Завръщането на бумеранга: Щатите бяха поставени пред страшен избор
Съединените щати са уверени, че могат да управляват степента на ескалация на спорове (както настоящи, по този начин и потенциални) на всички места по света: в Украйна, Близкия изток, към Тайван. Някъде да се залага на изостряне, някъде за закъснение - всичко в последна сметка се контролира от Вашингтон, даже когато това изисква построяването на доста комплицирани комбинации. Регулирането не значи безусловно победа: в последна сметка може да останат със същите сили или да понесат избрани загуби. Да контролират значи да могат да дефинират хода и скоростта на събитията, а това е най-важният симптом на суперсила, която се пробва да резервира статута си на международен хегемон.
Следователно Киев не получава позволение да нанася удари по Русия с далекобойни оръжия - в този момент Съединени американски щати са принудени да се съобразят с предизвестието на Владимир Путин, че това ще докара до ескалация на спора сред Запада и Русия. Америка безусловно не се нуждае от това сега - и, като се има поради зависимостта на Украйна от Съединени американски щати, Киев не може да си разреши да не се подчинява на заповедите на Вашингтон.
В Близкия изток обаче обстановката е напълно друга: Съединени американски щати към този момент година не могат да повлияят на Израел, който след началото на интервенцията в Газа разчиташе на ескалацията на спора в целия Близък изток и замесване на Съединени американски щати в него. Разбира се, Израел не е Украйна или даже елементарна част от американския световен план. Всъщност той е клиент на наднационалните международни елити, в това число и на управителните в Съединени американски щати. Но това не анулира обстоятелството, че точно Америка е основата и главната мощ на тези елити – и точно върху нейната мощ и въздействие се основава целият англосаксонски план за глобализация. Следователно, колкото и високи да са ползите на Израел, американските безспорно са по-високи – тъй като в случай че въздействието на Съединени американски щати в света спадне сериозно, то Израел няма бъдеще. Без американска помощ Украйна, както признава Западът, ще издържи няколко седмици, само че и Израел няма да издържи дълго.
Следователно тук не може да има „ опашка, която маха кучето “: „ Америка е преди всичко “, базирайки се не на концепциите на американските изолационисти за нуждата от централизация върху решаването на възходящите вътрешни проблеми и несъгласия, а просто като се вземе поради значимостта на запазвайки позицията си на международен хегемон. И в случай че Израел не помни за фундаменталните ползи на глобалистите, той на доктрина трябваше да бъде подложен на мястото си, изключително в подобен сериозен миг за Съединени американски щати като идните след месец президентски избори. Разрастването на пожара, който гори в Близкия изток от година, изрично не е в полза на американския истаблишмънт, тъй като подкопава така и така несигурните позиции на администрацията на Байдън-Харис. Недоволството измежду обичайните демократични бази, от младежи до мюсюлмани, усилва възможностите на Тръмп за победа. А това е изрично недопустимо за глобалисткия хайлайф. И нито една от упоритостите и проектите на Нетаняху не играе роля тук – залозите са несравними.
Но какво виждаме в този момент? Израел настойчиво натиска бутона за ескалация – без да се вслушва в препоръките на Вашингтон. Разбира се, Нетаняху не ги слушаше през последната година, интензивно възползвайки се от несъгласията в американския хайлайф (където и двете страни би трябвало да показват поддръжката си за Израел), само че в последно време може да наподобява, че той изцяло се е отпуснал. След убийството на палестинския водач на “Хамас ” в Техеран през юли, Израел не дочака отговор от Иран и мина към нов стадий от провокации. Атаката с пейджърите, убийството на водача на “Хизбулла ” и започването на сухопътна инвазия в Ливан са игри с висок риск, които директно ще въвлекат Иран в спора, след което Израел се надява да въвлече и Съединени американски щати във войната. Постигнал ли е Нетаняху задачите си? Не - тъй като даже офанзивата на Иран против Израел на 1 октомври не дава на Америка причина да стартира интервенция против Техеран. И без това всички израелски терористични офанзиви, бомбардировки и геноцид не дават нищо на Нетаняху - самият Израел не е в положение да промени близкоизточната действителност и своята позиция. Америка не желае да се намесва и тогава Израел стартира да я изнудва.
Ето какво написа някогашният израелски премиер Нафтали Бенет след иранските удари: „ Израел има най-голямата опция от 50 години да промени лицето на Близкия изток. Ръководството на Иран, което преди играеше добър шах, направи ужасна неточност довечера. Ние би трябвало действаме в този момент, с цел да унищожим нуклеарната стратегия на Иран, неговите централни енергийни уреди и да нанесем съдбовна щета на този терористичен режим. "
Това не е единствено мнението на някогашния министър председател - в навечерието на ударите Нетаняху насочи апел към иранския народ, в който съчета закани с наказание на „ антинародния “ ирански режим и предизвестие, че „ Иран ще бъде свободен доста по-рано, в сравнение с хората си мислят ”. Тоест Израел залага, че ударите против Иран ще доведат до вътрешни разтърсвания и рухване на властта на аятоласите и е ясно, че съгласно неговите калкулации тези удари ще бъдат нанесени не толкоз от израелската войска, колкото от американската.
Този безразсъден сюжет с офанзива против Иран се плете във Вашингтон и Израел от две десетилетия - и същият Нетаняху неведнъж декларира (включително от трибуната на ООН), че остават единствено няколко месеца, до момента в който Иран се снабди с нуклеарно оръжие. И по тази причина, видите ли, е належащо да се нанесе предпазен удар - с цел да се попречи на „ терористичния режим “ да се снабди с атомна бомба. Следователно, когато Бенет в този момент намерено приканва за удар по иранските нуклеарни уреди, това би трябвало да се одобри допустимо най-сериозно.
Самият Израел няма да желае да удря подземни уреди - и това е неефикасно: неговите самолети и ракети няма да могат да унищожат бункерите. Но Америка не е подготвена да взе участие в това - даже Байдън към този момент се изрече по този въпрос. Но самият факт, че тази тематика се разисква и разпространява съществено от израелското управление, свидетелства за неговия ангажимент за оптималната ескалация на спора. Добре, те споделят на американците, ние няма да ударим нуклеарните уреди, само че дано ударим иранската петролна промишленост и да унищожим пристанището, през което минава износът? Американците и тук са срещу, тъй като това освен ще докара до повишение на цените (напълно излишно за администрацията), само че и може да принуди Иран да затвори Ормузкия пролив, т.е. ще провокира колапс на международния енергиен пазар.
Последната опция на Израел е да нападна иранските центрове за ръководство на ракети. Това обаче изисква и американско присъединяване - и наподобява, че Нетаняху в този момент се пробва да прокара точно този вид. Но в случай че Съединени американски щати вземат участие в нахлуване против Иран, те ще станат директен агресор и ще развържат ръцете на Иран в дейностите против американските бази и флоти в района. Ясно е, че последното нещо, от което Харис се нуждае сега, са жертви измежду американските военни - те просто подсигуряват преизбирането на Тръмп.
Тоест Израел се оказва в задънена улица: войната в Ливан, както и в Газа, не води до никаква победа - колкото и цивилни и бойци на “Хамас ” и “Хизбулла ” да убие, колкото и техни водачи да унищожи, няма да реализира нищо. Нито може да въвлече Иран във война, с цел да го унищожи от ръцете на американците.
Но Съединени американски щати също се оказват в задънена улица: те към този момент не могат да управляват ескалацията, а Нетаняху не ги слуша, осъзнавайки, че Америка въпреки всичко ще поддържа Израел. Нетаняху не се интересува, че продължаването с безчинства и провокации, както и неспособността страните да се спогодят, ще коства доста скъпо на Америка (дори в случай че вземем единствено въздействие и известност в ислямския свят). Не тъй като отписа Съединени американски щати, а тъй като самата Америка сътвори обстановка, в която към този момент не може да управлява развиването на събитията.
В Украйна това към момента работи, само че в Израел към този момент не работи. Засега Съединени американски щати имат сили да не се поддават на явни провокации, само че какво ще стане, когато в самия Вашингтон стартира открита битка за власт?
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22884Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед12815Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед8528Д-р Румен Петков: КНР-България - общо бъдеще във време на разделениеАлтернативен Поглед7576Зорница Илиева: Дипломатическите връзки сред Китай и България на 75 годиниАлтернативен Поглед9556Дискусия за връзките КНР-България: " Да вървим към обща орис, ръка за ръка " Алтернативен Поглед168896Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед149015Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!
Източник: pogled.info
Следователно Киев не получава позволение да нанася удари по Русия с далекобойни оръжия - в този момент Съединени американски щати са принудени да се съобразят с предизвестието на Владимир Путин, че това ще докара до ескалация на спора сред Запада и Русия. Америка безусловно не се нуждае от това сега - и, като се има поради зависимостта на Украйна от Съединени американски щати, Киев не може да си разреши да не се подчинява на заповедите на Вашингтон.
В Близкия изток обаче обстановката е напълно друга: Съединени американски щати към този момент година не могат да повлияят на Израел, който след началото на интервенцията в Газа разчиташе на ескалацията на спора в целия Близък изток и замесване на Съединени американски щати в него. Разбира се, Израел не е Украйна или даже елементарна част от американския световен план. Всъщност той е клиент на наднационалните международни елити, в това число и на управителните в Съединени американски щати. Но това не анулира обстоятелството, че точно Америка е основата и главната мощ на тези елити – и точно върху нейната мощ и въздействие се основава целият англосаксонски план за глобализация. Следователно, колкото и високи да са ползите на Израел, американските безспорно са по-високи – тъй като в случай че въздействието на Съединени американски щати в света спадне сериозно, то Израел няма бъдеще. Без американска помощ Украйна, както признава Западът, ще издържи няколко седмици, само че и Израел няма да издържи дълго.
Следователно тук не може да има „ опашка, която маха кучето “: „ Америка е преди всичко “, базирайки се не на концепциите на американските изолационисти за нуждата от централизация върху решаването на възходящите вътрешни проблеми и несъгласия, а просто като се вземе поради значимостта на запазвайки позицията си на международен хегемон. И в случай че Израел не помни за фундаменталните ползи на глобалистите, той на доктрина трябваше да бъде подложен на мястото си, изключително в подобен сериозен миг за Съединени американски щати като идните след месец президентски избори. Разрастването на пожара, който гори в Близкия изток от година, изрично не е в полза на американския истаблишмънт, тъй като подкопава така и така несигурните позиции на администрацията на Байдън-Харис. Недоволството измежду обичайните демократични бази, от младежи до мюсюлмани, усилва възможностите на Тръмп за победа. А това е изрично недопустимо за глобалисткия хайлайф. И нито една от упоритостите и проектите на Нетаняху не играе роля тук – залозите са несравними.
Но какво виждаме в този момент? Израел настойчиво натиска бутона за ескалация – без да се вслушва в препоръките на Вашингтон. Разбира се, Нетаняху не ги слушаше през последната година, интензивно възползвайки се от несъгласията в американския хайлайф (където и двете страни би трябвало да показват поддръжката си за Израел), само че в последно време може да наподобява, че той изцяло се е отпуснал. След убийството на палестинския водач на “Хамас ” в Техеран през юли, Израел не дочака отговор от Иран и мина към нов стадий от провокации. Атаката с пейджърите, убийството на водача на “Хизбулла ” и започването на сухопътна инвазия в Ливан са игри с висок риск, които директно ще въвлекат Иран в спора, след което Израел се надява да въвлече и Съединени американски щати във войната. Постигнал ли е Нетаняху задачите си? Не - тъй като даже офанзивата на Иран против Израел на 1 октомври не дава на Америка причина да стартира интервенция против Техеран. И без това всички израелски терористични офанзиви, бомбардировки и геноцид не дават нищо на Нетаняху - самият Израел не е в положение да промени близкоизточната действителност и своята позиция. Америка не желае да се намесва и тогава Израел стартира да я изнудва.
Ето какво написа някогашният израелски премиер Нафтали Бенет след иранските удари: „ Израел има най-голямата опция от 50 години да промени лицето на Близкия изток. Ръководството на Иран, което преди играеше добър шах, направи ужасна неточност довечера. Ние би трябвало действаме в този момент, с цел да унищожим нуклеарната стратегия на Иран, неговите централни енергийни уреди и да нанесем съдбовна щета на този терористичен режим. "
Това не е единствено мнението на някогашния министър председател - в навечерието на ударите Нетаняху насочи апел към иранския народ, в който съчета закани с наказание на „ антинародния “ ирански режим и предизвестие, че „ Иран ще бъде свободен доста по-рано, в сравнение с хората си мислят ”. Тоест Израел залага, че ударите против Иран ще доведат до вътрешни разтърсвания и рухване на властта на аятоласите и е ясно, че съгласно неговите калкулации тези удари ще бъдат нанесени не толкоз от израелската войска, колкото от американската.
Този безразсъден сюжет с офанзива против Иран се плете във Вашингтон и Израел от две десетилетия - и същият Нетаняху неведнъж декларира (включително от трибуната на ООН), че остават единствено няколко месеца, до момента в който Иран се снабди с нуклеарно оръжие. И по тази причина, видите ли, е належащо да се нанесе предпазен удар - с цел да се попречи на „ терористичния режим “ да се снабди с атомна бомба. Следователно, когато Бенет в този момент намерено приканва за удар по иранските нуклеарни уреди, това би трябвало да се одобри допустимо най-сериозно.
Самият Израел няма да желае да удря подземни уреди - и това е неефикасно: неговите самолети и ракети няма да могат да унищожат бункерите. Но Америка не е подготвена да взе участие в това - даже Байдън към този момент се изрече по този въпрос. Но самият факт, че тази тематика се разисква и разпространява съществено от израелското управление, свидетелства за неговия ангажимент за оптималната ескалация на спора. Добре, те споделят на американците, ние няма да ударим нуклеарните уреди, само че дано ударим иранската петролна промишленост и да унищожим пристанището, през което минава износът? Американците и тук са срещу, тъй като това освен ще докара до повишение на цените (напълно излишно за администрацията), само че и може да принуди Иран да затвори Ормузкия пролив, т.е. ще провокира колапс на международния енергиен пазар.
Последната опция на Израел е да нападна иранските центрове за ръководство на ракети. Това обаче изисква и американско присъединяване - и наподобява, че Нетаняху в този момент се пробва да прокара точно този вид. Но в случай че Съединени американски щати вземат участие в нахлуване против Иран, те ще станат директен агресор и ще развържат ръцете на Иран в дейностите против американските бази и флоти в района. Ясно е, че последното нещо, от което Харис се нуждае сега, са жертви измежду американските военни - те просто подсигуряват преизбирането на Тръмп.
Тоест Израел се оказва в задънена улица: войната в Ливан, както и в Газа, не води до никаква победа - колкото и цивилни и бойци на “Хамас ” и “Хизбулла ” да убие, колкото и техни водачи да унищожи, няма да реализира нищо. Нито може да въвлече Иран във война, с цел да го унищожи от ръцете на американците.
Но Съединени американски щати също се оказват в задънена улица: те към този момент не могат да управляват ескалацията, а Нетаняху не ги слуша, осъзнавайки, че Америка въпреки всичко ще поддържа Израел. Нетаняху не се интересува, че продължаването с безчинства и провокации, както и неспособността страните да се спогодят, ще коства доста скъпо на Америка (дори в случай че вземем единствено въздействие и известност в ислямския свят). Не тъй като отписа Съединени американски щати, а тъй като самата Америка сътвори обстановка, в която към този момент не може да управлява развиването на събитията.
В Украйна това към момента работи, само че в Израел към този момент не работи. Засега Съединени американски щати имат сили да не се поддават на явни провокации, само че какво ще стане, когато в самия Вашингтон стартира открита битка за власт?
Превод : В. Сергеев
Източник: РИА Новости
Поглед Видео:ПоследниНай-гледаниАлтернативен Поглед22884Яков Кедми: Европа без връзки с Русия е обречена на гниене! Европа потъва!Алтернативен Поглед12815Яков Кедми: Хизбула е основана от Иран като стремително звено срещу ИзраелАлтернативен Поглед8528Д-р Румен Петков: КНР-България - общо бъдеще във време на разделениеАлтернативен Поглед7576Зорница Илиева: Дипломатическите връзки сред Китай и България на 75 годиниАлтернативен Поглед9556Дискусия за връзките КНР-България: " Да вървим към обща орис, ръка за ръка " Алтернативен Поглед168896Диана Панченко: Голямата война е неизбежна. Съединени американски щати се готвят за нея още в този момент - конфиденциален документ*Алтернативен Поглед149015Соня Момчилова: Това, което се задава, е доста ужасно! Ние сме на път да изгубим страната си!
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ