Што бара Борисов во Скопје*
Съдоговорници непредпазливо: Борисов и Заев би трябвало да се преборят с вътрешни и външни врагове, с цел да стигнат до сключване
Още по тематиката
Евродепутатът от Европейската национална партия пред " Капитал "
Външният министър на Македония пред " Капитал "
Правителството на Зоран Заев стартира атака за разблокиране на договарянията с Европейски Съюз и ускорено влизане на Македония в НАТО
Конфликти като тези от 90-те наподобяват малко евентуални, само че корумпираните елити, икономическата невъзможност и загубата на европейската фантазия вещаят тъмно бъдеще
Лидерът на опозиционната македонска партия СДСМ пред " Капитал "
Амнистията за забърканите в абсурда с подслушванията вкара Македония в нов и рисков стадий на политическата рецесия
Или какво разкриват " бомбите " на опозицията за метода, по който се ръководи Македония на Груевски
Заместник-председателят на СДСМ пред " Капитал "
Лидерът на Демократичния съюз за интеграция пред " Капитал "
Разделението в Македония е политическо, не етническо. Но това не го прави по-малко рисково
Докато ръководещи и съпротива в Македония се замерват с компромати и обвинявания, страната завива във все по-неприятна посока
" Седим си ние с английския външен министър Бо̀рис Джонсън на срещата на Европейски Съюз и Западните Балкани в Триест. Видя ни албанският министър председател Еди Рама и сподели: " От дребен желая и аз в Европейски Съюз, само че в никакъв случай не съм предполагал, че Бо̀рис ще излезе от съюза, а Борисов ще остане да го ръководи. "
Историята, която Бойко Борисов описа пред българските посланици на годишната им конференция, демонстрира доста неща вкупом - повишеното интернационално самочувствие на премиера, който в третия си мандат явно е решил да се посвети на геополитиката, своеобразното му умеене да се възползва от шанса, който дава българското председателство на Европейски Съюз в първата половина на 2018 година, а също и забележимата приятност, която изпитва от насочването на прожекторите към него. Във всичко това няма нищо неприятно, стига София фактически да успее да остави позитивен отпечатък по тематиката за Западните Балкани, който също така да е дълготраен, а не да избледнее с пренасочването на прожекторите към Австрия, идната по веригата на ротационното управление на Европейски Съюз.
Първото изискване за това е сполучливото довеждане до дъно на контракта за добросъседство с Македония, който би трябвало да бъде подписан на 2 август в Скопие. Освен че ще разреши на двете страни най-сетне да спрат да си приказват за предишното и да извърнат внимание на сегашното и бъдещето, сдобряването с Македония е и наложително изискване оповестеният приоритет на председателството да има смисъл.
България не може да води диалога в Европейски Съюз за Западните Балкани, в случай че има двустранен проблем с една от страните в групата. Нито пък може да взе участие в други европейски начинания за района, като задвижения от Германия Берлински развой, част от който е и така наречен проект " Маршал " за Балканите (с публично име " Берлин плюс ", предусещащ общ пазар и митнически съюз сред страните, както и финансиране от Европейски Съюз за огромни инфраструктурни планове за към 200 млн. евро). Точно по тази линия са и оповестените в Триест 70 млн. евро за една от правите на прословутия Коридор 8 за жп линия, свързваща Македония и България.
Договор все ни свързва, контракт ни дели
Още когато Борисов и македонският министър председател Зоран Заев оповестиха на 20 юни в София подписването на контракта на годишнината от символичното и за двете страни Илинденско-Преображенско въстание, беше ясно, че боят по Заев ще стартира даже преди връщането му в Скопие. Близките до ВМРО-ДПМНЕ на някогашния министър председател Никола Груевски кръгове оповестиха наследника му за изменник и децибелите на нервността се ускоряват безусловно с всеки ден, като се стигна до подправени информации, че Скопие се отхвърля от подписването. В София също се чуха викове, че договорът е антибългарски и предава националните ни ползи. За разлика от Скопие обаче, тук няма заплаха антимакедонският хор да провали всичко.
" Македония има по-силен интерес да подпише, с цел да излезе от изолацията, в която я вкара Груевски. Ако не го създадат, падат в клопката му. Този контракт е ненужно претрупан с страсти. Това е елементарен интернационален контракт и в него няма нищо унизително за Македония. Заев би трябвало да успее да го продаде на вътрешната аудитория и да покаже, че е друг от Груевски, че може да отвори вратата към НАТО и Европейски Съюз ", споделя някогашният външен министър Ивайло Калфин. За София е късмет, че сега в Скопие има държавно управление, което декларира, че не робува на комплекси и е готово да постави завършек на точещата се пета година сага с контракта. Което ще е стъпка напред към това България да има по-стабилен и другарски надъхан комшия. " За Заев това ще е доказателство, че може да се оправи с въпроси от алегорично естество, като се стартира от стиропорни монументи и се стигне до разногласието за името с Гърция, който я блокира за Европейски Съюз и НАТО ", показва Весела Чернева, шеф на софийския офис на Европейския съвет по външна политика.
Извън цялото кресчендо към него, договорът в действителност повтаря съвсем напълно взаимната декларация, подписана през 1999 година от тогавашните министър председатели Иван Костов и Любчо Георгиевски, само че я облича в задължаваща форма. Има и искане от България за механизъм, който да следи за осъществяването. И в действителност единственото ново нещо е вкарването на термина обща история. След последната среща на българския външен министър Екатерина Захариева и македонският й сътрудник Никола Димитров през втория уикенд на юли това също е изчистено. " Македония се е съгласила с формулировката, че историята е обща и ще има работна група, формирана от историци, общественици и учени, които до три месеца да прегледат противоречивите въпроси от предишното ", споделя Красимир Богданов от Вътрешна македонска революционна организация, заместник-председател на комисията по външна политика в Народното събрание.
За кожата на едно председателство
В средите на Българска социалистическа партия се приказва, че министър председателят Борисов има и напълно прагматична цел за стоплянето с Македония - задаващите се средства по балканския проект " Маршал ", като в това число по време на визитата на Заев е ставало въпрос България да взе участие в македонски планове. По-голямата цел обаче е включването на София в Берлинския развой (където от Европейски Съюз вземат участие Германия, Франция, Австрия, Италия, Словения, Хърватия плюс западнобалканската шесторка). " Борисов отигра добре обстановката и си обезпечи покана за Триест, употребявайки идващото председателство. Но и Гърция съумя един път да се самопокани на срещите и си остана с това. Въпросът е да си осигурим за непрекъснато място на масата, а не всичко да завърши следващата година ", споделя някогашен почитан посланик.
" България беше като спящата хубавица, заспахме за Западните Балкани през 2008 година, започнахме да гледаме другаде и нямаше никаква интензивност. Сега се събудихме и видяхме, че те са значими. Въпросът е до каква степен ще стигнем и дали няма да заспим отново след председателството ", показва Ивайло Калфин. Какво ще успее да реализира то, зависи ненапълно и от изборите в Германия наесен. Меркел явно има проект за района и в случай че завоюва нов мандат през септември, би могла да вложи политически капитал в него. А западнобалканската шесторка има потребност от това, тъй като във всяка от тези страни проблемите не се изчерпват с високата младежка безработица и още по-високата имиграция (една пета от македонското население живее в чужбина). Сърбия става все по-авторитарна и флиртува с Русия, в Македония държавното управление е нежно и уязвимо, Албания е определяна като наркодържава от кланов вид, Босна и Херцеговина на процедура не действа, Косово е недопризнато и несигурно. Единствено Черна гора наподобява да има някакъв късмет да бъде побутната по европейската писта. Както споделя сръбски посланик, представен от BuzzFeed, " разширението е като пиле с отрязана глава. То към момента тича, само че в действителност е мъртво ".
В тази обстановка София би могла да работи за по-категоричен политически ангажимент на Европейски Съюз в миг, когато чувството на Балканите е, че до момента в който те лъжат Брюксел, че се реформират, той ги лъже, че ще ги одобри. " Трябва да има мощно препотвърждаване на европейската вероятност на района. Всички знаят, че няма да е на следващия ден или вдругиден. Но би трябвало да е ясно, че няма друга опция. Русия няма оферта към тези страни ", показва Ивайло Калфин.
И защото декларациите не са задоволителни, е нужна и конкретика. " За България по време на председателството е значимо да се концентрира върху едно-две неща и да ги придвижи напред - дали ще е отпадане на роуминга, дали ще е митническият съюз или инфраструктурата. Ако се направи огромен инфраструктурен фонд, България има късмет да постави реперите му ", споделя Весела Чернева. Иначе колкото и Борисов да се ласкае, че " ръководи Европейски Съюз ", никой няма да го запомни.
-----------------
* От македонски - Какво търси Борисов в СкопиеКристиан Вигенин
народен представител от Българска социалистическа партия и някогашен външен министър
Ако желаеме да реализираме прогрес във връзка с общата ни история, това няма по какъв начин да се случи единствено с подписването на един контракт, нужна е дълготрайна и целенасочена политика. Освен това има голям брой на практика и съответни дейности, които България може да предприеме, с цел да развие връзките си с Република Македония, преди огромните инфраструктурни планове като жп линията София-Скопие да бъдат осъществени. Може да се оправят пътищата, свързващи двете страни, да се отвори контрактуваният от дълго време Граничен контролно-пропусквателен пункт Клепало (Струмяни - Берово), което ще съкрати доста пътуването на македонци към българските зимни курорти. Това изисква дребна инвестиция - 30 км асфалт, с цел да се свърже пунктът с Автомагистрала " Струма ".
Може да се засилят културни начинания, които алегорично да покажат волята ни за добросъседство, да се подкрепят бизнес връзките сред двете страни. Нужно е другите министерства да се координират по-добре между тях, когато би трябвало да се работи по въпроси, свързани с Република Македония, а и с другите ни съседи в района, с цел да имаме единна политика.Ивайло Калфин
някогашен външен министър
Би било политически триумф в случай че по време на председателството България реализира ново издание на Солунския дневен ред (през 2003 година в Солун Европейски Съюз съобщи, че страните от Балканите ще станат членки на ЕС). Догодина стават 15 години от този момент и през тях няма задоволително явен и мощен политически сигнал, че това е вероятността за тези страни. Няма да е на следващия ден или вдругиден, само че това е. Европейски Съюз е единствената оферта в района и би трябвало да води. Русия няма оферта към тези страни, може единствено да подклажда някакви несъгласия.
Трябва да има съответни начинания като роуминг и митнически съюз, с цел да се покаже, че Западните Балкани стартират да стават един район в подготовка целият този район да стане част от Европейски Съюз.Юлиан Ангелов
народен представител от Обединените патриоти (ВМРО) и член на комисията по външни работи
Прозира желанието на Сърбия и други страни да няма положителни връзки сред Македония и България. Определени стопански кръгове в Македония и Сърбия, които добре развиват бизнеса си, имат същата цел. Интересно е, че претекстовете на Българска социалистическа партия и ВМРО-ДПМНЕ срещу контракта са идентични. Това демонстрира, че има синхронизация сред тях.
Не виждам нищо притеснително в текстовете на съглашението, които съм чел. За мен най-важното е дали Македония ще направи решителна крачка в осъществяването на контракта и разрешаването на основаните проблеми сред страните през годините. По самите текстове и образуваните тематики нямаме никакво терзание. Договорът ще бъде в интерес на България и Македония. Ако той се извършва от двете страни, съм уверен, че за по-малко от 10 години в Македония ще има напълно друго мислене за България, българската история и повече няма да се насажда ненавист към българите. Нашите терзания са дали ще продължи осъществяването на контракта.Весела Чернева
шеф на българския офис на Европейския съвет по външна политика
За България по време на председателството е значимо да вземе една тематика и да я придвижи напред, да има нещо действително, не просто заявления. Защото всякога, когато чуят: " Подкрепяме интеграцията на Западните Балкани ", хората там към този момент отвръщат с въпроса: " А по какъв начин тъкмо я подкрепяте? " Ако се фокусираме върху едно или две неща, има късмет да ги създадем - дали ще е роумингът или цифровото портфолио, дали ще е напредване напред на митническия съюз или инфраструктурата. Ако се направи огромен инфраструктурен фонд, Блъгария има късмет да постави реперите му.
Какво можем да вършим след контракта с Македония - Скопие е единствената прилежаща столица, с която нямаме жп връзка, естествен път, директен полет, плащаме 7 лева на минута за диалог и макар, че 70 хиляди македонци имат български паспорти, икономическите връзки са доста по-малко развити, в сравнение с техните с Гърция и Сърбия. Има доста какво да се прави и по културния и научен продан. Политически би трябвало да помогнем на Македония да стане член на НАТО, за което тя беше подготвена още през 2008 г.
Още по тематиката
Евродепутатът от Европейската национална партия пред " Капитал "
Външният министър на Македония пред " Капитал "
Правителството на Зоран Заев стартира атака за разблокиране на договарянията с Европейски Съюз и ускорено влизане на Македония в НАТО
Конфликти като тези от 90-те наподобяват малко евентуални, само че корумпираните елити, икономическата невъзможност и загубата на европейската фантазия вещаят тъмно бъдеще
Лидерът на опозиционната македонска партия СДСМ пред " Капитал "
Амнистията за забърканите в абсурда с подслушванията вкара Македония в нов и рисков стадий на политическата рецесия
Или какво разкриват " бомбите " на опозицията за метода, по който се ръководи Македония на Груевски
Заместник-председателят на СДСМ пред " Капитал "
Лидерът на Демократичния съюз за интеграция пред " Капитал "
Разделението в Македония е политическо, не етническо. Но това не го прави по-малко рисково
Докато ръководещи и съпротива в Македония се замерват с компромати и обвинявания, страната завива във все по-неприятна посока
" Седим си ние с английския външен министър Бо̀рис Джонсън на срещата на Европейски Съюз и Западните Балкани в Триест. Видя ни албанският министър председател Еди Рама и сподели: " От дребен желая и аз в Европейски Съюз, само че в никакъв случай не съм предполагал, че Бо̀рис ще излезе от съюза, а Борисов ще остане да го ръководи. "
Историята, която Бойко Борисов описа пред българските посланици на годишната им конференция, демонстрира доста неща вкупом - повишеното интернационално самочувствие на премиера, който в третия си мандат явно е решил да се посвети на геополитиката, своеобразното му умеене да се възползва от шанса, който дава българското председателство на Европейски Съюз в първата половина на 2018 година, а също и забележимата приятност, която изпитва от насочването на прожекторите към него. Във всичко това няма нищо неприятно, стига София фактически да успее да остави позитивен отпечатък по тематиката за Западните Балкани, който също така да е дълготраен, а не да избледнее с пренасочването на прожекторите към Австрия, идната по веригата на ротационното управление на Европейски Съюз.
Първото изискване за това е сполучливото довеждане до дъно на контракта за добросъседство с Македония, който би трябвало да бъде подписан на 2 август в Скопие. Освен че ще разреши на двете страни най-сетне да спрат да си приказват за предишното и да извърнат внимание на сегашното и бъдещето, сдобряването с Македония е и наложително изискване оповестеният приоритет на председателството да има смисъл.
България не може да води диалога в Европейски Съюз за Западните Балкани, в случай че има двустранен проблем с една от страните в групата. Нито пък може да взе участие в други европейски начинания за района, като задвижения от Германия Берлински развой, част от който е и така наречен проект " Маршал " за Балканите (с публично име " Берлин плюс ", предусещащ общ пазар и митнически съюз сред страните, както и финансиране от Европейски Съюз за огромни инфраструктурни планове за към 200 млн. евро). Точно по тази линия са и оповестените в Триест 70 млн. евро за една от правите на прословутия Коридор 8 за жп линия, свързваща Македония и България.
Договор все ни свързва, контракт ни дели
Още когато Борисов и македонският министър председател Зоран Заев оповестиха на 20 юни в София подписването на контракта на годишнината от символичното и за двете страни Илинденско-Преображенско въстание, беше ясно, че боят по Заев ще стартира даже преди връщането му в Скопие. Близките до ВМРО-ДПМНЕ на някогашния министър председател Никола Груевски кръгове оповестиха наследника му за изменник и децибелите на нервността се ускоряват безусловно с всеки ден, като се стигна до подправени информации, че Скопие се отхвърля от подписването. В София също се чуха викове, че договорът е антибългарски и предава националните ни ползи. За разлика от Скопие обаче, тук няма заплаха антимакедонският хор да провали всичко.
" Македония има по-силен интерес да подпише, с цел да излезе от изолацията, в която я вкара Груевски. Ако не го създадат, падат в клопката му. Този контракт е ненужно претрупан с страсти. Това е елементарен интернационален контракт и в него няма нищо унизително за Македония. Заев би трябвало да успее да го продаде на вътрешната аудитория и да покаже, че е друг от Груевски, че може да отвори вратата към НАТО и Европейски Съюз ", споделя някогашният външен министър Ивайло Калфин. За София е късмет, че сега в Скопие има държавно управление, което декларира, че не робува на комплекси и е готово да постави завършек на точещата се пета година сага с контракта. Което ще е стъпка напред към това България да има по-стабилен и другарски надъхан комшия. " За Заев това ще е доказателство, че може да се оправи с въпроси от алегорично естество, като се стартира от стиропорни монументи и се стигне до разногласието за името с Гърция, който я блокира за Европейски Съюз и НАТО ", показва Весела Чернева, шеф на софийския офис на Европейския съвет по външна политика.
Извън цялото кресчендо към него, договорът в действителност повтаря съвсем напълно взаимната декларация, подписана през 1999 година от тогавашните министър председатели Иван Костов и Любчо Георгиевски, само че я облича в задължаваща форма. Има и искане от България за механизъм, който да следи за осъществяването. И в действителност единственото ново нещо е вкарването на термина обща история. След последната среща на българския външен министър Екатерина Захариева и македонският й сътрудник Никола Димитров през втория уикенд на юли това също е изчистено. " Македония се е съгласила с формулировката, че историята е обща и ще има работна група, формирана от историци, общественици и учени, които до три месеца да прегледат противоречивите въпроси от предишното ", споделя Красимир Богданов от Вътрешна македонска революционна организация, заместник-председател на комисията по външна политика в Народното събрание.
За кожата на едно председателство
В средите на Българска социалистическа партия се приказва, че министър председателят Борисов има и напълно прагматична цел за стоплянето с Македония - задаващите се средства по балканския проект " Маршал ", като в това число по време на визитата на Заев е ставало въпрос България да взе участие в македонски планове. По-голямата цел обаче е включването на София в Берлинския развой (където от Европейски Съюз вземат участие Германия, Франция, Австрия, Италия, Словения, Хърватия плюс западнобалканската шесторка). " Борисов отигра добре обстановката и си обезпечи покана за Триест, употребявайки идващото председателство. Но и Гърция съумя един път да се самопокани на срещите и си остана с това. Въпросът е да си осигурим за непрекъснато място на масата, а не всичко да завърши следващата година ", споделя някогашен почитан посланик.
" България беше като спящата хубавица, заспахме за Западните Балкани през 2008 година, започнахме да гледаме другаде и нямаше никаква интензивност. Сега се събудихме и видяхме, че те са значими. Въпросът е до каква степен ще стигнем и дали няма да заспим отново след председателството ", показва Ивайло Калфин. Какво ще успее да реализира то, зависи ненапълно и от изборите в Германия наесен. Меркел явно има проект за района и в случай че завоюва нов мандат през септември, би могла да вложи политически капитал в него. А западнобалканската шесторка има потребност от това, тъй като във всяка от тези страни проблемите не се изчерпват с високата младежка безработица и още по-високата имиграция (една пета от македонското население живее в чужбина). Сърбия става все по-авторитарна и флиртува с Русия, в Македония държавното управление е нежно и уязвимо, Албания е определяна като наркодържава от кланов вид, Босна и Херцеговина на процедура не действа, Косово е недопризнато и несигурно. Единствено Черна гора наподобява да има някакъв късмет да бъде побутната по европейската писта. Както споделя сръбски посланик, представен от BuzzFeed, " разширението е като пиле с отрязана глава. То към момента тича, само че в действителност е мъртво ".
В тази обстановка София би могла да работи за по-категоричен политически ангажимент на Европейски Съюз в миг, когато чувството на Балканите е, че до момента в който те лъжат Брюксел, че се реформират, той ги лъже, че ще ги одобри. " Трябва да има мощно препотвърждаване на европейската вероятност на района. Всички знаят, че няма да е на следващия ден или вдругиден. Но би трябвало да е ясно, че няма друга опция. Русия няма оферта към тези страни ", показва Ивайло Калфин.
И защото декларациите не са задоволителни, е нужна и конкретика. " За България по време на председателството е значимо да се концентрира върху едно-две неща и да ги придвижи напред - дали ще е отпадане на роуминга, дали ще е митническият съюз или инфраструктурата. Ако се направи огромен инфраструктурен фонд, България има късмет да постави реперите му ", споделя Весела Чернева. Иначе колкото и Борисов да се ласкае, че " ръководи Европейски Съюз ", никой няма да го запомни.
-----------------
* От македонски - Какво търси Борисов в СкопиеКристиан Вигенин
народен представител от Българска социалистическа партия и някогашен външен министър
Ако желаеме да реализираме прогрес във връзка с общата ни история, това няма по какъв начин да се случи единствено с подписването на един контракт, нужна е дълготрайна и целенасочена политика. Освен това има голям брой на практика и съответни дейности, които България може да предприеме, с цел да развие връзките си с Република Македония, преди огромните инфраструктурни планове като жп линията София-Скопие да бъдат осъществени. Може да се оправят пътищата, свързващи двете страни, да се отвори контрактуваният от дълго време Граничен контролно-пропусквателен пункт Клепало (Струмяни - Берово), което ще съкрати доста пътуването на македонци към българските зимни курорти. Това изисква дребна инвестиция - 30 км асфалт, с цел да се свърже пунктът с Автомагистрала " Струма ".
Може да се засилят културни начинания, които алегорично да покажат волята ни за добросъседство, да се подкрепят бизнес връзките сред двете страни. Нужно е другите министерства да се координират по-добре между тях, когато би трябвало да се работи по въпроси, свързани с Република Македония, а и с другите ни съседи в района, с цел да имаме единна политика.Ивайло Калфин
някогашен външен министър
Би било политически триумф в случай че по време на председателството България реализира ново издание на Солунския дневен ред (през 2003 година в Солун Европейски Съюз съобщи, че страните от Балканите ще станат членки на ЕС). Догодина стават 15 години от този момент и през тях няма задоволително явен и мощен политически сигнал, че това е вероятността за тези страни. Няма да е на следващия ден или вдругиден, само че това е. Европейски Съюз е единствената оферта в района и би трябвало да води. Русия няма оферта към тези страни, може единствено да подклажда някакви несъгласия.
Трябва да има съответни начинания като роуминг и митнически съюз, с цел да се покаже, че Западните Балкани стартират да стават един район в подготовка целият този район да стане част от Европейски Съюз.Юлиан Ангелов
народен представител от Обединените патриоти (ВМРО) и член на комисията по външни работи
Прозира желанието на Сърбия и други страни да няма положителни връзки сред Македония и България. Определени стопански кръгове в Македония и Сърбия, които добре развиват бизнеса си, имат същата цел. Интересно е, че претекстовете на Българска социалистическа партия и ВМРО-ДПМНЕ срещу контракта са идентични. Това демонстрира, че има синхронизация сред тях.
Не виждам нищо притеснително в текстовете на съглашението, които съм чел. За мен най-важното е дали Македония ще направи решителна крачка в осъществяването на контракта и разрешаването на основаните проблеми сред страните през годините. По самите текстове и образуваните тематики нямаме никакво терзание. Договорът ще бъде в интерес на България и Македония. Ако той се извършва от двете страни, съм уверен, че за по-малко от 10 години в Македония ще има напълно друго мислене за България, българската история и повече няма да се насажда ненавист към българите. Нашите терзания са дали ще продължи осъществяването на контракта.Весела Чернева
шеф на българския офис на Европейския съвет по външна политика
За България по време на председателството е значимо да вземе една тематика и да я придвижи напред, да има нещо действително, не просто заявления. Защото всякога, когато чуят: " Подкрепяме интеграцията на Западните Балкани ", хората там към този момент отвръщат с въпроса: " А по какъв начин тъкмо я подкрепяте? " Ако се фокусираме върху едно или две неща, има късмет да ги създадем - дали ще е роумингът или цифровото портфолио, дали ще е напредване напред на митническия съюз или инфраструктурата. Ако се направи огромен инфраструктурен фонд, Блъгария има късмет да постави реперите му.
Какво можем да вършим след контракта с Македония - Скопие е единствената прилежаща столица, с която нямаме жп връзка, естествен път, директен полет, плащаме 7 лева на минута за диалог и макар, че 70 хиляди македонци имат български паспорти, икономическите връзки са доста по-малко развити, в сравнение с техните с Гърция и Сърбия. Има доста какво да се прави и по културния и научен продан. Политически би трябвало да помогнем на Македония да стане член на НАТО, за което тя беше подготвена още през 2008 г.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ