20 години по-късно: САЩ и светът се готвят да отбележат деня на атентатите на 11 септември
Съединените щати и светът се готвят да отбележат 20 години от атентатите на 11 септември. Тогава четири самолета се разрушиха в двете кули на Световния търговски център в Манхатън, в Пентагона - във Вашингтон и в поле в щата Пенсилвания. Близо 3000 са жертвите.
Полицията, ФБР и тайните служби към този момент отделят региона към Кота нула – мястото, където бяха двете кули близнаци. В събота на това място се чака да дойде американският президент Джо Байдън и да взе участие в обичайна гала, на която близки и родственици на жертвите четат техните имена.
20 години по-късно раните може би са заздравели, само че не и отминали.
Минути след нещастието в Ню Йорк, фотографът Шанън Стейпълтън е измежду първите, които запечатват разрухата. 20 години по-късно мъжът си спомня за ужаса и контузията.
" Засегна ме психически. През идващите няколко години сънувах кошмари. Правех фотоси на излизащите от постройките хора. Адреналинът растеше и тогава се сетих за бременната ми брачна половинка. Казах си " Трябва да се измъкна отсам ". Прокарах си път през руините и избягах през 3 пресечки ", споделя фоторепортерът.
Той споделя, че след атентатите прекарва 2 години в самотност и изолираност. Налага се да посещава психотерапевт. След като се усъвършенства, Стейпълтън се отдава на кариерата си и в никакъв случай не поглежда към най-черния ден в живота си.
А различен оживял - Том Канавън, 20 години по-късно гордо носи татуировката на кулите близнаци с надпис " Оцелял ". Мъжът е на 47-ия етаж на Северната кула и организира диалог с сътрудници.
" Последва огромен гърмеж. Слязохме по стълбите. Всичко беше наред, до момента в който не стигнахме до сутерена и всичко се срути. Бяхме заклещени с още един човек. Започнахме да пълзим и да търсим излаз ", спомня си той.
Том споделя, че единствено в границите на няколко метра е усетил два разнообразни свята.
" Няма ден, в който да не мисля за случилото се – без значение дали е човек, звук или просто аероплан, който лети ниско ", споделя той.
Днес Канавън споделя, че 11 септември е част от него. И постоянно се сеща за своите сътрудници, които не са имали неговия шанс.
Полицията, ФБР и тайните служби към този момент отделят региона към Кота нула – мястото, където бяха двете кули близнаци. В събота на това място се чака да дойде американският президент Джо Байдън и да взе участие в обичайна гала, на която близки и родственици на жертвите четат техните имена.
20 години по-късно раните може би са заздравели, само че не и отминали.
Минути след нещастието в Ню Йорк, фотографът Шанън Стейпълтън е измежду първите, които запечатват разрухата. 20 години по-късно мъжът си спомня за ужаса и контузията.
" Засегна ме психически. През идващите няколко години сънувах кошмари. Правех фотоси на излизащите от постройките хора. Адреналинът растеше и тогава се сетих за бременната ми брачна половинка. Казах си " Трябва да се измъкна отсам ". Прокарах си път през руините и избягах през 3 пресечки ", споделя фоторепортерът.
Той споделя, че след атентатите прекарва 2 години в самотност и изолираност. Налага се да посещава психотерапевт. След като се усъвършенства, Стейпълтън се отдава на кариерата си и в никакъв случай не поглежда към най-черния ден в живота си.
А различен оживял - Том Канавън, 20 години по-късно гордо носи татуировката на кулите близнаци с надпис " Оцелял ". Мъжът е на 47-ия етаж на Северната кула и организира диалог с сътрудници.
" Последва огромен гърмеж. Слязохме по стълбите. Всичко беше наред, до момента в който не стигнахме до сутерена и всичко се срути. Бяхме заклещени с още един човек. Започнахме да пълзим и да търсим излаз ", спомня си той.
Том споделя, че единствено в границите на няколко метра е усетил два разнообразни свята.
" Няма ден, в който да не мисля за случилото се – без значение дали е човек, звук или просто аероплан, който лети ниско ", споделя той.
Днес Канавън споделя, че 11 септември е част от него. И постоянно се сеща за своите сътрудници, които не са имали неговия шанс.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ