Съдебният инспекторат е сезиран за странните решения на ВАС в полза на Евролаб
Съдебният инспекторат бе сезиран за странните решения на Върховния административен съд в интерес на частната компания " Евролаб 2011 ", която държеше монопол върху доходоносния бизнес върху контрола на внасяните през Граничен контролно-пропусквателен пункт " Капитан Андреево " плодове и зеленчуци, само че предходното държавно управление реши да върне страната там.
" Антикорупционният фонд " (АКФ) разгласява разбор на последните решения на Върховен административен съд, посочвайси подозрения за съществени нередности.
В последните две седмици на юли Административният съд София-град (АССГ) и Върховният административен съд (ВАС) скоростно се произнесоха с общо шест акта по тъжби на сдружението " Евролаб 2011 ".
Най-притеснително е определението на Върховен административен съд от 19 юли, с което съдът неотложно и абсолютно подреди на организацията по храните (БАБХ) да приключи да блокира частната компания.
В определението на съда се изяснява, че компанията е " оператор " и като подобен има надали не някаква специфична функционалност, която се осъществя единствено на Граничен контролно-пропусквателен пункт от частно лице, което товари и разтоварва артикули на границата против приемане на държавна такса. Определението на съда води до извода, че страната действително няма право да прави независим надзор по границите, макар конституционните си обвързване.
АКФ показва, че решението на Върховен административен съд е в прорез с буквата и духа на Регламент (ЕС) 2017/625, както и на националното законодателство. Неправителствената организация припомня, че операторите правят само спомагателни действия на границата, а активността им напълно се управлява от органите на формален надзор, какъвто е БАБХ.
Мотивите на съда са, че " Евролаб 2011 " има подписан контракти с вносителите да разтоварва тяхната стока. Според специалистите на АКФ обаче няма по какъв начин по силата на контракт да се разпореждат и поемат отговорности, които да анулират специфичния позволителен режим на границата.
" Чрез своето определение съдиите от Върховен административен съд дават на едно частно юридическо лице част от пълномощията на държавните органи на граничния формален надзор и събирането на държавна такса за тази услуга – скица, която към този момент познаваме от " Златната локва ", предоставена на " Пи.Еф.Си ", се споделя в позицията на АКФ
Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове не разрешава всевъзможни действия, осъществявани от външни лица, които затрудняват граничния надзор. В нея се изброяват изчерпателно допустимите действия, които могат да бъдат осъществявани от външни лица на границата и те са: банкова, застрахователна и възобновяване на Данък добавена стойност.
Всякакви други действия в зоните на Граничен контролно-пропусквателен пункт могат да се правят единствено след категорично позволение по избран в закона ред. В случая обаче няма позволение от страна на контролния орган за активността на частната компания.
" Нещо повече, осъществяването на товаро-разтоварна активност от страна на неоторизирано частно лице, освен това представител на вносителя, във всички случаи би понижило или би основало значителен риск от понижаване успеваемостта на реализирания формален надзор на Граничен контролно-пропусквателен пункт ", отбелязва АКФ.
В този смисъл е притеснително даже самото допускане на жалбата на " Евролаб 2011 " от съда, камо ли решението в интерес на компанията.
АКФ открива нередности и при разпределението на делата след трите тъжби на " Евролаб 2011 ". Те са импортирани в съда на три разнообразни дати – 16 юни, 27 юни и 1 юли. Въпреки това делата получават три следващи номера на каузи на 8 юли, като че ли сред 16, 27 и 1 число няма други подадени тъжби.
Жалби обаче има. Между първата и втората тъжба на " Евролаб " има заведени близо 600 тъжби, а сред втората и третата – към 300, демонстрира инспекция на Mediapool от входящите номер на жалбите. Въпреки това делата на " Евролаб " някак се случват с следващи номера.
Делата са разпределени на съвсем еднакъв правосъден състав по едно и също време – на 11 юли. Така и трите каузи се падат на шефа на Върховен административен съд Георги Чолаков, който пък се оказва в.
" Възниква въпросът какво е наложило това закъснение – в единия случай повече от 20 дни, тъй че делата по трите преписки да бъдат формирани по едно и също време и да бъдат разпределени по време на правосъдната почивка сред стеснен брой съдии ", пита АКФ.
АКФ е подал сигнал за нередностите при разпределението на делата до Инспектората на Висш съдебен съвет.
" Очакваме бърз отговор от Инспектората на Висш съдебен съвет по установените от нас нарушавания и ще осведомяваме обществеността навреме за това ", разяснява Бойко Станкушев, шеф на Антикорупционния фонд.
Съдебният инспекторат няма право да се меси във вътрешното разбиране на съда при решаването на делата, само че може да прави инспекции за нарушаванията при тяхното администриране. В случая става дума за много необичайно систематизиране на трите каузи.
" Антикорупционният фонд " (АКФ) разгласява разбор на последните решения на Върховен административен съд, посочвайси подозрения за съществени нередности.
В последните две седмици на юли Административният съд София-град (АССГ) и Върховният административен съд (ВАС) скоростно се произнесоха с общо шест акта по тъжби на сдружението " Евролаб 2011 ".
Най-притеснително е определението на Върховен административен съд от 19 юли, с което съдът неотложно и абсолютно подреди на организацията по храните (БАБХ) да приключи да блокира частната компания.
В определението на съда се изяснява, че компанията е " оператор " и като подобен има надали не някаква специфична функционалност, която се осъществя единствено на Граничен контролно-пропусквателен пункт от частно лице, което товари и разтоварва артикули на границата против приемане на държавна такса. Определението на съда води до извода, че страната действително няма право да прави независим надзор по границите, макар конституционните си обвързване.
АКФ показва, че решението на Върховен административен съд е в прорез с буквата и духа на Регламент (ЕС) 2017/625, както и на националното законодателство. Неправителствената организация припомня, че операторите правят само спомагателни действия на границата, а активността им напълно се управлява от органите на формален надзор, какъвто е БАБХ.
Мотивите на съда са, че " Евролаб 2011 " има подписан контракти с вносителите да разтоварва тяхната стока. Според специалистите на АКФ обаче няма по какъв начин по силата на контракт да се разпореждат и поемат отговорности, които да анулират специфичния позволителен режим на границата.
" Чрез своето определение съдиите от Върховен административен съд дават на едно частно юридическо лице част от пълномощията на държавните органи на граничния формален надзор и събирането на държавна такса за тази услуга – скица, която към този момент познаваме от " Златната локва ", предоставена на " Пи.Еф.Си ", се споделя в позицията на АКФ
Наредбата за граничните контролно-пропускателни пунктове не разрешава всевъзможни действия, осъществявани от външни лица, които затрудняват граничния надзор. В нея се изброяват изчерпателно допустимите действия, които могат да бъдат осъществявани от външни лица на границата и те са: банкова, застрахователна и възобновяване на Данък добавена стойност.
Всякакви други действия в зоните на Граничен контролно-пропусквателен пункт могат да се правят единствено след категорично позволение по избран в закона ред. В случая обаче няма позволение от страна на контролния орган за активността на частната компания.
" Нещо повече, осъществяването на товаро-разтоварна активност от страна на неоторизирано частно лице, освен това представител на вносителя, във всички случаи би понижило или би основало значителен риск от понижаване успеваемостта на реализирания формален надзор на Граничен контролно-пропусквателен пункт ", отбелязва АКФ.
В този смисъл е притеснително даже самото допускане на жалбата на " Евролаб 2011 " от съда, камо ли решението в интерес на компанията.
АКФ открива нередности и при разпределението на делата след трите тъжби на " Евролаб 2011 ". Те са импортирани в съда на три разнообразни дати – 16 юни, 27 юни и 1 юли. Въпреки това делата получават три следващи номера на каузи на 8 юли, като че ли сред 16, 27 и 1 число няма други подадени тъжби.
Жалби обаче има. Между първата и втората тъжба на " Евролаб " има заведени близо 600 тъжби, а сред втората и третата – към 300, демонстрира инспекция на Mediapool от входящите номер на жалбите. Въпреки това делата на " Евролаб " някак се случват с следващи номера.
Делата са разпределени на съвсем еднакъв правосъден състав по едно и също време – на 11 юли. Така и трите каузи се падат на шефа на Върховен административен съд Георги Чолаков, който пък се оказва в.
" Възниква въпросът какво е наложило това закъснение – в единия случай повече от 20 дни, тъй че делата по трите преписки да бъдат формирани по едно и също време и да бъдат разпределени по време на правосъдната почивка сред стеснен брой съдии ", пита АКФ.
АКФ е подал сигнал за нередностите при разпределението на делата до Инспектората на Висш съдебен съвет.
" Очакваме бърз отговор от Инспектората на Висш съдебен съвет по установените от нас нарушавания и ще осведомяваме обществеността навреме за това ", разяснява Бойко Станкушев, шеф на Антикорупционния фонд.
Съдебният инспекторат няма право да се меси във вътрешното разбиране на съда при решаването на делата, само че може да прави инспекции за нарушаванията при тяхното администриране. В случая става дума за много необичайно систематизиране на трите каузи.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ