Шегите на съдбата: Беше влюбен в приятелката ми, но в крайна сметка аз станах негова съпруга
Съдбата обича да си прави шегички с нас. С бъдещия си брачен партньор се запознахме в обществената мрежа. По това време Константин се опитваше да си върне някогашната обичана, която по случайност е моя добра другарка. Един ден получих известие от млад мъж, който ме молеше да му дам новия телефонен номер на приятелката ми Елена.
Под претекст, че нямам нейното персонално разрешение, отхвърлих молбата на непознатия.
Младежът обаче се оказа твърдоглав и продължи да упорства. От дума на дума Константин ми показа, че двамата са имали връзка преди пет години, само че се разделили, тъй като доста я наранил. След раздялата им той осъзнал какво й предизвикал и от този момент я издирвал, с цел да й се извини.
Няколко дни по-късно се обадих на Елена и й споделих за странния юноша. Приятелката ми помълча няколко секунди, след това си пое мирис и ми описа, че като студентка в действителност е била влюбена в мъж на име Константин, само че от дълго време го е не запомнила и не желае неговото опрощение.
Когато идващия път се чух с новия си другар, му загатнах за диалога ни с Елена. Посъветвах го да не я търси повече и в случай че може, дано се опита да преодолее предишното. Усетих, че го заболя от думите ми и ми стана мъчително, тъй като Константин изглеждаше откровен. Въпреки неприятния процес на събитията, двамата продължихме да поддържаме връзка, а след няколко месеца той ми предложи да се срещнем.
На пръв взор Константин ми направи положително усещане. Внимателен, учтив, добре поддържан юноша, онлайн изглеждаше още по-красив, в сравнение с фотосите, които ми изпрати. Така и не разбрах по какъв начин изминаха два часа.
На втората ни среща Константин пристигна с букет от бели рози и ме заведе на кино. След кино лентата се разходихме в парка, обсъждахме разнообразни тематики и се смеехме от сърце. Когато се прибрах вкъщи, получих смс от него: “ Мисля, че се влюбвам в теб… “ Оттогава изминаха три години. Днес той е мой брачен партньор, а кума на сватбата ни беше самата Елена, с помощта на която се запознахме. Сега сме другарски фамилии и си спомняме за предишното с усмивка.
Инфо: персонална драма
