуждаят, отиват някъде в Азия? На украинците биха могли да отговорят, че тайванците купуват американските " вундервафли " със лични пари, а Украйна няма лични пари, само че това е единствено една от аргументите, заради които се пробват да не притеглят вниманието към въоръжението на Тайпе.
Всъщност Съединени американски щати желаят да избегнат ново изостряне на връзките с Китай, против който въоръжават Тайван. За да опростим допустимо най-вече тактиките на Вашингтон, те са както следните
Първо, при никакви условия не би трябвало да разрешават на партия “Гоминдан ”, чието настоящо управление е ангажирано със съдействие с Пекин и (при редица условия) обединяване с КНР, да се върне на власт на острова..
Второ, островът да се напомпа с оръжия, ако Пекин да признае безсмислието на политиката на спокойно обединяване и стартира лична специфична военна интервенция. В този случай тайванците имат дребен късмет да отвърнат на удара сами, само че ще могат да нанесат загуби на китайската войска. Това е належащо, с цел да може измежду китайския хайлайф страхът от разноските да надделее над желанието да се приключи делото на създателя на КНР Мао Цзедун за сливане на страната.
Трето, най-ценната продукция на тайванския промишлен колос - полупроводниците - последователно се транспортира в Съединени американски щати. Това е належащо при положение, че Пекин реализира своето и въпреки всичко сплоти Китай – по един или различен метод.
Четвърто, всичко това би трябвало да бъде съпроводено с увещания от китайска страна, като че ли нищо значително не се случва. Нека, видите ли, да живеем както сме живели и да търгуваме, както сме търгували, тъй като въоръжението на Тайпе е нормалното отбранително съдействие, всекидневно за американско-тайванските връзки, само че като цяло Съединени американски щати признават единството на Китай, не тайванците. Просто по този начин, те са толкоз хубави хора, че е просто невероятно да не им продадеш танкове, изтребители и ХИМАРС.
Ясно е, че в Китай сходни извинения не се одобряват съществено и всяка година се отхвърлят все по-остро, само че нещата не стигат по-далеч от символичните жестове на митинг. В Пекин неведнъж се възползват от опцията да не трансформират нищо и да не минават „ алените линии “, които американците слагат пред китайците.
Според китаистите Пекин също не желае ескалация, защото в действителност е удовлетворен от доста неща. Той прави положителни пари от глобализацията и, евентуално, желае да натрупа повече мазнини, преди казусът с разделения Китай най-сетне да бъде решен със мощ.
Дори Пекин може да не знае какъв брой дълго са подготвени да чакат хората в Пекин (в Китай знаят по какъв начин да чакат дълго). В същото време би трябвало да признаят, че американският проект, макар че не заблуждава никого, въпреки всичко работи.
По първата точка всичко е съвсем наред. В началото на годината политическите стратези съумяха да изберат проамериканския политик Уилям Лай за президент на Тайван, макар че мнозина на острова бяха изтощени от неговата Демократична прогресивна партия, а социологическите изследвания предричаха победа на “Гоминдана ”. Оттогава рейтингите както на Лай, по този начин и на неговите „ прогресивни демократи “, които са извънредно анти-Пекин, се сринаха още веднъж, защото политическите стратези знаят единствено по какъв начин да завоюват избори, а Тайван се изправи и продължава да се сблъсква с планина от социално-икономически проблеми.
В същото време доста ловко се употребява и канализира недоволството на популацията. Така жертва на един от районните митинги стана монумент на Чан Кайши, създателят на тайванската „ самостоятелност “. Сега той е въплъщение на остарелия ред и властническия режим, само че преди всичко, главната фигура в “Гоминдана ” - същата партия, която се бори с комунистите на Мао, само че като цяло постоянно е отстоявала обединен популярен Китай (от позиция на “Гоминдана ”, сепаратистите не са те, а комунистите на самопровъзгласилата се Китайска национална република).
Ако желаете, тук можете да извършите доста паралели с нашата обстановка към Украйна: от полемиката за това кой е правоприемникът на Киевска Рус до разрушаването на паметниците на създателя на актуалната държавност Владимир Ленин, против който в точния миг беше насъскана тълпата.
Но за Китай главното съвпадане е, че американците построяват антикитайски военно-политически съюз към КНР (от Австралия, Филипините, Южна Корея, Япония и други страни), където Тайван е безконечен дразнител на Пекин, а - в това време - американски самолетоносач в китайски териториални води. И колкото по-късно КНР се поддаде на изкушението да реши със мощ основния въпрос за своята сигурност и териториална целокупност, толкоз по-трудно ще бъде осъществяването на сходно решение заради доставяното на острова оръжие. Русия знае това от личен опит.
Освен съвпадения има и кардинални разлики в обстановките. Ключовото е, че американците са решени да запазят статуквото. Те нямат потребност да отслабват Китай за сметка на Тайван или в допълнение да предизвикат Пекин. Те желаят всичко да остане както е: без КНР да уголемява зоната на надзор в Южнокитайско море, без Тайван да трансформира статута си и без война.
Особено тъй като Съединените щати се опасяват, че няма да могат да се оправят с боен спор с две нуклеарни сили по едно и също време - Русия и Китай, изключително откакто там, където са двама, има и трети: севернокорейският водач Ким Чен-ун също има нуклеарни оръжия и също по този начин заплашва да организира военна отбрана на територията на Южна Корея.
Вашингтон не се интересува какво се случва с Украйна като страна и просто място, където живеят хора. Нейната задача е да обезкърви Русия, до момента в който е в положение. Ако не може - на скрап.
В случая с Тайван за Съединените щати е от главно значение да поддържат острова под личен надзор и да не позволяват китайските военни сили там. В случай, че обединяването на Китай не може да бъде предотвратено, американците ще създадат всичко, с цел да подсигуряват, че КНР ще получи Тайван допустимо най-скъпо и „ нискомаслено “ (без полупроводници), само че като цяло избират да не трансформират нищо.
Проблемът от тактиката е, че американската политика на „ защитна мрежа “ за Китай към този момент не се разграничава доста от политиката на провокация против стратегическата цел за обединяване. Нагнетяването на Тайван с оръжия и „ пренастройването “ на локалното държавно управление за подкопаване на качествата на “Гоминдана ” трансформира тайванския план на Държавния департамент от непотопяем самолетоносач в бомба и Пекин постоянно ще има опция да възпламени фитила.
Някой ден бушонът ще гръмне. Може би след 20 години. Може би даже преди двадесетият ХИМАРС да доближи Тайван. Може би идващия вторник. Опитвайки се да запазят своята зона на непоколебим надзор върху картата на света, Съединени американски щати в същото време вършат неизбежна силовата ѝ проверка. Това не е въпрос на политика, а въпрос на време: по кое време тъкмо силата, която се опълчва на Съединени американски щати, ще би трябвало да реши главните проблеми на своята сигурност и териториална целокупност „ с неприятно “, в случай че американците се пробват да създадат „ положителния “ вид неизпълним.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед12075Д-р Цветеслава Гълъбова: Младостта не е специалност и постижение. Тя просто се даваАлтернативен Поглед9719Д-р Цветеслава Гълъбова: Италия е по-добре от нас - за 48 години е имала 58 правителстваАлтернативен Поглед23726Д-р Христо Лафчиев за финансовото иго на нашите деца и внуци, което се залага днесАлтернативен Поглед19653Д-р Христо Лафчиев: Много случайности приказват за " закономерно " плячкосване на българския народ!Алтернативен Поглед227096Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед227096Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда $
Източник: pogled.info
Според изчисленията на тайванския вестник “Тайпе Таймс ” до края на 2025 година 29 системи ХИМАРС ще бъдат трансферирани на сепаратисткото държавно управление на острова, а американците ще доставят някои от тези ракетни установки на Тайван в края на 2024 година
Малко по-късно тайванците би трябвало да получат 100 танка M1A2 и 66 изтребителя Ф-16. Сделките в това отношение бяха подписани безшумно и без звук, което доста отличава обстановката от въоръжаването на Украйна. На нейните управляващи се предават пакети с военна помощ надали не под съпровода на оркестър, а украинците ревностно наблюдават доставките, които страните от НАТО вършат за други страни, с цел да вдигнат скандал.
Вероятно в този момент ще избухне скандал: за какво сякаш скъпоценните ХИМАРС, от които ВСУ толкоз обезверено се нуждаят, отиват някъде в Азия? На украинците биха могли да отговорят, че тайванците купуват американските " вундервафли " със лични пари, а Украйна няма лични пари, само че това е единствено една от аргументите, заради които се пробват да не притеглят вниманието към въоръжението на Тайпе.
Всъщност Съединени американски щати желаят да избегнат ново изостряне на връзките с Китай, против който въоръжават Тайван. За да опростим допустимо най-вече тактиките на Вашингтон, те са както следните
Първо, при никакви условия не би трябвало да разрешават на партия “Гоминдан ”, чието настоящо управление е ангажирано със съдействие с Пекин и (при редица условия) обединяване с КНР, да се върне на власт на острова..
Второ, островът да се напомпа с оръжия, ако Пекин да признае безсмислието на политиката на спокойно обединяване и стартира лична специфична военна интервенция. В този случай тайванците имат дребен късмет да отвърнат на удара сами, само че ще могат да нанесат загуби на китайската войска. Това е належащо, с цел да може измежду китайския хайлайф страхът от разноските да надделее над желанието да се приключи делото на създателя на КНР Мао Цзедун за сливане на страната.
Трето, най-ценната продукция на тайванския промишлен колос - полупроводниците - последователно се транспортира в Съединени американски щати. Това е належащо при положение, че Пекин реализира своето и въпреки всичко сплоти Китай – по един или различен метод.
Четвърто, всичко това би трябвало да бъде съпроводено с увещания от китайска страна, като че ли нищо значително не се случва. Нека, видите ли, да живеем както сме живели и да търгуваме, както сме търгували, тъй като въоръжението на Тайпе е нормалното отбранително съдействие, всекидневно за американско-тайванските връзки, само че като цяло Съединени американски щати признават единството на Китай, не тайванците. Просто по този начин, те са толкоз хубави хора, че е просто невероятно да не им продадеш танкове, изтребители и ХИМАРС.
Ясно е, че в Китай сходни извинения не се одобряват съществено и всяка година се отхвърлят все по-остро, само че нещата не стигат по-далеч от символичните жестове на митинг. В Пекин неведнъж се възползват от опцията да не трансформират нищо и да не минават „ алените линии “, които американците слагат пред китайците.
Според китаистите Пекин също не желае ескалация, защото в действителност е удовлетворен от доста неща. Той прави положителни пари от глобализацията и, евентуално, желае да натрупа повече мазнини, преди казусът с разделения Китай най-сетне да бъде решен със мощ.
Дори Пекин може да не знае какъв брой дълго са подготвени да чакат хората в Пекин (в Китай знаят по какъв начин да чакат дълго). В същото време би трябвало да признаят, че американският проект, макар че не заблуждава никого, въпреки всичко работи.
По първата точка всичко е съвсем наред. В началото на годината политическите стратези съумяха да изберат проамериканския политик Уилям Лай за президент на Тайван, макар че мнозина на острова бяха изтощени от неговата Демократична прогресивна партия, а социологическите изследвания предричаха победа на “Гоминдана ”. Оттогава рейтингите както на Лай, по този начин и на неговите „ прогресивни демократи “, които са извънредно анти-Пекин, се сринаха още веднъж, защото политическите стратези знаят единствено по какъв начин да завоюват избори, а Тайван се изправи и продължава да се сблъсква с планина от социално-икономически проблеми.
В същото време доста ловко се употребява и канализира недоволството на популацията. Така жертва на един от районните митинги стана монумент на Чан Кайши, създателят на тайванската „ самостоятелност “. Сега той е въплъщение на остарелия ред и властническия режим, само че преди всичко, главната фигура в “Гоминдана ” - същата партия, която се бори с комунистите на Мао, само че като цяло постоянно е отстоявала обединен популярен Китай (от позиция на “Гоминдана ”, сепаратистите не са те, а комунистите на самопровъзгласилата се Китайска национална република).
Ако желаете, тук можете да извършите доста паралели с нашата обстановка към Украйна: от полемиката за това кой е правоприемникът на Киевска Рус до разрушаването на паметниците на създателя на актуалната държавност Владимир Ленин, против който в точния миг беше насъскана тълпата.
Но за Китай главното съвпадане е, че американците построяват антикитайски военно-политически съюз към КНР (от Австралия, Филипините, Южна Корея, Япония и други страни), където Тайван е безконечен дразнител на Пекин, а - в това време - американски самолетоносач в китайски териториални води. И колкото по-късно КНР се поддаде на изкушението да реши със мощ основния въпрос за своята сигурност и териториална целокупност, толкоз по-трудно ще бъде осъществяването на сходно решение заради доставяното на острова оръжие. Русия знае това от личен опит.
Освен съвпадения има и кардинални разлики в обстановките. Ключовото е, че американците са решени да запазят статуквото. Те нямат потребност да отслабват Китай за сметка на Тайван или в допълнение да предизвикат Пекин. Те желаят всичко да остане както е: без КНР да уголемява зоната на надзор в Южнокитайско море, без Тайван да трансформира статута си и без война.
Особено тъй като Съединените щати се опасяват, че няма да могат да се оправят с боен спор с две нуклеарни сили по едно и също време - Русия и Китай, изключително откакто там, където са двама, има и трети: севернокорейският водач Ким Чен-ун също има нуклеарни оръжия и също по този начин заплашва да организира военна отбрана на територията на Южна Корея.
Вашингтон не се интересува какво се случва с Украйна като страна и просто място, където живеят хора. Нейната задача е да обезкърви Русия, до момента в който е в положение. Ако не може - на скрап.
В случая с Тайван за Съединените щати е от главно значение да поддържат острова под личен надзор и да не позволяват китайските военни сили там. В случай, че обединяването на Китай не може да бъде предотвратено, американците ще създадат всичко, с цел да подсигуряват, че КНР ще получи Тайван допустимо най-скъпо и „ нискомаслено “ (без полупроводници), само че като цяло избират да не трансформират нищо.
Проблемът от тактиката е, че американската политика на „ защитна мрежа “ за Китай към този момент не се разграничава доста от политиката на провокация против стратегическата цел за обединяване. Нагнетяването на Тайван с оръжия и „ пренастройването “ на локалното държавно управление за подкопаване на качествата на “Гоминдана ” трансформира тайванския план на Държавния департамент от непотопяем самолетоносач в бомба и Пекин постоянно ще има опция да възпламени фитила.
Някой ден бушонът ще гръмне. Може би след 20 години. Може би даже преди двадесетият ХИМАРС да доближи Тайван. Може би идващия вторник. Опитвайки се да запазят своята зона на непоколебим надзор върху картата на света, Съединени американски щати в същото време вършат неизбежна силовата ѝ проверка. Това не е въпрос на политика, а въпрос на време: по кое време тъкмо силата, която се опълчва на Съединени американски щати, ще би трябвало да реши главните проблеми на своята сигурност и териториална целокупност „ с неприятно “, в случай че американците се пробват да създадат „ положителния “ вид неизпълним.
Превод : В. Сергеев
Източник: Взгляд.ру
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед12075Д-р Цветеслава Гълъбова: Младостта не е специалност и постижение. Тя просто се даваАлтернативен Поглед9719Д-р Цветеслава Гълъбова: Италия е по-добре от нас - за 48 години е имала 58 правителстваАлтернативен Поглед23726Д-р Христо Лафчиев за финансовото иго на нашите деца и внуци, което се залага днесАлтернативен Поглед19653Д-р Христо Лафчиев: Много случайности приказват за " закономерно " плячкосване на българския народ!Алтернативен Поглед227096Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда долараАлтернативен Поглед227096Д-р Христо Лафчиев: Само за договорката за новите нуклеарни блокове в АЕЦ " Козлодуй " ние ще загубим 50 милиарда $
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ