ВСС отказа да спре подбора на съдебни медиатори заради важни държавни интереси
Съдийската гилдия отхвърли да спре подбора на посредници за така наречен центрове за правосъдна медиация, макар че Конституционният съд (КС) единомислещо позволи за разглеждане настояването на Висшия адвокатски съвет (ВАдС) да бъде „ анулирана “ правосъдната медиация, която е планувано да стартира да се организира по избрани цивилен и търговски каузи от 1 юли 2024 година
ВАдС сезира колегията, че процедурите по установяване на посредници и на комисии, които да проведат атестирането им би трябвало да бъдат спрени на съображение член 54, ал.1, т. 4 Административнопроцесуален кодекс – „ Административният орган стопира производството, когато Конституционният съд е позволил разглеждането всъщност на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на използван закон “.
Предложението за прекъсване обаче беше подкрепено единствено от Олга Керелска и Севдалин Мавров, а останалите шестима членове на Съдийската гилдия гласоподаваха „ срещу “.
Даниела Марчева аргументира отхвърли процедурата да спре и се базира на член 54, алинея 2 Административнопроцесуален кодекс – наредбата разрешава производството да продължи, когато го прекъсването му може да заплаши значими и публични ползи. Тя посочи, че въвеждането на правосъдната медиация е промяна, планувана в Плана за възобновяване и резистентност и от нейното реализиране зависи второто и най-голямо заплащане по него за над 630 млн. евро.
Що се отнася до това какво ще се случи, в случай че Конституционен съд „ анулира “ правосъдната медиация, а в това време са основани центрове в окръжните съдилища и са подбрани посредници, Марчева съобщи: „ Решенията на Конституционен съд работят за в бъдеще и даже при положение на цялостна анулация, това не анулира задължението на Висш съдебен съвет на 1 юли 2024 година да е подготвен. Освен това и все още съществуват центрове за медиация към съдилища в София, Перник, Варна, Пазарджик и Бургас и смятам, че даже да се стигне до цялостна анулация, ще имаме нови 23 центъра за медиация, отвън тези пет “.
Както „ Лекс “ писа, малко след произнасянето на Конституционен съд на 28 март 2024 година от Съдийската гилдия оповестиха, че са разкрили процедури за асортимент на посредници за центровете в 28 града – общо 254 души. Най-много посредници е планувано да има в София – 50 (колко са в останалите градове виж тук).
Затова Висшият адвокатски съвет попита колегията по какъв начин са избрани тези бройки и за какво изобщо е открита процедура за установяване на посредници, в случай, че наредбата за подбора още не е влезнала в действие.
Марчева отговори, че няма по какъв начин наредбата да е в действие, щом се издава за използването на законови разпореждания, които към момента не са.
„ По отношение на това по какъв начин са изчислени бройките за посредници, юристите са се тормозили, че са прекомерно малко. Изключително доста държим на образованието на правосъдните посредници и няма по какъв начин изчислените бройки от над 1700 посредници, да ги подберем и обучим до 1 юли, по тази причина наблягам, че ще бъдат правени спомагателни процедури “, сподели тя. А колегията гласоподава да бъде направен обширен отговор до ВАдС.
Както „ Лекс “ писа, адвокатурата нападна в Конституционен съд всички разпореждания от Закона за медиацията (ЗМ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се регламентира новата процедура. Оспорени са член 19, член 20, член 21, член 22, член 23, член 24, алинея 1 и член 25 от Закона за медиацията и член 78а, член 140а, член 140б, член 267, алинея 3, член 314а, член 341а, член 374а от Граждански процесуален кодекс. В настояването си ВАдС излага причини, че тази процедура опонира на правото на отбрана и на достъп до съд. Съветът изследва освен условията на Конституцията и спазването на обезпечените от нея права, само че и правото на Европейския съюз, както и практиката на съда в Люксембург, който е изработил условия за въвеждането на процедура по наложителна медиация (повече виж тук).
В писмото си до Съдийската сътрудници от ВАдС декларират, че не престават да смятат, че правосъдната медиация във типа, в който е планувано да се реализира у нас от 1 юли 2024 година, не подхожда на концепцията медиацията да бъде непринуден и извънсъдебен прийом за споразумяване на разногласия и всъщност лимитира достъпа до съд и опцията на страните да получат решение в рационален период.
За следващ път от адвокатурата излагат и възраженията си против процедурата по асортимент на посредници. Като акцентират, че се основава двоен статут на посредниците – едните са фаворизираните посредници към правосъдните центрове, а другите са настоящите независимо. От ВАдС декларират, че с планувания статут на „ правосъдните посредници “ и с обстоятелството, че подборът им се реализира и урежда от Висш съдебен съвет се основава натрапчивото чувство, че в действителност посредниците към правосъдните центрове са третирани като „ правосъдни чиновници “, което опонира на правото на Европейски Съюз.
ВАдС сезира колегията, че процедурите по установяване на посредници и на комисии, които да проведат атестирането им би трябвало да бъдат спрени на съображение член 54, ал.1, т. 4 Административнопроцесуален кодекс – „ Административният орган стопира производството, когато Конституционният съд е позволил разглеждането всъщност на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на използван закон “.
Предложението за прекъсване обаче беше подкрепено единствено от Олга Керелска и Севдалин Мавров, а останалите шестима членове на Съдийската гилдия гласоподаваха „ срещу “.
Даниела Марчева аргументира отхвърли процедурата да спре и се базира на член 54, алинея 2 Административнопроцесуален кодекс – наредбата разрешава производството да продължи, когато го прекъсването му може да заплаши значими и публични ползи. Тя посочи, че въвеждането на правосъдната медиация е промяна, планувана в Плана за възобновяване и резистентност и от нейното реализиране зависи второто и най-голямо заплащане по него за над 630 млн. евро.
Що се отнася до това какво ще се случи, в случай че Конституционен съд „ анулира “ правосъдната медиация, а в това време са основани центрове в окръжните съдилища и са подбрани посредници, Марчева съобщи: „ Решенията на Конституционен съд работят за в бъдеще и даже при положение на цялостна анулация, това не анулира задължението на Висш съдебен съвет на 1 юли 2024 година да е подготвен. Освен това и все още съществуват центрове за медиация към съдилища в София, Перник, Варна, Пазарджик и Бургас и смятам, че даже да се стигне до цялостна анулация, ще имаме нови 23 центъра за медиация, отвън тези пет “.
Както „ Лекс “ писа, малко след произнасянето на Конституционен съд на 28 март 2024 година от Съдийската гилдия оповестиха, че са разкрили процедури за асортимент на посредници за центровете в 28 града – общо 254 души. Най-много посредници е планувано да има в София – 50 (колко са в останалите градове виж тук).
Затова Висшият адвокатски съвет попита колегията по какъв начин са избрани тези бройки и за какво изобщо е открита процедура за установяване на посредници, в случай, че наредбата за подбора още не е влезнала в действие.
Марчева отговори, че няма по какъв начин наредбата да е в действие, щом се издава за използването на законови разпореждания, които към момента не са.
„ По отношение на това по какъв начин са изчислени бройките за посредници, юристите са се тормозили, че са прекомерно малко. Изключително доста държим на образованието на правосъдните посредници и няма по какъв начин изчислените бройки от над 1700 посредници, да ги подберем и обучим до 1 юли, по тази причина наблягам, че ще бъдат правени спомагателни процедури “, сподели тя. А колегията гласоподава да бъде направен обширен отговор до ВАдС.
Както „ Лекс “ писа, адвокатурата нападна в Конституционен съд всички разпореждания от Закона за медиацията (ЗМ) и Гражданския процесуален кодекс (ГПК), с които се регламентира новата процедура. Оспорени са член 19, член 20, член 21, член 22, член 23, член 24, алинея 1 и член 25 от Закона за медиацията и член 78а, член 140а, член 140б, член 267, алинея 3, член 314а, член 341а, член 374а от Граждански процесуален кодекс. В настояването си ВАдС излага причини, че тази процедура опонира на правото на отбрана и на достъп до съд. Съветът изследва освен условията на Конституцията и спазването на обезпечените от нея права, само че и правото на Европейския съюз, както и практиката на съда в Люксембург, който е изработил условия за въвеждането на процедура по наложителна медиация (повече виж тук).
В писмото си до Съдийската сътрудници от ВАдС декларират, че не престават да смятат, че правосъдната медиация във типа, в който е планувано да се реализира у нас от 1 юли 2024 година, не подхожда на концепцията медиацията да бъде непринуден и извънсъдебен прийом за споразумяване на разногласия и всъщност лимитира достъпа до съд и опцията на страните да получат решение в рационален период.
За следващ път от адвокатурата излагат и възраженията си против процедурата по асортимент на посредници. Като акцентират, че се основава двоен статут на посредниците – едните са фаворизираните посредници към правосъдните центрове, а другите са настоящите независимо. От ВАдС декларират, че с планувания статут на „ правосъдните посредници “ и с обстоятелството, че подборът им се реализира и урежда от Висш съдебен съвет се основава натрапчивото чувство, че в действителност посредниците към правосъдните центрове са третирани като „ правосъдни чиновници “, което опонира на правото на Европейски Съюз.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ