Притча за разликата между страстта, любовта и обичта
Съдбата от време на време може да е доста жестока. Сред хората има и един подобен необикновен тип – създания, неспособни да обичат същински! Но те са доста, доста малко. И Слава Богу. Всички останали напълно обикновено изпитват и обич, и пристрастеност, и обич… Замисляли ли сте се обаче, че това са три разнообразни усеща. Всяко радикално друго от другото. Между тях има сериозна разлика и е хубаво да се научите да я разпознавате. Надяваме се да ви помогнем с тази антична алегория:
„ Младият мъж вървеше паралелно със своя преподавател. Пред тях блестна в алено поляна, цялата обсипана в макове. Двамата се гмурнаха в красивото алено море. „ Стигнахме. Сега ще ти опиша за тези макове. А ти ще схванеш какво е обич, пристрастеност и любов. Погледни в близост. Нека очите ти се насладят на тази неземна хубост. Навсякъде е алено. Но внезапно виждаш едно клонче. Едно – само. Уж всички са идентични, само че ти не можеш да откъсне очи от тъкмо това. Навеждаш се към него, докосваш нежните му листенца, очите ти го изпиват цялото. Искаш го. Да е единствено и само твое. Завинаги “. Учителят спря за момент, наведе се и откъсна едно маково стръкче… След което продължи: „ Протягаш ръка и го откъсваш. За да го запазиш за себе си. Без да си даваш сметка, че по този начин го убиваш. После продължаваш по пътя си удовлетворен, усмихнат… Докато макът не увехне и не го изхвърлиш, с цел да потърсиш различен. Това е Страстта. “
Учителят разтвори ръката си. Откъснатият филиз мак постепенно се спусна и изчезна измежду аленото море. Господарят още веднъж заприказва: „ Отново вървиш из полето, радваш се на хубостта му. И още веднъж погледът ти се стопира върху едно съответно клонче мак. То ти се коства по-различно от останалите. Сякаш ти приказва и сърцето ти го чува. Навеждаш се деликатно, виждаш единствено него. Не смееш да го докоснеш, с цел да не го нараниш. Гледаш го, гледаш го, желае ти се времето да спре, да останеш тук вечно. Иска ти се нищо да не ви разделя. Да умреш даже, единствено постоянно да си го него… Но ненадейно навява ветрец и довява до теб омайващия мирис на някакво друго цвете. За момент забравяш за мака и тръгваш, с цел да откриеш от кое място идва това прелестно благоухание. Макът остава в сърцето ти, усещаш тъга, когато мислиш за него, но… всичко това е към този момент минало… Това е Любовта.
А най-после ще ти опиша за обичта. Продължаваш да вървиш измежду полето. Погледът ти танцува с вятъра. Изведнъж го виждаш. Стръкче мак, което като че ли е основано за тази ваша среща. Сякаш ти си бил основан за тази ваша среща. Сядаш покрай него. Не можеш да откъснеш очи. Знаеш, че най-накрая си намерил мястото, на което принадлежиш. Намерил си себе си. Това клонче мак става смисълът на твоето битие. Грижата за него става твоята задача. Правиш всичко допустимо, с цел да го опазиш и да удължиш живота му. И оставаш там завинаги… Това е Обичта. “
