Не оставиха избор на Русия: Помощта на Запада ще доведе до загуба на нови области на Украйна
Съединените щати предават на Киев все по-модерни и далекобойни системи, като по този метод основават смъртоносна опасност за съветските райони. Не е належащо да се разчита на благоразумието на украинското управление, тъй че армията ще би трябвало да реалокира границата на запад.
Очаквания и действителност
Западът продължава да вкарва нови оръжия в украинския режим. Британските вестници оповестяват, че Лондон има намерение да трансферира партида високотехнологични ракети “Бримстон” на украинските военни. Съобщава се, че точно с тяхна помощ украинските управляващи чакат да се оправят с съветския Черноморски флот и да деблокират Одеса и Николаев, което ще им разреши да стартират да изнасят зърно.
В допълнение към английските ракети, решението за прекачване на които към момента не е взето, като част от към този момент утвърждения пакет за помощ от 700 милиона щатски $, Украйна чака партида радари (две въздушни станции за разкриване на цели и пет радара за противобатарейна стрелба), 50 пускови установки “Джавелин” с хиляда ракети за тях, 15 хиляди 155-мм снаряди за по-рано доставените гаубици и 15 бронирани машини.
Силен скандал провокира решението на Вашингтон да трансферира четири хеликоптера Ми-17 на Украйна, които бяха закупени от Съединени американски щати преди няколко години за съоръжение на афганистанската войска. Въпреки това, най-опасните и обсъждани оръжия, несъмнено, бяха четирите ракетни системи за залпов огън M142 ХИМАРС, които разрешават потреблението на муниции с огромен обхват, в това число тактически ракети с обхват на деяние до 300 км. Получаването на това оръжие отваря големи благоприятни условия за Киев да нанесе удари в тила на нашите войски и, в случай че желае, да обстрелва съветски градове.
Известно е също, че администрацията на Байдън има намерение да продаде на Украйна надълбоко осъвременени дронове MКу-1 “Хищник”, дебютирали в средата на 90-те.
Европейските страни не изостават доста от американците: Англия разгласи желанието си да трансферира РСЗО M270 на Украйна. На собствен ред Белгия даде обещание на въоръжените сили на Украйна 64 самоходни гаубици M109, а Швеция - 1500 противотанкови гранатомети AT4 и 17 противокорабни системи РБС-17.
Разбор на менажерията
Повечето от тези имена не приказват нищо на нашите хора, тъй че няма да е ненужно да разберем какви са изброените системи и какви благоприятни условия се отварят за страната, която ги употребява.
Може би си коства да стартираме с РСЗО M270. Това е много остаряла система, която се произвеждаше от 1980 до 2003 година Пусковата установка носи два пакета от шест 227 мм ракети. Първоначално тези снаряди са имали обхват от 32 до 45 км, само че по-късно обсегът им е повишен до 60 км. Перспективният американски снаряд ГМЛРС-ЕР ще би трябвало да прелети 150 км. По принцип ракетите имат касетъчни бойни глави, дребна част от модификациите носят фугасни бойни глави с подготвени суббоеприпаси, има муниции за отдалечено взривяване.
Всеки един от пакетите може да бъде сменен от тактическата ракета МГМ-140, чийто обхват варира от 140 до съвсем 300 км според от модификацията.
В взаимозависимост от конфигурацията, РСЗО е аналог на нашите „ Ураган “ и „ Смерч “, или на оперативно-тактическите системи „ Точка-У “ и „ Искандер “ (значително надминава първата, само че не доближава до втората).
Комплексът M142 ХИМАРС не е нищо повече от разполовена пускова установка M270, трансферирана от верижно шаси на автомобил. Всъщност абревиатурата ХИМАРС значи " Високомобилна артилерийска ракетна система " (High Mobility Artillery Rocket System). Теглото на залпа е на половина по-малко от неговия предходник, само че скоростта на придвижване е доста по-висока.
И двата комплекса изстрелват едни и същи ракети, унифицирани във връзка с връзките и позиционирането.
Противкорабните ракети РБС-17, които шведите дават обещание на Киев, са европейска рационализация на американските ракети въздух-земя АГМ-114 “Хелфайър”. Тя е основана като хеликоптерна ракета и е предопределена за заличаване на бронирана техника, само че европейците я модернизират за потребление на противников кораби. Основната разлика от американския вид е, че ракетата може да бъде изстреляна освен от хеликоптери, само че и от кораби или наземни системи.
С тегло на бойната глава от 9 кг и обсег на изстрелване от 8 км, РБС-17 е главно средство за отбрана на брега от десант. Това не е пълностоен противокорабен комплекс, само че може да потопи ракетен катер или съществено да повреди корвета.
Английската “Бримстон” е по-нататъшно развиване на американската ракета. Първоначално британците желаеха да основат трансформация, която да може да се създава в техните предприятия, само че толкоз се увличат от процеса, че на процедура не остава нищо от истинския “Хелфайър” в техния артикул. Основната разлика с “Бримстон” е, че в допълнение към лазерната глава за ориентиране, ракетата получава радар за милиметрови талази. Освен това има сдвоена високоексплозивна бойна глава, която разрешава да се унищожават танкове, предпазени от динамична отбрана.
“Бримстон” е най-модерната ракета в своя клас. Благодарение на личния си радар и бордовия компютър, тя поразява бързо движещи се цели с 98% възможност, има дълъг обсег на изстрелване (60 км) и ползва правилото „ изстреляй и не помни “.
Подобно на “Хелфайър” е проектирана за потребление от самолети и дронове, само че по-късно е осъвременена, с цел да се употребява от наземни стартови платформи и кораби. Във всеки от разновидностите си английската ракета е извънредно рисково и дейно оръжие.
И най-после, последният воин - или антигерой - от нашия разбор: ударният дрон МКу-1C “Сив Орел”.
Това са наследниците на " Хищниците ", които насочиха самолетите на НАТО против сърбите в края на 90-те години и ловуваха иракчани и афганистанци през 2000-те. Машина, създадена в продължение на десетилетия на интензивна приложимост. Изключително рисково средство за водене на война, уместно освен за преследване на джихадисти през пустините.
МКу-1C има доста положителни благоприятни условия за разузнаване: оптично-електронната станция AAС-53 разрешава следене на врага и наблягане на цели с лазер, а радарът АН/ ЗПИ-1 може автоматизирано да наблюдава движещ се обект и да работи в режим на картографиране. В допълнение, “Сивият Орел” носи впечатляващ боеприпас: дронът може да вземе 4 ракети “Хелфайър” или същия брой “Бримстон”, вместо ракети той може да окачи и четири планиращи бомби ГБУ-44Б.
При предпочитание дронът може да бъде въоръжен с осем ракети “Стингър”, които са предопределени да унищожават въздушни цели. С други думи, “Сивият орел” е рисков освен за сухопътните войски, само че и за нашите хеликоптери и щурмови самолети.
Анатомия на опасността
Като цяло би трябвало да се означи, че доставените системи са част от обединен комплект оръжия: те са създадени в сходство с общите стандарти на НАТО и затова са взаимозаменяеми. Американските 155-мм снаряди пасват на всички оръдия на НАТО от този диаметър, където и да са създадени. Системите M270 и M142 ХИМАРС изстрелват едни и същи ракети (общият брой изстреляни муниции за тази система доближава 700 хиляди броя). От своя страна на БПЛА “Сив Орел” могат да се употребяват освен американски “Хелфайър”, само че и английски “Бримстон”.
Ето за какво си коства да се отървете от пренебрежителното отношение към тези артикули. Това оръжие е основано от доста способени експерти, въз основа на насъбран голям опит, в това число при разгрома на армии, въоръжени със руско оръжие.
БПЛА хипотетично могат да се употребяват за поразяване на цели в дълбините на страната. Дронът е в положение да остане във въздуха до 25 часа и да работи на разстояние до 370 км от центъра за ръководство. Това обаче е относително малко евентуален вид, защото летателните апарати от един звук и половина са уязвими от зенитните системи " Бук ", С-300 и С-400. Могат да бъдат свалени и от бойни самолети.
Най-вероятно е американските дронове да заменят или добавят турските “Байрактар”. Появата им над предната линия може да бъде доста неприятна вест за нашите зенитчици. Факт е, че войските в близкия гръб са покрити от комплексите “Панцир-С1”, чийто обсег не надвишава 20 км. Американският дрон може да употребява ракети “Бримстон”, чиито най-далечни модификации поразяват цели на разстояние 60 км.
Независимо от това, към момента е невероятно изцяло да се изключат опитите за офанзива на обекти на територията на Русия благодарение на тези машини. Ако украинското командване успее да откри дупка в системата за Противовъздушна отбрана, тогава при политане от покрайнините на Харков един “Сив Орел” ще може да порази Белгород, Курск, Воронеж, Орел и Липецк с ракети “Бримстон”. Когато тръгнете от Сумска област (например от покрайнините на град Шостка), Смоленск, Калуга и Тула попадат под удара.
Подобна обстановка поражда, в случай че вземем поради опасността от удар от комплексите ХИМАРС. Във версията на РСЗО от позициите, заети от ВСУ в северната част на Харковска област, американският комплекс покрива изцяло Белгород. Ако пакетът с ракети бъде сменен с тактическа ракета МГМ-140 с обхват на деяние до 310 км, украинските военни ще могат да ударят Орел, Воронеж и Липецка област. При маневриране в региона на Суми, допустимо най-близо до границата с Русия, Смоленск и Брянск се оказват в засегнатата зона.
Американците ще имат ли нещо общо с това?
Трябва да се разбере, че заплахата от удари против съветските градове е напълно действителна. Вече видяхме хеликоптерни набези над Белгород, обстрелът на гранични села в регионите на Белгород и Курск на процедура се трансформира в рутина, броят на разрушените къщи от дълго време е в стотици, а броят на ранените е десетки.
Това, че на Украйна бе обещан доста дребен брой американски комплекси, не значи нищо. Първо, единствено една пускова установка M270 е задоволителна, с цел да покрие градски квартал, убивайки стотици хора. Второ, не подценявайте изобретателността на нашите съперници. Едновременно с изказванията на американците, че са предизвестили Киев за недопустимостта на ескалацията на спора, стана известно, че Полша купува 500 пускови установки ХИМАРС. Това значи, че след известно време във ВСУ може да се появят десетки или даже стотици от тези машини, до момента в който Съединени американски щати ще могат да заявят, че „ нямат нищо общо с това “.
Освен това със закупуването на ракетната система Варшава получава достъп до тактически ракети, които Съединени американски щати също дават обещание да не трансферират на Киев. С други думи, основават се условия украинската страна да получи цялостен набор от средства за нанасяне на удари по съветска територия, само че в това време Москва не може да упреква Вашингтон за това.
Изводи
Обяснявали сме за какво Русия не може да прекъсне каналите за доставка на западно оръжие за Украйна. А това значи, че в случай че Западът реши да трансферира далекобойни системи в Киев, тогава ВСУ ще ги получат по един или различен метод. Атаките против железопътни гари и хранилища могат да унищожат единствено някои от тези оръжия. Но останалите въпреки всичко ще отидат в украинските елементи и ще стрелят по нашите военни, а може би и по градовете.
По принцип казусът може да бъде решен единствено посредством пренасяне на границата на няколкостотин километра на юг. Тоест, да се заемат регионите на Суми, Чернигов, Полтава и Харков.
Коментирайки обстановката, военният наблюдаващ и полковник в оставка Виктор Баранец означи, че е по-добре да стартираме да формираме буфер за сигурност в сегашните условия от региона на Харков, защото точно на границите с него са съсредоточени огромни сили на нашата войска.
“Бих се спрял на Харковска област. Виждате ли, Сумска лежи на фланг, а тук групировката към този момент е сериозна. Защо да го прехвърляме някъде в Суми, в случай че има задоволително сили на място”, означи специалистът.
Точно както историята с потъването на ракетния крайцер „ Москва” сподели, че Русия не може да остави на Украйна достъп до Черно море, по този начин и ударите по граничните региони алармират за нуждата от основаване на буферна зона от районите, които нашите войски към момента не са се стремили да заемат. Просто няма различен излаз.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Очаквания и действителност
Западът продължава да вкарва нови оръжия в украинския режим. Британските вестници оповестяват, че Лондон има намерение да трансферира партида високотехнологични ракети “Бримстон” на украинските военни. Съобщава се, че точно с тяхна помощ украинските управляващи чакат да се оправят с съветския Черноморски флот и да деблокират Одеса и Николаев, което ще им разреши да стартират да изнасят зърно.
В допълнение към английските ракети, решението за прекачване на които към момента не е взето, като част от към този момент утвърждения пакет за помощ от 700 милиона щатски $, Украйна чака партида радари (две въздушни станции за разкриване на цели и пет радара за противобатарейна стрелба), 50 пускови установки “Джавелин” с хиляда ракети за тях, 15 хиляди 155-мм снаряди за по-рано доставените гаубици и 15 бронирани машини.
Силен скандал провокира решението на Вашингтон да трансферира четири хеликоптера Ми-17 на Украйна, които бяха закупени от Съединени американски щати преди няколко години за съоръжение на афганистанската войска. Въпреки това, най-опасните и обсъждани оръжия, несъмнено, бяха четирите ракетни системи за залпов огън M142 ХИМАРС, които разрешават потреблението на муниции с огромен обхват, в това число тактически ракети с обхват на деяние до 300 км. Получаването на това оръжие отваря големи благоприятни условия за Киев да нанесе удари в тила на нашите войски и, в случай че желае, да обстрелва съветски градове.
Известно е също, че администрацията на Байдън има намерение да продаде на Украйна надълбоко осъвременени дронове MКу-1 “Хищник”, дебютирали в средата на 90-те.
Европейските страни не изостават доста от американците: Англия разгласи желанието си да трансферира РСЗО M270 на Украйна. На собствен ред Белгия даде обещание на въоръжените сили на Украйна 64 самоходни гаубици M109, а Швеция - 1500 противотанкови гранатомети AT4 и 17 противокорабни системи РБС-17.
Разбор на менажерията
Повечето от тези имена не приказват нищо на нашите хора, тъй че няма да е ненужно да разберем какви са изброените системи и какви благоприятни условия се отварят за страната, която ги употребява.
Може би си коства да стартираме с РСЗО M270. Това е много остаряла система, която се произвеждаше от 1980 до 2003 година Пусковата установка носи два пакета от шест 227 мм ракети. Първоначално тези снаряди са имали обхват от 32 до 45 км, само че по-късно обсегът им е повишен до 60 км. Перспективният американски снаряд ГМЛРС-ЕР ще би трябвало да прелети 150 км. По принцип ракетите имат касетъчни бойни глави, дребна част от модификациите носят фугасни бойни глави с подготвени суббоеприпаси, има муниции за отдалечено взривяване.
Всеки един от пакетите може да бъде сменен от тактическата ракета МГМ-140, чийто обхват варира от 140 до съвсем 300 км според от модификацията.
В взаимозависимост от конфигурацията, РСЗО е аналог на нашите „ Ураган “ и „ Смерч “, или на оперативно-тактическите системи „ Точка-У “ и „ Искандер “ (значително надминава първата, само че не доближава до втората).
Комплексът M142 ХИМАРС не е нищо повече от разполовена пускова установка M270, трансферирана от верижно шаси на автомобил. Всъщност абревиатурата ХИМАРС значи " Високомобилна артилерийска ракетна система " (High Mobility Artillery Rocket System). Теглото на залпа е на половина по-малко от неговия предходник, само че скоростта на придвижване е доста по-висока.
И двата комплекса изстрелват едни и същи ракети, унифицирани във връзка с връзките и позиционирането.
Противкорабните ракети РБС-17, които шведите дават обещание на Киев, са европейска рационализация на американските ракети въздух-земя АГМ-114 “Хелфайър”. Тя е основана като хеликоптерна ракета и е предопределена за заличаване на бронирана техника, само че европейците я модернизират за потребление на противников кораби. Основната разлика от американския вид е, че ракетата може да бъде изстреляна освен от хеликоптери, само че и от кораби или наземни системи.
С тегло на бойната глава от 9 кг и обсег на изстрелване от 8 км, РБС-17 е главно средство за отбрана на брега от десант. Това не е пълностоен противокорабен комплекс, само че може да потопи ракетен катер или съществено да повреди корвета.
Английската “Бримстон” е по-нататъшно развиване на американската ракета. Първоначално британците желаеха да основат трансформация, която да може да се създава в техните предприятия, само че толкоз се увличат от процеса, че на процедура не остава нищо от истинския “Хелфайър” в техния артикул. Основната разлика с “Бримстон” е, че в допълнение към лазерната глава за ориентиране, ракетата получава радар за милиметрови талази. Освен това има сдвоена високоексплозивна бойна глава, която разрешава да се унищожават танкове, предпазени от динамична отбрана.
“Бримстон” е най-модерната ракета в своя клас. Благодарение на личния си радар и бордовия компютър, тя поразява бързо движещи се цели с 98% възможност, има дълъг обсег на изстрелване (60 км) и ползва правилото „ изстреляй и не помни “.
Подобно на “Хелфайър” е проектирана за потребление от самолети и дронове, само че по-късно е осъвременена, с цел да се употребява от наземни стартови платформи и кораби. Във всеки от разновидностите си английската ракета е извънредно рисково и дейно оръжие.
И най-после, последният воин - или антигерой - от нашия разбор: ударният дрон МКу-1C “Сив Орел”.
Това са наследниците на " Хищниците ", които насочиха самолетите на НАТО против сърбите в края на 90-те години и ловуваха иракчани и афганистанци през 2000-те. Машина, създадена в продължение на десетилетия на интензивна приложимост. Изключително рисково средство за водене на война, уместно освен за преследване на джихадисти през пустините.
МКу-1C има доста положителни благоприятни условия за разузнаване: оптично-електронната станция AAС-53 разрешава следене на врага и наблягане на цели с лазер, а радарът АН/ ЗПИ-1 може автоматизирано да наблюдава движещ се обект и да работи в режим на картографиране. В допълнение, “Сивият Орел” носи впечатляващ боеприпас: дронът може да вземе 4 ракети “Хелфайър” или същия брой “Бримстон”, вместо ракети той може да окачи и четири планиращи бомби ГБУ-44Б.
При предпочитание дронът може да бъде въоръжен с осем ракети “Стингър”, които са предопределени да унищожават въздушни цели. С други думи, “Сивият орел” е рисков освен за сухопътните войски, само че и за нашите хеликоптери и щурмови самолети.
Анатомия на опасността
Като цяло би трябвало да се означи, че доставените системи са част от обединен комплект оръжия: те са създадени в сходство с общите стандарти на НАТО и затова са взаимозаменяеми. Американските 155-мм снаряди пасват на всички оръдия на НАТО от този диаметър, където и да са създадени. Системите M270 и M142 ХИМАРС изстрелват едни и същи ракети (общият брой изстреляни муниции за тази система доближава 700 хиляди броя). От своя страна на БПЛА “Сив Орел” могат да се употребяват освен американски “Хелфайър”, само че и английски “Бримстон”.
Ето за какво си коства да се отървете от пренебрежителното отношение към тези артикули. Това оръжие е основано от доста способени експерти, въз основа на насъбран голям опит, в това число при разгрома на армии, въоръжени със руско оръжие.
БПЛА хипотетично могат да се употребяват за поразяване на цели в дълбините на страната. Дронът е в положение да остане във въздуха до 25 часа и да работи на разстояние до 370 км от центъра за ръководство. Това обаче е относително малко евентуален вид, защото летателните апарати от един звук и половина са уязвими от зенитните системи " Бук ", С-300 и С-400. Могат да бъдат свалени и от бойни самолети.
Най-вероятно е американските дронове да заменят или добавят турските “Байрактар”. Появата им над предната линия може да бъде доста неприятна вест за нашите зенитчици. Факт е, че войските в близкия гръб са покрити от комплексите “Панцир-С1”, чийто обсег не надвишава 20 км. Американският дрон може да употребява ракети “Бримстон”, чиито най-далечни модификации поразяват цели на разстояние 60 км.
Независимо от това, към момента е невероятно изцяло да се изключат опитите за офанзива на обекти на територията на Русия благодарение на тези машини. Ако украинското командване успее да откри дупка в системата за Противовъздушна отбрана, тогава при политане от покрайнините на Харков един “Сив Орел” ще може да порази Белгород, Курск, Воронеж, Орел и Липецк с ракети “Бримстон”. Когато тръгнете от Сумска област (например от покрайнините на град Шостка), Смоленск, Калуга и Тула попадат под удара.
Подобна обстановка поражда, в случай че вземем поради опасността от удар от комплексите ХИМАРС. Във версията на РСЗО от позициите, заети от ВСУ в северната част на Харковска област, американският комплекс покрива изцяло Белгород. Ако пакетът с ракети бъде сменен с тактическа ракета МГМ-140 с обхват на деяние до 310 км, украинските военни ще могат да ударят Орел, Воронеж и Липецка област. При маневриране в региона на Суми, допустимо най-близо до границата с Русия, Смоленск и Брянск се оказват в засегнатата зона.
Американците ще имат ли нещо общо с това?
Трябва да се разбере, че заплахата от удари против съветските градове е напълно действителна. Вече видяхме хеликоптерни набези над Белгород, обстрелът на гранични села в регионите на Белгород и Курск на процедура се трансформира в рутина, броят на разрушените къщи от дълго време е в стотици, а броят на ранените е десетки.
Това, че на Украйна бе обещан доста дребен брой американски комплекси, не значи нищо. Първо, единствено една пускова установка M270 е задоволителна, с цел да покрие градски квартал, убивайки стотици хора. Второ, не подценявайте изобретателността на нашите съперници. Едновременно с изказванията на американците, че са предизвестили Киев за недопустимостта на ескалацията на спора, стана известно, че Полша купува 500 пускови установки ХИМАРС. Това значи, че след известно време във ВСУ може да се появят десетки или даже стотици от тези машини, до момента в който Съединени американски щати ще могат да заявят, че „ нямат нищо общо с това “.
Освен това със закупуването на ракетната система Варшава получава достъп до тактически ракети, които Съединени американски щати също дават обещание да не трансферират на Киев. С други думи, основават се условия украинската страна да получи цялостен набор от средства за нанасяне на удари по съветска територия, само че в това време Москва не може да упреква Вашингтон за това.
Изводи
Обяснявали сме за какво Русия не може да прекъсне каналите за доставка на западно оръжие за Украйна. А това значи, че в случай че Западът реши да трансферира далекобойни системи в Киев, тогава ВСУ ще ги получат по един или различен метод. Атаките против железопътни гари и хранилища могат да унищожат единствено някои от тези оръжия. Но останалите въпреки всичко ще отидат в украинските елементи и ще стрелят по нашите военни, а може би и по градовете.
По принцип казусът може да бъде решен единствено посредством пренасяне на границата на няколкостотин километра на юг. Тоест, да се заемат регионите на Суми, Чернигов, Полтава и Харков.
Коментирайки обстановката, военният наблюдаващ и полковник в оставка Виктор Баранец означи, че е по-добре да стартираме да формираме буфер за сигурност в сегашните условия от региона на Харков, защото точно на границите с него са съсредоточени огромни сили на нашата войска.
“Бих се спрял на Харковска област. Виждате ли, Сумска лежи на фланг, а тук групировката към този момент е сериозна. Защо да го прехвърляме някъде в Суми, в случай че има задоволително сили на място”, означи специалистът.
Точно както историята с потъването на ракетния крайцер „ Москва” сподели, че Русия не може да остави на Украйна достъп до Черно море, по този начин и ударите по граничните региони алармират за нуждата от основаване на буферна зона от районите, които нашите войски към момента не са се стремили да заемат. Просто няма различен излаз.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ