Промените в Конституцията - на финалната права, предстои окончателно гласуване
Съдебна промяна и ограничавана на президента при избора на служебно държавно управление: това са част от измененията в Конституцията, които сполучливо минаха и второ четене и следва да бъдат гласуваните в пленарната зала в сряда, 20-и декември.
С промените Висшият правосъден съвет се разделя на две, мандатът на основния прокурор се понижава, а ръководителите на Висшия касационен съд и Висшия административен съд ще имат право единствено на един мандат за период от 7 години.
Депутатите одобриха също по този начин президентът да има период от 7 дни, с цел да издаде декрет за назначение или освобождение на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор.
Досега подобен период не беше очакван и президентът можеше да бави назначението или освобождението на някои от тримата огромни.
Президентът ще бъде с лимитирани пълномощия при избора на длъжностен министър-председател.
Държавният глава ще може да избира за длъжностен министър председател сред 7 длъжностни лица на високи позиции, като от в началото избраните отпадна ръководителят на Върховния касационен съд, взеха решение депутатите със 165 гласа " за ".
Според измененията, в случай че всички посочени в закона откажат да заемат тази служба и президентът не може да назначи длъжностен кабинет, подобен ще бъде избиран от Народното събрание.
По-рано през днешния ден народните представители взеха решение още бъдещите депутати и министри да могат да имат двойно поданство.
Срещу концепцията се оповестиха от Българска социалистическа партия, които този път вземат участие в дебатите.
За разлика от тях, по време на дебатите депутатите от " Възраждане “ и " ИТН " напуснаха пленарната зала и оповестиха, че няма да взе участие в тях и че ще внесат обща тъжба до Конституционния съд за измененията в конституцията.
Без диспути останалите народни представители в залата гласоподаваха още, че избори за ново Народно заседание се създават не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящия парламент.
В измененията е заложено още, че с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно заседание - т.е. Народното събрание няма да прекъсва мандата си, до момента в който не бъде излъчено нов, в това число по време на служебни кабинети.
Ето кои от по-важните промени съумяха да съберат 160 гласа:
правосъдният съвет се разделя на две - за прокурори и за съдии, като сред тях ще има общо звено, което ще се събира единствено по лимитирани въпроси;
основният прокурор ще е с пет годишен мандат, а правосъдните съвет - по 4 години;
президентът ще може да назначава и освобождава ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор, само че ще има седемдневен период за издаване на указ;
пълномощията на служебния кабинет към този момент ще могат да се лимитират със закон;
президентът ще бъде задължен да избира длъжностен министър председател всред 4 категории:
ръководителя на Народното събрание
шефа или подуправител на Българска народна банка
ръководителя на Сметната палата или негов заместител
омбудсмана или негов заместител.
отпадна първичната концепция за прибавяне на ръководителя на Върховен касационен съд към хората, които биха могли да бъдат назначавани за длъжностен премиер;
министрите и депутатите ще могат да с двойно гражданство;
Народното събрание се задължава да ползва правила на " неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност " при избора на членове на регулатори или други държавни органи, в които има квота
Промените в главния закон към този момент бяха обсъждани два пъти - през октомври и при започване на декември.
При първото гласоподаване те не съумяха да получат нужната поддръжка от 3/4 от депутатите, само че събраха повече от минимално нужните 160 гласа, с цел да продължи процедурата.
За да бъдат дефинитивно признати промените, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в целокупност. При него народните представители не могат да вършат предложвния всъщност, а единствено механически корекции.
С промените Висшият правосъден съвет се разделя на две, мандатът на основния прокурор се понижава, а ръководителите на Висшия касационен съд и Висшия административен съд ще имат право единствено на един мандат за период от 7 години.
Депутатите одобриха също по този начин президентът да има период от 7 дни, с цел да издаде декрет за назначение или освобождение на ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор.
Досега подобен период не беше очакван и президентът можеше да бави назначението или освобождението на някои от тримата огромни.
Президентът ще бъде с лимитирани пълномощия при избора на длъжностен министър-председател.
Държавният глава ще може да избира за длъжностен министър председател сред 7 длъжностни лица на високи позиции, като от в началото избраните отпадна ръководителят на Върховния касационен съд, взеха решение депутатите със 165 гласа " за ".
Според измененията, в случай че всички посочени в закона откажат да заемат тази служба и президентът не може да назначи длъжностен кабинет, подобен ще бъде избиран от Народното събрание.
По-рано през днешния ден народните представители взеха решение още бъдещите депутати и министри да могат да имат двойно поданство.
Срещу концепцията се оповестиха от Българска социалистическа партия, които този път вземат участие в дебатите.
За разлика от тях, по време на дебатите депутатите от " Възраждане “ и " ИТН " напуснаха пленарната зала и оповестиха, че няма да взе участие в тях и че ще внесат обща тъжба до Конституционния съд за измененията в конституцията.
Без диспути останалите народни представители в залата гласоподаваха още, че избори за ново Народно заседание се създават не по-късно от един месец преди приключване на периода на пълномощията на настоящия парламент.
В измененията е заложено още, че с полагането на клетвата на новоизбраните народни представители се приключват пълномощията на предходното Народно заседание - т.е. Народното събрание няма да прекъсва мандата си, до момента в който не бъде излъчено нов, в това число по време на служебни кабинети.
Ето кои от по-важните промени съумяха да съберат 160 гласа:
правосъдният съвет се разделя на две - за прокурори и за съдии, като сред тях ще има общо звено, което ще се събира единствено по лимитирани въпроси;
основният прокурор ще е с пет годишен мандат, а правосъдните съвет - по 4 години;
президентът ще може да назначава и освобождава ръководителите на висшите съдилища и основния прокурор, само че ще има седемдневен период за издаване на указ;
пълномощията на служебния кабинет към този момент ще могат да се лимитират със закон;
президентът ще бъде задължен да избира длъжностен министър председател всред 4 категории:
ръководителя на Народното събрание
шефа или подуправител на Българска народна банка
ръководителя на Сметната палата или негов заместител
омбудсмана или негов заместител.
отпадна първичната концепция за прибавяне на ръководителя на Върховен касационен съд към хората, които биха могли да бъдат назначавани за длъжностен премиер;
министрите и депутатите ще могат да с двойно гражданство;
Народното събрание се задължава да ползва правила на " неприкритост, бистрота, гласност и аргументираност " при избора на членове на регулатори или други държавни органи, в които има квота
Промените в главния закон към този момент бяха обсъждани два пъти - през октомври и при започване на декември.
При първото гласоподаване те не съумяха да получат нужната поддръжка от 3/4 от депутатите, само че събраха повече от минимално нужните 160 гласа, с цел да продължи процедурата.
За да бъдат дефинитивно признати промените, след второто четене те ще бъдат гласувани на трето четене в целокупност. При него народните представители не могат да вършат предложвния всъщност, а единствено механически корекции.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ