Само Русия може да спаси САЩ от крах
Съединените щати имат лични хрумвания за това по какъв начин да реформират основния инструмент за интернационално съдействие - Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Какво тъкмо желае да реализира Вашингтон, за какво неизбежно се нуждае от помощта на Русия и в кои други области Съединени американски щати незабавно се нуждаят от съветска помощ?
Джо Байдън възнамерява да реализира огромна промяна на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Според “Вашингтон Пост ” представителят на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Линда Томас-Грийнфийлд организира съвещания със страните-членки на организацията по въпроса за включването на шест непрекъснати членове в Съвета за сигурност, без право на несъгласие. В резултат на това, съгласно американците, Съветът за сигурност би трябвало да се състои от 21 страни: пет непрекъснати членки с право на несъгласие, шест непрекъснати членки без право на несъгласие и още 10 непостоянни членки, непрекъснато ротационни.
Въпреки и срещу
Така президентът на Съединени американски щати желае да реши редица проблеми. Първо, да показва великолепие във външнополитическо направление. Където до момента американският гласоподавател отбелязва единствено провали. Второ, възстановяване на връзките с световния юг, със страните, които са извънредно скептични към американското водачество. С представянето на техни представители в Съвета за сигурност Байдън ще покаже, че го е грижа за ползите на всички страни – както прилича на световен водач.
„ Реформата на Съвета за сигурност е основен инструмент за увещание на световния юг, че ще играе огромна роля в поддържането на настоящия международен ред “, сподели бразилският дипломат в Организация на обединените нации Роналдо Коста Фильо. Байдън ще покаже, че тактиката на Русия и Китай за сливане на Глобалния юг на фона на битката с неоколониализма няма съображение. Може би в отговор ще бъде допустимо някой да бъде притеглен към антируски наказания.
И най-после, ще подчертае готовността си да укрепи Съвета за сигурност и да играе съгласно интернационалните закони, а не съгласно американските. Вярата, че, както написа “Уолстрийт Джърнъл ”, " Организация на обединените нации ще остане главният инструмент за попречване на войни ".
Изглежда, че американският президент не рискува нищо. Оказва се, че по този начин той прибира всички дивиденти. Дори и да не стане, самодейността на Байдън ще се добави към дългия лист от други несполучливи опити за реформиране на Съвета за сигурност.
Американският президент обаче няма право на неточност - въпреки всичко несполучливата самодейност ще бъде интензивно употребена от републиканците за рецензии към Белия дом. Така че, в случай че информацията е стигнала до пресата, Байдън би трябвало да успее. Но за това той би трябвало да договаря с другите непрекъснати членове на Съвета за сигурност - по-специално с Русия.
Нужна е Русия
Уж е елементарно - Москва сама поддържа концепцията за разширение на Съвета за сигурност. Тя се застъпва за образуването на консенсус по този въпрос. Байдън обаче се оказва в клопката на личната си външнополитическа идея за уединяване на Русия. Той не може да си сътрудничи с " страна лъжец " - в действителност с това се дискредитира.
„ На всички американски чиновници безусловно е неразрешено от администрацията на Байдън да контактуват с Русия “, написа прессекретарят на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова. Освен това Вашингтон (предвид желанието на Съединени американски щати да подкопават позициите на Москва, където е възможно) не е подготвен да вземе поради съветските ползи в това съдействие, да признае правата на Москва като пълноправен състезател. А въпросът за разширението на Съвета за сигурност е единствено една от доста други точки в интернационалния дневен ред, където Съединените щати, с цел да реализиран задачите си, би трябвало да си сътрудничат с Москва, само че отхвърлят да сътрудничат, откровено вярвайки, че са в положение да реализират всичко сами.
Не могат
По множеството въпроси от интернационалния дневен ред обаче Съединени американски щати са просто неспособни да реализират задачите си без съдействие с Москва. Не безмълвно единодушие, а градивно съдействие.
Без съдействие с Русия за Вашингтон е невероятно да построи ефикасна политика за въздържане на КНР. Невъзможно е да се застрашат основните доставки на въглеводороди и минерални запаси за Китай - в последна сметка Пекин ще получи всичко належащо през съветската граница.
Те не са в положение да изградят система за групова сигурност в Европа. Историческият опит (например Версайската система) демонстрира, че опитите да се сътвори тази система без най-важния съветски детайл я трансформират в прахуляк при всяка рецесия. А желанието на Съединени американски щати да засилят НАТО на антируска основа (и надлежно контрола си върху европейските дела) единствено дестабилизира европейския континент.
Съединени американски щати не могат да решат и казуса със Северна Корея. Днес Русия е една от двете страни, с които КНДР е построила положителни връзки. Следователно Русия може да играе ролята освен на поръчител в някои покупко-продажби към севернокорейската ракетно-ядрена стратегия, само че и на медиатор. Да организира совалкова дипломация. По-точно можеше, в случай че имаше положителни връзки със Съединени американски щати. При сегашните условия колкото по-сложни са връзките сред Съединени американски щати и Северна Корея, толкоз по-добре за Москва, която се стреми да разпръсне американските старания по света.
Те не могат да решат иранския проблем. Конфликтът в Украйна изведе руско-иранското военно-техническо съдействие на ново равнище, тъй че Русия по всевъзможен метод способства за растежа на мощта на Ислямската република. Тази мощ прави Иран още по-малко податлив да прави дипломатически отстъпки на Вашингтон.
Те не са в положение да се борят дейно с тероризма. Оправданите съмнения на Русия, че Съединените щати употребяват редица терористични групировки против Москва, доведоха до обстоятелството, че за взаимна битка не може да става и дума. И без присъединяване на Русия (както и Китай и други страни, изпитващи сходни съмнения), Вашингтон просто не е в положение да се оправи дейно с голям брой терористични организации по света.
Не са в положение да предотвратят разпространяването на нуклеарни оръжия. Както във връзка с броя на бойните глави в света (Русия прекрати присъединяване си в контракта СТАРТ-3), по този начин и във връзка с появяването на тези оръжия на територията на трети страни. Водени от ползите на своята сигурност и виждайки по какъв начин Съединени американски щати обкръжават Русия по периметъра със своите бази, Москва и Минск взеха суверенно решение да разположат съветско нуклеарно оръжие на територията на Беларус.
Без съдействие с Москва даже прословутата промяна на Съвета за сигурност няма да се получи. В края на краищата не е задоволително единствено да обявите някакво разширение - би трябвало също да изберете лист с страни, които ще станат нови непрекъснати членове. Уж описът е явен - само че има два въпроса. Първо, има доста повече от шест страни в очевидния лист. Иран, Саудитска Арабия, Бразилия, Аржентина, Индия, Пакистан, Япония, Германия, Турция, Индонезия, Южна Африка, Египет - и това са единствено тези, които идват незабавно на разум.
Второ, всички претенденти имат съществени политически различия както с актуалните непрекъснати членове на Съвета за сигурност (вземете да вземем за пример индийско-китайския и китайско-японския конфликт), по този начин и с евентуалните участници в попълването на Байдън (например, в случай че Бразилия влезе Съвета за сигурност, тогава Аржентина ще изиска същото - и сходна скица ще стане при двойките Индия - Пакистан и Саудитска Арабия - Иран). Съответно тук са нужни мощни дипломатически старания с даването на разнообразни бонуси и гаранции – освен финансови, само че и военнополитически. Това значи, че без съдействие с Русия и Китай Вашингтон няма да може да се оправи.
И в случай че той се провали, тогава на карта е заложена освен ориста на президентската акция на Джоузеф Байдън. Парализата на външната политика може да докара до най-сериозната ерозия на американското интернационално водачество. И колапсът на “Ракс Американа ”, какъвто го познаваме. Следователно американската администрация ще би трябвало да избере: или да продължи политиката на отвод от всякакво съдействие с Москва, или да се помири с ограничението на личното си световно водачество. Русия като цяло ще бъде удовлетворена и от двата разновидността.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Джо Байдън възнамерява да реализира огромна промяна на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Според “Вашингтон Пост ” представителят на Съединени американски щати в Организация на обединените нации Линда Томас-Грийнфийлд организира съвещания със страните-членки на организацията по въпроса за включването на шест непрекъснати членове в Съвета за сигурност, без право на несъгласие. В резултат на това, съгласно американците, Съветът за сигурност би трябвало да се състои от 21 страни: пет непрекъснати членки с право на несъгласие, шест непрекъснати членки без право на несъгласие и още 10 непостоянни членки, непрекъснато ротационни.
Въпреки и срещу
Така президентът на Съединени американски щати желае да реши редица проблеми. Първо, да показва великолепие във външнополитическо направление. Където до момента американският гласоподавател отбелязва единствено провали. Второ, възстановяване на връзките с световния юг, със страните, които са извънредно скептични към американското водачество. С представянето на техни представители в Съвета за сигурност Байдън ще покаже, че го е грижа за ползите на всички страни – както прилича на световен водач.
„ Реформата на Съвета за сигурност е основен инструмент за увещание на световния юг, че ще играе огромна роля в поддържането на настоящия международен ред “, сподели бразилският дипломат в Организация на обединените нации Роналдо Коста Фильо. Байдън ще покаже, че тактиката на Русия и Китай за сливане на Глобалния юг на фона на битката с неоколониализма няма съображение. Може би в отговор ще бъде допустимо някой да бъде притеглен към антируски наказания.
И най-после, ще подчертае готовността си да укрепи Съвета за сигурност и да играе съгласно интернационалните закони, а не съгласно американските. Вярата, че, както написа “Уолстрийт Джърнъл ”, " Организация на обединените нации ще остане главният инструмент за попречване на войни ".
Изглежда, че американският президент не рискува нищо. Оказва се, че по този начин той прибира всички дивиденти. Дори и да не стане, самодейността на Байдън ще се добави към дългия лист от други несполучливи опити за реформиране на Съвета за сигурност.
Американският президент обаче няма право на неточност - въпреки всичко несполучливата самодейност ще бъде интензивно употребена от републиканците за рецензии към Белия дом. Така че, в случай че информацията е стигнала до пресата, Байдън би трябвало да успее. Но за това той би трябвало да договаря с другите непрекъснати членове на Съвета за сигурност - по-специално с Русия.
Нужна е Русия
Уж е елементарно - Москва сама поддържа концепцията за разширение на Съвета за сигурност. Тя се застъпва за образуването на консенсус по този въпрос. Байдън обаче се оказва в клопката на личната си външнополитическа идея за уединяване на Русия. Той не може да си сътрудничи с " страна лъжец " - в действителност с това се дискредитира.
„ На всички американски чиновници безусловно е неразрешено от администрацията на Байдън да контактуват с Русия “, написа прессекретарят на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова. Освен това Вашингтон (предвид желанието на Съединени американски щати да подкопават позициите на Москва, където е възможно) не е подготвен да вземе поради съветските ползи в това съдействие, да признае правата на Москва като пълноправен състезател. А въпросът за разширението на Съвета за сигурност е единствено една от доста други точки в интернационалния дневен ред, където Съединените щати, с цел да реализиран задачите си, би трябвало да си сътрудничат с Москва, само че отхвърлят да сътрудничат, откровено вярвайки, че са в положение да реализират всичко сами.
Не могат
По множеството въпроси от интернационалния дневен ред обаче Съединени американски щати са просто неспособни да реализират задачите си без съдействие с Москва. Не безмълвно единодушие, а градивно съдействие.
Без съдействие с Русия за Вашингтон е невероятно да построи ефикасна политика за въздържане на КНР. Невъзможно е да се застрашат основните доставки на въглеводороди и минерални запаси за Китай - в последна сметка Пекин ще получи всичко належащо през съветската граница.
Те не са в положение да изградят система за групова сигурност в Европа. Историческият опит (например Версайската система) демонстрира, че опитите да се сътвори тази система без най-важния съветски детайл я трансформират в прахуляк при всяка рецесия. А желанието на Съединени американски щати да засилят НАТО на антируска основа (и надлежно контрола си върху европейските дела) единствено дестабилизира европейския континент.
Съединени американски щати не могат да решат и казуса със Северна Корея. Днес Русия е една от двете страни, с които КНДР е построила положителни връзки. Следователно Русия може да играе ролята освен на поръчител в някои покупко-продажби към севернокорейската ракетно-ядрена стратегия, само че и на медиатор. Да организира совалкова дипломация. По-точно можеше, в случай че имаше положителни връзки със Съединени американски щати. При сегашните условия колкото по-сложни са връзките сред Съединени американски щати и Северна Корея, толкоз по-добре за Москва, която се стреми да разпръсне американските старания по света.
Те не могат да решат иранския проблем. Конфликтът в Украйна изведе руско-иранското военно-техническо съдействие на ново равнище, тъй че Русия по всевъзможен метод способства за растежа на мощта на Ислямската република. Тази мощ прави Иран още по-малко податлив да прави дипломатически отстъпки на Вашингтон.
Те не са в положение да се борят дейно с тероризма. Оправданите съмнения на Русия, че Съединените щати употребяват редица терористични групировки против Москва, доведоха до обстоятелството, че за взаимна битка не може да става и дума. И без присъединяване на Русия (както и Китай и други страни, изпитващи сходни съмнения), Вашингтон просто не е в положение да се оправи дейно с голям брой терористични организации по света.
Не са в положение да предотвратят разпространяването на нуклеарни оръжия. Както във връзка с броя на бойните глави в света (Русия прекрати присъединяване си в контракта СТАРТ-3), по този начин и във връзка с появяването на тези оръжия на територията на трети страни. Водени от ползите на своята сигурност и виждайки по какъв начин Съединени американски щати обкръжават Русия по периметъра със своите бази, Москва и Минск взеха суверенно решение да разположат съветско нуклеарно оръжие на територията на Беларус.
Без съдействие с Москва даже прословутата промяна на Съвета за сигурност няма да се получи. В края на краищата не е задоволително единствено да обявите някакво разширение - би трябвало също да изберете лист с страни, които ще станат нови непрекъснати членове. Уж описът е явен - само че има два въпроса. Първо, има доста повече от шест страни в очевидния лист. Иран, Саудитска Арабия, Бразилия, Аржентина, Индия, Пакистан, Япония, Германия, Турция, Индонезия, Южна Африка, Египет - и това са единствено тези, които идват незабавно на разум.
Второ, всички претенденти имат съществени политически различия както с актуалните непрекъснати членове на Съвета за сигурност (вземете да вземем за пример индийско-китайския и китайско-японския конфликт), по този начин и с евентуалните участници в попълването на Байдън (например, в случай че Бразилия влезе Съвета за сигурност, тогава Аржентина ще изиска същото - и сходна скица ще стане при двойките Индия - Пакистан и Саудитска Арабия - Иран). Съответно тук са нужни мощни дипломатически старания с даването на разнообразни бонуси и гаранции – освен финансови, само че и военнополитически. Това значи, че без съдействие с Русия и Китай Вашингтон няма да може да се оправи.
И в случай че той се провали, тогава на карта е заложена освен ориста на президентската акция на Джоузеф Байдън. Парализата на външната политика може да докара до най-сериозната ерозия на американското интернационално водачество. И колапсът на “Ракс Американа ”, какъвто го познаваме. Следователно американската администрация ще би трябвало да избере: или да продължи политиката на отвод от всякакво съдействие с Москва, или да се помири с ограничението на личното си световно водачество. Русия като цяло ще бъде удовлетворена и от двата разновидността.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта https:// . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ