Доц. Живков: Проблемът при Радев е разликата между неговите призиви за обединение и конкретните му политически стъпки
„ Съединението прави силата “ е обръщение с белгийски генезис и в подтекста, в който се е употребило, най-малко доникъде на 30-те години на ХХ век, се е разбирало не толкоз националното обединяване, а по-скоро концепцията за публичния консенсус по базови въпроси.
Факт е, че президентът Румен Радев неведнъж говореше за обединяване, както по принцип е редно един президент да приказва. Проблемът при него, изключително напоследък, е тази разлика сред неговите думи, неговите апели за обединяване и съответните му политически стъпки, които са в посока, противоположна на този лозунг.
Това съобщи пред БГНЕС историкът доцент Светослав Живков, учител в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
„ Президентът е обединител на нацията по конституция, само че в последните дни бяхме очевидци по какъв начин по безусловно неприемлив метод, в прорез с буквата и с духа на конституцията
Радев си разреши да прави
не просто политически послания, а да жигосва избрани политически сили “, сподели доцент Живков, като означи, че президентът не прави това за първи път.
Историкът акцентира, че Радев си разреши да приканва политическите сили да влизат или да не влизат в съглашение между тях, за ръководство – нещо, което не отива на един президент в една парламентарна република, каквато е България.
Доц. Живков е безапелационен, че когато оценяваме събития в историческа вероятност, постоянно би трябвало да преглеждаме и подтекста. Историкът уточни, че след 19 май 1934 година в България се открива един властнически режим, претендиращ, че изходът е в едно безпартийно ръководство.
„ На 14 юни 1934 година с наредба-закон са спрени партийнополитическите организации. В края на краищата в Европа господства властническият подтекст. Поне в Централна Европа имаме един открил се към този момент тоталитарен режим на Адолф Хитлер в Германия, имаме властнически режими в Балтийските страни, в Полша, в Австрия, Мусолини също е затвърдил своята тирания “, добави той и посочи, че на практика отвън Скандинавия и западните краища на Европа, единствената народна власт, която устоява, е Чехословакия.
Доц. Живков изясни, че методът, по който се открива властническият режим
в България, се случва без особена опозиция от страна на обществото, което демонстрира, че по това време българските партии са със мощно подронен престиж.
„ Очевидно те са компрометирани още преди да излезе въпросната наредба-закон. В България режимът, който се открива, и който година по-късно Цар Борис III ще унаследи, елиминирайки превратаджиите, е властнически, той официално не разрешава партиите, само че не е толкоз необработен, мракобесен и фрапантен, с цел да могат партиите да изчезнат изцяло “, добави той.
Историкът посочи, че в идващите 10 година те не престават да съществуват, въпреки и полуофициално, като едни неофициални кръгове.
„ Ние нямаме нито еднопартийност, нито безпартийност от вида на тоталитарната еднопартийност, където всичко друго отвън партията с основна писмен знак е тотално заличено “, изясни още той.
Доц. Живков добави, че формалната възбрана на партиите
подрива устоите на гражданското общество и на демокрацията,
което способства за по-лесното определяне на тоталитарния режим след 9 септември 1944 година, само че той, бидейки властнически, никога не е причина или причина за Деветосептемврийския прелом с всичките му зверства и принуждение.
На въпроса какви са последствията от спирането на държавната традиция и унищожаването на българския хайлайф и можем ли да приказваме, че това е една от аргументите през днешния ден да нямаме ясно дефиниран народен интерес и цели, които би трябвало да преследваме, и които ни вършат част от Европа, историкът отговори: „ Случващото се в България след 9 септември 1944 година, в тези месеци и години, е същинската национална злополука на съвременна България. “
Според него може да се каже, че една от
аргументите в България да няма ясна визия
и консенсус по отношение на външнополитическата ориентировка на страната, дефинирането на националните цели и тяхното отстояване, е в случилото се след 1944 година
„ В края на краищата ние живеем тук и в този момент, в 2023 година, предишното служи за пояснение, само че не може да служи за оправдания “, безапелационен е доцент Живков.
С оглед на двугодишната политическа рецесия, в която страната ни беше въвлечена, от която до неотдавна мнозина не виждаха излаз, функционалностите на политическите партии като че ли още веднъж бяха заглушени,
до момента в който президентът управляваше еднолично,
като в това време се втълпяваше на обществото, че България би трябвало да премине от парламентарна към президентска република, историкът разяснява, че могат да се вършат паралели с 30-те години на ХХ век. Той регистрира, че в края на краищата армията не може да бъде този политически фактор, който е била през 1934 година, или през 1923 година, както и че най-малко все още нямаме авторитаристки подтекст в Европа, само че виждаме една тирания, евразийска по своя вид, на североизток от нас.
„ Силно се надявам българското общество в третото хилядолетие да не повтаря грешките от преди 100-ина или 80 година Така или другояче, към този момент имаме образуван кабинет и би трябвало да кажем, че отговорността на политическите сили, които образуваха този кабинет, е доста огромна и историческа, тъй като
един кратковременен неуспех на това ръководство,
в случай че се случи подобен крах в околните няколко месеци, ще компрометира не просто партиите, които сега ръководят, или най-малкото образуват болшинство за ръководство, а ще компрометира в допълнение и българската народна власт “, съобщи доцент Живков.
Според историка българското общество, както и преди 80- 90 година, има авторитаристки настройки. „ Тези авторитаристки настройки във времена на обществени рецесии, ние преживяхме Коронавирус рецесия, имаме сериозен външен напън от изток, тази хибридна война, която води режимът на Путин против цяла Европа, в това число и в България, склонността българското общество да излъчва всякакви диктатори, или wanna be диктатори, да ги назовем, основават в действителност опасности пред българската народна власт “, предизвести той.
В умозаключение доцент Живков прикани
и българското общество, и ръководещите да съумеят да избегнат тези отрицателни сюжети, като означи, че първата стъпка беше направена с лъчение на постоянен кабинет.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Факт е, че президентът Румен Радев неведнъж говореше за обединяване, както по принцип е редно един президент да приказва. Проблемът при него, изключително напоследък, е тази разлика сред неговите думи, неговите апели за обединяване и съответните му политически стъпки, които са в посока, противоположна на този лозунг.
Това съобщи пред БГНЕС историкът доцент Светослав Живков, учител в Историческия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
„ Президентът е обединител на нацията по конституция, само че в последните дни бяхме очевидци по какъв начин по безусловно неприемлив метод, в прорез с буквата и с духа на конституцията
Радев си разреши да прави
не просто политически послания, а да жигосва избрани политически сили “, сподели доцент Живков, като означи, че президентът не прави това за първи път.
Историкът акцентира, че Радев си разреши да приканва политическите сили да влизат или да не влизат в съглашение между тях, за ръководство – нещо, което не отива на един президент в една парламентарна република, каквато е България.
Доц. Живков е безапелационен, че когато оценяваме събития в историческа вероятност, постоянно би трябвало да преглеждаме и подтекста. Историкът уточни, че след 19 май 1934 година в България се открива един властнически режим, претендиращ, че изходът е в едно безпартийно ръководство.
„ На 14 юни 1934 година с наредба-закон са спрени партийнополитическите организации. В края на краищата в Европа господства властническият подтекст. Поне в Централна Европа имаме един открил се към този момент тоталитарен режим на Адолф Хитлер в Германия, имаме властнически режими в Балтийските страни, в Полша, в Австрия, Мусолини също е затвърдил своята тирания “, добави той и посочи, че на практика отвън Скандинавия и западните краища на Европа, единствената народна власт, която устоява, е Чехословакия.
Доц. Живков изясни, че методът, по който се открива властническият режим
в България, се случва без особена опозиция от страна на обществото, което демонстрира, че по това време българските партии са със мощно подронен престиж.
„ Очевидно те са компрометирани още преди да излезе въпросната наредба-закон. В България режимът, който се открива, и който година по-късно Цар Борис III ще унаследи, елиминирайки превратаджиите, е властнически, той официално не разрешава партиите, само че не е толкоз необработен, мракобесен и фрапантен, с цел да могат партиите да изчезнат изцяло “, добави той.
Историкът посочи, че в идващите 10 година те не престават да съществуват, въпреки и полуофициално, като едни неофициални кръгове.
„ Ние нямаме нито еднопартийност, нито безпартийност от вида на тоталитарната еднопартийност, където всичко друго отвън партията с основна писмен знак е тотално заличено “, изясни още той.
Доц. Живков добави, че формалната възбрана на партиите
подрива устоите на гражданското общество и на демокрацията,
което способства за по-лесното определяне на тоталитарния режим след 9 септември 1944 година, само че той, бидейки властнически, никога не е причина или причина за Деветосептемврийския прелом с всичките му зверства и принуждение.
На въпроса какви са последствията от спирането на държавната традиция и унищожаването на българския хайлайф и можем ли да приказваме, че това е една от аргументите през днешния ден да нямаме ясно дефиниран народен интерес и цели, които би трябвало да преследваме, и които ни вършат част от Европа, историкът отговори: „ Случващото се в България след 9 септември 1944 година, в тези месеци и години, е същинската национална злополука на съвременна България. “
Според него може да се каже, че една от
аргументите в България да няма ясна визия
и консенсус по отношение на външнополитическата ориентировка на страната, дефинирането на националните цели и тяхното отстояване, е в случилото се след 1944 година
„ В края на краищата ние живеем тук и в този момент, в 2023 година, предишното служи за пояснение, само че не може да служи за оправдания “, безапелационен е доцент Живков.
С оглед на двугодишната политическа рецесия, в която страната ни беше въвлечена, от която до неотдавна мнозина не виждаха излаз, функционалностите на политическите партии като че ли още веднъж бяха заглушени,
до момента в който президентът управляваше еднолично,
като в това време се втълпяваше на обществото, че България би трябвало да премине от парламентарна към президентска република, историкът разяснява, че могат да се вършат паралели с 30-те години на ХХ век. Той регистрира, че в края на краищата армията не може да бъде този политически фактор, който е била през 1934 година, или през 1923 година, както и че най-малко все още нямаме авторитаристки подтекст в Европа, само че виждаме една тирания, евразийска по своя вид, на североизток от нас.
„ Силно се надявам българското общество в третото хилядолетие да не повтаря грешките от преди 100-ина или 80 година Така или другояче, към този момент имаме образуван кабинет и би трябвало да кажем, че отговорността на политическите сили, които образуваха този кабинет, е доста огромна и историческа, тъй като
един кратковременен неуспех на това ръководство,
в случай че се случи подобен крах в околните няколко месеци, ще компрометира не просто партиите, които сега ръководят, или най-малкото образуват болшинство за ръководство, а ще компрометира в допълнение и българската народна власт “, съобщи доцент Живков.
Според историка българското общество, както и преди 80- 90 година, има авторитаристки настройки. „ Тези авторитаристки настройки във времена на обществени рецесии, ние преживяхме Коронавирус рецесия, имаме сериозен външен напън от изток, тази хибридна война, която води режимът на Путин против цяла Европа, в това число и в България, склонността българското общество да излъчва всякакви диктатори, или wanna be диктатори, да ги назовем, основават в действителност опасности пред българската народна власт “, предизвести той.
В умозаключение доцент Живков прикани
и българското общество, и ръководещите да съумеят да избегнат тези отрицателни сюжети, като означи, че първата стъпка беше направена с лъчение на постоянен кабинет.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ