Проф. Пламен Павлов пред novini.bg: На днешните политици им е чужда идеята за национално единство
"Съединението прави силата " е надписът, който е бил препоръчан от Стефан Стамболов на 4 юли 1880 година да е в държавният герб и на българския парламент. Днес означаваме 135 години от Съединението - по какъв начин, в подтекста на актуалните политически действителности, за надпартийността на единението на нацията ни и време ли е за нова Конституция точно на 6 септември си приказваме с университетския учител, известният историк проф. Пламен Павлов.
Много е рисково да се вършат паралели сред актуалните действителности и денят на Съединението, даже нерядко се правят обикновени внушения по този метод. Не бива да се не помни, че концепцията за Съединението върви както по линия на Княжество България с Източна Румелия, по този начин и с Македония. Но заради стопански, политически и всевъзможни други условия тази задача е оставена за по-късно. Българският скришен централен революционен комитет с ръководител Захарий Стоянов /1885 г./, който е мотор на процесите, е основан по концепция на Спиро Костов от Македония, а през днешния ден малко на брой помнят и знаят кой е той. Участието на македонски българи в Съединението е изключилено огромно и значимо. Там виждаме Трайчо Китанов, Андрей Ляпчев, майор Коста Паница.
Всяка година слушаме едни и същи мнения, а от време на време те са откровени празнословия,
тъй като Македония изрично се не помни в тях. Не бива да се случва повече по този начин и в това няма никаква експанзия към събратята ни от Северна Македония, а единствено доказателства, че имаме обща история. Съединението е единствено част от Целокупна България, идната е Македония, която за жалост не се реализира, само че не толкоз по виновност на България, колкото поради геополитиката. Днес е доста елементарно по тази причина да виним княз Фердинанд, Васил Радославов /б.р. български политик, депутат. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 година Три пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата международна война (1913 – 1918) и кого ли не, само че истината е, че всички имаме своите грехове и падения, а за неслучването на този акт главната причина е в геополитиката -
нежеланието на великите сили на Балканите да има една огромна и мощна страна - България.
За страдание на актуалните политици им е непозната концепцията за национално единение. Те като че ли мъчно осъзнават мащабите на българската нация. Днес господства самодостатъчно мислене, концентрирано прекомерно районно и лимитирано в решаването на проблемите на нашия квартал, на нашата страна. Но българи живеят освен на територията на България. Не може и не трябва да забравяме нашите хора в Северна Македония, в Сърбия, Румъния, Албания, Гърция и други.Грижата за тях не значи, че ще нарушим международния мир и естествените салда, само че просто нашите сънародници там би трябвало да имат права като нашите тук.
Търновската конституция е свещена
макар някои нейни дребни дефекти при приложението й. Самият факт, че комунистите посегнаха върху нея потвърждава, че беззаконието има разнообразни лица. Днешната има недостатъци, които се нуждаят от ремонти. Но съгласно мен самото отношение по конституционният въпрос не е задоволително зряло в публичен и политически аспект. В 21 век е значимо да се осъзнае, че ние сме една планетарна нация и нашите ползи се простират на всички места по света, където има българи. Към тях ние имаме огромен дълг и изоставаме в това от всичките си съседи и от огромните народи, които имат ясна и одобрена политика към своите в чужбина. Основното е, че не трябва да се разделят на българи тук и в чужбина. Съединението ни връща към тази тематика - аз не се усещам в чужбина, когато отида в Скопие да вземем за пример.
Ние би трябвало да сме горди, че на 6 септември 1885 година нашият народ сподели, че не е склонен с една брутална неправда и нарушение на правата на българите - разделянето на един народ. Единението на нацията е надпартийно, над дребните боричкания за власт. То би трябвало да е в основата на едно демократично общество, в което законите са водещи и не се мери с двоен критерий. Смятам, че към това би трябвало да се стремим всички, които милеем за България.
Много е рисково да се вършат паралели сред актуалните действителности и денят на Съединението, даже нерядко се правят обикновени внушения по този метод. Не бива да се не помни, че концепцията за Съединението върви както по линия на Княжество България с Източна Румелия, по този начин и с Македония. Но заради стопански, политически и всевъзможни други условия тази задача е оставена за по-късно. Българският скришен централен революционен комитет с ръководител Захарий Стоянов /1885 г./, който е мотор на процесите, е основан по концепция на Спиро Костов от Македония, а през днешния ден малко на брой помнят и знаят кой е той. Участието на македонски българи в Съединението е изключилено огромно и значимо. Там виждаме Трайчо Китанов, Андрей Ляпчев, майор Коста Паница.
Всяка година слушаме едни и същи мнения, а от време на време те са откровени празнословия,
тъй като Македония изрично се не помни в тях. Не бива да се случва повече по този начин и в това няма никаква експанзия към събратята ни от Северна Македония, а единствено доказателства, че имаме обща история. Съединението е единствено част от Целокупна България, идната е Македония, която за жалост не се реализира, само че не толкоз по виновност на България, колкото поради геополитиката. Днес е доста елементарно по тази причина да виним княз Фердинанд, Васил Радославов /б.р. български политик, депутат. Оглавява Либералната партия (радослависти) от 1887 до 1918 година Три пъти е министър-председател на България – след абдикацията на княз Александър I Батенберг (1886 – 1887) и по време на Първата международна война (1913 – 1918) и кого ли не, само че истината е, че всички имаме своите грехове и падения, а за неслучването на този акт главната причина е в геополитиката -
нежеланието на великите сили на Балканите да има една огромна и мощна страна - България.
За страдание на актуалните политици им е непозната концепцията за национално единение. Те като че ли мъчно осъзнават мащабите на българската нация. Днес господства самодостатъчно мислене, концентрирано прекомерно районно и лимитирано в решаването на проблемите на нашия квартал, на нашата страна. Но българи живеят освен на територията на България. Не може и не трябва да забравяме нашите хора в Северна Македония, в Сърбия, Румъния, Албания, Гърция и други.Грижата за тях не значи, че ще нарушим международния мир и естествените салда, само че просто нашите сънародници там би трябвало да имат права като нашите тук.
Търновската конституция е свещена
макар някои нейни дребни дефекти при приложението й. Самият факт, че комунистите посегнаха върху нея потвърждава, че беззаконието има разнообразни лица. Днешната има недостатъци, които се нуждаят от ремонти. Но съгласно мен самото отношение по конституционният въпрос не е задоволително зряло в публичен и политически аспект. В 21 век е значимо да се осъзнае, че ние сме една планетарна нация и нашите ползи се простират на всички места по света, където има българи. Към тях ние имаме огромен дълг и изоставаме в това от всичките си съседи и от огромните народи, които имат ясна и одобрена политика към своите в чужбина. Основното е, че не трябва да се разделят на българи тук и в чужбина. Съединението ни връща към тази тематика - аз не се усещам в чужбина, когато отида в Скопие да вземем за пример.
Ние би трябвало да сме горди, че на 6 септември 1885 година нашият народ сподели, че не е склонен с една брутална неправда и нарушение на правата на българите - разделянето на един народ. Единението на нацията е надпартийно, над дребните боричкания за власт. То би трябвало да е в основата на едно демократично общество, в което законите са водещи и не се мери с двоен критерий. Смятам, че към това би трябвало да се стремим всички, които милеем за България.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ