Съдия Ейми Кони Барет, номинирана от президента на САЩ Доналд

Съдия Ейми Кони Барет, номинирана от президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп за член на Върховния съд, съобщи през днешния ден, че персоналните й религиозни възгледи няма да оказват въздействие за правосъдните решения, които взема като член на институцията, съобщи ДПА.

Барет отхвърли да дава отговор на основни въпроси за абортите, опазването на здравето и правата на ЛГБТ общността, като се аргументира, че би било несвоевременно арбитър, номиниран за член на Върховния съд, да споделя авансово каква позиция ще заема по бъдещи проблеми.

" Не мога да показвам възгледи по случаи, нито да се наемам авансово " с несъмнено решение, съобщи тя на втория ден от чуването си в правната комисия на Сената.

Днес е първият ден, в който сенаторите от комисията могат да й задават въпроси.

Барет удостовери, че е вярваща католичка и религията има значение за нея. Тя акцентира, че решението й да има огромно семейство (седем деца) с членове от разнообразни раси и да направи религията основна част от живота им е персонален избор.

" Имам живот, цялостен с хора, които са взимали разнообразни решения, и в никакъв случай в персоналния си живот не съм опитвала да им натрапвам моите решения, същото е правилно и в професионален проект. Държа на върховенството на закона ", акцентира кандидатката за нов член на Върховния съд.

Американците " заслужават самостоятелен Върховен съд, който пояснява нашата Конституция и закони по този начин, както са написани ", сподели тя пред правосъдната комисия на Сената.

Сенатът, в който болшинство имат републиканците, се стреми Барет да бъде бързо утвърдена преди изборите на 3 ноември.

Съдебната комисия насрочи гласоподаване за четвъртък, когато е последният ден от чуванията, почнали през вчерашния ден. Очаква се кандидатурата на Барет да бъде импортирана за гласоподаване на това съвещание и след това да бъде отсрочена за седмица.

Виж още

Ако това стане, както се чака, комисията ще гласоподава за одобрение на нейната кандидатура на 22 октомври, след което би трябвало да има дефинитивно гласоподаване за одобряването й от Сената в седмицата, започваща на 26 октомври.

Ако следеният от републиканците Сенат утвърди Барет преди изборите на 3 ноември, консерваторите ще затвърдят болшинството си в 9-членния съд, като към този момент ще имат шестима съдии против единствено трима либерали.

Републиканците отхвърлиха рецензиите към настояването си номинирането и чуването на Барет да стане директно преди изборите и по този начин да бъде бетонирано консервативното болшинство в съда, може би за десетилетия напред.

Барет показа възгледи, които бяха в несъгласие с тези на починалата демократична висша съдийка Рут Бейдър Гинсбърг, за чието място тя беше номинирана от президента Доналд Тръмп.

Сенаторът Камала Харис, която е претендент за вицепрезидент на Съединени американски щати от Демократическата партия, предизвести, че кандидатурата на Барет заплашва всичко, за което се е борила Гинсбърг. Според Харис има заплаха освен за опазването на здравето, само че и за изборните права, правата на служащите, правото на аборт и самата концепция за правораздаване.

Преди дни Барет съобщи, че съдът " не би трябвало да пробва " да въздейства на политиката. Според нея тези решения би трябвало да бъдат вземани от политическите клонове на властта. Барет акцентира, че е решена да следва образеца на своя наставник, починалия висш арбитър Антонин Скалия, който разказва като " предан на фамилията си, корав във възгледите си и не изпитващ боязън от рецензиите ".

Изследване от предходната сряда на " Морнинг Консълт " и " Политико " сподели, че 46 % от гласоподавателите поддържат одобряването на кандидатурата на Барет, което е повишаване с 9 пункта по отношение на предходно изследване.