Мадуро намери границата на могъществото на Вашингтон
Съединените щати показват доста извънредно държание във връзка с новия спор, който сега пламва в основен за тях район - Латинска Америка. Венецуела в действителност анексира територията на прилежаща страна, само че Вашингтон работи доста меко и съвсем без закани. Защо?
„ Проучваме по-тясно съдействие в региона на защитата с нашите съдружници, в това число САЩ$. С тези думи вицепрезидентът на Гвиана Бхарат Джагдео разказа по какъв начин страната му възнамерява да се отбрани от вероятно и доста скорошно усвояване от съседката Венецуела. Както знаете, на скорошен референдум 95% от венецуелския електорат поддържаха основаването на нов район във Венецуела, който сега е територията на Гвиана. Става дума за региона Есекибо, който е извънредно богат на нефт.
Но факт е, че точно Вашингтон, който се намесва толкоз нападателно както в украинския, по този начин и в израелско-палестинския спор, показва удивителна бездейност във венецуелско-гвиянската история. Без закани за войски, наказания или даже нападателна изразителност.
Вашингтон се ограничи единствено до дипломатически апели за спокойно разрешаване на „ граничния спор, защото няма причина за борба “ и военни учения с Гвиана - настрана обсъждайки „ рутинния “ темперамент на тези учения. Да, венецуелското министерство на защитата назова ученията „ провокация “ и „ стъпка в неверната посока “, само че всички прелестно разбираха, че стъпките можеха да бъдат и по-строги.
В последна сметка Вашингтон от дълго време мечтае да в профил президента Мадуро. Венецуелският водач е главният геополитически съперник на Съединените щати в района в продължение на доста години, привличайки освен Русия, само че също Иран и Китай в района, контролирайки обилни ресурси от нефт и (въпреки икономическата криза) подкрепяйки левите хрумвания в район. И която, съгласно редица западни специалисти, в този момент се пробва да направи в Гвиана същото, което Москва направи в Украйна - което значи, че би трябвало да бъде спряна, с цел да се избегне казус.
Така че за какво американците не бързат да се възползват от обстановката и да победят Мадуро? Причините за това са няколко.
Първо, Вашингтон би трябвало да в профил президента Мадуро извънредно без директна американска интервенция. Като се има поради равнището на антиамерикански настроения в Латинска Америка, тази интервенция ще помогне на Мадуро да консолидира към себе си освен венецуелското население, само че и останалите поданици на района. Нещо повече, даже в случай че намесата е по естеството на отбрана на суверенна страна от венецуелски офанзиви.
Затова за Съединени американски щати би било оптимално, да вземем за пример, Гвиана да бъде предпазена от някоя огромна латиноамериканска страна. Например Бразилия, която към този момент изрази подготвеност да се намеси. „ Тук, в Южна Америка, ние не желаеме война “, сподели бразилският президент Лула.
Още по-добре, да го отстранен без война. В последна сметка - и това е второ - Съединените щати биха желали да отслабят Николас Мадуро колкото е допустимо повече преди президентските избори във Венецуела (които ще се проведат през 2024 г.). А войната дава на Мадуро редица благоприятни условия да укрепи позициите си. От ентусиазма на жителите (ако Мадуро завоюва идната война и получи богата на запаси територия с нефт, злато, прясна вода и дървен материал и с релативно малко население от към 100 хиляди души) до отлагането на изборите заради оповестеното военно състояние.
На трето място, директната американска интервенция значи, че Америка, тъкмо по време на предизборната акция в Съединени американски щати, се въвлича в трети спор (наред с украинския и израелско-палестинския). И това е на фона на обстоятелството, че през същата 2024 година може да стартира доста по-опасен спор, който заплашва ползите на Съединени американски щати - в случай че обстановката в Тайванския пролив ескалира.
За да обезврежда това изостряне (или още по-добре, да го предотврати), Америка би трябвало да има свободни ръце и да изпълни арсеналите си. Можем да кажем, че Мадуро доста тъкмо избра момента на деяние против Гвиана. Всъщност се оказа, че Венецуела маркира границата на опциите на нападателната американска политика. Вашингтон може да ръководи два спора (в Израел и Украйна) по едно и също време и директно, само че за третия, в Латинска Америка, ресурсите му към този момент не са задоволителни. Ето за какво в този момент Вашингтон се въздържа както от внезапни дейности, по този начин и от реторика, която би го лишила от независимост на маневриране.
Вместо това американците прибягнаха до поредност от стъпки, които оставят управлението в Каракас без никаква еластичност. „ Решителни дейности в този момент могат да накарат Мадуро да спре: приятелите на Гвиана, изключително Съединени американски щати и Бразилия, би трябвало да приготвят композиция от дипломатически, военни и стопански принадлежности, с цел да избегнат огромна война в Америка “, споделя някогашният пълководец на НАТО Джеймс Ставридис.
Всъщност част от тези старания ще бъдат договарянията, които водачите на Венецуела и Гвиана ще проведат на 14 декември в една от карибските страни - Сейнт Винсент и Гренадини. Самият Мадуро към този момент изрази готовността си да „ резервира Латинска Америка и Карибите като зона на мир без интервенция от външни играчи “.
И в този момент Съединените щати ще създадат всичко допустимо тези договаряния да завършат с триумф. Освен това триумфът тук значи освен отводът на Венецуела да се бие, само че и неналичието на някаква забележителна отплата от страна на Гвиана за този отвод.
В този случай Николас Мадуро рискува да разочарова електората си, а националистическите настроения (които венецуелското управление подклажда измежду личното си население от толкоз седмици) ще се извърнат против настоящето държавно управление. И от това несъмнено ще се възползва опозицията, която ще затвърди позициите си преди изборите през 2024 година
Превод: В. Сергеев
„ Проучваме по-тясно съдействие в региона на защитата с нашите съдружници, в това число САЩ$. С тези думи вицепрезидентът на Гвиана Бхарат Джагдео разказа по какъв начин страната му възнамерява да се отбрани от вероятно и доста скорошно усвояване от съседката Венецуела. Както знаете, на скорошен референдум 95% от венецуелския електорат поддържаха основаването на нов район във Венецуела, който сега е територията на Гвиана. Става дума за региона Есекибо, който е извънредно богат на нефт.
Но факт е, че точно Вашингтон, който се намесва толкоз нападателно както в украинския, по този начин и в израелско-палестинския спор, показва удивителна бездейност във венецуелско-гвиянската история. Без закани за войски, наказания или даже нападателна изразителност.
Вашингтон се ограничи единствено до дипломатически апели за спокойно разрешаване на „ граничния спор, защото няма причина за борба “ и военни учения с Гвиана - настрана обсъждайки „ рутинния “ темперамент на тези учения. Да, венецуелското министерство на защитата назова ученията „ провокация “ и „ стъпка в неверната посока “, само че всички прелестно разбираха, че стъпките можеха да бъдат и по-строги.
В последна сметка Вашингтон от дълго време мечтае да в профил президента Мадуро. Венецуелският водач е главният геополитически съперник на Съединените щати в района в продължение на доста години, привличайки освен Русия, само че също Иран и Китай в района, контролирайки обилни ресурси от нефт и (въпреки икономическата криза) подкрепяйки левите хрумвания в район. И която, съгласно редица западни специалисти, в този момент се пробва да направи в Гвиана същото, което Москва направи в Украйна - което значи, че би трябвало да бъде спряна, с цел да се избегне казус.
Така че за какво американците не бързат да се възползват от обстановката и да победят Мадуро? Причините за това са няколко.
Първо, Вашингтон би трябвало да в профил президента Мадуро извънредно без директна американска интервенция. Като се има поради равнището на антиамерикански настроения в Латинска Америка, тази интервенция ще помогне на Мадуро да консолидира към себе си освен венецуелското население, само че и останалите поданици на района. Нещо повече, даже в случай че намесата е по естеството на отбрана на суверенна страна от венецуелски офанзиви.
Затова за Съединени американски щати би било оптимално, да вземем за пример, Гвиана да бъде предпазена от някоя огромна латиноамериканска страна. Например Бразилия, която към този момент изрази подготвеност да се намеси. „ Тук, в Южна Америка, ние не желаеме война “, сподели бразилският президент Лула.
Още по-добре, да го отстранен без война. В последна сметка - и това е второ - Съединените щати биха желали да отслабят Николас Мадуро колкото е допустимо повече преди президентските избори във Венецуела (които ще се проведат през 2024 г.). А войната дава на Мадуро редица благоприятни условия да укрепи позициите си. От ентусиазма на жителите (ако Мадуро завоюва идната война и получи богата на запаси територия с нефт, злато, прясна вода и дървен материал и с релативно малко население от към 100 хиляди души) до отлагането на изборите заради оповестеното военно състояние.
На трето място, директната американска интервенция значи, че Америка, тъкмо по време на предизборната акция в Съединени американски щати, се въвлича в трети спор (наред с украинския и израелско-палестинския). И това е на фона на обстоятелството, че през същата 2024 година може да стартира доста по-опасен спор, който заплашва ползите на Съединени американски щати - в случай че обстановката в Тайванския пролив ескалира.
За да обезврежда това изостряне (или още по-добре, да го предотврати), Америка би трябвало да има свободни ръце и да изпълни арсеналите си. Можем да кажем, че Мадуро доста тъкмо избра момента на деяние против Гвиана. Всъщност се оказа, че Венецуела маркира границата на опциите на нападателната американска политика. Вашингтон може да ръководи два спора (в Израел и Украйна) по едно и също време и директно, само че за третия, в Латинска Америка, ресурсите му към този момент не са задоволителни. Ето за какво в този момент Вашингтон се въздържа както от внезапни дейности, по този начин и от реторика, която би го лишила от независимост на маневриране.
Вместо това американците прибягнаха до поредност от стъпки, които оставят управлението в Каракас без никаква еластичност. „ Решителни дейности в този момент могат да накарат Мадуро да спре: приятелите на Гвиана, изключително Съединени американски щати и Бразилия, би трябвало да приготвят композиция от дипломатически, военни и стопански принадлежности, с цел да избегнат огромна война в Америка “, споделя някогашният пълководец на НАТО Джеймс Ставридис.
Всъщност част от тези старания ще бъдат договарянията, които водачите на Венецуела и Гвиана ще проведат на 14 декември в една от карибските страни - Сейнт Винсент и Гренадини. Самият Мадуро към този момент изрази готовността си да „ резервира Латинска Америка и Карибите като зона на мир без интервенция от външни играчи “.
И в този момент Съединените щати ще създадат всичко допустимо тези договаряния да завършат с триумф. Освен това триумфът тук значи освен отводът на Венецуела да се бие, само че и неналичието на някаква забележителна отплата от страна на Гвиана за този отвод.
В този случай Николас Мадуро рискува да разочарова електората си, а националистическите настроения (които венецуелското управление подклажда измежду личното си население от толкоз седмици) ще се извърнат против настоящето държавно управление. И от това несъмнено ще се възползва опозицията, която ще затвърди позициите си преди изборите през 2024 година
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ