Топ съдебен медик разкри как се разпознават децата жетви на насилие
Съдебният доктор доктор Иван Црънчев с изявление пред " Марица " за насилието над деца у нас.
Д-р Иван Црънчев е приключил с отличие Медицинския университет в гр. Пловдив през 2013 година През 2018 година сполучливо поставя държавен изпит за придобиване на компетентност „ Съдебна медицина и деонтология “. Втората му магистърска степен е по специалността „ Обществено здраве и здравен мениджмънт “. Владее съветски, британски и немски език. Председател е на Етичната комисия на Български лекарски съюз- гилдия Пловдив. През 2020 година придобива и образователно-научна степен „ лекар “ по проблемите на детското принуждение. Към сегашния миг е основен помощник в Катедра по правосъдна медицина и деонтология на Медицински университет-гр. Пловдив с профил англоезично образование. Работи като правосъден доктор в УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД-Пловдив и в МБАЛ „ Пазарджик “. Автор е на голям брой публикации и образователни принадлежности, както и член на няколко редакторски екипа на задгранични журнали. Всяка година по света милиони деца са в риск от принуждение или стават действително жертви на упражнено над тях принуждение.
Историята на дребния Адриан, станал жертва на домашно принуждение от приятеля на майка си, за следващ път провокира възмущение и шок измежду обществото. За страдание, домашното принуждение е реалност даже в най-развитите страни. Данни на СЗО сочат, че от 25% до 50% от децата по света претърпяват физическо принуждение, а 20% от девойките и 5 до 10% от момчетата стават жертви на полово принуждение. Според данни на УНИЦЕФ в България почти всяко второ дете е ставало жертва на някакъв тип посягане. За издевателството върху деца беседваме със експерта по проблемите с детското принуждение доктор Иван Црънчев.
- Д-р Црънчев, доста ли са децата, които са жертва на домашно принуждение?
- Като приказваме за принуждение над деца, следва да споменем, че това е един социалнозначим проблем, публикуван в международен мащаб, като нито една страна или социална каста не е пощадена от него. В този комплекс се включват всички форми на принуждение над деца, които могат да бъдат обединени най-общо в следните съществени подгрупи: физическо принуждение над детето, полово принуждение над детето, прочувствено принуждение над детето, неоказване на задоволително грижи за детето, финансова и други употреба на детето.
- В последно време станахме очевидци на доста случаи, в които насилието се случва вкъщи. Към коя възрастова група са по-агресивни родителите, има ли въобще такава?
- Насилието над деца се случва на всички места - в дома, в детската градина и учебното заведение, на улицата, в приятелския кръг, в детската градина или яслата, в правораздавателните институции и така нататък, като нито една възрастова група измежду децата не е предпазена. Особено усещане прави дребната възрастова група деца, където травматизмът е по-тежко застъпен. Това се обуславя от редица рискови фактори, а също по този начин от неналичието на съпротивителни благоприятни условия и на физически незрелия към момента детски организъм.
- Имат ли значение общественият статус и образованието на родителите, които упражняват принуждение над децата си, и какъв е профилът на родителя насилник?
- Редица са рисковите фактори, способстващи за пораждане на този тип принуждение. Един подобен фактор е, когато детето е с един родител или аставник. Като рискови фактори данните регистрират принадлежността на детето към някои малцинствени групи, ниско икономическо и обществено състояние на родителите и други Наличието на хронично заболяване при детето, изискващо специфични и продължителни грижи за него, също е знак за нараснал риск за принуждение. Злоупотребата с алкохолни или наркотични субстанции от страна на родителя или настойника се явява значителен риск за пораждане на принуждение и обрисува част от профила на насилника. Психиатрично заболяване, обвързвано с демонстрация на нападателно положение, също е рисков фактор за принуждение от страна на причинителя, като мъжкият пол в този случай е по-застъпен. Показателно е, че немалка част от родителите, претърпели принуждение в детска възраст, се трансформират също в насилници над своите деца. От друга страна, деца с ментални увреждания, с ретардация на личността, а също и деца, настанени в обществени домове, са също евентуални жертви на принуждение. Тези с по-буен манталитет, бебетата с непрекъснат и нескончаем рев също са в рисковите групи за практикуване на принуждение.
- Какви средства за принуждение се употребяват най-често?
- Що се касае до травматизма, обхващащ физическото принуждение над децата, най-често той се предизвиква от тъпи предмети, предмети от бита, както и чрез елементи от човешкото тяло - юмруци, плесници, ритници и други, а също и боричкане и срутване на детето. Особено място в този вид травматизъм при дребните деца заема внезапното разтрисане или изоставяне на детето към околни предмети или повърхности.
Тук се обособява и така наречен „ синдром на раздрусаното бебе “. Същият е съпроводен с тежки увреждания в региона на главата на детето - ретинални и субдурални кръвоизливи, постоянно довеждащи до съдбовен край. Място в травматичния комплекс при този вид принуждение заемат и останалите увреждания от други по характерност средства - остри предмети, огнестрелни оръжия и други Макар и по-рядко, се употребяват горещи предмети, в това число изгаряния от цигари. Имали сме случаи на потапяне на децата в гореща вода, поливане с горещи течности. Случаите на задушаване също заемат своето място при домашното принуждение. Определено, най-честата травматология е вследствие на използването на разнообразни типове твърди тъпи предмети. Уврежданията от тях са фигуралните кръвонасядания, кръвонасядания в друг етап на проявяване, контузии по нетипични за травмиране при рухване области, следи от ухапвания, следи от изгаряния с цигари, присъщи счупвания по опорно-двигателния уред и други, които са сигнална лампичка за експертите, че става дума за принуждение.
- Има ли случаи, които не можете да забравите?
- Всеки случай, в който дете е жертва на принуждение, не се не помни. В практиката си сме попадали на разнообразни обстановки - една част с леки, а друга с тежки травматични увреждания, водещи даже до съдбовен край. Разнообразието от случаи е обвързвано и значително с типа и произхода на контузиите, които могат да се следят при подобен вид принуждение. Сред тях попада дете, което бе пристигнало за обзор с неговия родител, при което бе открито, че то е жертва на принуждение от негов съученик. След нанесен удар в главата то изпада в безсъзнание и е откарано по неотложност в болница. В процеса на диагностика и пролекуване се оформя необичаен синдром на очедвигателен недостиг заради засягане на мозъчния дънер. В различен случай от практиката дете бе станало жертва на принуждение, с породена съдбовна черепно-мозъчна контузия. Срещу него беше упражнявано редовно принуждение, което обаче не е било открито в точния момент. В този проблем съдбовният край е могъл да бъде предотвратен, в случай че са се познавали някои типични морфологични прояви на физическото принуждение. При това дете не е било обърнато задоволително внимание на наличното предхождащо спираловидно строшаване на бедрото, съществуването на контузии в устната празнина и кръвонасядания по детето, имащи друга отминалост. В друг фатален случай с дете картината беше сходна - голям брой травматични увреждания, породени от твърди тъпи предмети, съществуването на разнообразни по отминалост кръвонасядания, контузии в нетипични за рухване зони от тялото бяха показателни и предсказващи за упражненото редовно принуждение. В същия този проблем спорните данни от родителите, че е паднало от леглото, че се е задавило, сами по себе си също бяха алармиращи за хипотетично упражнено детско принуждение, което след това се удостовери от аутопсията.
- Кой търси помощта ви - някой от родителите, родственици, учители…
- Специалността „ Съдебна медицина “ е тясно обвързана с хода на редица досъдебни производства, измежду които и такива, засягащи лицата под 18-годишна възраст. Така в качеството си на специалисти нашата помощ търсят проверяващите закононарушението органи - полиция, прокуратура, съд. И това в болшинството от случаите касае случаите на полови закононарушения. При децата, жертви на физическо принуждение, се следи друга наклонност - всекидневно към нас се обръщат родители и родственици, а от време на време и попечители на децата. Когато детето е в по-голяма възрастова група, се случва и самото то да потърси нашето подпомагане.
Последвайте канала на
Д-р Иван Црънчев е приключил с отличие Медицинския университет в гр. Пловдив през 2013 година През 2018 година сполучливо поставя държавен изпит за придобиване на компетентност „ Съдебна медицина и деонтология “. Втората му магистърска степен е по специалността „ Обществено здраве и здравен мениджмънт “. Владее съветски, британски и немски език. Председател е на Етичната комисия на Български лекарски съюз- гилдия Пловдив. През 2020 година придобива и образователно-научна степен „ лекар “ по проблемите на детското принуждение. Към сегашния миг е основен помощник в Катедра по правосъдна медицина и деонтология на Медицински университет-гр. Пловдив с профил англоезично образование. Работи като правосъден доктор в УМБАЛ „ Свети Георги “ ЕАД-Пловдив и в МБАЛ „ Пазарджик “. Автор е на голям брой публикации и образователни принадлежности, както и член на няколко редакторски екипа на задгранични журнали. Всяка година по света милиони деца са в риск от принуждение или стават действително жертви на упражнено над тях принуждение.
Историята на дребния Адриан, станал жертва на домашно принуждение от приятеля на майка си, за следващ път провокира възмущение и шок измежду обществото. За страдание, домашното принуждение е реалност даже в най-развитите страни. Данни на СЗО сочат, че от 25% до 50% от децата по света претърпяват физическо принуждение, а 20% от девойките и 5 до 10% от момчетата стават жертви на полово принуждение. Според данни на УНИЦЕФ в България почти всяко второ дете е ставало жертва на някакъв тип посягане. За издевателството върху деца беседваме със експерта по проблемите с детското принуждение доктор Иван Црънчев.
- Д-р Црънчев, доста ли са децата, които са жертва на домашно принуждение?
- Като приказваме за принуждение над деца, следва да споменем, че това е един социалнозначим проблем, публикуван в международен мащаб, като нито една страна или социална каста не е пощадена от него. В този комплекс се включват всички форми на принуждение над деца, които могат да бъдат обединени най-общо в следните съществени подгрупи: физическо принуждение над детето, полово принуждение над детето, прочувствено принуждение над детето, неоказване на задоволително грижи за детето, финансова и други употреба на детето.
- В последно време станахме очевидци на доста случаи, в които насилието се случва вкъщи. Към коя възрастова група са по-агресивни родителите, има ли въобще такава?
- Насилието над деца се случва на всички места - в дома, в детската градина и учебното заведение, на улицата, в приятелския кръг, в детската градина или яслата, в правораздавателните институции и така нататък, като нито една възрастова група измежду децата не е предпазена. Особено усещане прави дребната възрастова група деца, където травматизмът е по-тежко застъпен. Това се обуславя от редица рискови фактори, а също по този начин от неналичието на съпротивителни благоприятни условия и на физически незрелия към момента детски организъм.
- Имат ли значение общественият статус и образованието на родителите, които упражняват принуждение над децата си, и какъв е профилът на родителя насилник?
- Редица са рисковите фактори, способстващи за пораждане на този тип принуждение. Един подобен фактор е, когато детето е с един родител или аставник. Като рискови фактори данните регистрират принадлежността на детето към някои малцинствени групи, ниско икономическо и обществено състояние на родителите и други Наличието на хронично заболяване при детето, изискващо специфични и продължителни грижи за него, също е знак за нараснал риск за принуждение. Злоупотребата с алкохолни или наркотични субстанции от страна на родителя или настойника се явява значителен риск за пораждане на принуждение и обрисува част от профила на насилника. Психиатрично заболяване, обвързвано с демонстрация на нападателно положение, също е рисков фактор за принуждение от страна на причинителя, като мъжкият пол в този случай е по-застъпен. Показателно е, че немалка част от родителите, претърпели принуждение в детска възраст, се трансформират също в насилници над своите деца. От друга страна, деца с ментални увреждания, с ретардация на личността, а също и деца, настанени в обществени домове, са също евентуални жертви на принуждение. Тези с по-буен манталитет, бебетата с непрекъснат и нескончаем рев също са в рисковите групи за практикуване на принуждение.
- Какви средства за принуждение се употребяват най-често?
- Що се касае до травматизма, обхващащ физическото принуждение над децата, най-често той се предизвиква от тъпи предмети, предмети от бита, както и чрез елементи от човешкото тяло - юмруци, плесници, ритници и други, а също и боричкане и срутване на детето. Особено място в този вид травматизъм при дребните деца заема внезапното разтрисане или изоставяне на детето към околни предмети или повърхности.
Тук се обособява и така наречен „ синдром на раздрусаното бебе “. Същият е съпроводен с тежки увреждания в региона на главата на детето - ретинални и субдурални кръвоизливи, постоянно довеждащи до съдбовен край. Място в травматичния комплекс при този вид принуждение заемат и останалите увреждания от други по характерност средства - остри предмети, огнестрелни оръжия и други Макар и по-рядко, се употребяват горещи предмети, в това число изгаряния от цигари. Имали сме случаи на потапяне на децата в гореща вода, поливане с горещи течности. Случаите на задушаване също заемат своето място при домашното принуждение. Определено, най-честата травматология е вследствие на използването на разнообразни типове твърди тъпи предмети. Уврежданията от тях са фигуралните кръвонасядания, кръвонасядания в друг етап на проявяване, контузии по нетипични за травмиране при рухване области, следи от ухапвания, следи от изгаряния с цигари, присъщи счупвания по опорно-двигателния уред и други, които са сигнална лампичка за експертите, че става дума за принуждение.
- Има ли случаи, които не можете да забравите?
- Всеки случай, в който дете е жертва на принуждение, не се не помни. В практиката си сме попадали на разнообразни обстановки - една част с леки, а друга с тежки травматични увреждания, водещи даже до съдбовен край. Разнообразието от случаи е обвързвано и значително с типа и произхода на контузиите, които могат да се следят при подобен вид принуждение. Сред тях попада дете, което бе пристигнало за обзор с неговия родител, при което бе открито, че то е жертва на принуждение от негов съученик. След нанесен удар в главата то изпада в безсъзнание и е откарано по неотложност в болница. В процеса на диагностика и пролекуване се оформя необичаен синдром на очедвигателен недостиг заради засягане на мозъчния дънер. В различен случай от практиката дете бе станало жертва на принуждение, с породена съдбовна черепно-мозъчна контузия. Срещу него беше упражнявано редовно принуждение, което обаче не е било открито в точния момент. В този проблем съдбовният край е могъл да бъде предотвратен, в случай че са се познавали някои типични морфологични прояви на физическото принуждение. При това дете не е било обърнато задоволително внимание на наличното предхождащо спираловидно строшаване на бедрото, съществуването на контузии в устната празнина и кръвонасядания по детето, имащи друга отминалост. В друг фатален случай с дете картината беше сходна - голям брой травматични увреждания, породени от твърди тъпи предмети, съществуването на разнообразни по отминалост кръвонасядания, контузии в нетипични за рухване зони от тялото бяха показателни и предсказващи за упражненото редовно принуждение. В същия този проблем спорните данни от родителите, че е паднало от леглото, че се е задавило, сами по себе си също бяха алармиращи за хипотетично упражнено детско принуждение, което след това се удостовери от аутопсията.
- Кой търси помощта ви - някой от родителите, родственици, учители…
- Специалността „ Съдебна медицина “ е тясно обвързана с хода на редица досъдебни производства, измежду които и такива, засягащи лицата под 18-годишна възраст. Така в качеството си на специалисти нашата помощ търсят проверяващите закононарушението органи - полиция, прокуратура, съд. И това в болшинството от случаите касае случаите на полови закононарушения. При децата, жертви на физическо принуждение, се следи друга наклонност - всекидневно към нас се обръщат родители и родственици, а от време на време и попечители на децата. Когато детето е в по-голяма възрастова група, се случва и самото то да потърси нашето подпомагане.
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ