ИПИ пита: 1,7 млрд. лева за съдебната система – кой проверява как се харчат?
Съдебната власт в България разполага със независим бюджет, което исторически е било гаранция за нейната самостоятелност. Въпреки това, финансовата автономност на правосъдната система последователно се е трансформирала в неконтролируем механизъм за увеличение на разноските, без действителна отчетност за успеваемостта на работата ѝ.
Според бюджетът на правосъдната власт за 2025 година по искане на Висшия правосъден съвет /ВСС/ доближава 1,7 милиарда лв., до момента в който Министерството на финансите предлага доста по-ниска сума – 1,3 милиарда лв. . Разликата от 400 млн. лева остава голословна, защото няма механизми за действителен надзор върху разноските, нито ясни процедури за оценка на качеството и бързината на правосъдния развой.
Решенията на Конституционния съд /КС/ през годините утвърдиха ненамесата на изпълнителната власт в ръководството на правосъдния бюджет. Това обезпечи финансова непоклатимост, само че също по този начин сътвори предпоставки за липса на външен надзор и отчетност. Постепенно правосъдната власт не просто закупи независим бюджет, а на процедура стана „ страна в страната “, разходвайки големи суми без съответни механизми за инспекция.
Данни от Информационното табло на Европейската комисия /ЕК/ за правораздаването /2024 г./ демонстрират, че заплатите на правосъдните помощници в България са измежду най-високите в Европейски Съюз по отношение на с редното заплащане в страната. След 10 години стаж, техните приходи стават толкоз високи, че България заема първо място в Европейски Съюз по това съответствие. Макар това да се дължи на предпочитаното финансиране на правосъдната система, то също по този начин поражда въпроси за салдото сред заплащането и успеваемостта на системата.
Друг сериозен проблем е, че няма законова норма, която да регламентира нужния брой правосъдни помощници. Висшият правосъден съвет /ВСС/ в последните си мандати назначава чиновници на правилото на роднинството, като отваря нови щатове без ясна нужда.
Роднини на висши правосъдни фрагменти елементарно намират работа в системата, а за тези назначения няма никаква отчетност или отговорност – нито от страна на членовете на Висш съдебен съвет, нито от ръководителя на Бюджетната комисия към правосъдния съвет. В резултат, правосъдната власт в България доближава разноски на равнище Европейски съюз, без съответстващо усъвършенстване в качеството на правораздаването.
Липсата на механизми за бистрота и ефикасен надзор върху бюджета на правосъдната власт основава съществени опасности за разхищаване на обществени средства. Без явен механизъм за инспекция на разноските и надзор върху назначенията, българските жители не престават да заплащат все по-висока цена за една система, чиято успеваемост не се усъвършенства значително.
Необходима е незабавна промяна в ръководството на правосъдния бюджет, която да обезпечи по-голяма отчетност, без да нарушава независимостта на правораздаването. В противоположен случай, актуалната финансова автономност ще продължи да бъде източник на неконтролирани разноски и злоупотреби.
За още вести вижте
Присъединете се към нашия
Назначиха нови представители в Надзорния съвет на НЗОК, единият е Румен Спецов
