Съдиите гласуват за членове на Висшия съдебен съвет. Вотът е

Съдиите гласоподават за членове на Висшия правосъден съвет. Вотът е главно електронен, само че в него вземат участие стотици магистрати по-малко от деклариралите желание да го създадат. Накрая са определени единствено правосъдни началници, чиито имена са обсъждани авансово като любимци. Следват няколко въпроса.

В края на предходната седмица съдиите във Висшия правосъден съвет (ВСС). Всички те се оказаха ръководители или зам.-ръководители на разнообразни съдилища в страната.

Макар че в Закона за правосъдната власт няма сходно условие, съдиите избраха да изпратят във Висш съдебен съвет единствено правосъдни началници, което съгласно наблюдаващи демонстрира “бетониране на правосъдната номенклатура ”. С други думи - управителните равнища в правосъдната система съумяха по този начин да повлияят на изборния развой, че да не позволен нито един редови арбитър в съвета, който избира всички административни ръководители.

Този резултат можеше да наподобява напълно законен, в случай че преди и по време на двата изборни дни не се бяха случили поредност от неща, предизвикали някои въпроси, които към момента нямат безапелационни отговори.

Първо, съдии споделяха, че тук-там се популяризират описи с имената на шестимата претенденти, които в последна сметка бяха определени. В началото на седмицата преди вота Висш съдебен съвет пренебрегва писмо от Министерството на електронното ръководство, с което то оферираше сигурността на електронната система за гласоподаване да бъде тествана. Освен това, двата изборни дни бяха белязни от проблеми с електронното гласоподаване в няколко града в България.

Онлайн вотът беше предпочетен всеобщо от съдиите, тъй като единственото място, където беше разкрита изборна секция за гласоподаване с хартиени бюлетини, беше в Съдебната палата в София. Намерение да гласоподават електронно авансово бяха декларирали 1892-ма магистрати, само че най-после броят им се оказа с 600 души по-малък. Не е ясно какъв брой от тях просто са се отказали да гласоподават и какъв брой са били възпрепятствани от механически проблеми.

Отлив имаше и измежду тези, които бяха декларирали, че ще пуснат хартиена бюлетина. От 305 подали заявки за гласоподаване в Съдебната палата, до секцията отидоха по-малко от половината. Това разумно се отрази и на изборната интензивност, която беше с над 20% по-ниска от предходните сходни директни избори измежду съдиите през 2017 година

Свободна Европа насочи документално питане до пресцентъра на Висш съдебен съвет за това дали съветът има пояснение за този отлив на искащи да гласоподават, както и какъв брой са съдиите, които са подали сигнали, че са имали механически проблеми да гласоподават.

Оттам дадоха отговор, че не разполагат с информация, която да изясни отлива на гласуващи, тъй като “ВСС няма пълномощия и обвързване да изследва и да проучва както настройките за присъединяване в изборите, по този начин и аргументите за изборната интензивност и получените резултати ”. Добавиха и, че общо 12-има съдии са подали сигнали за механически нередности, само че “проблемите в по-голямата си част бяха вследствие на неверно изписване от магистратите на предоставения линк на талона за гласоподаване ”.
Как се гласоподава електронно?
Електронното гласоподаване за членове на Висш съдебен съвет от съдийската квота в действителност се случва по процедура, която напълно зависи от ръководителите на съдилищата. Те са хората с достъп до системата на съвета, в която би трябвало да качат всички заявки за гласоподаване на своите сътрудници. И още веднъж те би трябвало да зачислят в същата система талони за гласоподаване против името на всеки арбитър, след което да ги раздадат, съпроводени с лични номера.

Ако всичко това е направено най-късно до два дни преди изборите, съдията, заявил предпочитание да упражни правото си на избор онлайн, влиза посредством съответния линк в системата за гласоподаване, попълня номера си и гласоподава. Ако ръководителят на съда, в който работи, обаче е пропуснал да задейства номера му за гласоподаване, системата няма да го допусне.

В такава обстановка предходната събота се оказаха 24-ма съдии, които въпреки всичко отидоха до София, с цел да упражнят правото си на глас с хартиена бюлетина, заяви (БИПИ), който беше формален наблюдаващ на вота.

“Първия ден бяха 24 съдии, които се бяха обадили, с цел да кажат, че имат подобен проблем. Дали това са били всички с подобен проблем, не можем да кажем. Това се отразява и на изборната интензивност ”, разяснява пред Свободна Европа директорката на БИПИ Биляна Гяурова-Вегертседер.

По думите ѝ подобен проблем са имали съдии от Стара Загора, Луковит, Елхово: “Едно е да си в Стара Загора или някъде по-близо и да дойдеш до София, където беше единствената опция да гласуваш с хартия, друго е да си доста по-далече и да би трябвало да пътуваш няколкостотин километра два дни подред, с цел да упражниш правото си на глас. ”
Имаше ли предварителна пропаганда?
Тя откроява и различен проблем - предварителна пропаганда в съдийските среди, която е включвала лобиране точно за административните ръководители измежду общо 15-имата канидати за членове на Висш съдебен съвет.

“Това, което се случи в края на предходната седмица, беше нещо, за което ние подочувахме от разнообразни места през последните няколко месеца - че в съдийските среди се изяснява, че би трябвало да се търсят претенденти за членове на Висш съдебен съвет с административен опит ”, споделя Вегертседер.

Според нея това е “доста неплатежоспособен мотив ” за кого да се гласоподава в тази ситуация, тъй като правосъдните ръководители може да имат опит в връзката с Висш съдебен съвет, само че нормалната кадрова процедура на съвета демонстрира, че за тези постове не са желани хора с изявени позиции по проблемите на системата.

“Хората, които следим изборите на ръководители на съдилища, знаем, че прореформаторски насочени съдии, които се борят за разчупване на статуквото в правосъдната власт, доста рядко биват избирани за административни ръководители. Или, в случай че бъдат определени за такива, им се усложнява животът. Това значи, че на тези места нормално не попадат инцидентни хора, а по-скоро такива, които биха поддържали досегашната линия на държание на Висш съдебен съвет ”, счита директорката на БИПИ.

Затова тя е на мнение, че попълването на съдийската квота в съвета напълно от правосъдни началници е признак за “бетониране на правосъдната номенклатура ”.

“Проблемът е, че знаем, че административните ръководители значително се капсулират като такива и имат разнообразни лостове, посредством които могат да повлияят на кариерното израстване на редовите съдии. Редовите съдии са тези, които всеки ден с сблъскват с действителните проблеми на системата ”, прибавя Биляна Гяурова-Вегертседер.
Събирани ли са талони на редови съдии?
Предварителната пропаганда обаче не е единственият метод, по който може да се повлияе на крайните резултати, споделиха няколко съдии, с които Свободна Европа се свърза. В дните към вота предходната седмица техни сътрудници от разнообразни места в страната са споделяли, че ръководители на съдилищата събират талони на съдии, с цел да гласоподават вместо тях.

Подобна процедура явно не дава отговор на закона, само че е недоказуема, в случай че арбитър, преотстъпил правото си на глас, не го опише обществено. Това обаче досега не се е случвало. Затова и не разкриваме самоличността на магистратите, които описват за тази процедура.

За съзнателно концентриране на гласове в една и съща посока подсказват и резултатите от вторя тур на изборите в неделя. Тогава всеки от шестимата любимци усили преднината си, само че най-забележимо това се случи с резултата на шестия класирал се претендент - Младен Димитров.

На първия тур той получи 445 гласа като най-близо до него се класира някогашният ръководител на Съюза на съдиите в България Атанас Атанасов с 418 гласа. Ден по-късно Димитров усили поддръжката си със 107 гласа, което изцяло отстрани опцията да бъде преместен от последното място, даващо право за влизане в състава на съвета.

“Разликата сред шестия определен и седмия неизбран претендент сред първия и втория тур фрапантно се е нараснала. Точно сред тях двамата. Това може да води до обосновано съмнение, че административните ръководители в страната са събирали талончета за електронно гласоподаване от редовите съдии. Ако редови съдии са подготвени да си дадат талончетата в дните преди изборите за Висш съдебен съвет, осъзнавайки, че някой може да ги използва за гласоподаване, това демонстрира какъв е манталитетът в системата ”, разяснява пред Свободна Европа правният специалист от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) Иван Брегов.
Може ли да се манипулира системата?
Друг предполагаем въпрос, който Брегов слага, е обвързван със сигурността на електронната система за гласоподаване на Висш съдебен съвет. Според него досегашните правосъдни кадровици по хипотеза “подхождат към правно-информационните системи на съвета с безусловно бездарие и неведение ”, което е причина за допускане на уязвимости при електронния избор.

“Показва го и проваленият план за (ЕИСС), демонстрира го и незнанието им по какъв начин да бъдат построени сървъри, които да поддържат системите на съдилищата, демонстрира го и отводът да бъде одитирана по един професионален метод системата за избор ”, споделя Брегов.

“Каквото и да кажем за следен избор, ще бъде в областта на спекулациите, тъй като няма по какъв начин да го потвърдим. Факт е обаче, че се повдигнаха подозрения с безапелационния отвод на Висш съдебен съвет даже да прегледа писмото, импортирано от Министерството на електронното ръководство въз основа на текст от Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Тоест, Висш съдебен съвет самичък наруши Закон за съдебната власт. Според мен той самичък трябваше да изиска такова координиране, с цел да се отстраняват всевъзможни подозрения, че нещо може да се манипулира по системата ”, разяснява и Биляна Гяурова-Вегертседер.

Двамата акцентират, че става въпрос за догадка, която обаче е подхранвана със подозрения, провокирани от дейностите на самия правосъден съвет.
Какви са изводите?
Встрани от подозренията за повлияване на крайните резултати от съдийския избор, факт е, че шестимата новоизбрани членове на Съдийската гилдия на Висш съдебен съвет получиха голяма поддръжка, което демонстрира наклонност, че редовите съдии избират да бъдат представлявани в съвета от своите ръководители.

“На процедура имаме опълчване на правосъдната номенклатура против действителната опция за осъществяване на съдийското самоуправление. За страдание, явно самите съдии, сякаш, не са подготвени да се самоуправляват и избират да вървят по един отъпкан път – да предпочетат административния началник. Нещо, което като че ли е по-сигурно и по-лесно ”, споделя директорката на БИПИ.

Според нея резултатите от съдийския избор демонстрират, че е належащо повече време “за да се стигне до някакво осъзнаване в съдийското съсловие, че съдийското самоуправление е отговорност, в това число и най-много, когато би трябвало да се вземе решение кой да бъде определен за член на Висш съдебен съвет ”.

Брегов пък позволява, че “в тази система пасивността към този момент е главното мерило за държание ”. И прибавя, че, “ако това е по този начин, мисля, че 20 години старания на две или три генерации съдии са отишли по дяволите ”.

“В България системата е такава, че в множеството случаи административни ръководители стават не тези, които са най-хубавите админи или най-изявените и смели като държание съдии, а тези, които са най-компромисни, най-удобни за Висш съдебен съвет, а постоянно и най-удобни и за политико-икономическите кръгове, които гравитират към правосъдната система ”, обобщава юристът от ИПИ.

Затова той е на мнение, че с цел да бъдат отстранени всички подозрения за вмешателство в директните избори измежду съдиите, те би трябвало да се организират присъствено на едно място в София, без значение какъв брой коства това. Защото по този начин сигурно “ще бъдат изолирани разновидностите за манипулиране на електронната система за гласоподаване и събиране на талони от ръководителите ”.