Тряба да са издирват вайводи, биле учени или прости. Има ги!
Съдбата по този начин е отредила, че гробът на Апостола на свободата Васил Левски не е непокътнат, няма ги неговите мощи, пред които да се поклоним. Единственото благосъстояние, което ни е останало от него, са няколко кичура коса и документалното му завещание. Всичко написано от ръката му е значимо и скъпо, само че един-единствен документ ни дава опция да се вгледаме в персоналния му живот и душевността му – тефтерчето, писано през последните две години от живота му.
Провидението се е намесило и при залавянето на Левски част от архива на Българския революционен централен комитет и персоналният му бележник остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков. Верният му сподвижник резервира документите и по-късно ги предава на Захарий Стоянов, а след гибелта на Захарий неговата вдовица ги предава на Софийския национален музей, откъдето през 1924 година са предадени на Народната библиотека, където се съхраняват и в този момент.
Това описват основателите на един извънреден виртуален план на Народната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “, който можете да разгледате тук. Можете да прочетете тефтерчето на Левски в достоверния му тип или като обособен текст в PDF.
Нека през днешния ден, когато означаваме кончината на Апостола на свободата, да надникнем в думите, написани от ръката му.
***Току що ся яви зоратав един прекрасний майский ден. Излязох аз из одаята, душевно доста сокрушен. Но где, кам кого аз да потегли?Кой може да ме утеши? Кам кой мадрец да ся обърнасъс съвет да ми ся яви?И така си мислях с нетърпениеи доста, мно[го] аз мълчях.По сърдечното си влечениекам Трапезица аз потеглих.
***Искам, мамо, да та типа и вси благи вкъщи,но знамето ма не оставя.До по кое време ль ще мога до.Сбогом, блага, кой знай дали щеш ма видиш към този момент жив.Но, драга, не щеш ма не помни, в случай че падна аз погубен.
***6. Тряба да са търсят вайводи, биле учени или елементарни. Има ги! Като дето сахайдутували по година две и повече; на които и ще са споделя по нящо, спроредчиовекат, а комуто ни е по никакъв начин за казване спроти неговите недостатъци като в пиене илитайна не може да удържи, или не чувствова по никакъв начин от такова нещо, то за таквиз тряба да им са бележе мястото, дето живеят, щото, когато потряба да го знайм де е.7. Сичкити дейци в градат тряба да са разподелат в работата, кой за каквото можи,като да вземем за пример: един има въздействие сред жителите и чиорбаджиите, други – междуселските учители, чиорбаджии и прочие Сичкити да са прибират в една точка и отвреме на време да им са желае работата; също и градовете ще предават работата си вдруга по-голяма точка.
***Чуй, мамо, по какъв начин затръбяватойзи гласза кръвав пердах,но вишнийнек ни защищава,както правивсегда той!Сб[огом].
Провидението се е намесило и при залавянето на Левски част от архива на Българския революционен централен комитет и персоналният му бележник остават непокътнати, зашити в самара на коня на Никола Цветков. Верният му сподвижник резервира документите и по-късно ги предава на Захарий Стоянов, а след гибелта на Захарий неговата вдовица ги предава на Софийския национален музей, откъдето през 1924 година са предадени на Народната библиотека, където се съхраняват и в този момент.
Това описват основателите на един извънреден виртуален план на Народната библиотека „ Св. Св. Кирил и Методий “, който можете да разгледате тук. Можете да прочетете тефтерчето на Левски в достоверния му тип или като обособен текст в PDF.
Нека през днешния ден, когато означаваме кончината на Апостола на свободата, да надникнем в думите, написани от ръката му.
***Току що ся яви зоратав един прекрасний майский ден. Излязох аз из одаята, душевно доста сокрушен. Но где, кам кого аз да потегли?Кой може да ме утеши? Кам кой мадрец да ся обърнасъс съвет да ми ся яви?И така си мислях с нетърпениеи доста, мно[го] аз мълчях.По сърдечното си влечениекам Трапезица аз потеглих.
***Искам, мамо, да та типа и вси благи вкъщи,но знамето ма не оставя.До по кое време ль ще мога до.Сбогом, блага, кой знай дали щеш ма видиш към този момент жив.Но, драга, не щеш ма не помни, в случай че падна аз погубен.
***6. Тряба да са търсят вайводи, биле учени или елементарни. Има ги! Като дето сахайдутували по година две и повече; на които и ще са споделя по нящо, спроредчиовекат, а комуто ни е по никакъв начин за казване спроти неговите недостатъци като в пиене илитайна не може да удържи, или не чувствова по никакъв начин от такова нещо, то за таквиз тряба да им са бележе мястото, дето живеят, щото, когато потряба да го знайм де е.7. Сичкити дейци в градат тряба да са разподелат в работата, кой за каквото можи,като да вземем за пример: един има въздействие сред жителите и чиорбаджиите, други – междуселските учители, чиорбаджии и прочие Сичкити да са прибират в една точка и отвреме на време да им са желае работата; също и градовете ще предават работата си вдруга по-голяма точка.
***Чуй, мамо, по какъв начин затръбяватойзи гласза кръвав пердах,но вишнийнек ни защищава,както правивсегда той!Сб[огом].
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ