Войната: Историята на съдия Иван Мищенко, който хвърли тогата, за да влезе в армията на Киев
Съдията от Върховния съд на Украйна и татко на три деца внезапно взема решение да вземе оръжие и дрон, с цел да отбрани Киев от съветските войски., с разрешението на New Yorker, разгласява репортаж на Джейн Фъргюсън за киевския арбитър Мищенко, който се надява да се върне към естествения живот и да работи в съда - само че едвам след войната.
Иван Мищенко е на четиридесет години, има три деца и малко побеляла брада. Невъзмутимото му успокоение караше другите двама в колата да наподобяват по този начин, като че ли той им е татко. Мищенко е един от двеста съдии от Върховния съд на Украйна. През последния месец той служи в отряда за териториална защита на Киев, който благодарение на стандартни цивилен дронове се пробва да наблюдава позициите на съветските войски.
Беше към този момент трета седмица с оръжие в ръка, само че съдията остана изненадващо спокоен. На контролно-пропускателни пунктове, построени в целия град, Мищенко спусна страничният прозорец и замени смешки с дежурните на бариерите. На авансово несъмнено място в покрайнините на града военните се срещнаха с Мищенко, с цел да дадат паролата за контролно-пропускателните пунктове за през днешния ден – страхувайки се от съветски диверсанти и онлайн наблюдаване, украинците минаха към изпитаната във времето система за срещи лице в лице.
В деня на нахлуването на съветската войска Мищенко беше на работното си място. Той се втурнал у дома и дружно със брачната половинка си вкарали в колата трие си деца – две момчета и едно момиче, на възраст от 10 месеца до дванадесет години. Те изминаха 800 километра до полската граница, където Мищенко, без да сдържа сълзите си, се сбогува със фамилията си и потегля назад към Киев, вземайки по пътя си товар с медикаменти от Лвов.
Всички мъже на възраст сред 18 и 60 години бяха задължени да се записват във военните служби за регистрация, с цел да служат при нужда. Мищенко не чака, до момента в който го извикат, и незабавно се записа като доброволец.
„ Разбира се, изначало споделиха, че нямам боен опит “, сподели ми той, отпивайки американо в кафене. - Щяха да ме изпратят в щаба, да пия кафе и да трансферирам документи от маса на маса. Затова се обадих на Роман и събрахме тази група. "
Мищенко ще се върне на работа в съда, когато войната завърши. „ Надежда. Липсва ми работата “, споделя Мищенко и добави: " Понякога, изключително през първата седмица, даже се сещам за случаите, в които съм работил. Искам фамилията ми да се прибере вкъщи. Искам естествен, спокоен живот. Но първо, значима е общата идея ".
Иван Мищенко е на четиридесет години, има три деца и малко побеляла брада. Невъзмутимото му успокоение караше другите двама в колата да наподобяват по този начин, като че ли той им е татко. Мищенко е един от двеста съдии от Върховния съд на Украйна. През последния месец той служи в отряда за териториална защита на Киев, който благодарение на стандартни цивилен дронове се пробва да наблюдава позициите на съветските войски.
Беше към този момент трета седмица с оръжие в ръка, само че съдията остана изненадващо спокоен. На контролно-пропускателни пунктове, построени в целия град, Мищенко спусна страничният прозорец и замени смешки с дежурните на бариерите. На авансово несъмнено място в покрайнините на града военните се срещнаха с Мищенко, с цел да дадат паролата за контролно-пропускателните пунктове за през днешния ден – страхувайки се от съветски диверсанти и онлайн наблюдаване, украинците минаха към изпитаната във времето система за срещи лице в лице.
В деня на нахлуването на съветската войска Мищенко беше на работното си място. Той се втурнал у дома и дружно със брачната половинка си вкарали в колата трие си деца – две момчета и едно момиче, на възраст от 10 месеца до дванадесет години. Те изминаха 800 километра до полската граница, където Мищенко, без да сдържа сълзите си, се сбогува със фамилията си и потегля назад към Киев, вземайки по пътя си товар с медикаменти от Лвов.
Всички мъже на възраст сред 18 и 60 години бяха задължени да се записват във военните служби за регистрация, с цел да служат при нужда. Мищенко не чака, до момента в който го извикат, и незабавно се записа като доброволец.
„ Разбира се, изначало споделиха, че нямам боен опит “, сподели ми той, отпивайки американо в кафене. - Щяха да ме изпратят в щаба, да пия кафе и да трансферирам документи от маса на маса. Затова се обадих на Роман и събрахме тази група. "
Мищенко ще се върне на работа в съда, когато войната завърши. „ Надежда. Липсва ми работата “, споделя Мищенко и добави: " Понякога, изключително през първата седмица, даже се сещам за случаите, в които съм работил. Искам фамилията ми да се прибере вкъщи. Искам естествен, спокоен живот. Но първо, значима е общата идея ".
Източник: eurocom.bg
КОМЕНТАРИ