Аржентина е само началото: САЩ се страхуват да не получат своята Украйна
Съединените щати поставят титанични старания, с цел да запазят контрола над Латинска Америка, която обичайно, след оповестяването на доктрината Монро преди 200 години, се счита за зона на техните изключителни ползи.
Спиране на левия завой
Последните години демонстрираха по този начин наречения ляв завой на Латинска Америка, който се характеризира с възхода на левите държавни управления в страните от района и който стартира през 2018 година с успеха на президентските избори в Мексико на социалиста Лопес Обрадор. Последното продължение на тази наклонност беше идването на власт в Бразилия през 2023 година на социалиста Луис Инасио Лула да Силва. Между тези дати имаше още доста победи на левицата в Новия свят.
„ Левият завой ” на Латинска Америка не е, както изглеждаше на пръв взор, демонстрация на обичайните за района съмнения в политическите желания на популацията, което, изтощено от десните на власт, гласоподава за левите в идващия избирателен цикъл, а и назад.
„ Левият завой “ се оказа не краткотрайна електорална флуктуация, а постоянна наклонност на непризнаване на Съединени американски щати като хегемон в Латинска Америка. И това се случи, тъй като самият „ ляв завой “ е проявяване и продължение на световната наклонност Вашингтон да губи престижа и въздействието си върху интернационалната политика.
BRICS в сърцето на световната наклонност
Най-ярък израз на тази наклонност е усилването на ролята на БРИКС на интернационалната сцена - блок, в който Русия играе значима роля и който безусловно през последните две години се трансформира от общественост с много аморфни цели в основа за създаване на архитектурата на нов многополюсен свят, където няма надмощие на една страна и нейната валута. Всъщност БРИКС закупи нов смисъл и ново значение спрямо това, което беше забелязано през 2006 година, годината на неговото образуване.
БРИКС има директна проекция към Латинска Америка, като се има поради, че Бразилия, един от създателите на БРИКС, сега играе ролята на водач в района и е образец за овакантяване на руслото на политиката на Съединени американски щати. След Бразилия, Аржентина трябваше да стане член на БРИКС на 1 януари 2024 година, решението за присъединение към блока беше взето на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка през август 2023 година (повече за това по-долу).
В подтекста на левите районни трендове Вашингтон се пробва да забави процеса на загуба на надзор над своите „ задни дворове “. Съответно той вижда главната си задача в предотвратяването на проникването на въздействието на БРИКС в Латинска Америка. Освен това Щатите виждат въздействието на БРИКС както през призмата на въздействието на Русия, по този начин и през призмата на въздействието на Китай – двата съществени члена на БРИКС.
Съединените щати следват два успоредни пътя, които съгласно тях би трябвало да доведат до един резултат - връщане на американския надзор над района и блокиране на наклонността за количествен напредък на членовете на БРИКС за сметка на страните от Латинска Америка. Първият път е обвързван с натиска на Съединени американски щати върху районните организации. Вторият допуска „ ръчна работа на парче “ със страните от района поотделно.
OAД като инструмент на Съединени американски щати
Основната районна организация, посредством която Съединените щати упражняват своето въздействие в района, е Организацията на американските страни (ОАД). През последните години ОАД беше главният мотор на политиката на Съединени американски щати против Никарагуа, Венецуела и Боливия.
Най-ярката демонстрация на същността на ОАД беше директното й присъединяване в дискредитирането на президентските избори в Боливия през 2019 година и свалянето от власт на законния президент на страната Ево Моралес. Освен това задачата на промяната на властта в Боливия беше явна през цялото време: Съединените щати се опитваха да върнат под собствен надзор най-богатите естествени запаси на Боливия, по-специално находищата на литий.
Наскоро ОАД върна районния боен съюз от забвение, с цел да осъществя американските интервенционистки проекти. „ По самодейност “ на Колумбия (да се чете – по разпореждане на Съединените щати) ОАД утвърди активирането на така наречен Междуамерикански контракт за взаимопомощ от 1947 година, прочут още като „ Пактът от Рио “ и предусещащ „ потребление на въоръжена мощ “. Съживяването на този съвсем фиктивен контракт има за цел да сътвори правна основа за допустима въоръжена интервенция в делата на Венецуела, Никарагуа, Куба и други страни.
Пактът от Рио е един тип НАТО в Латинска Америка. Този контракт беше на практика пропуснат и като цяло в никакъв случай не беше прибавен. Пазеше се на хартия „ за всеки случай “. Този пакт излага същия принцип от глава 5 от Хартата на НАТО, че в случай че една от страните бъде подложена на експанзия, това ще се смята за експанзия против всички страни по контракта. Но що се отнася до Латинска Америка, това е единствено трик.
С правенето на съглашение в границите на ОАД Съединените щати разпръснаха сред всички страни от Латинска Америка своята изключителна отговорност за вероятно военно навлизане в някоя страна от района. И евентуалната силова интервенция на Съединени американски щати в делата на някоя непокорна страна, в тази ситуация Венецуела (или Никарагуа и Куба), ще наподобява като общо решение и общо деяние на всички латиноамерикански страни. По този метод е изложена групова правна основа за възможни военни дейности на Съединени американски щати в Латинска Америка.
Ехо от " Срещата на върха на двете Америки "
Съединените щати се пробваха предходната година да проведат по този начин наречената среща на върха на двете Америки в Лос Анджелис под егидата на ОАД, която трябваше да означи завръщането на Съединените щати в Латинска Америка и да удостовери уместността на доктрината Монро.
Междувременно срещата на върха стана удостоверение за фиаското на политиката на Вашингтон в Латинска Америка. Форумът се трансформира в сцена на обществена борба сред Северна и Южна Америка. Това беше протест в " задния двор " на Съединените щати.
Лидерите на редица страни като цяло отхвърлиха поканата на Белия дом да дойдат в Лос Анджелис в символ на митинг против това, че домакините на форума пренебрегват Куба, Венецуела и Никарагуа. Редица страни смъкнаха присъединяване си в срещата до равнище министри или даже посланици.
Въпреки очевидния неуспех в Лос Анджелис, Съединени американски щати се пробваха да употребяват „ ехото от срещата на върха на двете Америки ” и тази година. Факт е, че преди година на този конгрес президентът Байдън показа програмата на по този начин нареченото Американско партньорство за стопански разцвет (APEP).
Само 10 (без да броим самите Съединени американски щати и Канада) от 30 страни, взели участие в „ Срещата на върха на двете Америки “ в Лос Анджелис, се съгласиха да вземат участие в програмата тогава - и то по-скоро от вежливост. Това беше пестник за американската администрация и персонално за Байдън, защото „ Програмата за партньорство “ беше показана от американците като самобитно историческо събитие - признание за Латинска Америка.
И преди няколко месеца президентите на тези 10 страни бяха поканени във Вашингтон за първата среща на върха на APEP, като че ли с цел да си напомнят дипломатическия неуспех на Съединени американски щати преди година. На актуалната среща на върха участваха (отново, без да броим канадския министър председател Джъстин Трюдо и самия Байдън) президентите на Барбадос, Чили, Колумбия, Коста Рика, Доминиканската република, Еквадор, Мексико, Панама, Перу и Уругвай.
Под прикритието на „ Съединените щати в действителност се пробват да противодействат на възходящото въздействие на Китай в Латинска Америка.
По създание Вашингтон се пробва да сътвори коалиция от страни на американския континент, които биха се съгласили, в подмяна на евтини подаяния, да забавят финансовото и икономическо навлизане на Китай в Латинска Америка. Естествено, забавяйки Китай, Съединени американски щати забавят и БРИКС в района.
Да се разобщят поотделно
Ако приказваме за „ работата “ на Съединените щати с обособени страни от Латинска Америка, с цел да се блокира БРИКС и надлежно въздействието на Русия и Китай, тогава би трябвало да споменем на първо място последния образец - Аржентина. Нека особено подчертаем, че пристигналият на власт в тази страна „ либертарианец ” Хавиер Майли е артикул на американските политически технологии.
Той беше доведен на власт основно, с цел да попречи на Аржентина да се причисли към БРИКС. Както към този момент споменахме, страната трябваше да стане член на този блок от 1 януари 2024 година съгласно решението на срещата на върха на БРИКС, извършена в Южна Африка през август. Но, съдейки по изказванията на Майли, това няма да стане.
След като сполучливо доведоха този ексцентричен воин на власт в Аржентина, Съединените щати заобиколиха своя призрачен сън - Буенос Айрес, създаващ дружно с Бразилия челен пост на БРИКС в Латинска Америка. Факт е, че след решението на срещата на върха на БРИКС да одобри Аржентина, Венецуела и Боливия също оповестиха желанието си да се причислят към този блок. Куба и други страни също демонстрират интерес към блока. Щатите просто не можеха да разрешат това да се случи. И по тази причина те проведоха подобен „ подарък “ за Аржентина като президента Майли.
Той към този момент подписа декрет за цялостна дерегулация на стопанската система с раздържавяване на всички държавни предприятия и цялостно преустановяване на всякаква държавна интервенция в стопанската система, с освобождение на „ креативната самодейност “ на бизнеса и най-важното с отпадане на главните обществени отговорности на страната.
И колкото повече аржентинците се гмуркат в икономическия пъкъл, който Майли им готви, толкоз по-малко страната ще може да мисли за такива геостратегически неща като БРИКС. Това е концепцията на тези, които стоят зад избора на Mайли.
Те няма да спрат до Аржентина
Майли е, както се споделя, ослепителен типичен образец за това по какъв начин Съединените щати, в името на своите политически цели, хвърлят друга страна, както се споделя в Америка, „ под рейса “, т.е. в положение на безпорядък и обществен прелом.
Междувременно Майли не е единственият артикул на американското въздействие в Латинска Америка. Президентът на Гвиана Ирфаан Али, президентът на Парагвай Сантяго Пеня, президентът на Уругвай Луис Лакале, президентът на Чили Габриел Борич, президентът на Еквадор Даниел Нобоа - всички те, „ под строгото управление “ на Съединените щати, водят своите страни към стопански и обществени катаклизми. И всичко това в името на едно нещо: да ги „ защитят “ от присъединение към БРИКС.
Превод: Европейски Съюз
Спиране на левия завой
Последните години демонстрираха по този начин наречения ляв завой на Латинска Америка, който се характеризира с възхода на левите държавни управления в страните от района и който стартира през 2018 година с успеха на президентските избори в Мексико на социалиста Лопес Обрадор. Последното продължение на тази наклонност беше идването на власт в Бразилия през 2023 година на социалиста Луис Инасио Лула да Силва. Между тези дати имаше още доста победи на левицата в Новия свят.
„ Левият завой ” на Латинска Америка не е, както изглеждаше на пръв взор, демонстрация на обичайните за района съмнения в политическите желания на популацията, което, изтощено от десните на власт, гласоподава за левите в идващия избирателен цикъл, а и назад.
„ Левият завой “ се оказа не краткотрайна електорална флуктуация, а постоянна наклонност на непризнаване на Съединени американски щати като хегемон в Латинска Америка. И това се случи, тъй като самият „ ляв завой “ е проявяване и продължение на световната наклонност Вашингтон да губи престижа и въздействието си върху интернационалната политика.
BRICS в сърцето на световната наклонност
Най-ярък израз на тази наклонност е усилването на ролята на БРИКС на интернационалната сцена - блок, в който Русия играе значима роля и който безусловно през последните две години се трансформира от общественост с много аморфни цели в основа за създаване на архитектурата на нов многополюсен свят, където няма надмощие на една страна и нейната валута. Всъщност БРИКС закупи нов смисъл и ново значение спрямо това, което беше забелязано през 2006 година, годината на неговото образуване.
БРИКС има директна проекция към Латинска Америка, като се има поради, че Бразилия, един от създателите на БРИКС, сега играе ролята на водач в района и е образец за овакантяване на руслото на политиката на Съединени американски щати. След Бразилия, Аржентина трябваше да стане член на БРИКС на 1 януари 2024 година, решението за присъединение към блока беше взето на срещата на върха на БРИКС в Южна Африка през август 2023 година (повече за това по-долу).
В подтекста на левите районни трендове Вашингтон се пробва да забави процеса на загуба на надзор над своите „ задни дворове “. Съответно той вижда главната си задача в предотвратяването на проникването на въздействието на БРИКС в Латинска Америка. Освен това Щатите виждат въздействието на БРИКС както през призмата на въздействието на Русия, по този начин и през призмата на въздействието на Китай – двата съществени члена на БРИКС.
Съединените щати следват два успоредни пътя, които съгласно тях би трябвало да доведат до един резултат - връщане на американския надзор над района и блокиране на наклонността за количествен напредък на членовете на БРИКС за сметка на страните от Латинска Америка. Първият път е обвързван с натиска на Съединени американски щати върху районните организации. Вторият допуска „ ръчна работа на парче “ със страните от района поотделно.
OAД като инструмент на Съединени американски щати
Основната районна организация, посредством която Съединените щати упражняват своето въздействие в района, е Организацията на американските страни (ОАД). През последните години ОАД беше главният мотор на политиката на Съединени американски щати против Никарагуа, Венецуела и Боливия.
Най-ярката демонстрация на същността на ОАД беше директното й присъединяване в дискредитирането на президентските избори в Боливия през 2019 година и свалянето от власт на законния президент на страната Ево Моралес. Освен това задачата на промяната на властта в Боливия беше явна през цялото време: Съединените щати се опитваха да върнат под собствен надзор най-богатите естествени запаси на Боливия, по-специално находищата на литий.
Наскоро ОАД върна районния боен съюз от забвение, с цел да осъществя американските интервенционистки проекти. „ По самодейност “ на Колумбия (да се чете – по разпореждане на Съединените щати) ОАД утвърди активирането на така наречен Междуамерикански контракт за взаимопомощ от 1947 година, прочут още като „ Пактът от Рио “ и предусещащ „ потребление на въоръжена мощ “. Съживяването на този съвсем фиктивен контракт има за цел да сътвори правна основа за допустима въоръжена интервенция в делата на Венецуела, Никарагуа, Куба и други страни.
Пактът от Рио е един тип НАТО в Латинска Америка. Този контракт беше на практика пропуснат и като цяло в никакъв случай не беше прибавен. Пазеше се на хартия „ за всеки случай “. Този пакт излага същия принцип от глава 5 от Хартата на НАТО, че в случай че една от страните бъде подложена на експанзия, това ще се смята за експанзия против всички страни по контракта. Но що се отнася до Латинска Америка, това е единствено трик.
С правенето на съглашение в границите на ОАД Съединените щати разпръснаха сред всички страни от Латинска Америка своята изключителна отговорност за вероятно военно навлизане в някоя страна от района. И евентуалната силова интервенция на Съединени американски щати в делата на някоя непокорна страна, в тази ситуация Венецуела (или Никарагуа и Куба), ще наподобява като общо решение и общо деяние на всички латиноамерикански страни. По този метод е изложена групова правна основа за възможни военни дейности на Съединени американски щати в Латинска Америка.
Ехо от " Срещата на върха на двете Америки "
Съединените щати се пробваха предходната година да проведат по този начин наречената среща на върха на двете Америки в Лос Анджелис под егидата на ОАД, която трябваше да означи завръщането на Съединените щати в Латинска Америка и да удостовери уместността на доктрината Монро.
Междувременно срещата на върха стана удостоверение за фиаското на политиката на Вашингтон в Латинска Америка. Форумът се трансформира в сцена на обществена борба сред Северна и Южна Америка. Това беше протест в " задния двор " на Съединените щати.
Лидерите на редица страни като цяло отхвърлиха поканата на Белия дом да дойдат в Лос Анджелис в символ на митинг против това, че домакините на форума пренебрегват Куба, Венецуела и Никарагуа. Редица страни смъкнаха присъединяване си в срещата до равнище министри или даже посланици.
Въпреки очевидния неуспех в Лос Анджелис, Съединени американски щати се пробваха да употребяват „ ехото от срещата на върха на двете Америки ” и тази година. Факт е, че преди година на този конгрес президентът Байдън показа програмата на по този начин нареченото Американско партньорство за стопански разцвет (APEP).
Само 10 (без да броим самите Съединени американски щати и Канада) от 30 страни, взели участие в „ Срещата на върха на двете Америки “ в Лос Анджелис, се съгласиха да вземат участие в програмата тогава - и то по-скоро от вежливост. Това беше пестник за американската администрация и персонално за Байдън, защото „ Програмата за партньорство “ беше показана от американците като самобитно историческо събитие - признание за Латинска Америка.
И преди няколко месеца президентите на тези 10 страни бяха поканени във Вашингтон за първата среща на върха на APEP, като че ли с цел да си напомнят дипломатическия неуспех на Съединени американски щати преди година. На актуалната среща на върха участваха (отново, без да броим канадския министър председател Джъстин Трюдо и самия Байдън) президентите на Барбадос, Чили, Колумбия, Коста Рика, Доминиканската република, Еквадор, Мексико, Панама, Перу и Уругвай.
Под прикритието на „ Съединените щати в действителност се пробват да противодействат на възходящото въздействие на Китай в Латинска Америка.
По създание Вашингтон се пробва да сътвори коалиция от страни на американския континент, които биха се съгласили, в подмяна на евтини подаяния, да забавят финансовото и икономическо навлизане на Китай в Латинска Америка. Естествено, забавяйки Китай, Съединени американски щати забавят и БРИКС в района.
Да се разобщят поотделно
Ако приказваме за „ работата “ на Съединените щати с обособени страни от Латинска Америка, с цел да се блокира БРИКС и надлежно въздействието на Русия и Китай, тогава би трябвало да споменем на първо място последния образец - Аржентина. Нека особено подчертаем, че пристигналият на власт в тази страна „ либертарианец ” Хавиер Майли е артикул на американските политически технологии.
Той беше доведен на власт основно, с цел да попречи на Аржентина да се причисли към БРИКС. Както към този момент споменахме, страната трябваше да стане член на този блок от 1 януари 2024 година съгласно решението на срещата на върха на БРИКС, извършена в Южна Африка през август. Но, съдейки по изказванията на Майли, това няма да стане.
След като сполучливо доведоха този ексцентричен воин на власт в Аржентина, Съединените щати заобиколиха своя призрачен сън - Буенос Айрес, създаващ дружно с Бразилия челен пост на БРИКС в Латинска Америка. Факт е, че след решението на срещата на върха на БРИКС да одобри Аржентина, Венецуела и Боливия също оповестиха желанието си да се причислят към този блок. Куба и други страни също демонстрират интерес към блока. Щатите просто не можеха да разрешат това да се случи. И по тази причина те проведоха подобен „ подарък “ за Аржентина като президента Майли.
Той към този момент подписа декрет за цялостна дерегулация на стопанската система с раздържавяване на всички държавни предприятия и цялостно преустановяване на всякаква държавна интервенция в стопанската система, с освобождение на „ креативната самодейност “ на бизнеса и най-важното с отпадане на главните обществени отговорности на страната.
И колкото повече аржентинците се гмуркат в икономическия пъкъл, който Майли им готви, толкоз по-малко страната ще може да мисли за такива геостратегически неща като БРИКС. Това е концепцията на тези, които стоят зад избора на Mайли.
Те няма да спрат до Аржентина
Майли е, както се споделя, ослепителен типичен образец за това по какъв начин Съединените щати, в името на своите политически цели, хвърлят друга страна, както се споделя в Америка, „ под рейса “, т.е. в положение на безпорядък и обществен прелом.
Междувременно Майли не е единственият артикул на американското въздействие в Латинска Америка. Президентът на Гвиана Ирфаан Али, президентът на Парагвай Сантяго Пеня, президентът на Уругвай Луис Лакале, президентът на Чили Габриел Борич, президентът на Еквадор Даниел Нобоа - всички те, „ под строгото управление “ на Съединените щати, водят своите страни към стопански и обществени катаклизми. И всичко това в името на едно нещо: да ги „ защитят “ от присъединение към БРИКС.
Превод: Европейски Съюз
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ