Съдебната реформа отново е на дневен ред, обсъжда се и

Съдебната промяна още веднъж е на дневен ред, разисква се и смяна в конституцията. Има ли вид да се отстрани фигурата на самостоятелния основен прокурор, подобен на руския, без това да сътвори други проблеми? Стефан Попов споделя за една такава концепция.

Напоследък се заприказва за унищожаване на длъжността „ основен прокурор “. Тази иновация повдига въпроса какво и по какъв начин замества централизирания надзор върху активността на прокурорите.

Ако прокуратурата се децентрализира, по какъв начин тъкмо наподобява сходна организация? И на първо място по какъв начин на районни равнища тя не се феодализира, т.е. повтаря дефектите на сегашния един основен прокурор. И дали няма да се получи децентрализация на престъпните капацитети на единната прокуратура?

Децентрализирана прокуратура е високо рискова концепция за България. За да се понижи рискът, прокурорите би трябвало да се избират от жителите в съответните райони. Този американски модел е невиждан, прекомерно авангарден, няма да се одобри.

По-разумно е да остане годна остарялата структура с централизирана прокуратура под контрола на един основен прокурор. Едно нейно преимущество се състои в това, че минусите ѝ са прояснени и задачата е улеснена. Това води към остарелия въпрос по какъв начин тя да бъде проведена по отношение на другите управляващи.
Първият въпрос - за ролята на прокуратурата
Безкрайните питания за „ вътре “ или „ вън “ от правосъдната власт не са получили окончателен, добре необорим отговор. Подобна обстановка подсказва, че въпросът се отнася до нерешима алтернатива и не е добре подложен.

Затова би трябвало да се стартира на първо време с функционалния въпрос – какво прави, каква роля, какви дейности извършва прокуратурата – и едвам по-късно да се разискват структурните въпроси за организацията ѝ, а най-после процедурите на кадровата политика. Такъв е рационалният ред, от функционалности към структури.
Обвинение и отбрана не са подреждат наедно със съда, а са функционалности пред съда.
Това е правено до погнуса с настояването, че правосъдната власт се свежда до самия съд. Обвинение и отбрана не се подреждат наедно със съда, а са функционалности пред съда. Излишно е да се привеждат причини, даже прокурорите към този момент го схващат добре. Но в Народното събрание е добре тези положения да бъдат повтаряни, тъй като функционално-проектното мислене непрекъснато залита встрани и се замърсява.
Вторият въпрос - за организацията на управляващите
Ако сме наясно с функционалния въпрос за смисъла на обвиняването, за самата държавна функционалност „ обвиняване “, наред идва структурният въпрос за организация на управляващите. На въпроса къде се слага прокуратурата под изискване, че остава централизирана, би трябвало да се търси оптимално банален отговор.

Подобно просто решение е обещано още в експертните юридически комисии към Великото национално заседание. От тях няма протоколи, само че един превъзходен на професор Екатерина Михайлова с 11 изявленията на съществени специалисти на Великото национално заседание (ВНС) преди година възвърне концепцията. Тя е поредно развивана през годните от професор Пенчо Пенев, някогашен парламентарен арбитър и други специалисти.

Идеята изисква незначителна смяна в конституционния текст и следваща забележителна работа на нивото на Закона за правосъдната власт, Наказателно-процесуалния кодекс и други закони.

Според редица участници в комисиите към Велико народно събрание първичният текст е бил в смисъл, че прокуратурата се провежда „ към съдилищата “. Впоследствие това „ към “ се трансформира и в член 126 на Конституцията се вписва изразът „ в сходство със “. В неразбираем миг, с неразбираем претекст „ към съдилищата “ става „ в сходство със структурата на съдилищата “. Няма интрига, има неопитност и неведение, което е изцяло обяснимо.
Промяна на една дума поражда демоничната фигура на самостоятелния основен прокурор.
Тази смяна на една дума поражда демоничната фигура на самостоятелния основен прокурор, подобен на руския, само че без контрола на КПСС/БКП и затова изцяло безотчетен, една развързана власт. „ Към съдилищата “ е израз, който не подсказва тази самостоятелност. Политическата позиция на основния прокурор поражда, тъй като Конституцията предписва организация по прилика със, съгласно схемата на съдилищата, само че институционално (властово) отвън и наред с тях.

Ако тази скица се върне съгласно смисъла си, не безусловно безусловно, ще се оформи следната смяна.

Прокуратурата се провежда към съдилищата. Главният прокурор има позиция към Върховен касационен (или административен) съд. Толкова. Дотук завършват главните структурни въпроси.

Следва процедурното осмисляне на тази структура. Функционалният императив за съд-обвинение-защита е в действие като съдът остава само равнозначен със правосъдната власт. За да извършва съдът функционалност на пасивна власт по арбитраж в спор, обвиняване и отбрана застават пред него, така да се каже. Можем и театрално да си го представяме, като места в пространството на правосъдната зала. Идентично разположение е работило в България след 1934 година. Експерти считат, че е работило добре и някои са желали да бъде възобновено през 1991 година.
Какво се реализира при такава смяна
Първо, не се разклащат масиви в цялата Конституция и не се поема рискът за регистриране на положения с непредвидими следствия.

Второ, въпросът се почиства по коренен метод. Трите детайла си застават по местата съгласно функционалните си дефиниции.

Трето, поставя се завършек на безкрайните безплодни полемики къде да е прокуратурата, „ вън “, „ вътре “, или настрана, неизвестно къде.

Четвърто, открива се посока за по-спокойна, недотам конфликтна работа най-малко за година напред по изменение на законите.

Пето, при такава структура основен прокурор с упоритости за независима политика, както е в този момент, ще бъде доста усложнен.

Има и ред други следствия. Най-сериозното е в простотата на решението на конституционно равнище.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.