Нова фаза в спецоперацията на Прокопиев за овладяване на правосъдието
„ Съдиите са арбитри “; „ Те са последна инстанция “; „ Независимостта на съдиите е свещена, тя би трябвало да се пази като зеницата на окото “! Горе-долу по този начин звучаха години наред нормалните мантри и заклинания към самонареклата се демократична общественост. Същите нито са демократи, нито са общественост, само че това е тематика за различен диалог. Изброените лозунги имаха за цел най-просто да внушат на обществото, че съдиите абсолютно са положителни, а прокурорите – непроменяемо неприятни. Разделянето на правосъдната система на черни овци и всички останали имаше за цел не просто да обслужи политико-корпоративните ползи на ръководената от олигарха Прокопиев формация. Нещо повече – става дума за специфична интервенция по преодоляване на третата власт в България, посредством потреблението на „ мека мощ “
Или с други думи – обществен рекет, че в случай че не играеш по свирката на задкулисието и неговите проксита, то неизбежно ще попаднеш в листата на чумавите – тези, до които никой не би трябвало да се допира, тъй като носят болест в обществото.
През последните дни образно бе демонстрирано тъкмо по какъв начин работи пропагандната машина по към този момент описания метод. Изненадващо този път жертва на структурата за оклеветяване на репутации стана българският съд и по-специално административното правораздаване. Което, забележете, съгласно всички наши и европейски изследвания е едно от най-хубавите в Европейския съюз. И, защото не могат да му намерят едва място, упоменатите към този момент кръгове взеха решение да го засипят с жълто-кафява мръсотия. Като да вземем за пример, вулгарните внушения, че върховен арбитър употребявал контактите си в здравната система, с цел да си обезпечава въздействие измежду своите сътрудници.
Както постоянно се оказва, щом става дума за кръга към Прокопиев и „ Капитал “, то и в този случай иде тирада за фрапантен и граничещ с цинизъм двоен стандарт. Ето за какво:
Когато административното правораздаване угажда на зелените, спирайки Автомагистрала „ Струма “ или втория въжен превоз в Банско, то е положително. Защото дава отговор на корпоративната тактика на капиталци.
Когато административното правораздаване посече конфигурираната от „ Капитал “ власт за „ Капитан Андреево “ и „ Брикел “, то е неприятно.
Когато Прокопиев осъди медия, политик или държавник, става дума за господство на правото.
Когато осъдиш обвързван с Прокопиев човек, това е „ плесница “, принуда, напън. А, в случай че съдът каже, че карцерът на опозиционния водач Борисов е противозаконен – това е мафия.
Когато медии покажат нередности в фамилията на някогашния арбитър №1 Лозан Панов, разкрият по какъв начин членът на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева години наред живее във ведомствен апартамент десетки пъти по-евтино, в случай че някой излезе с сериозна публикация за Калин Калпакчиев или различен изтъкнат фактор от върхушката на ССБ, то става дума за бухалка.
Но, в случай че се употребяват просташки причини (защото не могат да се намерят други) за оплюване на административното правораздаване, това е справедлива, почтена и честна публицистика.
И в този момент въпросът е:
Ще бъде ли задълбочено разисквана по време на идващото съвещание на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет офанзивата против правосъдната система от пропагандната машина на „ Капитал “ и Прокопиев? Помним добре по какъв начин това се случваше поради „ сериозни публикации “ по адрес на някогашния ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов или върхушката на ССБ. В негова отбрана се ляха тежки слова от Прокопиевите пера, същите, за които към този момент съдиите станаха всичко неприятно на света. Но бързото изминаване на пътя от „ Осанна “ до „ Разпни го “ е изцяло разбираем. Все отново Панов обслужи ментора на „ Капитал “ в редица случаи – от инициираното Тълкувателно решение на Върховен касационен съд, обвързвано със запорите от КПКОНПИ върху имуществото на Прокопиев, през намесата по делото „ Иванчева “ до издевателството, на който подложи към този момент закрития спецсъд – там, където бяха делата на олигарсите.
Но Панов им вършеше работа. Което очевидно не се отнася за административното правораздаване. Защото решенията му не са в интерес на верните хора. Ако бяха в услуга на Прокопиев, то сигурно щяхме да сме очевидци на десетки публикации по какъв начин тъкмо тези съдии са единствените стожери на демокрацията, върховенството на правото и независимостта на правосъдната система.
Административното правораздаване очевидно е отговорно и за друго – че на миналите избори за представители на съдиите в идващия правосъден съвет стана ясно, че водачите на ССБ и околните до „ Капитал “ магистрати по този начин и не се употребяват с утвърждението на своите сътрудници. Нищо, че са окупирали общественото говорене, поради и фактът, че съвсем всички от тях правораздават в столицата, където са и обвързваните с тях „ жълтопаветни “ Неправителствени организации и медии. Уви, задачата за преодоляване на правосъдната система дотук е несполучлива. И това провокира бяс в нейните поръчители.
А те пробваха всичко през своите наместници в политиката. Най-пресният образец е комсомолският жар на служебния правосъден министър, имащ копнеж да реже прокурорски пълномощия – без съответни претекстове, ясни цели и изчерпателна аргументация и пренебрегвайки сума ти задачи у нас, по време на които европейски наблюдаващи даже изказваха отзиви, че опциите на държавното обвиняване в действителност са дребни.
Помним несъмнено и концепцията на бутафорната министърка Надежда Йорданова (превърнала правосъдното министерство във ведомство за борба с прокуратурата) за описи със съдии, евентуално главно от ССБ – Калин Калпакчиев, Мирослава Тодоров и прочие – които да могат да проверяват основния прокурор.
И се чудим след това за какво никой няма доверие в страната, държавността се разпада. В унисон със заложения звук на институционална злоба, дано премахнем и Висш съдебен съвет. Пък да става началник в правосъдната система, който е написан в „ Капитал “, с записка за благонадеждност от БХК.
В резюме:
Не са удовлетворени от Висш съдебен съвет, тъй като не махна Гешев (макар той да беше определен по признатите от тях правила). Не са удовлетворени и от съда, тъй като не присъжда, каквото те изискат.
Не са удовлетворени и от прокуратурата, тъй като не упреква, който желаят. Не са удовлетворени и от спецсъда, тъй като упреква не който би трябвало – като да вземем за пример Бобоков, с който се оказа, че е била в близки служебни връзки с Лена Бориславова – шеф на експремиерския кабинет и представител на държавно управление, закрило профилираното правораздаване в услуга на персони, имащи от години проблеми със закона и правораздавателната система на Републиката. В последна сметка спасението на давещите се е в техните ръце. В случая не се давят единствено атакуваните магистрати, а всички ние като общество. Ако позволим на задкулисието и мафията за следващ път да ограби живота ни, да ограби бъдещето ни по този начин, както ограби предишното ни. От нас зависи. /
Или с други думи – обществен рекет, че в случай че не играеш по свирката на задкулисието и неговите проксита, то неизбежно ще попаднеш в листата на чумавите – тези, до които никой не би трябвало да се допира, тъй като носят болест в обществото.
През последните дни образно бе демонстрирано тъкмо по какъв начин работи пропагандната машина по към този момент описания метод. Изненадващо този път жертва на структурата за оклеветяване на репутации стана българският съд и по-специално административното правораздаване. Което, забележете, съгласно всички наши и европейски изследвания е едно от най-хубавите в Европейския съюз. И, защото не могат да му намерят едва място, упоменатите към този момент кръгове взеха решение да го засипят с жълто-кафява мръсотия. Като да вземем за пример, вулгарните внушения, че върховен арбитър употребявал контактите си в здравната система, с цел да си обезпечава въздействие измежду своите сътрудници.
Както постоянно се оказва, щом става дума за кръга към Прокопиев и „ Капитал “, то и в този случай иде тирада за фрапантен и граничещ с цинизъм двоен стандарт. Ето за какво:
Когато административното правораздаване угажда на зелените, спирайки Автомагистрала „ Струма “ или втория въжен превоз в Банско, то е положително. Защото дава отговор на корпоративната тактика на капиталци.
Когато административното правораздаване посече конфигурираната от „ Капитал “ власт за „ Капитан Андреево “ и „ Брикел “, то е неприятно.
Когато Прокопиев осъди медия, политик или държавник, става дума за господство на правото.
Когато осъдиш обвързван с Прокопиев човек, това е „ плесница “, принуда, напън. А, в случай че съдът каже, че карцерът на опозиционния водач Борисов е противозаконен – това е мафия.
Когато медии покажат нередности в фамилията на някогашния арбитър №1 Лозан Панов, разкрият по какъв начин членът на Висш съдебен съвет Атанаска Дишева години наред живее във ведомствен апартамент десетки пъти по-евтино, в случай че някой излезе с сериозна публикация за Калин Калпакчиев или различен изтъкнат фактор от върхушката на ССБ, то става дума за бухалка.
Но, в случай че се употребяват просташки причини (защото не могат да се намерят други) за оплюване на административното правораздаване, това е справедлива, почтена и честна публицистика.
И в този момент въпросът е:
Ще бъде ли задълбочено разисквана по време на идващото съвещание на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет офанзивата против правосъдната система от пропагандната машина на „ Капитал “ и Прокопиев? Помним добре по какъв начин това се случваше поради „ сериозни публикации “ по адрес на някогашния ръководител на Върховен касационен съд Лозан Панов или върхушката на ССБ. В негова отбрана се ляха тежки слова от Прокопиевите пера, същите, за които към този момент съдиите станаха всичко неприятно на света. Но бързото изминаване на пътя от „ Осанна “ до „ Разпни го “ е изцяло разбираем. Все отново Панов обслужи ментора на „ Капитал “ в редица случаи – от инициираното Тълкувателно решение на Върховен касационен съд, обвързвано със запорите от КПКОНПИ върху имуществото на Прокопиев, през намесата по делото „ Иванчева “ до издевателството, на който подложи към този момент закрития спецсъд – там, където бяха делата на олигарсите.
Но Панов им вършеше работа. Което очевидно не се отнася за административното правораздаване. Защото решенията му не са в интерес на верните хора. Ако бяха в услуга на Прокопиев, то сигурно щяхме да сме очевидци на десетки публикации по какъв начин тъкмо тези съдии са единствените стожери на демокрацията, върховенството на правото и независимостта на правосъдната система.
Административното правораздаване очевидно е отговорно и за друго – че на миналите избори за представители на съдиите в идващия правосъден съвет стана ясно, че водачите на ССБ и околните до „ Капитал “ магистрати по този начин и не се употребяват с утвърждението на своите сътрудници. Нищо, че са окупирали общественото говорене, поради и фактът, че съвсем всички от тях правораздават в столицата, където са и обвързваните с тях „ жълтопаветни “ Неправителствени организации и медии. Уви, задачата за преодоляване на правосъдната система дотук е несполучлива. И това провокира бяс в нейните поръчители.
А те пробваха всичко през своите наместници в политиката. Най-пресният образец е комсомолският жар на служебния правосъден министър, имащ копнеж да реже прокурорски пълномощия – без съответни претекстове, ясни цели и изчерпателна аргументация и пренебрегвайки сума ти задачи у нас, по време на които европейски наблюдаващи даже изказваха отзиви, че опциите на държавното обвиняване в действителност са дребни.
Помним несъмнено и концепцията на бутафорната министърка Надежда Йорданова (превърнала правосъдното министерство във ведомство за борба с прокуратурата) за описи със съдии, евентуално главно от ССБ – Калин Калпакчиев, Мирослава Тодоров и прочие – които да могат да проверяват основния прокурор.
И се чудим след това за какво никой няма доверие в страната, държавността се разпада. В унисон със заложения звук на институционална злоба, дано премахнем и Висш съдебен съвет. Пък да става началник в правосъдната система, който е написан в „ Капитал “, с записка за благонадеждност от БХК.
В резюме:
Не са удовлетворени от Висш съдебен съвет, тъй като не махна Гешев (макар той да беше определен по признатите от тях правила). Не са удовлетворени и от съда, тъй като не присъжда, каквото те изискат.
Не са удовлетворени и от прокуратурата, тъй като не упреква, който желаят. Не са удовлетворени и от спецсъда, тъй като упреква не който би трябвало – като да вземем за пример Бобоков, с който се оказа, че е била в близки служебни връзки с Лена Бориславова – шеф на експремиерския кабинет и представител на държавно управление, закрило профилираното правораздаване в услуга на персони, имащи от години проблеми със закона и правораздавателната система на Републиката. В последна сметка спасението на давещите се е в техните ръце. В случая не се давят единствено атакуваните магистрати, а всички ние като общество. Ако позволим на задкулисието и мафията за следващ път да ограби живота ни, да ограби бъдещето ни по този начин, както ограби предишното ни. От нас зависи. /
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ