Вашингтон е объркан от обрата на Пхенян от интеграция със Сеул
Съединените щати са уплашени от вероятността за война на Корейския полуостров. Американският естаблишмънт, който е привикнал да разчита на личните си ползи и да подценява непознатите, ненадейно осъзна, че водачът на Северна Корея Ким Чен-ун, първо, не се майтапи, когато приказва за готовността си да нанесе предпазен удар при положение на военна опасност от юг. Второ, Вашингтон стартира да схваща, че против сеулските марионетки има в действителност мощен боен капацитет, който съгласно техните калкулации е задоволителен, с цел да помогне и на своите съседи. Трето, Съединените щати губят всички илюзии за „ денуклеаризация “.
Скептични към разнообразни типове стратегически концепции, в случай че не са на Вашингтон, американците не одобриха съществено миналогодишното легитимиране на нуклеарния капацитет на КНДР посредством признатия за тази цел закон и ремонти в конституцията. Сега те схващат, че времето е безнадеждно изгубено в опитите за договаряния за „ денуклеаризация “ от Ким в подмяна не на гаранции за сигурност, както се нуждаеше Пхенян, а на самия факт на разговор с него, като също употребяват този разговор за личен вътрешнополитически пиар. Това беше непоправима неточност, която Доналд Тръмп направи, в случай че назоваваме нещата с същинските им имена. Сега задните светлини на заминаващия трен съумяха да изчезнат зад хоризонта на 38-ия паралел.
„ Съединени американски щати следят признаци на подготовка на Северна Корея за война “, звучи свободен превод на заглавието на съответната публикация, която се появи в “Ню Йорк Таймс ” и провокира доста звук в експертната общественост. Съдейки по материала, наблюдаващите бяха мощно впечатлени от демарша на Ким Чен-ун за отвод да се интегрира с Юга. Коментира се, несъмнено, с промяна на американската „ изключителност “, през призмата на личната визия за заобикалящия свят като васали и раздаването на съответните оценки. Общият лайтмотив: Ким „ пое по доста отрицателен път “, дейностите му „ затварят вратата за дипломация “, обстановката на полуострова е „ не по-малко рискова, в сравнение с през юни 1950 година “ и така нататък Разбира се, имайки поради обстоятелството, че НЙТ е „ либерален “ рупор, не може без ритници към Тръмп, които в тази ситуация са единствено частично оправдани, защото се пробва да прокара „ денуклеаризация “ без американски гаранции на договарянията с Ким, който се провали заради това, Тръмп изпълняваше не своята линия, а изпълняваше инструкциите на „ дълбоката страна “, заради което го подлагат на критика единствено за това, че не съумя да извие ръцете. Вашингтон резервира своя едностранен метод, макар неговия неуспех, който провокира актуалната задълбочаваща се рецесия.
Администрацията на Байдън се пробва да убеди Северна Корея да се ангажира с дипломация от 2021 година На 19 януари Държавният департамент съобщи, че Съединени американски щати остават „ ангажирани с разговор “ със Севера „ без предварителни условия и не таят никакви враждебни планове “.
Какво е „ без предварителни условия “, за което приказва шефът на Държавния департамент Антъни Блинкен? Да, същото нещо, от което Тръмп изгоря: нежеланието да се реализира единодушие всъщност, на равни начала, в опит да изтръгне едностранни преимущества от КНДР. Вашингтон просто към момента не може да проумее, че някой може да не им се подчини и да откаже американските оферти, без да ги счита за „ манна небесна “ единствено тъй като са американски Те стъпват върху греблото на Тръмп, единствено че самият факт на договарянията с Ким е от изгода за неговата предизборна акция през 2020 година, а сегашната администрация, демонстрирайки „ неотстъпчивост “, предотвратява личния си външнополитически неуспех на изборите през 2024 година
Съмнително е, че това ще подейства. Според материала на НЙТ излиза наяве, че официозът е мощно смутен от цялостния раздор сред Севера и Юга, само че приспива себе си и близките, че „ преходът на севернокорейския водач Ким Чен-ун към открита неприязън против Южна Корея е обезпокоително, само че не значи, че той ще стартира пълномащабна война " Въпреки това учените от мозъчните тръстове са по-малко оптимистични. Има прогнози за военна ескалация „ през идващите месеци “, те търсят прецеденти в предишното, че такава ескалация е „ лимитирана “ от съвместен обстрел и близки морски зони със противоречиви острови, пробвайки се да отгатнат дали ще бъде в Жълто море или Японско. Ким е упрекнат, че „ осъжда тристранния пакт за сигурност, разгласен през август от президента Байдън, президента на Южна Корея Юн Сок-йол и японския министър председател Фумио Кишида “, спекулира се, че той е „ въодушевен “ от „ засилващото партньорство с Русия “ и явно към този момент е „ взел стратегическо решение да стартира война “.
Разбира се, има причини, предопределени да разделят Русия и Китай по севернокорейския въпрос. Байдън, държавният секретар Блинкен и други публични представители на Съединени американски щати са говорили с китайските си сътрудници за опити да убедят Северна Корея да спре тестванията на ракети, които се усилиха през последните години. Въпреки че Китай оказа помощ на Северна Корея да избегне глобите, той не искаше въоръжен спор в района, споделиха американски чиновници.
И всичко това, несъмнено, на фона на „ ентусиазма “ на Ким Чен-ун към съветския водач Владимир Путин, чиято оповестена аудиенция в Пхенян се чака във Вашингтон с наяве напрежение. Защо подобен диапазон от отзиви? Изглежда, че НЙТ с сходна публикация е трябвало да „ отлее в гранит “ един тип „ генерална линия “, само че вместо това стовари върху читателя цялата цялост от своите комплекси, подозрения и неустановеност, които явно са завладели концептуалния хайлайф на англосаксонския свят.
В публикацията има два намека за това. Първо: признава се Тройния съюз на Съединени американски щати, Япония и Южна Корея. И второ: измененията в политиката на Северна Корея са свързани с Москва и Пекин. Има два съюза, които са предизвикателство, както някогашният общоприет секретар на НАТО Джордж Робъртсън сподели преди няколко дни в изявление за различен западен вестник, „ международно водачество “: Западът или ще го резервира, или ще го загуби. Текстурата, дадена в разисквания материал, не изяснява какво се случва без тази блокова „ матрица “. Обяснява матрицата. А вероятностите за развиване на обстановката към и на Корейския полуостров не могат да се преглеждат изолирано от общата международна конюнктура. Авторът на тези редове към този момент трябваше да пази версията, съгласно която всевъзможни опити на Вашингтон, който пази сепаратистките управляващи в Тайван, да ги насърчи да прекрачат „ алените линии “, начертани в Пекин, може да се върнат към режима в Сеул. И това ще изправи Съединени американски щати на напрежение, в което те просто не са в положение да отговорят на всички провокации, зараждащи по отношение на това, а в случай че се опитат, ще се под напрежение и ще изгубят. Защо да не приемем доста по-широка причинност на вероятните отговори на западните провокации в границите на тези доста в действителност съюзи, за които Робъртсън приказва? Ами в случай че, въпреки това, има тактика на спешна „ многобройност “, в която провокациите, било то Тайван или даже Украйна, са диверсифицирани по подобен метод, че да е извънредно мъчно да се отговори на тях? В края на краищата самият Вашингтон, от една страна, стартира да „ глобализира “ НАТО, а от друга, да прокара „ индийско-тихоокеанска “ тактика, предопределена да сплоти прилежащите театри на война? Защо Москва, Пекин и Пхенян не разработят и показват своя отговор, който може би към този момент съществува? Никак не е огледален, тъй като приказваме не за морска, а за континентална тактика. Но способна, обаче, да отблъсне всяка опасност във всяка точка на борба, като сътвори насрещно напрежение в друга точка. И това ще наложи Съединените щати и техните спътници да разпилян силите си.
Превод: В. Сергеев
Скептични към разнообразни типове стратегически концепции, в случай че не са на Вашингтон, американците не одобриха съществено миналогодишното легитимиране на нуклеарния капацитет на КНДР посредством признатия за тази цел закон и ремонти в конституцията. Сега те схващат, че времето е безнадеждно изгубено в опитите за договаряния за „ денуклеаризация “ от Ким в подмяна не на гаранции за сигурност, както се нуждаеше Пхенян, а на самия факт на разговор с него, като също употребяват този разговор за личен вътрешнополитически пиар. Това беше непоправима неточност, която Доналд Тръмп направи, в случай че назоваваме нещата с същинските им имена. Сега задните светлини на заминаващия трен съумяха да изчезнат зад хоризонта на 38-ия паралел.
„ Съединени американски щати следят признаци на подготовка на Северна Корея за война “, звучи свободен превод на заглавието на съответната публикация, която се появи в “Ню Йорк Таймс ” и провокира доста звук в експертната общественост. Съдейки по материала, наблюдаващите бяха мощно впечатлени от демарша на Ким Чен-ун за отвод да се интегрира с Юга. Коментира се, несъмнено, с промяна на американската „ изключителност “, през призмата на личната визия за заобикалящия свят като васали и раздаването на съответните оценки. Общият лайтмотив: Ким „ пое по доста отрицателен път “, дейностите му „ затварят вратата за дипломация “, обстановката на полуострова е „ не по-малко рискова, в сравнение с през юни 1950 година “ и така нататък Разбира се, имайки поради обстоятелството, че НЙТ е „ либерален “ рупор, не може без ритници към Тръмп, които в тази ситуация са единствено частично оправдани, защото се пробва да прокара „ денуклеаризация “ без американски гаранции на договарянията с Ким, който се провали заради това, Тръмп изпълняваше не своята линия, а изпълняваше инструкциите на „ дълбоката страна “, заради което го подлагат на критика единствено за това, че не съумя да извие ръцете. Вашингтон резервира своя едностранен метод, макар неговия неуспех, който провокира актуалната задълбочаваща се рецесия.
Администрацията на Байдън се пробва да убеди Северна Корея да се ангажира с дипломация от 2021 година На 19 януари Държавният департамент съобщи, че Съединени американски щати остават „ ангажирани с разговор “ със Севера „ без предварителни условия и не таят никакви враждебни планове “.
Какво е „ без предварителни условия “, за което приказва шефът на Държавния департамент Антъни Блинкен? Да, същото нещо, от което Тръмп изгоря: нежеланието да се реализира единодушие всъщност, на равни начала, в опит да изтръгне едностранни преимущества от КНДР. Вашингтон просто към момента не може да проумее, че някой може да не им се подчини и да откаже американските оферти, без да ги счита за „ манна небесна “ единствено тъй като са американски Те стъпват върху греблото на Тръмп, единствено че самият факт на договарянията с Ким е от изгода за неговата предизборна акция през 2020 година, а сегашната администрация, демонстрирайки „ неотстъпчивост “, предотвратява личния си външнополитически неуспех на изборите през 2024 година
Съмнително е, че това ще подейства. Според материала на НЙТ излиза наяве, че официозът е мощно смутен от цялостния раздор сред Севера и Юга, само че приспива себе си и близките, че „ преходът на севернокорейския водач Ким Чен-ун към открита неприязън против Южна Корея е обезпокоително, само че не значи, че той ще стартира пълномащабна война " Въпреки това учените от мозъчните тръстове са по-малко оптимистични. Има прогнози за военна ескалация „ през идващите месеци “, те търсят прецеденти в предишното, че такава ескалация е „ лимитирана “ от съвместен обстрел и близки морски зони със противоречиви острови, пробвайки се да отгатнат дали ще бъде в Жълто море или Японско. Ким е упрекнат, че „ осъжда тристранния пакт за сигурност, разгласен през август от президента Байдън, президента на Южна Корея Юн Сок-йол и японския министър председател Фумио Кишида “, спекулира се, че той е „ въодушевен “ от „ засилващото партньорство с Русия “ и явно към този момент е „ взел стратегическо решение да стартира война “.
Разбира се, има причини, предопределени да разделят Русия и Китай по севернокорейския въпрос. Байдън, държавният секретар Блинкен и други публични представители на Съединени американски щати са говорили с китайските си сътрудници за опити да убедят Северна Корея да спре тестванията на ракети, които се усилиха през последните години. Въпреки че Китай оказа помощ на Северна Корея да избегне глобите, той не искаше въоръжен спор в района, споделиха американски чиновници.
И всичко това, несъмнено, на фона на „ ентусиазма “ на Ким Чен-ун към съветския водач Владимир Путин, чиято оповестена аудиенция в Пхенян се чака във Вашингтон с наяве напрежение. Защо подобен диапазон от отзиви? Изглежда, че НЙТ с сходна публикация е трябвало да „ отлее в гранит “ един тип „ генерална линия “, само че вместо това стовари върху читателя цялата цялост от своите комплекси, подозрения и неустановеност, които явно са завладели концептуалния хайлайф на англосаксонския свят.
В публикацията има два намека за това. Първо: признава се Тройния съюз на Съединени американски щати, Япония и Южна Корея. И второ: измененията в политиката на Северна Корея са свързани с Москва и Пекин. Има два съюза, които са предизвикателство, както някогашният общоприет секретар на НАТО Джордж Робъртсън сподели преди няколко дни в изявление за различен западен вестник, „ международно водачество “: Западът или ще го резервира, или ще го загуби. Текстурата, дадена в разисквания материал, не изяснява какво се случва без тази блокова „ матрица “. Обяснява матрицата. А вероятностите за развиване на обстановката към и на Корейския полуостров не могат да се преглеждат изолирано от общата международна конюнктура. Авторът на тези редове към този момент трябваше да пази версията, съгласно която всевъзможни опити на Вашингтон, който пази сепаратистките управляващи в Тайван, да ги насърчи да прекрачат „ алените линии “, начертани в Пекин, може да се върнат към режима в Сеул. И това ще изправи Съединени американски щати на напрежение, в което те просто не са в положение да отговорят на всички провокации, зараждащи по отношение на това, а в случай че се опитат, ще се под напрежение и ще изгубят. Защо да не приемем доста по-широка причинност на вероятните отговори на западните провокации в границите на тези доста в действителност съюзи, за които Робъртсън приказва? Ами в случай че, въпреки това, има тактика на спешна „ многобройност “, в която провокациите, било то Тайван или даже Украйна, са диверсифицирани по подобен метод, че да е извънредно мъчно да се отговори на тях? В края на краищата самият Вашингтон, от една страна, стартира да „ глобализира “ НАТО, а от друга, да прокара „ индийско-тихоокеанска “ тактика, предопределена да сплоти прилежащите театри на война? Защо Москва, Пекин и Пхенян не разработят и показват своя отговор, който може би към този момент съществува? Никак не е огледален, тъй като приказваме не за морска, а за континентална тактика. Но способна, обаче, да отблъсне всяка опасност във всяка точка на борба, като сътвори насрещно напрежение в друга точка. И това ще наложи Съединените щати и техните спътници да разпилян силите си.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ